Начало
 
 

Историческата истина в документи и факти

10.09.2019 /16:26 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Н. Пр. Анатолий Макаров откри изложбата

Тази година деветият ден на септември развихри страстите български и вдигна градуса на смесените чувства към датата, която за едни е донесла свободата от фашизма, а за други е черен ден. Но както и да се мъчат да го представят, този 9 септември донесе една интересна проява в РКИЦ, където в Мраморната зала беше открита документалната изложба „Пътят към Победата: Историческите източници разказват“, която събра стотици софиянци и гости на града.

Неизвестни и малко известни документи и снимки са посветени на 75-годишнината от разгрома на нацизма в Източна Европа. А когато документите говорят, и боговете мълчат, си позволявам да перифразирам тази древна максима, която не е зле някои наши политици да си припомнят от време навреме. Далеч преди откриването залата беше пълна с дошли да се запознаят от първа ръка със случилото се преди 75 лета. Впечатляващо беше, че мнозина от посетителите бяха млади хора, като някои от тях старателно си записваха прочетеното от изложбените постери. Тази е първата изложба от поредицата от 21 експозиция, посветени на освобождението на страните от Централна и Източна Европа и подготвена под егидата на Руското историческо дружество, които ще бъдат показани в различни страни. Могат да се видят архивни документи и снимки от редица архивни институции, сред които и от Централния архив на Министерство на отбраната на Русия, от архива на МВнР, архива за съвременна история на Русия и други институции. Организаторите са се постарали да подготвят тази изложба с голямо уважение и респект към българската история и българския народ. Една трета от експозицията е посветена на историята на Великата отечествена война, на нахлуването на хитлеристка Германия в Съветския съюз и на прогонването на хитлеристките войски от страната. Документите разказват с какъв багаж съветските войници са стигнали границите си, оставяйки зад гърба си стотици изгорени села и милиони загинали хора.

Събрали сме се да отбележим годишнината на велики събития, които са предопределили хода на по-нататъшната история както на Русия, така и на България – заяви в словото си при откриването на изложбата посланикът на РФ у нас Анатолий Макаров. - Преди 75 години българският народ с радост и ликуване посрещна Червената армия. Без нито един куршум и изстрел са вървели из страната съветските войници с една цел – да избавят българския народ от нацизма. Във времето на т. нар. демократичен преход събитията от онези години стана модно да се наричат „окупация“. Често срещам публикации за най-страшните ужаси и безчинства, които уж е вършила Червената армия с българското население. Интересното е, че такива сериозни обвинения се издигат без нито едно доказателство. Те играят с емоциите на хората, но при проверка се оказва,че нямат нищо общо с действителността.“ Дипломатът призова всички да разгледат внимателно фотодокументите, които са оригинални, а не лъжа, и които свидетелства за освободителната мисия на Червената армия. Според него в експозицията може да се видят доказателства за хилядите тонове продоволствие, предоставено безвъзмездно на България, за боеприпаси и въоръжение, получени от Червената армия за българските въоръжени сили. „Някой ще възприеме тези цифри като скучна статистика – се обърна към присъстващите посланик Макаров, - но дори един бегъл поглед на снимките, показващи ликуващият по улиците на София народ, е достатъчен, за да се признае идването на дългоочакваната и спасителна Червена армия.“

С особено вълнение към присъстващите в залата се обърна и членът на президиума на Руското историческо дружество и изпълнителен директор на фондация „История на отечеството“ Константин Могилевски. Той сподели,че когато са правили изложбата за България, са искали да наблегнат на това как българите са срещнали съветските войски, а така също и тяхната реакция. „Ще видите също с какво внимание се е отнасяло командването на Червената армия към поведението на своите войници и офицери на територията на чужди държави – каза Могилевски.- Положени са максимални усилия да не се допускат неудобства към местното население. А българите с радост са посрещали освободителите си. Тогава са минали само 80 години от Шипка и Плевен, от възвръщането на българската държавност, от Освобождението на страната. Паметта за това Освобождение е била жива тогава така, както сега наблюдаваме живата памет на българите за освободителната мисия на Червената армия.“ Смях и аплодисменти предизвика финалът на изказването на Константин Илич, когато той заяви, че би искал да благодари „на организаторите на изложбата – посолството на Русия в България и РКИЦ, както и да изкаже отделна благодарност и…на МВнР на братска България за информационната подкрепа“. „Разбира се това е на шега – каза Могилевски, - но те наистина ни направиха добър PR.“

За разгърналата се днес от западните ни партньори информационна война срещу Русия говори научният директор на Руското военноисторическо дружество Михаил Мягков. Той наблегна, че оттам не жалят  калта, която изливат върху освободителната мисия на Червената армия, която рамо до рамо с България се е сражавала за свобода. „ 36 хиляди български воини загинаха в битката за свободата на Европа заяви Мягков. - Днешната изложба, в подготовката на която взе активно участие и Руското военноисторическо дружество, разказва самата истина. Днешните западни пропагандатори забравят за това, че ако не беше Червената армия, много страни нямаше да пишат и разговарят на родния си език. Снимките, които са показани тук, поазват, че Червената армия е посрещана с цветя, хляб и сол, че граничарите козируваха на командирите и офицерите, че това беше всеобща радост за целия български народ.“ Той поднесе поздравите на председателя на дружеството и министър на културата Владимир Медински и изказа своята увереност, че какво и да се случи, руският и българският народ ще бъдат заедно, че не можем да предаваме своята история и предци. Председателят на БАС Симеон Игнатов също поздрави всички по повод откриването на изложбата.

Събитието в РКИЦ намери отглас в малка групичка протестиращи пред Центъра, водени от бившия военен министър Николай Ненчев, сред които за съжаление имаше и такива, които не знаеха защо са дошли там. Сред тях беше и вече позабравеният политик Лютфи Местан, на който вероятно му липсва трибуна. Рехавото присъствие на патриотарски настроената агитка, издигнала лозунг че Русия е враг № 1 на България, ми припомни какво каза неотдавна пред медиите намиращият се в Москва по повод своя самостоятелна изложба световноизвестен фотожурналист Хари Бенсън: „Ако не беше Русия, едва ли бихме спечелили войната . Всъщност Русия спечели войната, руснаците поеха цялата тежест на съпротивата, в много отношения спечелиха заради голямата територия и твърдата сила. Ние им се радвахме. Спомням си, че тогава в училище шиехме чаршафи, които с конвой изпращаха в Мурманск по линия на създадената по идея на мисис Клементина Чърчил, съпруга на Уинстън Чърчил, фондация за помощ на Русия, и се радвахме когато бяхме полезни.“

Но този ден беше почернен от неприятната вест, че един от известните български интелектуалци, философи, журналисти и депутат на БСП Юрий Борисов е отведен с белезници за разпит в следствието, като са му обявили, че е… шпионин на друга държава. Тази грозна вест и това, че също други български русофили с утвърдени в областта на обществото и науката имена са привиквани на разпит, за да кажат какви са връзките им с Русия и с вече сатанизирания руски общественик генерал Решетников, който от известно време русофобски настроените са превърнали в „козел отпуще́ния“ (в юдаизма - специално животно, което след символичното полагане върху него на греховете на целия народ е пускано в пустинята – бел. автора). Сред привиканите на разпит е била и проф. Ваня Добрева, както и социологът Живко Георгиев, когото са питали дали ген. Решетников е повлиял на изследване за изборите за президент в България.

И докато при други също толкова важни по същност събития журналистическото присъствие в РКИЦ е било повече от скромно, този път, дали заради скандала, който Външното ни министерство заформи още преди откриването на изложбата, дали заради случилите се на 9 септември (случайност или съвпадение) арести на изявени русофили, този път броят на отразяващите беше респектиращ, като сред тях дори бяха Илиана Беновска и Христо Христов.  

По повод случилото се Н. Пр.Анатолий Макаров отдели внимание на питанията на сайта на СБЖ

 

ПОСЛАНИК АНАТОЛИЙ МАКАРОВ: СЪЩЕСТВУВАШЕ ПРИЯТЕН ФОН ЗА НАШИТЕ ОТНОШЕНИЯ, НО НЯКОЙ Е ЗАИНТЕРЕСУВАН ДА СПРЕ ДИНАМИКАТА ИМ

Ваше превъзходителство, моля за вашия коментар защо се случи така, че след визитите на президента Радев, председателя на НС Караянчева и премиера Борисов в Москва, както и на вашия премиер Медведев в София, се случиха тези скандални епизоди? При положение,че нашите първи хора постоянно говорят,че българо-руските отношения са добри и на прагматична основа.

Има сили, които не искат това да се случи. Ето следващата седмица предстои заседание на Българо-руската смесена комисия. Теменужка Петкова и тя иска да си сътрудничим. Тя организира заседанието на тази комисия в България. Ще ви кажа, че последното решение на премиера Медведев след визитата му в България е заделяне на средства, художници и реставратори за възстановяване на храм „Св. Александър Невски“. Това всичко е движение напред. Има запланувана визита на г-жа Екатерина Захариева в Москва. Знаете ли, че от осем години български външен министър не е посещавал Русия. Сега ще видим как ще се развият нещата. Просто е жалко, когато в нашите положителни отношения се появява такъв демарш. Съществуваше приятен фон за нашите отношения и вероятно някой е заинтересуван с такива сътресения да спре динамиката им. Не знам, но има усещане, че се налага да се борим за нашето общо бъдеще с вас. Мисля, че вие имате достатъчно мъдър премиер, когото познавам лично и знам как той е настроен за търговски отношения с Русия. Знам и неговото отношение и си мисля, че той ще направи всичко възможно да върви в правилното русло и нашите отношения да се развиват във всички направления.

Вашето лично мнение за извършените арести на наши известни интелектуалци и журналисти, в това число Юрий Борисов и председателя на движение „Русофили“ Николай Малинов?

Не знам за ареста на Малинова, но знам, че следващите петък и събота ще се състои съборът Приятелите на Русия край язовир „Копринка“. Там се събират около 6 хиляди души. Но за ареста на Малинов не знам.    

 

Снимки ВаляЧрънкина

Сподели в
 

Излезе от печат новият брой на алманах за литература, изкуство и култура “Мизия”, орган на Дружеството на писателите в Плевен.

22.10.2019/18:38

Скулптурните фигури за паметника на Девета плевенска пехотна дивизия вече са готови и дори отляти от бронз. Това съобщи Иван Нинов от Сдружение „Героите на Дойран”.

20.10.2019/18:13

Приключи реставрацията на художественото платно във впечатляващата зала „Панорама” на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”. Подобна дейност се осъществява за първи път, откакто емблематичният обект е построен.

19.10.2019/19:01

Два месеца преди да навърши 99 години си отиде неповторимата Жизел и Кармен, създателката на Кубинския национален балет, белязала с уникалната си дарба балетното изкуство на 20-ти и на част от 21-ви век

18.10.2019/13:17

Отличени са Владимир Зарев, Атанас Голомеев, Владимир Овчаров, Чавдар Руменин, Ангел Гълъбов, Христо Мирянов

17.10.2019/20:56
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неверни, необосновани и правно неиздържани са доводите в разпратени от бившия главен секретар на СБЖ Иван Върбанов съобщения. Възмущение буди и манипулирането на юридически факти от анонимен т.нар. „инициативен комитет“. Не прави чест на журналисти да разпращат публично фалшиви новини и превратно тълкуване на необорими обстоятелства, свързани със статута и устройството на сдружението СБЖ.

18.10.2019 /20:58

Събранието ще се състои на 14-15 март 2020 г. от 10.00 часа в сградата на СБЖ в София на ул. „Граф Игнатиев” 4, етаж 3. В писмо до журналистическите дружества е разпратен дневният ред

18.10.2019 /19:49

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

 Мнения

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки