Начало
 
 

Създателят на „Работнически вестник” Георги Кирков бе честван в Казанлък

17.08.2019 /21:06 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Пред паметника на Георги Кирков в Казанлък беше поднесен венец, както и букети с цветя. Снимка: Къдринка Къдринова

152-годишнината от рождението и 100-годишнината от смъртта на Майстора - големия публицист и социалист, бяха отбелязани в града в подножието на Бузлуджа с дискусия за посланията му към нашето съвремие и с тържество край паметника му. Някогашната редакция на „Работнически вестник” се руши - липсват средства за ремонт.

Роден в Плевен на 15 август 1867 г. и починал в София от рак едва 52-годишен – на 25 август 1919 г., изтъкнатият политик-социалист и публицист Георги Кирков-Майстора остава силно свързан и с Казанлък, където развива важна част от дейността си.

Именно в Града на розите заедно с Евтим Дабев той започва през 1897 г. да издава популяризиращия социалистическите идеи и борческата солидарност на трудовите хора „Работнически вестник”. Казанлък е и прототипът на измисления Дремиград, дал заглавие на популярния сборник с фейлетони на Майстора „Дремиградски смешила”.

Тук яркото перо на социалиста се вдъхновява и за създаването на неостарявщата „Дружна песен” в прослава на труда. Той развива и просветна, и училищна, и синдикална дейност, основава и работнически кооперации.

Искрена и взаимна е обичта между Георги Кирков и казанлъкчани, които и до днес го тачат с много топли чувства. В центъра на града се издига паметник на Майстора, който наскоро бе ремонтиран от общината. Неговото име носи и местно училище.

Казанлък се намира най-близо до Бузлуджа, където на 2 август 1891 г. се събират 15 съмишленици социалисти, за да основат Българската социалдемократическа партия, преименувала се малко по-късно в Българска работническа социалдемократическа партия. Социалистическите идеи и работническата солидарност винаги са били силни в този град.

Те вдъхновяват и членовете на дискусионния клуб за леви идеи „Георги Кирков-Майстора”, от който дойде инициативата 152-годишнината от рождението и 100-годишнината от смъртта на Майстора да бъдат отбелязани с дискусия „Посланията на Георги Кирков и нашето съвремие” и с тържество край паметника му.

За участие в дискусията, ръководена от председателя на клуба Станимир Стефанов, бяха поканени Георги Захариев, Янка Найденова, проф. Димитър Генчев, Георги Пирински, Къдринка Къдринова, Ана Пиринска. Със свои мнения се включиха и много членове на клуба, изпълнили залата.

За „Георги Кирков и педагогическото училище” говори Янка Найденова, която припомни, че Казанлък става един от пионерите на организираното социалистическо движение и че именно от града „червените професори” като Константин Бозвелиев, Гаврил Георгиев, Евтим Дабев, Георги Кирков популяризират най-активно левите идеи, създавайки и първия в България народен университет.

В обширното си изказване Георги Захариев, дългогодишен изявен деец на БКП/БСП в Казанлък и бивш депутат в НС, направи обзор на дейността на Майстора като най-близък съратник на Димитър Благоев, като ярък публицист и парламентарист, като пламенен борец за работнически права. И подчерта: „Гордеем се, че е пребивавал и работил в нашия град”.

Захариев изрази „гняв и болка”, че сградата „светиня” в Казанлък, в която е бил първият социалистически клуб „Дружба” и в която след това се списва и отпечатва „Работнически вестник”, днес „тъне в разруха” и не могат да се намерят средства за възстановяването ѝ. Той сподели, че ръководството на БСП в София е било информирано за тази ситуация, но в отговор последвало „гробно мълчание”.

Захариев изрази пожелание БСП „да се върне към социалната си база, да стане отново защитник на хората на наемния труд,” които сега „не я припознават” като своя партия. Той настоя да се изясни „накъде отиваме” и дали БСП е „партия на бизнеса или на хората на наемния труд”. Поиска също „да се възстанови идейното и организационно здраве на БСП” и тя да участва „със свое специфично и силно ляво ухание в многоцветния букет на европейската и световната левица”.

Темата на изказването на известния историк проф. Димитър Генчев бе „Символ-веруюто на Георги Кирков: борбата в редовете на социалната демокрация за една нова духовност, за нова цивилизация”. Изтъквайки колко силно се усеща в Казанлък и днес пулсът на левите идеи, проф. Генчев отбеляза, че не случайно Георги Кирков е избрал града за своя „духовна и политическа територия”. Отбеляза още, че Майстора продължава да е наш съвременник с повдигнатите от него още преди един век проблеми, а във фейлетоните си „той описва хала и на днешна България”.

Проф. Генчев подчерта високото интелектуално, образователно и нравствено ниво на бащите на социалистическата идея у нас, като ги нарече „цивилизатори”. „Социализмът не е само идея, а създаване на нов тип по-съвременна човешка цивилизация, на братство, в което на първо място е поставен моралът,” наблегна проф. Генчев.

За „Георги Кирков и силата на убежденията” говори членът на НС на БСП и главен редактор на сп. „Ново време” Георги Пирински. Той приведе цитат от статия на Димитър Благоев в първия брой на „Ново време”, в която става дума за честото бъркане на мнението с убеждението. Обърнато беше внимание на разбирането на Дядото за убеждението като „философско гледище на световните работи”.

Пирински цитира и статия на Георги-Кирков-Майстора във вестник „Социалист” от началото на неговата социалистическа дейност, в която е подчертано: „Демокрацията има единственият свой страж и изразител в лицето на БРСДП”.

Изказа се и журналистката и авторка на „Барикада” Къдринка Къдринова, която е тазгодишната носителка на наградата на НС на БСП за политическа журналистика „Георги Кирков-Майстора”. Получавайки наградата на събора на Бузлуджа на 27 юли, Къдринова изказа своето мнение за несъвместимостта на „левия консерватизъм”, лансиран от днешното ръководство на БСП, със същински левите идеи, включително и с идеите на самия Кирков, осмял консерваторите в свой фейлетон.

На дискусията в Казанлък Къдринова разказа как заради това свое мнение е била атакувана с „разгромна статия” от ръководните среди на БСП. Тя каза: „В днешните условия ни е по-необходимо отвсякога да се връщаме към координатната ос на неговата (на Георги Кирков – б.р.) ясна и остра критична мисъл, към онази чистота и извисеност в морала и убежденията на бащите на социалистическата идея у нас, за да преоткрием и ние като леви хора своята идентичност, за да предложим и на обществото будеща доверие алтернатива. Завои към национализма, консерватизма, ксенофобията са несъвместими с лявото. Както преди сто години, така и сега, има неизменни идейни и морални принципи, които не се влияят от конюнктурата на епохите.”

Ана Пиринска, член на НС на БСП, припомни на аудиторията ярки страници от фейлетоните на Георги Кирков-Майстора, които звучат с удивителна актуалност за днешната обстановка в България.

Николай Маринов, председател на КНСБ в Казанлък, изтъкна ролята на Кирков като синдикалист и приноса му в Народното събрание „чрез неговите речи да се чуе работническият глас”.

Стела Кехайова посочи, че ако Георги Кирков беше жив днес, „БСП нямаше да е в един от най-големите си организационни сривове”. Тя разказа, че само в нейната организация 32-ма млади социалисти са напуснали партията заради несъгласие с курса на ръководството.

Трифон Митев от областната организация на Българския антифашистки съюз (БАС) напомни пророчеството, изречено от Кирков към буржоазните политици малко преди да си отиде: „Вас не ви лови вече законът, вас ви лови революцията”. В този контекст Митев настоя да се заостри вниманието към голямата опасност, която днес представлява съживяващият се фашизъм, чиято отрова се „просмуква в съзнанието на хората”.

Младият социалист Радослав Динчев, който е бил делегат на последния конгрес на БСП, изрази недоумението си от рефлексите на повечето други делегати да ръкопляскат автоматично, щом на трибуната се появи партийният водач, още преди да са го чули какво ще каже. След дискусията Радослав сподели, че е станал ляв активист, докато е работил в Испания и е участвал в синдикалните борби там за работнически права заедно с испанските си колеги и приятели.

По предложение на Янка Найденова с минута мълчание бе почетена паметта на казанлъшкия ляв журналист Веселин Стоянов.

Участниците в дискусията се отправиха към паметника на Георги Кирков в Казанлък. Там се състоя тържество с кратка литературно-музикална програма, след което беше поднесен венец и цветя. За Майстора и заветите му говориха проф. Димитър Генчев и Къдринка Къдринова. Проникновено слово произнесе и Яница Станчева, главен редактор на вестник „Долина”, съорганизатор на честването.

От двете страни на улицата, отваряща се пред паметника, са разположени две емблематични сгради, свързани с Георги Кирков-Майстора. Едната е онази, за която по време на дискусията спомена Георги Захариев. В нея през 1894 г. Константин Бозвелиев основава социалистическия клуб „Дружба”, а от 1897 до 1899 г. пак тук Георги Кирков и Евтим Дабев списват и отпечатват „Работнически вестник”.

Постройката във възрожденски стил наистина е в окаяно състояние и общината е сложила предпазна ограда на тротоара, за да не пострада някой случаен минувач от възможно падане на отломки. На оградата има лепенки с надпис „Внимание”, а на самата сграда стои поочукано и явно останало от някакви предишни времена табло с надпис „БСП” и с партийната емблема.

От другата страна на улицата се намира възстановеното „Бозуково кафене”, където Георги Кирков-Майстора и други видни социалисти са се събирали да обсъждат политически въпроси и където са популяризирали идеите си сред местните хора. Затова кафенето е било наричано „Академията”. И двете му наименования стоят на днешната табела. До възстановената постройка е залепено действащо съвременно заведение.

Вътрешната обстановка в „Академията” също е реконструирана старателно, а на стената има много фотоси, запечатали важни мигове от началото на социалистическото движение в България, включително и първа страница от оригиналния първи устав на БСДП. Възстановката си „Академията”  дължи на факта, че там е било снимано кулинарно телевизионно шоу, та за целта от същото шоу заделили средства за ремонта…

Отсрещната рушаща се къща, където се е правел „Работнически вестник”, няма този късмет. Намиралата се там доскоро оригинална машина, на която е бил отпечатван, е отишла за скрап.

Георги Кирков-Майстора определено би имал много работа и в съвременна България…

Сподели в
 

Във време на пандемия и летни жеги се оказа, че може и да се случи нещо интересно. И това нещо е свързано с нашата известна колежка Ани Заркова, която предизвикателно насред извънредната ситуация ни зарадва с нова книга с интригуващото заглавие „Главните прокурори“, в която иде реч за жреците на Темида от Татарчев до Гешев.

03.07.2020/16:47

Изложба на Ромео Стилянов откри летният гастрол на изкуствата в Междунородния дом на журналистите, в чийто парк на 10 юли ще бъде и първата прожекция в започващото да функционира тук безплатно лятно кино.

02.07.2020/18:44

Поклон пред напусналия ни писател, страстен летописец, издател, журналист, литературен критик и културен деец, член на СБЖ и СБП, носител на „Златно перо” на СБЖ

02.07.2020/16:24

Известният журналист и дипломат издаде книга, събрала удивителни истории от пътуванията му като вестникарски кореспондент или пратеник на Червения кръст из най-различни точки на планетата - при това разказани в неговия магнетичен стил и видяни с погледа му отвъд видимото.

30.06.2020/14:09

Двайсет и четвъртият ден на юни е белязан още преди 75 лета с победен знак. И сега благодарение на драконовите мерки заради К-19 (звучи като име на подводница) парадът на победата, който винаги е на 9 май в Москва, се състоя на 24 юни. На тази дата през 1945 г. сърцето на Русия – Червения площад, стана място, на което хората приветстваха победителите, преминаващи в парадния строй на победата. Ние също трябва да сме горди, защото единственият чужденец участник в онзи парад е бил храбрият български пълководец ген. Владимир Стойчев. И никога не бива да забравяме този факт.

25.06.2020/15:57

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки