Иво Атанасов: Повлиял съм на много хора с публицистиката си

16.09.2019 /12:00 | Автор : Юлия Кулинска | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иво Атанасов е свикнал да работи, не може да бездейства

Иво Атанасов е роден в Кюстендил. Завършил е икономика в УНСС. Автор на повече от 2000 статии и 5 публицистични книги. Бил е колумнист на различни вестници, а в последните 10 години - на в. "Дума".

Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.

Народен представител от Кюстендилския избирателен район в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание.

Бил е секретар на президента Първанов, когото съветва през последните години от втория му мандат. През 2011 г. за пръв път у нас чрез социална мрежа хиляди потребители във фейсбук го предлагат за държавен глава. Гражданската номинация е подкрепена от широки слоеве в БСП и в тайното гласуване за излъчване на кандидата й за президент той се класира трети.

От 17 юли 2013 г. до 17 юли 2019 г. е член на СЕМ от квотата на Народното събрание.

Г-н Атанасов, достигнахте ли своя личностен и професионален връх? 

Този въпрос има два аспекта: единият е за постиженията, другият - за признанието. Постиженията никой не може да отмени. Неслучайно книгата си с алпинисткото заглавие надписвам все с едно и също посвещение: "И без въже да изкачиш върха, ще намерят с какво да те обесят. Но не могат да ти отнемат върха!"

Нямам официално признание и като публицист. Макар че 10 години бях колумнист на „Дума“, 8 години пишех колонки за Дайджест "Седмицата", а преди това - и за други вестници. Мнозина не си дават сметка какъв жесток ангажимент е това. Има седмици, в които нищо важно не се случва или пък изскача тема, но вече си писал по нея и не бива да се повтаряш.

В други случаи си болен или нямаш настроение, но вестникът си има график и трябва да пратиш текста на минутата. Веднъж бях чак в Етиопия и вместо в свободното време да разглеждам забележителности, се стегнах да пиша колонката. Оказа се, че няма компютър на кирилица, а като спре токът, по 2 часа не можеше да дойде интернет. Написах текста на латиница, изпратих го на сигурен човек в София, който го обърна на кирилица и го препрати в „Дума“.

И тук виждам признанието във факта, че съм повлиял на много хора с публицистиката си. Всеки може да влезе в сайта на „Дума“ и да се увери, че колонките ми бяха сред най-четените, в добрите години достигаха 30, 40, дори 50 хиляди прегледа. признание изпълва със смисъл публицистичните ми занимания.

Възход или падение бележи журналистиката у нас през последните 30 години на прехода? Защо нашата професия от четвърта власт се превърна в слугиня на управляващите? 

В първите години на прехода се опиянявахме от свободата. Журналистите си позволявахме, включително и аз, по-груби сравнения и тежки епитети, когато обрисувахме героите на писанията си. С течение на времето някои започнахме да се изразяваме по-сдържано, без да засягаме личното достойнство, пък и разбрахме, че свободата предполага не само да напишеш каквото мислиш, но и да можеш да доказваш твърденията си. Други обаче се потопиха в океана на жълтото.

Няма да спекулирам с 111-ото място, защото то е за свободата на печата, не за всички медии. Същевременно е неоспорим факт, че у нас свободата на словото е накърнена. Това до известна степен се дължи на свития медиен пазар. Навремето „Дума“ беше с 1 млн. тираж. Младите колеги едва ли могат да си представят какво е да имаш толкова много читатели.

За да се задържат обаче днес медиите на повърхността, голяма част от тях са склонни на компромиси, които ги правят зависими от властта. Най-напред чрез рекламата, каквато в огромни обеми може да поръчва само проспериращият бизнес, а той пък, за да е успешен, трябва да е близък до властта.

Друг начин за купуване на медии е разпределението по неясни критерии на парите от еврофондовете. Или пък договорите за информационно обслужване, с които министерства и общини запушват устите на вестници, радиа и телевизии.

В тази ситуация бързо се появява и разраства  автоцензурата. Никак не е лесно като журналист да бъдеш герой, ако медията ти не е зад теб или ако в някой момент те лиши от подкрепата си. Виждаме как властта се възползва от това и започва да се гаври.

Видяхме брифинг без журналисти и пресконференция с отвинтени микрофони. Това излиза извън всякакви представи за нормалност. Но властта си го позволява, защото гилдията си мълчи. И как да възрази, като собствениците са или зависими от управляващите, или дори приятели с тях. И кръгът се затваря. Омагьосаният.

А къде оттук нататък? 

Пенсионирах се и ми е много чудно, че може нищо да не правиш, но като изтече месецът, ти превеждат пари. Свикнал съм да работя и това ми изглежда странно. Същевременно ми е непривично да си стоя вкъщи, след като толкова години съм бил активен, и бездействието ми създава известен дискомфорт.

Имам няколко предложения, по които мисля. Сигурно ще приема някое, но не заради болни амбиции или защото тепърва ще правя кариера. Със стремежа към постове приключих още през 2007 г., когато се оттеглих от позициите си в БСП. Сега ще предпочета предложение, което би ми дало възможност да бъда полезен с огромния си опит. (Със съкращения) 


 

Сподели в
 

“Ситуацията с медиите в България е абсолютно ужасяваща. Вероятно никога не е била толкова зле, колкото сега”, каза директорката на “Репортери без граници” за Източна Европа Полин Аде-Мевел след срещата си с българския президент Румен Радев в четвъртък.

19.10.2019/12:26

Групата за свободни медии организира протест пред сградата на сръбското правителство под лозунга "Журналисти срещу фантоми" заради натиска върху репортери от телевизия H1, съобщи кореспондентът на агенция МИА в Белград, цитирав от БГНЕС.

18.10.2019/12:00

Фотографската изложба на Милен Цветанов „Чернобил: 33 години тишина“ ще бъде открита на 17 октомври от 19:00 ч. в салон за съвременни изкуства към галерия „Сан Стефано“ в София.

17.10.2019/16:50

Аз съм Ивана Терзич от базираната в Белград агенция ТАНЮГ. Тя е от най-големите и влиятелни агенции не само в Сърбия, но и на Западните Балкани.

17.10.2019/12:00

Изложбата „80 години Ден на Кърджали. Поглед към старите периодични издания” е открита във фоайето на Библиотеката в навечерието на 21 октомври – Деня на Кърджали.

16.10.2019/18:54
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неверни, необосновани и правно неиздържани са доводите в разпратени от бившия главен секретар на СБЖ Иван Върбанов съобщения. Възмущение буди и манипулирането на юридически факти от анонимен т.нар. „инициативен комитет“. Не прави чест на журналисти да разпращат публично фалшиви новини и превратно тълкуване на необорими обстоятелства, свързани със статута и устройството на сдружението СБЖ.

18.10.2019 /20:58

Събранието ще се състои на 14-15 март 2020 г. от 10.00 часа в сградата на СБЖ в София на ул. „Граф Игнатиев” 4, етаж 3. В писмо до журналистическите дружества е разпратен дневният ред

18.10.2019 /19:49

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

 Мнения

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки