Княз Никита Лобанов-Ростовски: Път труден, трънлив и наситен

16.07.2019 /09:37 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Княз Никита Лобанов- Ростовски. Снимка Михаил Джапаридзе, ТАСС

Животът му е толкова интересен, че дори и най-талантливият сценарист би се смутил, ако трябва да сътвори герой с такава съдба. Преминал през черните и трагични страни на живота, той стига до световно признание, става една от най-търсените личности в областта на изкуството. Бога ми, наистина по живота на княз Никита Лобанов-Ростовски би бил създаден филм бестселър. И този човек съдбата го е свързала с нашата страна, защото тук, в София той поема своята първа глътка живот. Неговите предци бягат през 1917 г. от Русия и не избират нито Франция, нито Англия или друга европейска страна, а пристигат в България, която става техен дом.

Князът винаги е бил един от желаните събеседници за медиите и неизменно добре дошъл в България. Няма да се спирам на неговата интересна биография, защото в разговора ни за сайта на СБЖ от първо лице ще разберете какво му е поднесъл животът. За него обаче може да се каже, че е гражданин на света и то от ценените и респектиращи граждани.

С няколко думи - до пенсия той работи като геолог, американски банкер. Но изкуството е неговата страст и именно то го прави един от известните познавачи на неговите тайни. Авторитетен консултант в аукционните къщи Christie's и Sotheby's  и колекционер на руска театрална живопис и графика в периода 1880-1930 година. Меценатството му е в кръвта. Никита Лобанов-Ростовски е почетен доктор на Санктпетербургската академия на изкуствата, почетен член на Руската академия за изобразителни изкуства и пожизнен член на Съюза на благотворителите на музея Метрополитън в Ню Йорк. Лобанов-Ростовски е и първи зам.-председател на Международния съвет на руските съотечественици.  

В началото на разговора ни да ви попитам: как бихте искали да се обръщам към вас – ваше сиятелство или Никита Дмитриевич?

Наричайте ме Никита Дмитриевич, г-жо Евдокимова.

Разговаряме с вас в година, когато отбелязваме два юбилея. През февруари отбелязахме 140 години от подписването на Константинополския договор, а сега бележим 140 лета от установяването на руско-българските дипломатически връзки. Според вас може ли да се каже, че договорът е изиграл роля за изграждането на добри дипломатически връзки между България и Русия и ако да, в каква степен?

Константинополският мирен договор дава политическо потвърждение за създаването на самостоятелна държава – автономното княжество България. Това е помогнало на новото княжество да създаде първата българска конституция, залагайки системата на управление на страната и нейните институции. А това на свой ред е довело до налагане на действени дипломатически отношения между двете страни.

Потомък сте на дипломата Алексей Лобанов-Ростовски, сложил подписа си под Константинополския договор. Славата му е на един от много опитните руски дипломати. Какво бихте посъветвали днешните му колеги от българска и руска страна да почерпят от неговия опит?

Алексей Борисович Лобанов-Ростовски е бил не само дипломат и историк, но и стратег, по това си прилича с генерал Тотлебен. Генералът успя да победи Али паша и неговия гарнизон в крепостта Плевен като организира обсадата и отряза доставките на провизии. Като стратег Алексей Борисович изхожда от конкретно съществуващите данни, избира постиженията на тези цели, които биха могли да осигурят ресурси и реално да се осъществят. За разлика от генерал граф Игнатиев, който прокарва идеята за създаване на панславянско пространство в границите на Османската империя.

Моето предложение както към българските, така и към руските дипломати, е да водят стратегическа политика за защита интересите на своите страни. За разлика от днешната реактивна политика, в която двете страни реагират на външни събития, което често пречи на приятелските отношения. Нужни са опитни дипломати и в двете столици, които точно да информират своите правителства за актуалното положение в страната. А това не е лесно, тъй като често българските посланици се назначават на базата на политическа лоялност, а не въз основа на професионалната им компетентност.

За България дружбата с Русия е необходима, което потвърждава и историята през последните 140 години. За това време дипломатическите отношения с Русия са прекъсвани 4 пъти. И всеки път от това България е търпяла провали.     

Вие какви спомени пазите за Алексей Лобанов-Ростовски? И още нещо, какво ви свързва с Плевенската епопея?

Личността на Алексей Борисович впечатлява не само с висок интелект. Той е сериозен историк и писател, колекционер на книги и ръкописи, а също и дипломат, който отстоява интересите на Руската империя, както в Европа, така и в Далечния Изток.

Интересът към историята и на мен ми е близък. Както и отношението към жените. Чувствам роднинската си връзка с Алексей Борисович и в любовта ми към колекционирането. Събираната от него през целия живот библиотека от редки книги наброява 9 хиляди тома. И днес част от нея се намира в централната библиотека на Русия – Руската държавна библиотека, бившата „Ленин“.

Аз също през целия си живот съм събирал руска театрална декорационна живопис, спасявайки я от забрава в Европа, където доживяваха дните си художници емигранти. Сега тази колекция е призната за най-добрата частна колекция в света на руското декорационно изкуство на Сребърния век. Тя се намира в Театралния музей в Санкт Петербург.

Но освен това Алексей Борисович е и джентълмен и дълбоко чувствителен човек. Той е умеел да обича, а това е рядък дар, който се дава единствено на големите личности. И само такава личност е способна на кардинална крачка: заради своята любов Алексей Борисович жертва кариерата и попрището на дипломат. А това дело е било неговият смисъл в живота.

10 години преди неговото назначение като посланик в Константинопол - в качеството си на такъв подписва окончателния мирен руско-турски договор - той служи в руската дипломатическа мисия в Константинопол. Веднъж, връщайки се от разходка, икономът му съобщава, че го очакват. Лобанов се изненадал и казал, че няма насрочени срещи. Но влизайки в приемната, вижда съпругата на своя колега, френския дипломат Жулиет де Буркне. Между тях е имало взаимно привличане и видимо тя е взела безвъзвратно решение и му заявява, че повече не може да живее без него. Никакви аргументи от страна на Лобанов да я разубеди заради грешното решение не й действат.

Събуждайки се на сутринта, тя вижда, че Алексей Борисович пише писмо и на въпроса с какво е зает, чува отговор, че пише до императора с молба да го освободи от служба, тъй като женейки се за католичка, той не може да остане на държавна служба. В резултат дипломатът Лобанов-Ростовски напуска службата си. Влюбените се преселват в Ница, където в голям парк на върха на планината Алексей Борисович възстановява къща, пресъздавайки подобие на малък замък в стил Людвиг Баварски. Дипломатът нарича тези години „най-щастливите в живота си“. И не съжалява за прекъснатата кариера. Аз неведнъж съм гостувал в този замък на наследниците по линия на съпругата му. Но преди 10 години те го продадоха. Днес там има старчески дом.

Разбира се, аз нямам никаква лична връзка с Плевенската епопея.        

А какво е да си потомък на Рюриковичи, основателите на Рус? Чувствате ли се днес задължен пред своите предци и за какво?

В исторически контекст да си от Рюриковичи означава участие в Светия синод в случай, че такъв бъде свикан. Първото съветско правителство отменя монархията. Но мнозина смятат, че това правителство е било незаконно, въпреки че Ленин с помощта на моряците разгонва Думата и със съмишленици установява съветска власт. Потенциалният Свети синод е трябвало да се състои от стари аристократи, потомци на Рюрик, както и аристократи от Романови и духовенство, както традицията повелява.

Да, чувствам се морално задължен пред моите предци, които през последните 1000 години са съдействали за създаването на Руската империя. Независимо от политическата ориентация на руските правителства, се чувствам задължен в границите на възможностите ми да помагам на отечеството – на страната и нейното население.

Наричат ви жива легенда. Как се отнасяте към това и не е ли малко стряскащо?

Вероятно сред някои мога да се смятам за легенда, ако се вземат под внимание необичайните и контрастни произшествия в живота ми за моите 85 години.

Роден в царство България, прекарал немската окупация в немско училище… След войната гладувах година в затвора. Когато излязох оттам, бях 12-годишно момче и при рутинен медицински преглед лекарят ми каза,че заради глада организмът е толкова изтощен, че ако сериозно не се захвана със спорт, ще остана инвалид.

Така се изплаших, че намерих сили и воля да стана шампион при юношите в България на 100 и 200 м брус. Бях пионер, а след това комсомолец. Завършвайки училище в София, постъпих в Геоложкия факултет в Оксфорд, където за четири години следване се запознах с учени, аристократи и членове на царското семейство, с които и до днес поддържам връзки. Като не получих разрешение да живея в Англия, продължих своето обучение в Ню Йорк. След което работих като геолог в Аляска, Аржентина и Африка.   

Смених кариерата си с банково дело, и то с цел да повиша заплащането си (на висшето ръководство в банките бе изплащано несъразмерно по-високо възнаграждение в сравнение с професиите, изискващи труд и талант). Във връзка с работата ми – отпускане на заеми на правителствата в Европа, Близкия Изток и Африка - установих връзки с висшите финансови кръгове в тези страни, включително и в Съветския съюз. През 1974 г. бях инициатор за първия международен заем на България.

Покрай финансовите дела имах контакти и с Осама Бен Ладен. След разрива на отношенията с баща му, на него му се наложи да замине за град Дохран на източното крайбрежие на Саудитска Арабия. Там беше водещ сараф и сменяше валута. При аналогични обстоятелства аз работих с племената в граничната зона между Афганистан и Пакистан – Патана и Ансари. Те бяха освободени от граничен митнически контрол и служеха като водачи за превоза на стоки. Вследствие на тяхната дейност бяха натрупали голямо количество долари. Банка „Уелс Фарго“, в която работех, предоставяше „приют“ на техните долари, като писмено потвърждаваше, че в съответствие с указания в свещения Коран никакви проценти няма да се начисляват върху сумите. „Бедният“ Афганистан беше най-доходната страна, в която спечелихме без риск, не отпускахме заеми, а само пазихме парите.

Като колекционер на руско театрално изкуство, се запознах с водещи директори на музеи в САЩ, Европа и Япония, с колекционери като бившия шофьор на Йосиф Висарионович (Сталин), с аукционни къщи, а също и с художници, сред които Марк Шагал и Салвадор Дали. Та както виждате, от момче, което беше ваксаджийче на ъгъла на ул. „Шипка“, недалеч от мястото, където живеех при моята бавачка, приютила ме след излизането от затвора, изминах път до английската кралица и генералния секретар на КПСС Андропов. Път труден, трънлив и наситен.   

Любопитно е защо след 1917 г., когато руския дворянски елит емигрира във Франция, Англия, Америка, вашето семейство избира България, където вие се раждате?

Причината за избора на България почива на два ясни факта. Първият – моите дядо и баба са били дълбоко религиозни хора. Това е видно в спомените на баба ми, излезли на български език в София през 1936-1937 година под заглавието „Спомени на майката“, а на руски – през 2018 г. в Москва със заглавие „За руската трагедия. До и след 1917-а. Спомени на майката“. Двата варианта на книгата се намират в Националната библиотека в София. Българският църковен обред е в основата на руския, в който богослужението се води на църковно-славянски език, корените на който са в старобългарския.

Втората причина беше, че през 20-те години на миналия век в хора на храм „Св. Александър Невски“ участваха певци от Софийската опера. Музикалното качество на службите е на изключително високо равнище, в което може да се убедим и днес, посещавайки в столицата на България различни богослужения. А моят дядо княз Иван Николаевич разбираше музиката в дълбочина.

И така, роден в София, с руски корени, учите в Лондон, живеете в Америка, след това отново в Лондон. Какъв се чувствате по дух и кръв?

По дух съм космополит. По време на „светлото бъдеще“ в СССР наказанието за това беше 10 години лагер. Присъдата се отбиваше за 5 след идването на власт на Никита Хрушчов. А в България за това пращаха в Белене. По кръв несъмнено съм руски човек, та нали цели 33 поколения на предците ми са били руснаци. Обаче направеното изследване на ДНК на Рюриковичи показва, че техният ген е общ с варягите, т. е. скандинавците. Сега се провеждат изследвания, за да се определи днешната географска разпространеност на този геном.

За мнозина по широкия свят Русия и руската душа са енигма, и дори някои отиват да живеят там, за да опознаят страната и хората и да се докоснат до тази загадка в опит да я разберат. Приемате ли стиховете: „Умом Россию не понять, в Россию можно только верить“? Смятате ли, че Русия наистина има своята особена мисия в света? А вярата става все по-дефицитна...

Не съм съгласен с това твърдение в стихотворението на Фьодор Тютчев. Русия няма монопол върху енигматичността. Например, хиляди хора всяка година се стремят към гуру в Индия, за да се приобщят към техния светоглед.

Да, Русия има своята специфична мисия и място в света. Това е най-успешната многонационална империя в света и до ден-днешен. По размери и мощ винаги е била неудобна за другите страни, които неизбежно са влизали в конфликт с нея. А в близките 50 години вероятно ще остане повече или по-малко в своите граници, където жителите ще говорят на руски език, ще бъдат приобщени към руската култура, а също ще изповядват православието.

Това ще се случва за разлика от политкоректната Европа, която ще продължи да приема милиони мигранти от Африка и Близкия Изток, постепенно губейки своята идентичност, ставайки обединена, многонационална и преимуществено на мюсюлманските мигранти. В това отношение лидира Англия, където законите на шериата стоят наравно със законодателството на страната. А също така социални помощи в тази стряана се дават повече на мигрантите, отколкото на местните. След нея са Франция и Германия.   

Любимец сте на медиите. Там, където се появите, те веднага ви търсят, защото сте интересен събеседник. Какво е вашето отношение към съвременната журналистика? Мислите ли, че тя все още е четвърта власт?

На вашия въпрос не бих могъл да дам общ отговор. Има малко страни, като Англия например, където журналистиката не само е абсолютно свободна, но и съществуват многотиражни вестници, като Sun, които излизат в тираж около 1 милион в делнични дни и до 1,5 милиона в неделя. При тези критерии журналистите в английските вестници влияят на общественото мнение и на работата на правителството. Явен пример за това е оставката на посланика на Кралството в САЩ, след като неговото „шифровано“ обективно мнение за президента Тръмп и хаотичното управление на кабинета му беше публикувана в неделното издание.

От друга страна пресата в България се отличава със своята необективност, изразявайки интересите на днешното правителство. Съвършено очевидна е тенденцията да се публикуват статии с негативно отношение към Русия. И при положение, че през 2018 г. допитване на Галъп показа, че почти 80% от българското население е за Русия.    

Като един от тримата вдъхновители за създаването на Паметник на примирението в Крим, на мястото на напускането на Русия от Бялата армия след революцията през 1917 г., бихте ли призовали за примирение и в България, след като сте препатили след 1944 г. – 11-годишен сте лежали в затвора, семейството ви също? Обиден ли сте на нашата страна и таите ли у себе си още болка заради онези години?

Не, не бих предложил в България да се извърши примирение подобно на това, което се случи в Испания, Южна Африка, Ирландия. Голяма част от управляващите кръгове тук са бивши комунисти. Те активно ще пречат на такава инициатива. Аз не съм обиден на България, но за това пък тая не само мъка и болка, а и жива злоба, ненавист и презрение към управляващите кръгове и чекистите, които разстреляха моя баща и репресираха цялото ни семейство. Тяхното дело ясно е отразено в документите на българската ДС, част от които притежавам и се готвя да публикувам.   

И още нещо. Как успяхте днес да имате толкова много приятели сред различните партийни разцветки у нас? Това само на благородството на синята кръв ли се дължи?

В основата на моето дългогодишно и близко приятелство с хора, имащи коренно различни политически убеждения, лежи моята търпимост, общите интереси (интелектуални и спортни) и общата биография. През последните 75 години продължих да се срещам с приятели от детството, с които ме свързваше интереса към геологията. С члена на ЦК и писателя Любомир Левчев имахме и имаме общи интелектуални интереси. С цар Симеон също сме приятели от детството, а по-късно пътешествахме заедно в Иран, Афганистан и Пакистан. С последния секретар на БКП Румен Сербезов и олигарха Васил Божков ни свързва пристрастието към хаванските пури – ние всички помагаме на братска Куба икономически, пушейки нейните качествени пури.

А не ви ли дразни понякога, когато във ваше лице някои виждат т. нар. „сватбен генерал“?

Да, дразни ме това, че в Русия някои от олигарсите ме канят на срещи, които са, разбира се, първите и последните. Единственото общо, което имаме, това е руският език.

И в края на разговора ни - защо казвате, че искате да умрете беден? Настроение, житейска позиция? И къде и по какъв повод ви хрумна това? Надявам се, че не завиждате на днешния българин...

Две са предпоставките, които ме доведоха до това заключение. Първата е, че данък наследство в Англия е 40%. Аз предпочитам да употребя тези 40%, плюс останалото, за дарения, които не се облагат с данък, като например за създаване от мен на факултет по планетарна геология в Оксфорд и на отдел за органична химия за вечни времена в колежа „Крайс Чърч“, където се учих. А моето житейско отношение се основава на предпочитанията да оставя материална помощ по-скоро на обществени организации за ползване от широките кръгове население, отколкото на близките си. Осигурил съм всички мои близки и живея от американската си и английска пенсии.

 

Снимки Валя Чрънкина и личен архив

 

Сподели в
 

Арман Бабикян е от породата хора, за които откровено може да се каже, че шило в торба не стои. С днешна дата той е от малцината, на които не им пука да кажат,че царят е гол. В най-напеченото откъм климатични и разтърсващи страната времена Арман Бабикян се съгласи да гостува на сайта на СБЖ и да си говорим за нещата в журналистиката и живота.

08.08.2019/18:28

Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, излизал в годините на социализма, „Вечерни новини” е с особен статут и структура. Макар че обхваща предимно софийски теми и се печата в столицата, той разработва на страниците си и много национални проблеми, разпространява се в цялата страна, има кореспонденти във всеки окръг, а също и в много европейски столици чрез кореспондентите на БТА. Ето разказа на трима ярки колеги, работили в изданието.

07.08.2019/17:02

За него спокойно може да се каже, че е последният екшън герой.Наричат го още и главният дълголетник на телевизионния екран и любимеца на няколко поколения зрители, които неговата усмивки и характерни изрази караха да го чакат с нетърпение. И докато на някои им пришиват към името звезда или легенда, за Николай Дроздов спокойно може да се каже, че наистина е легенда за руската телевизия.

24.07.2019/20:10

Жегата това лято не е само от температурните аномалии, но и тя е голяма навсякъде около нас. Дори в медиите, че и в СЕМ опасните температури си казват думата. За жегата в медийната среда си говорим с доскорошния член на Съвета за електронни медии Иво Атанасов.

23.07.2019/10:07

Животът му е толкова интересен, че дори и най-талантливият сценарист би се смутил, ако трябва да сътвори герой с такава съдба. Преминал през черните и трагични страни на живота, той стига до световно признание, става една от най-търсените личности в областта на изкуството. Бога ми, наистина по живота на княз Никита Лобанов-Ростовски би бил създаден филм бестселър. И този човек съдбата го е свързала с нашата страна, защото тук, в София той поема своята първа глътка живот. Неговите предци бягат през 1917 г. от Русия и не избират нито Франция, нито Англия или друга европейска страна, а пристигат в България, която става техен дом.

16.07.2019/09:37
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Становищата и изявите на прокурорски среди и организации, включително и лично на единствения кандидат за нов главен прокурор, насочени срещу критични медийни публикации относно процесите около избора за този ключов пост, подхранват още повече съществуващото обществено безпокойство за устоите на демократичната и правова държава у нас, сочи в своя декларация УС на СБЖ.

09.08.2019 /14:20

В своя декларация УС на СБЖ напомня, че с този избор е нарушен член 25 от Закона за радио и телевизия, в който съществува изискване за професионален опит, обществен авторитет и професионално признание на членовете на СЕМ. Същото изискване съществува и в Закона за хармонизация на българското и европейското законодателство.

22.07.2019 /19:39

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

 Мнения

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019 /18:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Като тазгодишна носителка на това отличие, връчвано от БСП, недоумявам от последвала статия срещу мен от ръководните среди на същата партия. В нея думите ми след моето награждаване са изопачени, а казаното от мен е определено като „провокация”. Само защото съм посмяла откровено да споделя свое мнение за важни обществени процеси. А уж точно заради това са ме наградили...

31.07.2019 /11:42 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки