Тодор Димитров е запален по подводната фотография

07.08.2019 /18:53 | Автор : Иван Симеонов | Източник: БНР Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Снимка на Тодор Димитров

Тодор Димитров е подводен фотограф, спечелил ред престижни награди. Най-често варненецът снима в Черно море, но е бил и в Егейско море.

Какви са емоциите там? 

Средиземно море, специално Егейско, сравнено с нашето, е доста по-подходящо за този вид дейности, както за снимане, така и за гмуркане.

Видимостта е прекрасна, на места стига до 40 м, пълно е с подводни обитатели, доста е красиво и подходящо за снимане на така наречените “over-under” или под/над композиции - т.е. под и над повърхността на водата. 

Бих препоръчал за снимане в комбинация с плажуване на о. Тасос. Източната част на острова, която е по-скалиста, има доста заливи и плажове, съчетано с рифове и скали. Особено препоръчвам така наречения Мраморен плаж - той се намира на североизточната част на острова. Това е един плаж от съвсем ситни мраморни камъчета, където водата е тюркоазено-зелена, усещането е все едно си на курорт на Малдивите, а всъщност си съвсем близо до нашето черноморие.

А къде би искал да отидеш да снимаш?   

Едното място е Червено море в Египет. То е класическото място, където всеки подводен фотограф трябва да отиде да снима, морето с най-много подводни обитатели и всеобщо признато за най-красивото море за дайвинг, снимане, шнорхелинг и т.н.

Другото място, което ми е мечта, е Нова Каледония. Това е френска територия, която се намира вдясно от Австралия и е място, където могат да се срещнат абсолютно всички видове подводни обитатели - акули, манти, китове и т.н - невероятно екзотично и красиво местенце. 

Как смяташ, възможно ли е от хоби за ограничен кръг хора подводната фотография да се превърне в нещо като туристическа атракция, дори и при нас?  

На екзотичните места - Индонезия, Филипините, Тайланд, Соломоновите острови и т.н., има цели курорти, които са свързани именно с подводната фотография. Тя е много разпространена в световен мащаб, особено в Европа – например италианската школа, и в Северна Америка - американската.

Хората са предимно водолази и обикалят целия свят, за да снимат. Влизат във водата с лодки или корабчета, цял ден снимат - правят по 3-4 влизания, включително и нощно, прибират се в курорта, хапват, спят и на другия ден пак снимане.

Това им е почивката и курортите са насочени точно към тази цел. В България би могло да се направи такова нещо, но на някои определени места по нашето Черноморие, където да не се допускат други туристи, а да е насочено точно към този вид дейност.

Смяташ ли, че подводната фотография е още една причина някой да дойде на българското черноморие?  

Да, разбира се. Много от чужденците, които снимат на екзотични места, отиват с цел да снимат една определена рибка по определен начин. Цялата екскурзия е насочена към това, фотографът отива с няколко фотоапарата, има помощник водолаз, който държи единия фотоапарат, наема се така нареченият шерп или някой местен, който с една пръчица рови по рифовете и търси конкретния вид рибка.

За съжаление това хоби, подводната фотография, е много силно развито в другите държави, дори има хора, които си купуват лодки или малки корабчета, и обикалят света само с тази цел - да снимат под водата.

Почти всички видове обитатели, които ги има в Черно море, се срещат и в другите морета, но специално ландшафтът и този вид мъхести водорасли, които цъфтят през лятото на юг, почти не се срещат в нито едно море, мисля че само някъде в Австралия и по езерата се срещат.

За снимане на тези водорасли, съчетано с подводни обитатели - пасаж рибки, нашето Черноморие е много подходяща дестинация и мисля, че това би било доста добра реклама.


 

Сподели в
 

Ceриoзeн инцидeнт e прeживялa рeпoртeркaтa нa Cлoвaшкaтa държaвнa тeлeвизия Бaрбoрa Зячикoвa нa хoкeeн мaч прeди някoлкo дни.

15.12.2019/18:52

Американските специални служби ще получат срок от 1 месец, за да обявят официално дали саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман е отговорен за убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, съобщава в. "Гардиън".

14.12.2019/17:15

Вестник „Земеделска техника” обединява 120-годишни усилия в процеса на единение на образование, наука и земеделска практика за ефективно земеделие в България.

13.12.2019/16:08

В момента правителството отпуска средствата за БНТ и БНР, но по този начин тези медии стават зависими, смята опозиционният депутат.

12.12.2019/16:52

Журналистът Мохамед Халаф представи книгата си "Фауда. Колапсът на Близкия изток". Това е сборник от статии, писани от известния наблюдател на процесите в Близкия изток.

11.12.2019/18:53

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки