Невена Митрополитска: Българската книга има свое гнездо в далечна Канада

29.08.2019 /08:49 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Библиотеката, която дава възможност на българите в Монреал да четат на родния език големи заглавия от българската и световна литература

Какво по-вълнуващо от това в днешното електронно време да разбереш, че на хиляди километри от България, в Монреал, нашите сънародници са създали кътче, даряващо ги със знания и незабрава към българския език. Наред със социалните мрежи, интернета и модерните технологии българите там не са забравили и книгите. В купен от нашите сънародници стар католически храм по инициатива на един от предишните свещеници се слага началото на Библиотеката, която след много упорит труд вече е едно от любимите им кътчета.

За радост на журналистическото войнство хранителка на книжното царство е нашата колежка Невена Митрополитска, която над седемнайсет лета живее в далечна Канада заедно със семейството си.

Преди да замине да си търси късмета по широкия свят, Невена работеше като журналист в печатни медии и е превеждала книги. И в Монреал нейното битие е свързано с книгите. Там тя завършва поредното висше образование по библиотекознание.

Но освен като човек, който може да помогне на другите с избора на книга, Невена вече е и утвърден автор. Първата й книга на български  "Анна и планината" много бързо я наложи като майстор на словото. Тя се радва на висока оценка не само от читателите, но и от критиката. Нейната поява в Канада предизвиква голям интерес, което си е направо истинско събитие за нашата общност там.

Тази година Невена Митрополитска отново разбуни кошера на любителите на хубавите книги и четящите българи у нас и в Канада с втората си книга „Дарът“. И двете книги на Невена са добър пример на  художествено журналистическо разследване. Между другото тя много ми напомня за главния герой във филмовата поредица“Библиотекарят“, който като нея е с разностранни интереси и в различни области покорява върхове.

С нея обаче разговаряме за сайта на СБЖ за онази будителска страст, която не бива да си припомняме само на 1 ноември, а по всяко време, защото хора като Невена Митрополитска и нашите сънародници в Монреал, даряващи късче знание на български език за Библиотеката, са си чиста проба будители.  

Как се прави библиотека с книги на български език в далечна Канада и кога се роди идеята за нея, Невена?

Всъщност българските библиотеки в Канада са две, като нашата е втората. Първата е към едно от двете български неделни училища, спомените ми за нея са отпреди петнайсетина години. Тогава тя представляваше лавици с дарени книги, от които човек можеше сам да си избере четиво. Имаше и годишна такса, доколкото си спомням.

Нашата библиотека е много по-млада. За да разкажа за нея, трябва да разкажа повече и за българската общност в Монреал. В началото на хилядолетието тя, по-скоро някои нейни по-дейни членове, се организира и първо наемаше за богослуженията, а след това успя да събере пари за първоначална вноска и да откупи на кредит сградата на една католическа църква с доста пространство вътре. В нея се извършват богослуженията, а на подземния етаж има една огромна зала и някои други помещения.

Сградата на тази църква става център на обществения живот на българите в Монреал. Всяка неделя и на големите църковни празници тя отваря врати. В нея се помести българско неделно училище, в междучасието децата играят в голямата зала, обядват там (обедът е общ и всяка неделя се приготвя от семейството на някой от учениците). Следобед, след приключване на часовете на училището, пак там започва курс по народни танци за деца, веднъж месечно се провежда базар на българския бизнес при голям интерес и посещения. Някои хора идват за службата и след нея слизат долу в голямата зала, други си оставят децата в училището и сядат на приказки и кафе, трети идват единствено заради социалните контакти там, за базара и т. н.. Така че това е пространство, в което в неделя се събират доста българи.

Инициативата за библиотеката е дошла от предишния свещеник, отец Димитър. Той бе помолил един наш сънародник – Георги Гатин – млад мъж, който разбира от компютри, да организира библиотека. В тази голяма зала имаше обособено по-малко помещение с голям прозорец към залата, което послужи за целта. Когато разбрали, че ще се прави библиотека, членове на общността  донесли от домовете си кашони с български книги.

Тогава аз все още не участвах в нея. Една неделя бях оставила сутринта децата си в неделното училище и бях седнала в залата с лаптопа в скута си да довърша една спешна редакция. Никога не бях говорила с Жоро Гатин, само го бях мяркала. Имаше доста други хора в залата, но той дойде точно при мен и ме попита дали не бих искала да помогна в библиотеката. Погледнах го смаяно – малко преди това бях завършила магистратурата си по библиотекознание и работех като библиотекарка. Само че той не го знаеше – потвърди ми го след това.

Е, тогава му отвърнах, че е попаднал на точния човек, но в момента не мога, имам спешна работа, затова пък от следващата неделя  плътно ще помагам. И с това се започна, поне за мен. Разполагахме с помещение с празни стелажи и с кашони, пълни със стари прашни книги. Обаче Жоро беше програмирал специално за нас библиотечна информационна система – с възможност за електронен каталог, търсене, презаписване на книги по Интернет, сканиране на баркод и т. н. Трябваше да категоризираме книгите, да ги впишем в каталога, да извършим материалната им обработка и т. н. Беше много вълнуващо. Като извършихме тази основна дейност, отворихме врати и вече имах удоволствието да посрещам читатели и да им препоръчвам книги – моята любима дейност.

След това създадох две програми – „Часът на приказката“, в който се четат приказки и се пеят песнички на български, и „Читателски клуб“, който се събира веднъж месечно. Накрая направих и Фейсбук страница на библиотеката (казва се Българска библиотека в Монреал), където, когато библиотеката не е във ваканция, гледам всяка седмица да се появяват съобщения за дейността ни и най-вече да представям книгите, с които разполагаме. Старая се да го правя естествено, с хумор – все пак е неделя, и в същото време целта ми е да възбудя интереса на читателите, да ги изкуша да пристъпят прага ни. Но най-важното за мен е, че се създаде едно уютно книжно гнездо, където всеки любител на българската книга е „Добре дошъл“ да потърси съвет или просто да поговори за книги.

Има ли си някакво име или просто се знае като „Библиотеката“?

Не, нямаме име, както споменах, във Фейсбук сме Българска библиотека в Монреал. От една страна, просто не сме се сещали за това, но от друга, ми изглежда малко помпозно да е на патрон една толкова малка, неформална, приятелска библиотека.

Каква беше реакцията на нашите сънародници когато разбраха, че може да има място, където да отидат да се докоснат до книги на родния език?

Виждала съм само радост у сънародниците ни. Има една категория читатели, които имат особена нужда от тази библиотека – това са бабите и дядовците, които гостуват на децата си и помагат за внуците. Децата им ходят на работа и времето не им достига, но техните родители, особено през зимата, нямат много възможности за през деня и книгите ги спасяват.

Трудно ли се крепи българщината на хиляди километри от родината?

Трудността я свързвам с неприятно задължение. А крепенето на българщината в най-различните му форми се прави по любов. От тази гледна точка, не е трудно. Не може да е трудно да правиш това, което обичаш. Да, може да отнема доста усилия, да, може да е свързано и с разочарования, но тези неща, поне при мен, се изтриват от паметта и остава само хубавото. И от друга гледна точка не е трудно – ами хората са жадни за българското, ентусиазмът им е заразителен.

И все пак само с ентусиазъм не може – трябва и организатори, лидери, и аз се възхищавам на тези хора – като трагично загиналата това лято Моника Вълева, която организира толкова много български културни събития, членовете на църковното настоятелство, директорите и учителите от българските училища и т. н., които са стълбове на българския културен и обществен живот в Монреал. Имам наблюдения и върху българския културен и социален живот в Торонто и мисля, че и там е така – има един всеобщ ентусиазъм и любов към българското, но и лидери на общността, които го канализират, така че резултатът е една богата дейност.

Кои са най-ценните заглавия в Библиотеката?

Това е въпрос, който ме затруднява. Впечатленията ми са, че класиката не се търси. „Война и мир“ на Толстой е много стойностна книга, но не е била заета нито веднъж . Хората предпочитат нови романи, излезли през последните години. Доскоро аз нямах думата за заглавията в библиотеката ни, защото не разполагах с бюджет за нови книги и работех само с дарени. Отскоро обаче това се променя и сега гледам да избирам нови и стойностни книги – за целта проверявам отзивите за тях.

Как се осъществи тази промяна? Преди известно време получих няколко предложения, които ме зарадваха особено – членове на общността ни, които си ходеха за ваканцията в България, ми предлагаха да им спомена някое заглавие, за да го закупят и подарят на библиотеката. Това лято подехме кампания за дарения за нови книги – както във вид на малък паричен превод, така и като закупени по време на ваканцията и донесени тук книги.

Това е важно за нас, защото транспортирането на книгите излиза скъпо. Вече са ни обещани и ще ни бъдат връчени, като отворим библиотеката след ваканцията, 25 нови хубави книги, повечето от които ще ни бъдат дарени. Събрахме пари и за още книги, остава да видим как ще ги пренесем. Освен това ще спомена, че хубави заглавия имахме и преди това – просто някои хора си даряват най-хубавите книги.

За малките има ли специален отдел и те търсят ли български книжки да четат?

Има доста детски книжки, но се търсят най-вече тези за деца в доучилищна възраст, предимно приказки и детски енциклопедии с хубави картинки. Разполагаме и с хубави юношески романи, но те рядко се търсят – речникът на децата ни обеднява, за съжаление, и им е трудно да ги четат.

Какво най-много се търси?

Двете най-търсени категории са съвременна българска литература и трилъри. Детски книжки – също.

Можем ли ние от България да сме полезни и с какво?

С книги, разбира се, вече споменах кои се търсят, само че отново възниква проблемът със скъпата доставка до Канада. (Само като илюстрация: за да получа в Канада книга, струваща 19 лева, преди няколко години трябваше да заплатя 49 лева.) При по-голям брой книги цената намалява, но пак е значителна. Издателство Софтпрес се беше свързало с мен и ни подариха две техни нови книги, но тогава член на нашата общност се ангажира да ги пренесе дотук. Но вие вече сте ни полезни с това, че българското книгоиздаване е на много високо ниво. Това никак не е малко.

Ти като автор и като журналист какво изпитваш, влизайки в това кътче на българщината?

Усещането е като че си идвам у дома. Тези няколко часа, прекарани в неделите в българската библиотека, ме зареждат невероятно, дават ми възможност да се срещам със съмишленици, да си говорим за книги, да се обогатявам, да бъда себе си.

Колко тома вече наброява библиотеката?

Вече минават 2000, доколкото си спомням, но да уточня, че след ваканцията ме чакат доста книги, които трябва да впиша в каталога.

Българите в Канада четат ли много?

Има хора, които четат и винаги са чели. Повечето са чели доста в младостта си, но в един момент покрай имиграция, установяване и т. н. са загубили този си навик. За мен е истинско предизвикателство и удоволствие да се опитам да ги върна към него. За това, разбира се, трябва усилия, трябва да представя книгите в най-привлекателната им светлина, защото вече изкушенията за нашето внимание (Интернет, социални медии и т. н.) са доста повече, отколкото бяха в младостта ни.

Организирате ли български литературни вечери и гостували ли са ви български автори?

Български литературни вечери са организирани от българското училище, което не се помещава в църквата. Отделно от това, чувала съм за три представяния на книги в Монреал, при две от които авторите бяха дошли от България. Проблемът с представянията е, че пътуването до Канада е скъпо и авторът трябва да си поеме разноските. Но въпреки тези трудности, както виждате, представяния на български книги се случват и в Монреал.

И накрая на нашия разговор като журналист към журналист да те попитам: следите ли в Монреал българската преса? А в библиотеката, вероятно чрез интернет, интересуват ли се нашите сънародници какво пишат българските медии?

Както е навсякъде, има повече и по-малко аполитични хора, но по принцип сънародниците ни живо се интересуват от това, което се случва в България. Обаче забелязвам един такъв феномен: статиите от медиите стигат до нас основно през Фейсбук и съдържанието до някаква степен е филтрирано от предпочитанията на приятелите ни. Т.е. до нас стигат статиите, които нашите приятели във Фейсбук са решили да пуснат. Получава се така, че другата гледна точка по-рядко стига до нас.

И това явление се наблюдава не само при българите в чужбина, това явление засяга всички. Дори алгоритмите на Гугъл вече правят така, че до нас да достига информацията, която отговаря на нашите предпочитания. А колкото до това, доколко българите се интересуват от случващото се в България – да видите само какви огромни опашки се извиват от желаещи да гласуват в български избори, как семейства с малки деца чакат по няколко часа, при условие че само за да стигнат до избирателната секция при тези големи разстояния в Монреал, също им отнема часове. Не мога да гарантирам, че това се отнася за всички, може би и моят поглед е ограничен от кръга на приятелите ми, но това е, което аз виждам.

 

Снимки Георги Гатин и личен архив

Сподели в
 

На 7 септември се навършиха 80 години от рождението му. Чавдар Киселинчев безспорно остава като е едно от най-разпознаваемите и авторитетни лица на Българското национално радио.

13.09.2019/11:07

Известният журналист смята, че двете обществени медии - БНТ, където работи, и БНР, са най-независимите.

01.09.2019/10:29

Какво по-вълнуващо от това в днешното електронно време да разбереш, че на хиляди километри от България, в Монреал, нашите сънародници са създали кътче, даряващо ги със знания и незабрава към българския език. Наред със социалните мрежи, интернета и модерните технологии българите там не са забравили и книгите. В купен от нашите сънародници стар католически храм по инициатива на един от предишните свещеници се слага началото на Библиотеката, която след много упорит труд вече е едно от любимите им кътчета.

29.08.2019/08:49

Току-що приключилата в Петербург фотоизложба, която привлече интереса и вниманието на световните медии – „Дългата сянка на Чернобил”, отново потвърди силата и възможностите на фотожурналистиката, когато зад камерата стои окото и съвестта на такъв майстор, като Герд Лудвиг.

25.08.2019/18:41

Има-няма само след седмица един от корифеите в българската журналистика ще напълни 90 лета. Но не това е причината да го потърся и поканя да е гост на сайта на СБЖ. Отдавна все се канех да му звънна, да си поговорим отново за нашенските журналистически дела, защото такъв като него, за който с ръка на сърцето казваме, че е дялан камък в занаята ни, винаги е хубаво да се допитаме и чуем какво ще сподели и посъветва.

23.08.2019/19:47
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод ареста на фоторепортера Веселин Боришев при изпълнение на журналистическите му задължения и по повод кризисната ситуация около радиоводещата Силвия Великова, председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоява да бъде даден ход на внесените от над две години в НС предложения на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото, журналистическия труд и журналистическите права.

14.09.2019 /20:51

По повод ареста на бившия главен редактор на в. „Дума” Юрий Борисов на 9 септември и повдигнатото на 10 септември обвинение за шпионаж срещу бившия издател на същия вестник Николай Малинов, председателят на УС на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

10.09.2019 /20:13

В Деня на международната журналистическа солидарност председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова припомня заветите на чешкия журналист и антифашист, екзекутиран от Гестапо на 8 септември 1943 г., и апелира за единение на всички, на които са скъпи свободното слово, морала, хуманността и мира.

08.09.2019 /18:35

 Мнения

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019 /16:34 | Автор: Къдринка Къдринова

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019 /18:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки