Начало
 
 

Герд Лудвиг: с фотокамера в ада Чернобил

25.08.2019 /18:41 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Току-що приключилата в Петербург фотоизложба, която привлече интереса и вниманието на световните медии – „Дългата сянка на Чернобил”, отново потвърди силата и възможностите на фотожурналистиката, когато зад камерата стои окото и съвестта на такъв майстор, като Герд Лудвиг.

Това име може да не е така популярно, както заслужава, но без него би обедняло съвременното изкуство на документалния образ, който оставя за историята достоверните свидетелства как сме живели своето трудно време. Снимката е не по-малко въздействаща от словото. Така той се вписва сред  върховите имена в днешната журналистика, който има какво да даде като резултат и като пример.

Когато стане дума за трагедията Чернобил – годишнина или изложба,- не може да се мине без неговите заковаващи снимки и особено факта, че той е единственият чуждестранен фотожурналист, влязъл в огнището на ада и заснел отвътре разрушения четвърти енергоблок на АЕЦ – най-опасното място на планетата. Но освен изложбата, той е издал и книга със същото заглавие  (в австрийското издателство Edition Lammerhuber), получила международно признание и отличена през 2015 г. с наградата „Фотокнига на годината”.

Големият журналист си има обикновено своя тема или събитие,

което осмисля нелеката му работа, и за Герд Лудвиг несъмнено това е Чернобил. Но за да стигне до него, американският фотограф с немски корени и постоянен автор на National Geographic, съосновател на фотоагенция Magnum, лауреат на премията World Press Photo, снима Чернобиль от 1993 г., изминава дълъг път, белязан с неутолимо любопитство, авантюризъм и смелост. Всезнаещият Гугъл издава, че той е роден в Алсфелд, Германия, през 1947 г. Учи немска литература, политически науки и физическо възпитание в в Марбургския университет, но го зарязва, за да пътува в Скандинавия и Северна Америка, работи като зидар, моряк, градинар и  мияч на съдове. След завръщането си в Германия учи фотография при професор Ото Щайнерт в Фолкванг Хохшуле (Академия Фолкванг, сега Университетът по изкуствата Фолкванг) в Есен, като завършва специалност „Фото дизайн“. Става съосновател на Visum, първата фотографска агенция в Германия. През 1978 г. се премества в Хамбург и започва да работи за големи международни издания и рекламни агенции. След като отива в Ню Йорк, той подписва в началото на 90-те години договор за фотограф в National Geographic.

Освен екологията, основна негова тема става разпадането на Съветския съюз. След десетина години непрекъснато „отразяване” на ставащото в Русия, той прави изложба, а списанието издава през 2001 г. книгата му „Разбитата империя: след падането на СССР, десетгодишна ретроспектива”. Печели отличия, но и признанието като най-меродавен и авторитетен автор в западните медии по темата. Но не е само тя. Той е ветеран от прочутата поредица „Ден в живота”, създадена от Дейвид Елиът Коен и Рик Смолан. Не закъсняват и най-престижните награди. Преселва се в Лос Анджелис, но продължава да снима за авторитетното списание, като създава и свои частни компании и проекти. Но

неговата привързаност и болка си остава Чернобил

За първи път снима последствията от най-тежката ядрена катастрофа през 1993 година, когато два пъти посещава Зоната. Няколко пъти през 2005-та, а общо му се събират прекарани там два месеца. Връщал се е и през предишните четири години.

Когато става чернобилската катастрофа, той е в Канада и научава със закъснение какво точно се е случило. Връща се в Ню Йорк и започва да звъни на приятелите си в Европа. Осъзнава мащабите на катастрофата, когато научава от тях, че почват да евакуират своите близки колкото се може по-далеч от епицентъра. По това време той отразява екологичните проблеми на територията на бившите съветски републики. Но има свободата сам да решава кога и какво да снима. „Когато снимам за National Geographic, сам си определям как и какво ще правя през следващите пет месеца – споделя Герд Лудвиг. - И, разбира се, исках да включа и Чернобил в репортажите си. Но тогава беше много сложно да получа разрешение за достъп, това зависеше от съветските власти. И макар да ме допуснаха до зоната на поражението, в самия реактор тогава не можех да попадна…”

Многобройните му обиколки през годините из тази опожарена земя и живот оставя трайни следи върху паметта на фотоапарата, но и в него самия. Какво е видял и преживял там?

Някога красивото съветско градче Припят, построено край централата, го посреща като ужасяващ призрак, огромна територия, напусната от 350 хиляди евакуирани. Но животът си иска своето. Мнозина от тях, особено по-възрастните, се връщат в заразените от радиацията родни огнища. Разруха и пустота, безнадежност- и една утеха: алкохолът. Човек не може да гледа снимките му спокойно – празни къщи, стаи, засипвани с радиоактивната пепел на забравата – сякаш току що обитателите са се изпарили. Детски играчки и учебници по пода, снимки – трудно сърцето издържа на такива гледки. А и мародерите са довършвали картината…Но той чува и друго -  мнозина  от завръщащите се казват, че по-добре да умрат на родна земя от рак, отколкото от разбито сърце в чужбина.

Герд Лудвиг освен че е блестящ майстор на камерата, е верен и на главното журналистическо правило: истината преди всичко! Разбира се, снима захвърлени кукли и други запомнящи се и въздействащи детайли, но опитното му око вижда и фалша и не може да го подмине. В едно интервю пред руското  радио „Эхо Москвы” в началото на август той споделя: „Когато за първи път се появих там през 1993 г., в стаите, училищата и детските градини още можеше да се видят изоставени вещи, но оттогава много неща изчезнаха, мародерите отмъкваха всичко, което можеше да се продаде на черния пазар…Сега, когато от цял свят идват да видят тези места, личи влиянието и на туристическата индустрия. Неочаквано виждате добре режисирано поставени кукли, противогази. Отначало го правели туристите, които снимат, но сега е дело на гидовете. И неосведомените туристи мислят, че си е така поначало. Но ако човек се вгледа, почти във всяка книга, хвърлена на пода, има снимка на Ленин или Маркс. А до тях – противогаз или кукла…Защо е нужно това? Аз се стараех да приповдигна тази завеса и да покажа на зрителите, че тези вещи не току така са поставени по този начин там.”

При многобройните си посещения в Зоната, изпитвал ли е някога страх , все пак е човешко?

„И да, е не – отговаря Герд. – Когато се намирате в зоната, не трябва да се поддавате на страха. Напротив, трябва да се концентрираш и да работиш, страхът идва по-късно.”

Гледам снимките как той крачи в сърцето на смъртоносния реактор, по полутъмните тунели, облечен в тежкия костюм, с пищящ дозиметър в ръка и си мисля – а какво е чувствал тогава?! Той самият отговаря по друг повод така: „Имах една цел: да разкажа правдивата история за последиците от чернобилската катастрофа – с надеждата, че в бъдеще такова нещо да не се повтаря.”

…Може да се изброяват многобройните престижни награди, които е получавал, високите оценки от авторитетни имена, или тези също верни думи: „Герд Лудвиг вижда красотата във всички прояви на човешкия живот. В своите фотографии той съчетава силната композиция, острата социална проблематика и журналистически поглед.” Но нека спрем с тия негови думи за почувстваното в реактора.

История ли твори с камерата?

Не – предупреждение!

Снимки Архив

Сподели в
 

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020/17:45

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020/16:58

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020/08:00

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020/19:22

На 22 юни преди 79 години започва най-кървавата война на ХХ век- Великата отечествена, която за тогавашния Съветски съюз е на живот и смърт. Редом до воините са и журналистите, или както е модерно днес да казваме – на първа линия. И понякога те освен своите преки задължения, се сражават, но не с перо и камера, а с оръжие, и много от тях загиват, изпълнявайки своя дълг.

20.06.2020/10:35

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки