Начало
 
 

Иво Атанасов: Вече го има общото между аграрна икономика и медийна политика…

23.07.2019 /10:07 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иво Атанасов

Жегата това лято не е само от температурните аномалии, но и тя е голяма навсякъде около нас. Дори в медиите, че и в СЕМ опасните температури си казват думата. За жегата в медийната среда си говорим с доскорошния член на Съвета за електронни медии Иво Атанасов.

Той не се нуждае от представяне, защото е добър стар приятел на журналистите. Винаги е готов да сподели с тях това, което мисли по горещите проблеми в медийната политика, а и като пишещ брат е четен от всеки нас с интерес.

С Иво Атанасов разговаряме за сайта на СБЖ за новите попълнения в СЕМ, за българската журналистика и нейната моментна снимка, както и накъде ще поеме след толкова години регулаторният орган.

Вече научихте ли какво е общото между аграрната икономика и медийната политика, г-н Атанасов?

И да е нямало общо, вече го има. И то по волята на мнозинството в парламента.

Питам ви, защото вашият наследник Галина Георгиева е завършила Врачанския филиал на УНСС, бакалавър - специалност Аграрна икономика, с успех среден 3,89. Това ли е точният избор за член на СЕМ?

 На пръв поглед - не е, но ще се види след време дали е точният. Когато се разбере как новият член работи. Преди шест години моят избор също бе оспорен. Още не бях стигнал от пленарната зала до СЕМ, и чух по радиото в колата, че Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) ми иска оставката, защото съм бил партийно назначение. А аз тогава дори не бях официалната кандидатура на БСП, бяха ме предложили трима депутати. С течение на времето обаче и АЕЖ се убеди, че като член на регулатора не се водя от партийни пристрастия, и по-късно по някои въпроси дори действахме заедно, примерно срещу уволнението на Лили Маринкова. А в края на мандата ми не само отляво, но и авторитетни журналисти от дясното пространството писаха, че съм работил професионално и съм гласувал принципно, извън всякакви влияния. Та нека се даде малко време и на г-жа Георгиева и тогава да се правят оценките.

Не са много-много сравними случаите. Все пак вие бяхте утвърден професионалист, въпросът беше дали членуването ви в БСП няма да повлияе на гласуванията ви. Докато наследничката ви е с успех едва 3, 89, и то по доста странна в случая специалност.

Успехът наистина е смущаващ, особено за днешните условия, в които отличниците са под път и над път, но този въпрос трябваше да прозвучи в пленарната зала, да се търси отговор от онези, които избират.

Не мислите ли, че в състава на СЕМ трябва да има повече изявени журналисти, хора с богат ПРАКТИЧЕСКИ опит в медиите?

Несъмнено. Според Закона за радиото и телевизията членовете на СЕМ трябва да имат не просто практически опит, но и професионално признание и дори обществен авторитет. В текстовете му не е посочено как се измерва този авторитет, което означава, че може да си много известен и пак да го нямаш. Със сигурност обаче, ако си съвършено непознат в обществото, можеш да имаш личен авторитет в един или друг кръг, но не и обществен. В такъв случай не отговаряш на законовите изисквания. Същевременно СЕМ не е удължена ръка на радиото и телевизията, той трябва да защитава обществения интерес и затова законът допуска членовете му да са завършили и друга специалност, не единствено журналистика. И още нещо. Убеден съм, че в регулатора трябва да влизат предимно по-опитни. И не само защото вероятността да се държат независимо и да не влизат в комбинации е по-голяма. Едва ли тепърва ще гонят кариера и ще се престарават в ущърб на принципите и правилата. Докато младият човек ще изкара един мандат от шест години, а после няма право на втори последователен. Дори по закон две години след излизането си не може да бъде член на управленски, контролни и надзорни органи на радиа и телевизии, нито да придобива дялове и акции в тях или в рекламни агенции. Не може да бъде член на такива органи и на организации с нестопанска цел, които са доставчици на медийни услуги, не може дори да им бъде консултант. Трябва или да се върне към първоначалния си статус в журналистиката, което си е голяма крачка назад в кариерно отношение, или да се държи така, че да му дадат някое топло местенце извън медиите след края на мандата.

 Генералният директор на БНР отново е спортен журналист. Само в тази категория ли се срещат най-добрите и успешните генерални директори на националната медия?

Малко се прекалява с кадрите, произлизащи от спортните среди. Такъв беше случаят с предишния шеф на БНР Радослав Янкулов, лека му пръст, сега със Светослав Костов. Сред кандидатите за БНТ беше Сашо Диков, който има моите уважения, както и Сашо Йовков, за когото дори гласувах. Все пак има и други специалности в България. Може би хората от спорта имат хъс за участие и победа и това навярно е част от мотивацията им да се кандидатират.

Кошлуков беше предизвестеният избор. Не е ли обидно хора с много по-добри показатели от него да бъдат в миманса на конкурса? Същото се отнася и за БНР. Като си помислим, че един Валери Тодоров, който е дялан камък и наистина можеше да върне БНР към успешните дни на медията, беше също игнориран в името на спорта…  

Продължавам да смятам, че Валери Тодоров е отлична кандидатура. Два пъти съм гласувал за него - през 2013 г. за БНТ и през 2016 г. за БНР. И гласът ми оставаше не просто самотен, но и единствен. И сега бях готов да го подкрепя, но гласът ми отново щеше да пропадне, тъй като в този състав на СЕМ той, за съжаление, няма шансове. Пък и беше ясно, че Кошлуков ще спечели. Затова гласувах за Йовков с надеждата, макар и минимална, че около него може да се получи мнозинство. Както знаете, не достигна един глас. 

 Отново се заговори за сливане под една шапка на БНТ и БНР. Този път може ли да се случи и ако да, какви ще са последиците за двете обществени медии? И крият ли се подводни камъни в това намерение? Къде да ги търсим?

Този въпрос се поставя периодично. Последният път беше през 2016 г. Тогава тук, в залата на СБЖ, се състоя оживена дискусия, завършила с препоръка да няма сливане. Илюзия е, че общата шапка ще подобри кой знае колко нещата. Важното е не каква е тя, а какво има под нея. Със сигурност опитът за обединяване на двете обществени медии ще създаде напрежение. Премиерът Борисов си дава сметка за това и неслучайно тогава каза: "Само това ми липсваше - и те да ми застанат под прозорците!" В ЕС има и обединени, и разделени обществени медии, така че не може да се твърди, че едното е европейско, а другото не е. В такъв случай далеч по-разумно е да се придържаме към собствените си традиции.

Според вас с днешна дата какви трябва да са основните критерии, по които да бъдат избрани, и какви качества трябва да имат шефовете на двете национални електронни медии, издържани от нас - данъкоплатците?

Важното е да са не само доказани журналисти, но и добри управленци. Не е задължително, но е добре да са работили в медията, която искат да ръководят, за да се предотврати ефектът на чуждото тяло в нея. Нужно е да са убедили обществото в своята независимост като своего рода гаранция, че ще отстояват независимостта и на медията. Аз специално много държа на плурализма, на баланса между различните гледни точки, на отразяването на съществуващите в обществото идеи и убеждения. Когато съм констатирал отклоняване от тези законови изисквания, не съм подкрепял с гласа си отчета на съответния генерален директор. При последните конкурси при очертаващия се многомилионен дефицит на БНТ и възможното приключване на годината с дефицит, макар и доста по-малък, и в БНР, на преден план излезе способността на кандидата да мисли икономически и да изведе медията, особено БНТ, от финансовия колапс.

Джордж Оруел е казал, че журналистика е да печаташ това, което някой не иска да бъде отпечатано, а всичко останало е пиар. Актуална ли е тази негова мисъл за днешната журналистика в България?

С една дума - да. За съжаление.  

Може ли реално СЕМ да защитава медийната свобода, свободата на словото при положение, че сме на 111 място по тези показатели днес?

Според закона СЕМ защитава свободата на словото и информацията. Това е записано в чл. 20. По-нататък са изредени хипотези, при които регулаторът може да налага санкции на радиата и телевизиите, които са нарушили определени разпоредби на ЗРТ. Няма обаче достатъчно действени инструменти, с които пряко да се отстоява свободата на словото. Да речем, уволняват се неудобни журналисти, но СЕМ не може да се намесва в кадровата самостоятелност на медиите. Трябва да се разрази много голям скандал, и то в обществена медия, какъвто беше случаят със свалянето на предаването на Петър Волгин в БНР, та да се търсят основания не само в ЗРТ, но и във възлагателния договор за управление, който председателят на СЕМ и генералният директор подписват, за да се обсъди възможността за предсрочно прекратяване на правомощията на генералния директор. Спомняте си, че тогава в СЕМ бе разгледан въпросът за отстраняването на г-н Янкулов от поста, но проекторешението не можа да събере необходимия брой гласове "за".

Мислите ли, че днес цензурата витае повече от всякога в медийното пространство, или се заблуждаваме?

Цензура в законовия смисъл няма. Но натиск - видим или скрит, груб или изтънчен - е налице. Тежката икономическа ситуация прави работещите в медиите уязвими. Когато над 90 на сто от рекламния пазар се притежава от двете най-големи телевизии, когато властта купува медиен комфорт със средства от бюджета или от европейските фондове, когато успешният бизнес, можещ да отделя сериозни средства за реклама, е близък до правителството, когато дори собствеността на най-влиятелни медии преминава в ръцете на приятели на управляващите, индексът на свободата на словото няма как да не е след стотното място в света. 

При днешната ситуация какво е вашето мнение за бъдещето на медиите у нас?

Предполагам, че поради споменатите причини повечето от тях ще стават все по-близки до властта. А когато тя все някога се смени, ще започне голямото преориентиране.

В края на разговора ни, а сега накъде, г-н Атанасов? Журналистиката или политиката ви зове?

Отивам да преподавам във Враца, ако, разбира се, ме приемат. Трябва да се подготвят кадри за предстоящата след три години нова ротация в СЕМ…

Снимки Иван Василев и личен архив

 

Сподели в
 

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020/18:24

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020/12:35

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020/07:32

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020/08:49

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020/09:41

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки