Вестник „Вечерни новини" - една легенда на българската журналистика

07.08.2019 /17:02 | Автор : Тодор Коруев, Георги Ганчев, Богдан Иванов | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, излизал в годините на социализма, „Вечерни новини” е с особен статут и структура. Макар че обхваща предимно софийски теми и се печата в столицата, той разработва на страниците си и много национални проблеми, разпространява се в цялата страна, има кореспонденти във всеки окръг, а също и в много европейски столици чрез кореспондентите на БТА. Ето разказа на трима ярки колеги, работили в изданието.

През август 1951 г. спира вестник „Изгрев" - издание на политическия кръг "Звено", и на негово място започва летоброенето на софийския вестник „Вечерни новини".

"Вечерни новини" е една от легендите на българската журналистика в годините на социализма. Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, той е с особен статут и структура и макар че обхваща предимно софийски теми и се печата в столицата, разработва на страниците си и много национални проблеми, разпространява се в цялата страна, има кореспонденти във всеки окръг, а също и в много европейски столици чрез кореспондентите на Българската телеграфна агенция (БТА).

Всеки ден броят предлага теми от живота на София и страната, журналистически проверки, разследвания, репортажи, критични материали по писма на читатели, богата информация за събитията през деня.

Впечатляващи страници за култура и образование с нюх към актуалното, стойностното в духовната област. Пъстри и компетентно написани анализи за най-важното от международната политика. Спортно четиво.

Веднъж седмично рубриката „Трибуна на писателя", в която най-известни български майстори на перото вземат думата по проблеми на културата и на съвремието.

Всяка сряда се печата списваната с голям успех хумористична страница „Добър вечер". Всяка събота - страница с популярно четиво за постижения в науката и техниката.

Всяка година през април - Месец на краткия български разказ, в който участват най-добрите родни писатели.

Веднъж месечно излиза специално приложение съвместно със съветската Агенция по печата „Новости" (АПН) за сътрудничеството между НРБ и СССР.

Патент на вестника са фоторепортажите от злободневието и фотопортретите на именити българи, осъществявани от фотографа-художник Христо Юскеселиев, неговата талантлива колежка Асенка Желева, фотограф-художник, и някои от най-популярните наши майстори на фотографията.

Патент са и специалните рекламни приложения - част от своеобразната физиономия на вестника.

Важна характерност: с годините „Вечерни новини" се налага със съдържателност, краткост, многообразие и оригиналност на материалите, освободеност от шаблона на някои други вестникарски издания по онова време, като предлага широка картина за развитието на страната.

Редакционна политика е назначаването на работа на млади хора, които с талант, знания и амбиция внасят модерни идеи и дух в списването на вестника.

Всичко това създава голям авторитет и популярност на „Вечерни новини", за да се стигне до истински феномен в българската журналистика: в пек и в студ, още от 12-12,30 часа пред софийските будки се нареждат дълги опашки от читатели в очакване на поредния брой от любимия вестник, макар че той обикновено пристига два часа по-късно! Още повече, че при тогавашната техника 125 000-130 000 тираж не може да се отпечата така бързо.

Интересна подробност: тази част от тиража, която с нощни влакове пътува към всички краища на страната, е обновявана с актуални новини и коментари до последния момент, за да бъде в тон с най-последните събития в страната.

Главни редактори на вестника са били: Ангел Тодоров, Тотю Белчев, Мишо Захариев, Делчо Кръстев и Васил Гаджанов.

Най-напред в редакцията на ул. „11 август" 19 в София, а после в Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев", са работили известни писатели, публицисти, журналисти като: Владимир Топенчаров, Йордан Радичков, Дико Фучеджиев, Мирон Иванов, Петко Караделков, Крум Ризов, Михаил Топалов, Никола Статков, Кънчо Табаков, Чавдар Гешев, Вики Леви, Стефан Нойков, Любомир Кънчев, Александър Костов, Васил Захариев, Димитър Цолов, Константин Еленков, Цветан Северски, Станко Нацев, Георги Апостолов, Йото Пацов, художниците Антон Петков и Калин Николов и много други.

В различни периоди от своето съществуване „Вечерни новини" е орган на Софийския градски комитет на БКП, на Столичния градски народен съвет, на Градския комитет на Отечествения фронт или просто Вечерен информационен всекидневник с относителна независимост при цена за брой от 2, 3, 5, 20 стотинки и при обем от 4 страници в делничните дни и 16 в събота.

10 000-ят брой е извъртян от машините в Полиграфическия комбинат „Д. Благоев" на 29 декември 1984 г.

„Вечерни новини" е първият български всекидневник, който се печата всяка събота в таблоиден формат най-напред от 12, после - от 16 и след това - от 32 страници, като в тях влиза и приложението „Рекламен магазин" с много реклама  и обяви от граждани, институции и организации. Първият брой в таблоиден формат излиза на 9 януари 1982 г.

На 24 юни 1991 г. редакцията слага начало в издаването на таблоидното седмично издание „Дневна поща" - вестник от 16 страници за всички и за всичко, което интересува читателите. Той стои встрани от политическите пристрастия.

В опит да порасне на обем и да предложи на читателите ново, още по-високо качество, „Вечерни новини" пуска по будките на 7 юни 1990 г. за първи път у нас така наречения „дебел брой". Много от неговите страници са цветни - с любопитно, съдържателно, интригуващо четиво за съботно-неделните дни.

Броят е сполучлив, получава адмирации от читателската аудитория, но за съжаление твърде скъп, за да може редакцията да си позволи редовното му печатане.

Въпреки това „Вечерни новини" остава символ на новаторство, високи постижения, голяма популярност и дръзки идеи в българската журналистика и неслучайно мнозина негови читатели го помнят и днес.  

Сподели в
 

Арман Бабикян е от породата хора, за които откровено може да се каже, че шило в торба не стои. С днешна дата той е от малцината, на които не им пука да кажат,че царят е гол. В най-напеченото откъм климатични и разтърсващи страната времена Арман Бабикян се съгласи да гостува на сайта на СБЖ и да си говорим за нещата в журналистиката и живота.

08.08.2019/18:28

Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, излизал в годините на социализма, „Вечерни новини” е с особен статут и структура. Макар че обхваща предимно софийски теми и се печата в столицата, той разработва на страниците си и много национални проблеми, разпространява се в цялата страна, има кореспонденти във всеки окръг, а също и в много европейски столици чрез кореспондентите на БТА. Ето разказа на трима ярки колеги, работили в изданието.

07.08.2019/17:02

За него спокойно може да се каже, че е последният екшън герой.Наричат го още и главният дълголетник на телевизионния екран и любимеца на няколко поколения зрители, които неговата усмивки и характерни изрази караха да го чакат с нетърпение. И докато на някои им пришиват към името звезда или легенда, за Николай Дроздов спокойно може да се каже, че наистина е легенда за руската телевизия.

24.07.2019/20:10

Жегата това лято не е само от температурните аномалии, но и тя е голяма навсякъде около нас. Дори в медиите, че и в СЕМ опасните температури си казват думата. За жегата в медийната среда си говорим с доскорошния член на Съвета за електронни медии Иво Атанасов.

23.07.2019/10:07

Животът му е толкова интересен, че дори и най-талантливият сценарист би се смутил, ако трябва да сътвори герой с такава съдба. Преминал през черните и трагични страни на живота, той стига до световно признание, става една от най-търсените личности в областта на изкуството. Бога ми, наистина по живота на княз Никита Лобанов-Ростовски би бил създаден филм бестселър. И този човек съдбата го е свързала с нашата страна, защото тук, в София той поема своята първа глътка живот. Неговите предци бягат през 1917 г. от Русия и не избират нито Франция, нито Англия или друга европейска страна, а пристигат в България, която става техен дом.

16.07.2019/09:37
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Становищата и изявите на прокурорски среди и организации, включително и лично на единствения кандидат за нов главен прокурор, насочени срещу критични медийни публикации относно процесите около избора за този ключов пост, подхранват още повече съществуващото обществено безпокойство за устоите на демократичната и правова държава у нас, сочи в своя декларация УС на СБЖ.

09.08.2019 /14:20

В своя декларация УС на СБЖ напомня, че с този избор е нарушен член 25 от Закона за радио и телевизия, в който съществува изискване за професионален опит, обществен авторитет и професионално признание на членовете на СЕМ. Същото изискване съществува и в Закона за хармонизация на българското и европейското законодателство.

22.07.2019 /19:39

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

 Мнения

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019 /18:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Като тазгодишна носителка на това отличие, връчвано от БСП, недоумявам от последвала статия срещу мен от ръководните среди на същата партия. В нея думите ми след моето награждаване са изопачени, а казаното от мен е определено като „провокация”. Само защото съм посмяла откровено да споделя свое мнение за важни обществени процеси. А уж точно заради това са ме наградили...

31.07.2019 /11:42 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки