Начало
 
 

Българският синдром на обществената телевизия

17.07.2019 /15:53 | Автор : Доц. д-р Светлана Божилова | Източник: Свободен народ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Светлана Божилова

Предлагаме публикувания в „Свободен народ” анализ на доц. д-р Светлана Божилова, преподавател по телевизионна журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски" и телевизионен експерт, относно проблемите в програмната политика и в развитието на БНТ.

Доц. д-р Светлана Божилова е преподавател по телевизионна журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски" и телевизионен експерт. Преподава „Световни телевизионни системи", „Телевизионен език - семиотичен подход", „Експериментално ТВ студио“. Била е член на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на президента Петър Стоянов и представител на България в Постоянния комитет по трансгранична телевизия. Координатор на програма „Обществени медии в Югоизточна България" на Съвета на Европа и Световната федерация на журналистите. Създателка е на Университетска телевизия „Алма матер" и ръководител на Европейска студентска телевизионна мрежа". Снимка: „Трансмедия“ ТВ - YouTube

..................................................................................................

Страните от Югоизточна Европа започнаха трансформацията на своите държавни медии в обществени, след падането на Берлинската стена. Те естествено черпеха опит от водещите обществени медии във Великобритания, Франция, Германия. Но основополагащи са резолюциите и препоръките на Съвета на Европа в полето на обществените медии и независимата медийна регулация.

България е подписала всички документи на Съвета на Европа в тази област, но на практика въведените правни механизми и инструменти не са достатъчни за утвърждаване на основните ценности на обществените медии – програмна политика, покриваща целия спектър от обществени потребности и интереси, независими управление и финансиране в полза на гражданското общество.

За разлика от общата европейска рамка, свързана с програмната политика на обществените медии, при управлението и финансирането им всяка страна само избира механизмите за тяхната реализация, които да гарантират независимо управление и независимо финансиране от политически и икономически натиск За България това е същностен проблем, защото политическата класа вече 20 години не е готова да създаде такива ефективни и достатъчно демократични механизми. Всичко създадено е с двоен стандарт, нещо като демократична дреха, без адекватна социална телесност.

В поредица от евроекспертизи на действащото българско законодателство, Съветът на Европа изискваше гаранции за независимост на регулатора – квалифицирани мнозинства при избор на членовете от парламента и граждански номинации при избора на президента. Няма и механизми, които да гарантират професионалната експертиза и обществения авторите на избраните членове.

Звучи смехотворно, но те подписват декларации, че имат професионален авторитет и обществен престиж… Това рефлектира и при избора на генерални директори на обществените медии, които възпроизвеждат политическото статукво и корпоративните интереси. Още по необяснимо е, че в законовата рамка генералните директори се избират от Съвета за електронни медии с обикновено мнозинство, а членовете на управителните съвети – с квалифицирано!

Отсъствието на устойчива вътрешно-норматива уредба пък превръща обществената телевизия у нас в поле на непрекъснати промени при всеки нов избор на генерален директор. Злополучният национален опит, свързан с надзорните функции на СЕМ и непроработилият фонд „Радио и телевизия“, илюстрират незаинтересоваността на политическата класа, но и на професионалните елити, от демократичните стандарти при функционирането на обществените медии.

Неслучилата се цифровизация на обществената телевизия, отсъствието на визия за многопрограмно развитие в цифрова среда, пълното неглижиране на мултимедийните платформи и услуги, водят до невъзможност обществената телевизия у нас да изпълнява основните си програмни задачи: БНТ1 като политематична програма извършва социален интегритет и обединява различни аудитории, без това да е в ущърб на качеството. Монотематичните програми обединяват по специфични потребности и интереси по-малки аудитории, като защитават техните потребности и интереси.

В съвременната телевизионна теория все по-съществен е въпросът не КОЛКО ЗРИТЕЛИ ТЕ ГЛЕДАТ, А КОЙ ТЕ ГЛЕДА. Ако това са активни граждани, лидери на обществено мнение, творци и учени, млади хора – то ефективността на посланията е много по-висока. В съвременния медиен свят без изследвания не може да се определи степента на социално въздействие и медийно влияние.

Например обществено-правните телевизия като ВВС, ARD, FRANCE TELEVISION създадоха букет от програми в изпълнение на основните функции на обществената телевизия – политематичен канал, канал за регионални политики, канал за образование и култура, младежки и детски канал, информационен канал. Програмите с развлекателни функции не са в програмните им приоритети.

Още през 2012 година BBC създаде платформа в Интернет със специализирани програми за тийнейджъри, съобразявайки се с нагласите за общуване на младата аудитория и потребностите й за гледане на програми на мобилни платформи. Създаване на медийно съдържание за конкретни комуникативни условия, например краткост на формите, достъпност и актуалност - са водещи при структуриране на младежките програми в европейските обществени телевизии.

На малък пазар, като родният, е много важно да се познават интересите и потребностите на аудиториите на регионално и национално равнище, за да се разработят програмни стратегии, както по отношение на предлаганото медийно съдържание, така и на формите за неговото представяне. В конкуренцията с търговските оператори обществената телевизия не трябва да следва тяхната програмна философия и позициониране на предавания, а да предлага алтернативи за представяне иа съдържание и формати. Например образователното предаване История БГ, излъчвано в праймтайма на БНТ, бележи висок интерес и гледаемост.

Съпоставителните изследвания на Европейската обсерватория по аудиовизия за Централна и Югоизточна Европа пък показват, че най-голяма потребност аудиторията има от социално ориентиране и адаптация и затова продължават да бъдат най-гледани аналитичните, разследващи и дискусионни форми. За съжаление те са остро дефицитни в БНТ.

Особено място трябва да имат социалните и икономически предавания, както и телевизионни сериали, приличащи на съвременен социален роман с герои, които носят „кълбовидни мълнии“ от социални противоречия и взаимоотношения. Едва ли сериалът „Под прикритие“ запълва тази потребност.

В началото на 2017 г. Университетската телевизия „Алма матер“, съвместно със социологическата агенция „Алфа рисърч“ разработи самостоятелна методика за изследване нагласите на младежката и активна аудитория към програмите за образование, култура и младежки политики в БНТ. Самостоятелните канали за култура и образование, за младежки политики биха дали възможност за богат избор на националната аудитория.. Телевизията, чрез мобилните мултимедийни платформи, може да се превърне в телевизионна библиотека с електронен каталог и анотации на предаванията, от които зрителите да избират.

Според представителното изследване на активната аудитория (16 -55 години) в осем университетски града, бяха получени изненадващи резултати. Откроиха се няколко съществени разлики в профилите на аудиториите на БНТ и на водещите национални търговски оператори.

БНТ аудиторията е по-образована, но и по-възрастна, състояща се от хора с по-високи доходи. Тя е дълбоко неудовлетворена от предлаганите предавания в областта на образованието, културата, детските и младежките предавания.

Например интересът към научно-популярни поредици е свързан с културен туризъм у нас и в чужбина – 51,4;% от запитаните; с история, антропология и културно наследство 45,3%; с психология на общуването 29,2; култура и изкуство – 28,2;% ; езикови курсове 29,%; право и финанси 20,9%;.Резултатите сред младите (16-25 години) дават предимство на предавания, базирани на мултимедийни платформи. Младите хора почти не гледат телевизия в реално време.

Най-голямата част от по-възрастните потребители са пред телевизора средно до 3 часа дневно – 32-34%; от 3 до 5 часа дневно – 25%. При младите зрители естествено мобилните устройства изпреварват традиционната форма на комуникация. Те гледат предимно кратки форми, независимо от тематиката и героите. Часовите пояси, в които националната аудитория би гледала активно научно-популярни и образователни поредици са 16-21 часа.

Голямо предизвикателство е констатацията, че зрителите предпочитат темите да бъдат разработвани под формата на документален филм или на коментарни предавания с отворена линия за зрителите, които да задават въпроси и така да се осъществява ефективна интерактивна връзка.

Ето защо от заделените средства за филмова продукция – по Закона за радиото и телевизията – с 10% от бюджета на БНТ трябва да се финансират и такива документални поредици, които да имат високо качество на медийното съдържание и съответна финансова възвръщаемост на европейския и световен телевизионен пазар. Необходимо е да се представят в образователни поредици за приоритетни области на научни изследвания и постижения в България.

Например, на специализирана платформа, обществената телевизия FRANCE 5 записва лекции с оригинално мултимедийно съдържание на утвърдени имена в различни области на хуманитарното знание и природните науки.

В БНТ е необходимо да се излъчват и повече културни събития -директни записи от концерти, спектакли, танцови прояви, да се създадат творчески работилници за различните изкуства, с въвличане на аудиторията в творческия процес. да се селектират театрални и оперни спектакли и да се правят телевизионни адаптации.

Младежките и детските предавания почти отсъстват от програмата на БНТ. А след ВВС и френската обществена телевизия създаде младежка платформа под формата на WEB телевизия. Това е от съществено значение, защото 84% от младите хора на възраст между 16-20 г. прекарват дневно до четири часа в Интернет. За 21-30 годишните този процент е още по-висок – 78,4%. За групата на 31-40 годишните – 77%. Младите хора гледат предимно кратки форми през мобилните си телефони – 79,3%. Това променя по безспорен начин структурата на предаванията и видеосюжетите онлайн.

На последния избор за генерален директор, спечелен от Емил Кошлуков, никой от кандидатите не говореше за предизвикателствата пред програмната политика на БНТ. Всичко се фокусира около финансовия фалит, лошото управление и скъпите външни продукции, с които се източва БНТ. Във фокуса бяха и спортните права и оцеляването на спортния канал на БНТ.

Редно е да отбележа, че спортните канали не са в приоритетите на европейските обществени телевизии. А първото решение на Емил Кошлуков, беше свързано с формиране на нова дирекция „Спорт“. Може би така се отблагодарява на Бетина Жотева, която „даде“ третия глас за новия генерален директор.

Няма и дума за стратегическо планиране и многопрограмно развитие на БНТ. Заявката на Кошлуков БНТ да се конкурира с платформата NETFLIX звучи доста занимателно.

Новият директор е изправен пред много предизвикателства – финансови и административни. Но за това в следващия текст…

 

Сподели в
 

Предлагаме третата част от анализа на доц. д-р Светлана Божилова за ситуацията около БНТ и проблемите на медийното регулиране у нас.

21.08.2019/20:31

В България последните два месеца бяха ужасни за журналистите. Ситуацията се влошава още повече. Страната ви е сама, назад в класацията. Дори Черна Гора е пред нея, а казват, че това е причината да не може да се присъедини към ЕС сега. В Черна Гора нищо не върви на добре, нищо не върви на добре и в България.

05.08.2019/11:16

Преди малко прочетох дописката на Васил Петев „Кой ограби БНТ?“ - https://nbox.bg/.

04.08.2019/17:43

Наскоро публикувахме първа част на коментара на доц. д-р Светлана Божилова за ситуацията около БНТ. След последните събития в обществената телевизия и въпросите, които се пораждат, включително и от информациите за фалит и хроничен недостиг на средства, предлагаме втора част.

01.08.2019/21:43

Предлагаме публикувания в „Свободен народ” анализ на доц. д-р Светлана Божилова, преподавател по телевизионна журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски" и телевизионен експерт, относно проблемите в програмната политика и в развитието на БНТ.

17.07.2019/15:53
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В съвместно съобщение на Международната и Европейската федерация на журналистите (IFJ/EFJ), разпространено до всички техни членове, федерациите подкрепят призива на СБЖ по-добра защита на правата на журналистите и свободата на словото в хода на обществения дебат около избора на главен прокурор.

21.08.2019 /10:26

Становищата и изявите на прокурорски среди и организации, включително и лично на единствения кандидат за нов главен прокурор, насочени срещу критични медийни публикации относно процесите около избора за този ключов пост, подхранват още повече съществуващото обществено безпокойство за устоите на демократичната и правова държава у нас, сочи в своя декларация УС на СБЖ.

09.08.2019 /14:20

В своя декларация УС на СБЖ напомня, че с този избор е нарушен член 25 от Закона за радио и телевизия, в който съществува изискване за професионален опит, обществен авторитет и професионално признание на членовете на СЕМ. Същото изискване съществува и в Закона за хармонизация на българското и европейското законодателство.

22.07.2019 /19:39

 Мнения

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019 /18:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Като тазгодишна носителка на това отличие, връчвано от БСП, недоумявам от последвала статия срещу мен от ръководните среди на същата партия. В нея думите ми след моето награждаване са изопачени, а казаното от мен е определено като „провокация”. Само защото съм посмяла откровено да споделя свое мнение за важни обществени процеси. А уж точно заради това са ме наградили...

31.07.2019 /11:42 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 42 гости

Бързи връзки