Начало
 
 

Българският синдром на обществената телевизия - III

21.08.2019 /20:31 | Автор : Светлана Божилова | Източник: news.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Светлана Божилова

Предлагаме третата част от анализа на доц. д-р Светлана Божилова за ситуацията около БНТ и проблемите на медийното регулиране у нас.

Темата за медийната регулация стана още по-актуална покрай избора на Галина Георгиева за член на СЕМ и породената вълна от възмущение.

Този орган никога не се отличавал с авторитет и доверие в обществото и професионалната общност, но този път политиците паднаха под морското равнище.

Днес едва ли някой вярва, че Съветът за електронни медии е независим специализиран орган и в своята дейност се ръководи от интересите на обществото и свободата на словото, че гарантира политическата и икономическата независимост на медиите. Но това е записано в действащия Закон за радиото и телевизията Българският принос в европейската медийна регулация се състои във факта, че ние преписваме старателно определени изисквания и демократични стандарти, но забравяме да ги "облечем" в механизми и процедури, които да превърнат написаните пожелания в реалност.

Българските политици разчитат на забравата и отшумяването на всеки скандал - наскоро срещнах едно определение "обществена безпаметност" и затова ще си разреша кратък исторически преглед по темата.

България, последна от страните в Югоизточна Европа, пристъпи към създаване на медиен закон. У нас най-постоянни са временните неща - Временна парламентарна комисия за обществените медии, Временен съвет за честотен ресурс за граждански нужди, Временен програмен съвет за одобряване на радио- и телевизионни лицензии.

През 1996 година парламентът подготви Закон, известен като "Гордостта на Клара". Тогава никой не вярваше, че тъкмо БСП ще може да направи модерен и достатъчно демократичен медиен закон. Председателката на Парламентарната комисия по медии Клара Маринова покани експерти от Съвета на Европа да се произнесат по проекта.*

Те имаха много бележки и изискваха да се намери адекватна формула за плуралистичен и независим състав на регулатора: квалифицирано мнозинство при избора на членовете от парламента; граждански и професионални номинации при назначаване на членовете от президента.

Парадоксалното е, че и до днес всички управляващи мнозинства се оправдават с невъзможността това да се случи заради Конституцията, която изисква квалифицирани мнозинства само при нейните промени. Но това не означава, че квалифицираните мнозинства при избор на независими регулатори са противоконституционни...

В проектозакона от 1996 г. медийният регулатор беше в деветчленен състав, като петима се избираха от парламента, а четирима се назначаваха от президента. След евроекспертизата беше прието предложението на депутати от СДС в парламентарната квота трима от съветниците да бъдат посочвани от управляващото мнозинство и двама - от опозицията. По-късно Конституционният съд отмени принципа с политическите квоти, защото не отговарял на идеята за независим и специализиран орган. Това негово решение доведе до още по-голям парадокс - всички членове на СЕМ да се избират с обикновено мнозинство Спомням си как през 1998 г. доскорошният член на СЕМ Иво Атанасов пламенно казваше - НСРТ - девет на нула за управляващите. Но по-късно, като председател на същата парламентарна медийна комисия, не направи нищо за промяна на тази формула. Тя е изгодна за всяка политическа сила, която е на власт.

През 1998 г. Групата за европейско медийно законодателство, която обединяваше 13 неправителствени медийни организации, изработи закона "Свободно слово". Към този закон евроинституциите нямаха никакви бележки и препоръки, той беше внесен в Парламента от депутата от СДС Сашо Стоянов и... изнесен, за да влезе сегашният действащ закон, известен като "Законът Костов".

В проекта "Свободно слово" беше заложено предложението за квалифицирано мнозинство при избора на членове на регулатора от парламента и двустепенност на избора. От номинациите на професионални и творчески организации, университети и културни институти. Парламентът и президентът трябваше да избират членовете на своите квоти. От толкова демокрация свят се зави на депутатите.

Имаше и по-ясно дефиниране за изисквания опит -"Членовете на Националния съвет за радио и телевизия трябва да имат подходящо образование и професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, журналистиката, аудиовизията и далекосъобщенията." И нещо много съшествено - да не са били служители или сътрудници на Държавна сигурнаст.

В края на 1998 г. беше приет сега действащият закон. При евроекспертизата на текстовете, свързани с медийния регулатор, за пореден път беше написано от Каролин Морисън и Майкъл Уогнър следното: "За да се осигури независимост на практика са нужни организационни и процедурни гаранции, те са предпоставка за укрепване на новите демокрации. Предлагаме квалифицирано мнозинство от ¾ от гласовете при избора на членове от парламента, което би накарало основните политически сили да приемат компромисно решение. Сегашната процедура по номиниране не гарантира независимост на органа, нито съблюдава плуралистичния принцип при съставянето му. Трябва да има и процедура, която да гарантира, че президентът няма да избере близки до себе си и до своята партия хора..." *

Повече от 20 години българското медийна регулация се движи в омагьосан кръг. Евроинституциите ни казват едно, ние си знаем нашето.

През 2001 г. пък НДСВ създаде нови изисквания към членовете на регулатора, свързани със задължителен петгодишен трудов стаж в медиите. После следващо мнозинство ги отмени...

По предложение на ГЕРБ се промени и числеността на състава на регулатора - от девет на петима членове. Все правни трикове, за да се променя съставът на СЕМ. Повече от обидно е, че родните депутати никога не са се съобразявали с обществения интерес и позициите на професионалната гилдия.

Злополучният избор на Галина Георгиева "олицетворява" в себе си изискването "членовете на СЕМ да се ползват с обществено доверие и професионален авторитет". С диплома от 3.89 по аграрна икономика и работа като телефонистка в Нова телевизия. Разбирам от депутати че нямало как да се мери доверието и авторитетът. Навярно професионалната биография, гражданската и професионална позиция по съществени въпроси на медийната среда не са критерии? Или допитването до професионалната общност?

Отговорът всеки от нас знае. Сякаш вече нищо не е в състояние да ни учуди. А СЕМ е независим, защото от него нищо не зависи.

...........................................

*Вернер Румпхорст - ръководител на Правния отдел на Европейската организация за радио и телевизия, Джон Еърли - ръководител на секция "Медии" към Директората за правата на човека - Съвет Европа, Карол Якубович - експерт към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа

Сподели в
 

Тони Николов коментира в Портал Култура публикуваната във в. "Труд" статия на Вежди Рашидов „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги”.

07.07.2020/20:50

Предлагаме фейлетона на колегата Румен Белчев от "Стършел", който казва много за еволюцията на някои медийни герои в схващанията им дали се полага на журналистите затвор.

29.06.2020/15:25

Проектът на известния майстор на фотообектива предлага архивни кадри във фейсбук страницата „О, спомняте ли си, госпожо”, за да попречи на политици и партии постоянно да си препират миналото и да влизат „преродени” в нови роли.

18.06.2020/20:34

Известният журналист Иван Бакалов коментира на сайта на "Свободна Европа" казуса с "Божков тв", както нарече премиерът Бойко Борисов най-голямата частна телевизия в България, вкарвайки я в конфликта си с избягалия в Дубай бизнесмен Васил Божков.

13.06.2020/19:55

В обзор за обиколка на българския премиер из Варна колегата Диян Божидаров описва във в. „Сега” и унижението на препускащите след джипа при отразяване на турнето репортери.

12.06.2020/12:35

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки