Герд Лудвиг: с фотокамера в ада Чернобил

25.08.2019 /18:41 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Току-що приключилата в Петербург фотоизложба, която привлече интереса и вниманието на световните медии – „Дългата сянка на Чернобил”, отново потвърди силата и възможностите на фотожурналистиката, когато зад камерата стои окото и съвестта на такъв майстор, като Герд Лудвиг.

Това име може да не е така популярно, както заслужава, но без него би обедняло съвременното изкуство на документалния образ, който оставя за историята достоверните свидетелства как сме живели своето трудно време. Снимката е не по-малко въздействаща от словото. Така той се вписва сред  върховите имена в днешната журналистика, който има какво да даде като резултат и като пример.

Когато стане дума за трагедията Чернобил – годишнина или изложба,- не може да се мине без неговите заковаващи снимки и особено факта, че той е единственият чуждестранен фотожурналист, влязъл в огнището на ада и заснел отвътре разрушения четвърти енергоблок на АЕЦ – най-опасното място на планетата. Но освен изложбата, той е издал и книга със същото заглавие  (в австрийското издателство Edition Lammerhuber), получила международно признание и отличена през 2015 г. с наградата „Фотокнига на годината”.

Големият журналист си има обикновено своя тема или събитие,

което осмисля нелеката му работа, и за Герд Лудвиг несъмнено това е Чернобил. Но за да стигне до него, американският фотограф с немски корени и постоянен автор на National Geographic, съосновател на фотоагенция Magnum, лауреат на премията World Press Photo, снима Чернобиль от 1993 г., изминава дълъг път, белязан с неутолимо любопитство, авантюризъм и смелост. Всезнаещият Гугъл издава, че той е роден в Алсфелд, Германия, през 1947 г. Учи немска литература, политически науки и физическо възпитание в в Марбургския университет, но го зарязва, за да пътува в Скандинавия и Северна Америка, работи като зидар, моряк, градинар и  мияч на съдове. След завръщането си в Германия учи фотография при професор Ото Щайнерт в Фолкванг Хохшуле (Академия Фолкванг, сега Университетът по изкуствата Фолкванг) в Есен, като завършва специалност „Фото дизайн“. Става съосновател на Visum, първата фотографска агенция в Германия. През 1978 г. се премества в Хамбург и започва да работи за големи международни издания и рекламни агенции. След като отива в Ню Йорк, той подписва в началото на 90-те години договор за фотограф в National Geographic.

Освен екологията, основна негова тема става разпадането на Съветския съюз. След десетина години непрекъснато „отразяване” на ставащото в Русия, той прави изложба, а списанието издава през 2001 г. книгата му „Разбитата империя: след падането на СССР, десетгодишна ретроспектива”. Печели отличия, но и признанието като най-меродавен и авторитетен автор в западните медии по темата. Но не е само тя. Той е ветеран от прочутата поредица „Ден в живота”, създадена от Дейвид Елиът Коен и Рик Смолан. Не закъсняват и най-престижните награди. Преселва се в Лос Анджелис, но продължава да снима за авторитетното списание, като създава и свои частни компании и проекти. Но

неговата привързаност и болка си остава Чернобил

За първи път снима последствията от най-тежката ядрена катастрофа през 1993 година, когато два пъти посещава Зоната. Няколко пъти през 2005-та, а общо му се събират прекарани там два месеца. Връщал се е и през предишните четири години.

Когато става чернобилската катастрофа, той е в Канада и научава със закъснение какво точно се е случило. Връща се в Ню Йорк и започва да звъни на приятелите си в Европа. Осъзнава мащабите на катастрофата, когато научава от тях, че почват да евакуират своите близки колкото се може по-далеч от епицентъра. По това време той отразява екологичните проблеми на територията на бившите съветски републики. Но има свободата сам да решава кога и какво да снима. „Когато снимам за National Geographic, сам си определям как и какво ще правя през следващите пет месеца – споделя Герд Лудвиг. - И, разбира се, исках да включа и Чернобил в репортажите си. Но тогава беше много сложно да получа разрешение за достъп, това зависеше от съветските власти. И макар да ме допуснаха до зоната на поражението, в самия реактор тогава не можех да попадна…”

Многобройните му обиколки през годините из тази опожарена земя и живот оставя трайни следи върху паметта на фотоапарата, но и в него самия. Какво е видял и преживял там?

Някога красивото съветско градче Припят, построено край централата, го посреща като ужасяващ призрак, огромна територия, напусната от 350 хиляди евакуирани. Но животът си иска своето. Мнозина от тях, особено по-възрастните, се връщат в заразените от радиацията родни огнища. Разруха и пустота, безнадежност- и една утеха: алкохолът. Човек не може да гледа снимките му спокойно – празни къщи, стаи, засипвани с радиоактивната пепел на забравата – сякаш току що обитателите са се изпарили. Детски играчки и учебници по пода, снимки – трудно сърцето издържа на такива гледки. А и мародерите са довършвали картината…Но той чува и друго -  мнозина  от завръщащите се казват, че по-добре да умрат на родна земя от рак, отколкото от разбито сърце в чужбина.

Герд Лудвиг освен че е блестящ майстор на камерата, е верен и на главното журналистическо правило: истината преди всичко! Разбира се, снима захвърлени кукли и други запомнящи се и въздействащи детайли, но опитното му око вижда и фалша и не може да го подмине. В едно интервю пред руското  радио „Эхо Москвы” в началото на август той споделя: „Когато за първи път се появих там през 1993 г., в стаите, училищата и детските градини още можеше да се видят изоставени вещи, но оттогава много неща изчезнаха, мародерите отмъкваха всичко, което можеше да се продаде на черния пазар…Сега, когато от цял свят идват да видят тези места, личи влиянието и на туристическата индустрия. Неочаквано виждате добре режисирано поставени кукли, противогази. Отначало го правели туристите, които снимат, но сега е дело на гидовете. И неосведомените туристи мислят, че си е така поначало. Но ако човек се вгледа, почти във всяка книга, хвърлена на пода, има снимка на Ленин или Маркс. А до тях – противогаз или кукла…Защо е нужно това? Аз се стараех да приповдигна тази завеса и да покажа на зрителите, че тези вещи не току така са поставени по този начин там.”

При многобройните си посещения в Зоната, изпитвал ли е някога страх , все пак е човешко?

„И да, е не – отговаря Герд. – Когато се намирате в зоната, не трябва да се поддавате на страха. Напротив, трябва да се концентрираш и да работиш, страхът идва по-късно.”

Гледам снимките как той крачи в сърцето на смъртоносния реактор, по полутъмните тунели, облечен в тежкия костюм, с пищящ дозиметър в ръка и си мисля – а какво е чувствал тогава?! Той самият отговаря по друг повод така: „Имах една цел: да разкажа правдивата история за последиците от чернобилската катастрофа – с надеждата, че в бъдеще такова нещо да не се повтаря.”

…Може да се изброяват многобройните престижни награди, които е получавал, високите оценки от авторитетни имена, или тези също верни думи: „Герд Лудвиг вижда красотата във всички прояви на човешкия живот. В своите фотографии той съчетава силната композиция, острата социална проблематика и журналистически поглед.” Но нека спрем с тия негови думи за почувстваното в реактора.

История ли твори с камерата?

Не – предупреждение!

Снимки Архив

Сподели в
 

На 7 септември се навършиха 80 години от рождението му. Чавдар Киселинчев безспорно остава като е едно от най-разпознаваемите и авторитетни лица на Българското национално радио.

13.09.2019/11:07

Известният журналист смята, че двете обществени медии - БНТ, където работи, и БНР, са най-независимите.

01.09.2019/10:29

Какво по-вълнуващо от това в днешното електронно време да разбереш, че на хиляди километри от България, в Монреал, нашите сънародници са създали кътче, даряващо ги със знания и незабрава към българския език. Наред със социалните мрежи, интернета и модерните технологии българите там не са забравили и книгите. В купен от нашите сънародници стар католически храм по инициатива на един от предишните свещеници се слага началото на Библиотеката, която след много упорит труд вече е едно от любимите им кътчета.

29.08.2019/08:49

Току-що приключилата в Петербург фотоизложба, която привлече интереса и вниманието на световните медии – „Дългата сянка на Чернобил”, отново потвърди силата и възможностите на фотожурналистиката, когато зад камерата стои окото и съвестта на такъв майстор, като Герд Лудвиг.

25.08.2019/18:41

Има-няма само след седмица един от корифеите в българската журналистика ще напълни 90 лета. Но не това е причината да го потърся и поканя да е гост на сайта на СБЖ. Отдавна все се канех да му звънна, да си поговорим отново за нашенските журналистически дела, защото такъв като него, за който с ръка на сърцето казваме, че е дялан камък в занаята ни, винаги е хубаво да се допитаме и чуем какво ще сподели и посъветва.

23.08.2019/19:47
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод ареста на фоторепортера Веселин Боришев при изпълнение на журналистическите му задължения и по повод кризисната ситуация около радиоводещата Силвия Великова, председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоява да бъде даден ход на внесените от над две години в НС предложения на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото, журналистическия труд и журналистическите права.

14.09.2019 /20:51

По повод ареста на бившия главен редактор на в. „Дума” Юрий Борисов на 9 септември и повдигнатото на 10 септември обвинение за шпионаж срещу бившия издател на същия вестник Николай Малинов, председателят на УС на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

10.09.2019 /20:13

В Деня на международната журналистическа солидарност председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова припомня заветите на чешкия журналист и антифашист, екзекутиран от Гестапо на 8 септември 1943 г., и апелира за единение на всички, на които са скъпи свободното слово, морала, хуманността и мира.

08.09.2019 /18:35

 Мнения

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019 /16:34 | Автор: Къдринка Къдринова

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019 /18:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки