Начало
 
 

Експерти: Имат ли имунитет БНР и БНТ срещу автоцензурата

08.07.2019 /12:00 | Автор : Явор Стаматов | Източник: БНР Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


"Всяка държана в ЕС е длъжна да има обществени медии. Това е задължение на държавата, защото се очаква обществените медии да бъдат център за независимо информиране, което означава, че, ако гражданите нямат никаква друга възможност да се информират - нито от интернет, нито от печатни медии, нито от други източници, обществените медии, каквито са БНР и БНТ, трябва да им предоставят безпристрастна информация, която да е достатъчна за големите избори на хората".

Това заяви пред БНР медийният експерт проф. Нели Огнянова. В предаването участва и председателят в оставка на Обществения съвет на БНР Райна Константинова, която коментира ролята на обществените медии:

"Първо и най-важно е плурализмът на мненията, журналистическата независимост. Това фигурира във всички закони и правилници, определящи работата на тези обществени медии".

По думите на Константинова обществените медии са важни, защото хората имат доверие в тях.

"Те имат задължението да бъдат достоверни, непредубедени и безпристрастни. Длъжни са да спазват еднакво разстояние с всички фактори в обществото и да говорят на всички сектори от това общество. Те работят за социалното сближаване на обществото".

Според нея БНР се справя с тези задачи: "Винаги има поне два източника, винаги се чува и другото мнение. Защото, въпреки финансовите си несгоди, поддържа кореспонденти в страната и в чужбина, а те са свидетелите на това, което става".

Според проф. Нели Огнянова изборите за генерални директори на обществените медии - БНР и БНТ - са донесли "голямо разочарование за много хора". По думите й обществото има много по-високи изисквания към ръководствата на обществените медии.

"Независимостта на обществените медии е свързана и с независимостта на ръководствата на БНР и БНТ. И в двата конкурса едни и същи хора от СЕМ подкрепиха победителите от двата конкурса. Това налага да се обсъди дали регулаторният орган не действа политически, което зависи от това колко добре той може да аргументира своето решение", обясни проф. Огнянова.

Според нея в избора на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ не са били отчетени фактите, свързани с неговата кариерна биография на ръководни постове в различни частни медии. "На тази база ми се струва изключително трудно да имаме очакване, че БНТ ще остане или ще се превърне в оазис на независимост, безпристрастност и качествена журналистика, които тя е призвана да бъде, за които получава обществен ресурс", добави проф. Нели Огнянова.

Райна Константинова добави, че генералният директор на една обществена медия трябва да бъде "комбинация между визионер и черноработник": "Този човек ще получава политически натиск, ще получава икономически натиск, но той трябва да има авторитета да каже: "Вашият натиск спира в моя кабинет!".

Защото, ако се обади човек от правителството и каже "Махнете този човек или не ми харесва този водещ, или свалете тази тема!" - това е цензура и те не си го позволяват, предполагам. Но ако генералният директор каже: "Водещият може ли 2-3 седмици да го няма или свалете тази тема" - това е редакционна политика. И тогава журналистите много бързо научават кое става и кое - не, а тогава се появява автоцензурата - много голям бич".

По думите на Константинова СЕМ е политизиран орган. "Къде са медийните експерти, къде е колегията в този СЕМ. Къде са безспорните морални и обществени авторитети. Как хората да повярват на този избор", коментира тя и добави: "Не могат да се избират генерални директори на такива тежки медийни машини от хора, които са зависими от избора на политическо тяло", категорично заяви Райна Константинова.

Проф. Нели Огнянова коментира, че докато няма граждански контрол, каквото и да запише законът, има начин и най-добрият запис да доведе до имитация на ценности и стандарти. Тя даде пример, че законът изисква от кандидатите за генерални директори на БНР и БНТ авторитет и признание. "Очевидно членовете на медийния регулатор са преценили, че избраните директори имат и авторитет, и обществено признание", заключи тя.

По темата за финансирането на обществените медии Константинова заяви, че БНР и БНТ получават 0,14% от БВП на страната, което е 72,5 млн. евро, т.е. годишно на глава от населението се пада 10 евро да плати ползвателят на радио и телевизия - на БНР и БНТ. Тя заяви, че финансирането е важно, защото трябва да се осигури универсалност на достъпа до обществените медии.

Проф. Огнянова добави, че средствата на тези медии се дават, за да изпълнят обществената си мисия. "Не можем да започнем разговор за числа, преди да имаме точно определена обществена мисия", заяви тя. Според нея принципът на събиране на такси не може да бъде приложен.

По думите й публичният ресурс трябва да минава централно. Необходимият стриктен контрол върху разходването на бюджета проф. Огнянова обясни така: "Всяка нова медийна услуга, която въвеждат БНР и БНТ, трябва да минава през предварителна оценка дали тя принадлежи към обществената мисия".


 

Сподели в
 

Да си журналист е професия. Да си добър журналист е призвание. Да си репортер е тръпка. Да си добър репортер е заболяване. То е в особена остра форма, когато у репортера напира ненаситният търсачески дух.

14.12.2019/12:26

Журналист от гръцката национална телевизия ERT 3 откри в Кюстендил радио, съвместно със свои съмишленици в града. Радиото ще излъчва само и единствено положителни новини, отнасящи се до туризъм, култура и инициативи в региона, обясниха авторите.

13.12.2019/19:07

Тази година Дядо Коледа ще донесе въглени на хиляди верни читатели на вестници в България, макар читателите ни да не го заслужават.

13.12.2019/12:00

Разказът на журналистката Наталия Бояджиева ще поведе сред "Лицата на Филипините" читателите и в Добрич, съобщават от регионалната библиотека "Дора Габе" за днешното представяне на книгата.

12.12.2019/14:20

Спортният журналист, коментатор и преподавател Ефрем Ефремов е един щастлив човек. С усмивка на лице споделя, че обича работата си и във всяка една редакция има негови студенти.

12.12.2019/12:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки