Начало
 
 

Репортер с библейско име – Йосиф Давидов, разкрива щедро тайни на занаята ни

15.09.2019 /12:55 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Йосиф Давидов

Книгата му се казва „Репортер от Миналото време” и е издадена от „М3 Communications Group, Inc.” Страниците й са 200, илюстрирана е с повече от дузина факсимилета от публикации в наши вестници и списания, с няколко снимки и рисунки-винетки от Борис Димовски, които не се нуждаят от подписа му, за да се знае чии са. Хартията е лека – вестникарска...

Това – за обичащите цифрите и числата. 

А, още нещо за тях – томчето е прегърнало между двете си корици, първа и четвърта, както биха рекли полиграфистите, въведение, 13 глави и заключителни думи на автора.

Преди около 2 седмици известихме в сайта за появата на книгата. Но тя е от онези -- малкото, за които никога не е късно да се пише пак и пак... 

Текстовете не са препечатка на публикуваните репортажи навремето в списанията „Младеж”, „София”, „Отечество”, Паралели”, във вестниците „Труд”, „ПОГЛЕД”, „Антени”, „Отечествен фронт”, „Учителско дело”, „Транспортен глас”...Те са разказ за това как журналистът е успял да отиде, да види, да чуе и да сподели с читателите събития в част само от 58-те страни, до които го е завела репортерската му отдаденост.

Така той изпълнява заръката на Кирил (Кико) Нешев от ръководеното от Филип Панайотов през 1968-а списание „Младеж”, който му рекъл: „ Моля те опиши точно, без никакави измислици всичко, което си видял и научил, като цитираш думите на хората, с които си разговарял”.

„Тези прости думи ме направиха репортер” – споделя Йосиф Давидов 

Всяка история в книгата е сладкогласен и умен урок. От почти всяка страница греят и блестят съкровища за любознанието.

Може да научите китайски мъдрости и защо в националния календар на Етиопия има 13 месеца. Къде и с какво е избягал Керенски от резиденцията си на 8 ноември 1917 г. Какво значи на български названието на Адис Абеба. Кои са цветовете на панафриканизма и на чии нацинални флагове може да ги видите. Коя е „водната кула” на Източна Африка и коя африканска страна е „Швейцария на Близкия Изток”. Какво значи – в превод на български—Зимбабве.

Друго – колко голям е най-големият водопад в света: Виктория. Кои са най-древните хора, обитавали Родезия. Кой е бил най-богатият човек в Африка пред 70-те години на отминалия век. Къде е африканската Венеция; кога, от кого и откъде почва пътят на робите от Западна Африка, какво е било отношението към тая клета участ на Джоузеф Конрад и на Артър Конан Дойл... Коя е най-африканската страна в Африка; как по-различно „върви” времето там; как – с помощта на архитектурата – се пази нощната хладина денем и дневната топлина нощем. Къде точно е началният пункт на прочутите по цял свят източноафрикански сафарита... 

И понеже по-голямата част от историите – освен онези за Китай, Полша и Кипър -- са свързани с този континент – на юг от Европа: с Етиопия, Ангола, Гвинея-Бисау, Мозамбик, Нигерия, има много редове и за нашите специалисти, изпращани там през най-горещите дни и години на „Студената война” – през 60-те.

Архитекти, инженери, геолози – те бяха хиляди... 

Работеха здраво, получаваха немалки заплати, голяма част от които държавата ни прибираше. Сладък живот живееха в доста от посолствата лениви дипломати и посланици, жените и децата им, повечето – напълно незаинтересувани от озовалите се в съответната страна – макар и за кратко – техни сънародници.

Не един и двама нашенци „се бореха” със сухия режим, варяха ракии от цитруси, отскачаха до местни бардаци, въртяха непозволени сделки. Ала тяхно дело си остават и до днес стотици представителни сгради, училища, черкви, най-големият хиподрум в Африка, приучването на местните хора към непознати, но полезни технологии. Какви ле не „врътки” правеха и в Европа наши „тираджии”, оплели се в паяжината на лакоменето по пари, предали се на непочтеността. 

И за всичко това разказва Йосиф Давидов.

Без да изкривява истината, без да лустросва фактите, действителността 

Като на разперена длан в книгата са и отношенията между журналистите, готовността да се помогне на колега. Отношенията в БТА, в „Труд”. Много са колегите, за които отваря дума – по различни поводи – авторът. Ще изредя повечето от тях: Стефан Тихов, Филип Панайотов, Кирил Нешев, Владимир (Владо) Панов, Кеворк Кеворкян, Иван Григоров, Снежана Тодорова, Енчо Господинов, Стефан Смирнов, Тодор Кюранов, Коста Андреев, Любен Генов, Боян Трайков, Ненчо Хранов, Владимир (Владо) Игнатов, Кирил Янев, Васил Василев, Иля Карадимов, Борис Димовски, целият отдел „Международен” на „Труд” – Георги Илиев, Леон Хасил, Илия Пиронков, Георги Амуджев, Живко Кефалов, Бойко Вътов, Драгомир Драганов, Николай Томов... 

На няколко пъти се появяват и централата на СБЖ на улица „Граф Игнатиев” № 4, някогашният Клуб на журналистите, кантората на Социалната комисия към Международната организация на журналистите (МОЖ) на малката софийска уличка „Богдановец”, списание „Български журналист”. 

Лоша дума от Йосиф за колега няма да чуете и прочетете 

Нито за което и да било издание.

Но все пак не скрива горчилката, която е трябвало да преглътне, когато – докрай – се е стремял да бъде лоялен към нечия молба, а и към СБЖ. Какво му е струвало, само той си знае.

Пише дивно, с крилете или на гърба (изберете си онова, което по ви харесва) на вдъхновението авторът. Сред моите любими страници са онези за разговора му с Ясер Арафат; приключенията с чревоугодника, животаджия, женкар, но верен другар и приятел Фифис Йоану; запознанството и странноватото общуване с Клеър Стърлинг; приятелството с огромния арменец Агоп Пагосян – умел геолог и честен и справедлив съорганизатор и на сексуалните преживелици на подчинените си; човещината на хазаина на автора в Мадрид – Хосе Мануел. А може би най-покъртителното описание на човешка жестокост, което съм чел напоследък, е на кофара и заключалката за уста на някогашните роби. Не да не говорят. А да не ядат! Прангите за крака били нищо пред тия катинари...

Е, добре – какъв трябва да бъде добрият репортер? 

Може някой и това да попита. Има вече един даден отговор. От Кирил Нешев. 

Ще добавя: потребни са упорство, комбинативност, амбиция за доказване на качествата, които човек притежава, мигновени импровизации, находчивост, нетрепващи очи на изпечен играч на покер и пред най-изпитателните погледи на митничари, полицаи, мнителни събеседници, верни съратници, четене, четене, четене, предварителна подготовка и познания за местата и хората, към които сте поели или ви пращат, майсторлък в писането, който се трупа и с времето, чувството за хумор също не е излишно, а знаенето на чужди езици винаги помага.

Рецептата – и за вътрешнополитическите репортажи, а и за външнополитическите никога не е общовалидна и докрай изчерпателна. 

На 65 Йосиф Давидов – след 12 и в международната агенция „Глобалпрес”, където се среща с десетки посланици, се пенсионира. И става сътрудник на българския вестник в Мадрид – „Нова дума”. За същинската журналистика пенсия няма. За все по-дълбокото вникване в тънкостите й почивен ден не съществува. Отпуските, почивките, пенсиите – това са бляновете на чиновника.

Йосиф Давидов – атеист, български евреин от сефарадски произход, голям приказливец, любител на лютивото, ала мразещ кървящото месо –„алангле”, удивителният майстор на градинарски гювечи – не е от тях. Още за него: не вярва в застраховането като професия, въобще не става за бизнесмен, жестоко е разтърсван от малария (като четете абзаците за тая му неволя, ще затракат от пристъпа й и вашите зъби преди да ви облее поредната гореща вълна), радикално е преборвал клаустрофобия в самолетче, летящо с отворени врати ниско над африканската твърд.  

И, последно, но полезно да го знаете – името на надгробната плоча на баща му е изписано и на иврит, и на кирилица. А книгата, с която бегло ви запознах, е посветена на паметта на майка му.

Дай, Боже, на всяка майка такъв синовен дар! 


 

Сподели в
 

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019/15:19

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019/14:48

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019/20:26

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019/17:43

Книгата му се казва „Репортер от Миналото време” и е издадена от „М3 Communications Group, Inc.” Страниците й са 200, илюстрирана е с повече от дузина факсимилета от публикации в наши вестници и списания, с няколко снимки и рисунки-винетки от Борис Димовски, които не се нуждаят от подписа му, за да се знае чии са. Хартията е лека – вестникарска...

15.09.2019/12:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки