Начало
 
 

В Софийската опера гостуват звезди на Болшой театър

29.09.2019 /09:58 | Източник: Софийска опера/СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Екатерина Кирсанова и Иван Василиев в "Дон Кихот"

Екатерина Кирсанова и Иван Василиев ще блеснат като Китри и Базил в балетня спектакъл „Дон Кихот” на 19 октомври

На 19 отктомври от 19 ч. почитателите на балетното изкуство ще имат възможността да гледат балета „Дон Кихот“ от Лудвиг Минкус с участието на звездите на Болшой театър Екатерина Крисанова и Иван Василиев. Крисанова ще изпълни ролята на Китри, а Василиев ролята на Базил.

Участват и солистите на балетната трупа на Софийската опера: Цецо Иванов, Катерина Петрова, Марта Петкова, Георги Аспарухов, Еленко Иванов, Матю Уитъл и Ивана Харизанова.

Диригент е Павел Клиничев, който също е от Болшой театър. Постановка и режисура - Петър Луканов. Художник на декора - Иван Попов. Художник на костюмите - Цветанка Петкова-Стойнова. Репетитори - Мария Илиева, Ясен Вълчанов,Трифон Митев, Милена Симеонова, Сара-Нора Кръстева, Риолина Топалова. Помощник режисьор - Риолина Топалова

Първата постановка на балета е на Мариус Петипа в Мариински театър, последвана от версията на Александър Горский в Болшой театър.

В репероара на световните сцени  „Дон Кихот“ е интересен за хореографите и не винаги следва буквално романа на Сервантес. Балетът е провокация и за изпълнителите със сложността на ролите и е вдъхновение за всички, които участват в него. Нежността, динамиката, силата, грацията и характера на „Дон Кихот“ са били винаги предизвикателство за всеки хореограф и балетен актьор

Екатерина Крисанова е една от големите балетни звезди на Русия. Родена е в Москва. Обучавана е в балетната школа на Лавровски. През 2001 г. получава златен медал на Международния балетен конкурс Prix de Luxembourg, отличена е с бронз и в състезанието за юноши.

През 2002 г. е удостоена с друг бронзов медал в Санкт-Петербург и същата година посещава балетната академия в Болшой театър, в която се дипломира през 2003 г. Пак през 2002 г. влиза в трупата на Болшой театър. През 2009 г. тя вече е солист там.

През 2017 г. Крисанова се изявява в „Укротяване на ветрилата“ в театър „Дейвид Х. Кох“ , а през 2018 г. - в „Дон Кихот“. До този момент балерината има участие в много класически постановки на Болшой театър. Кариерата на Крисанова е шеметна, тъй като балетните критици в Русия и в чужбина пишат, че тя е несравнима и запомняща се в балета „Дон Кихот“ и в останалите балети от световния класически балетен репертоар.

Иван Василиев е звезда на Санкт-Петербургския Михайловски театър. Преди това е бил солист в Болшой театър.

От 7-годишен се вълнува от балета, затова по-късно учи класически танц в Беларуския държавен институт под ръководството на хореографа Александър Коляденко.

По време на следването си Иван играе в Националния академичен театър на Република Беларус и се изявява на сцената в постановки на „Дон Кихот“ и „Корсар“. След това е поканен да работи в Болшой театър.

През 2006 г. на сцената на Болшой се появява млад и талантлив танцьор. Само за четири години става премиер на балетната трупа. Освен главните роли в „Спартак“, „Дон Кихот“, „Лешникотрошачката“, „Петрушка“, „Жизел“, Иван Василиев участва в международния проект „Kings of Dance“.

Според критиците играта на Василиев в „Дон Кихот“се характеризира с изразителност, импулсивност, сила. Скоковете на танцьора на голяма височина се отличават с невероятната си изящност и изглеждат като фантастични. Василиев е особено любим на публиката в „Дон Кихот“. Критиците отбелязват силната емоционалност на Василиев на сцената и драматичния му талант.

В края на 2011 г. Иван Василиев се премества в Санкт-Петербург, но не в Мариинския театър, а в Михайловския театър. Танцьорът се нуждае от ново сериозно предизвикателство, трудна мотивация, за да се развива още повече.

В Санкт-Петербург Василиев разширява границите на репертоара си и излиза извън обхвата на една роля. В Михайловския театър играе ролите на принц Дезире от „Спящата красавица“, „Фрондосо“ от „Лоренсия“, „Солор“ от „Баядерка“. Освен в театъра в Санкт-Петербург, Василев редовно се появява на сцената на американските балетни театри.

Актьорът е смятан за един от най-високоплатените балетни танцьори в света. Василиев работи и като хореограф. Поставя необичайна пиеса „Балет №1“, в която се опита да покаже възможностите на човешкото тяло както в солови части, така и в дуети.

Балетистът щедро споделя информация за творчески постижения и планове за бъдещето от страниците на официалния уебсайт, където са представени неговите участия в балетни постановки.

Диригентът Павел Клиничев през 2000 г. завършва Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски“ със специалности „хорово дирижиране“ (в класа на професор Борис Тевлин) и „оперно-симфонично дирижиране“ (в класа на професор Марк Ермлер). През 1999 г., когато е  студент в четвърти курс, става стажант-диригент в Болшой театър. През 2002 г. завършва аспирантура в Московската консерватория. От 2009 г. е преподавател в Московската държавна консерватория.

През 2001 г., след гастроли с оркестъра на Болшой театър в САЩ, Генадий Рождественски, по онова време художествен ръководител на Болшой театър, го кани за щатен диригент. Впоследствие под негово управление в Болшой театър прозвучават повече от четиридесет произведения, в това число операта „Княз Игор“ от А. Бородин, „Снежанка“, „Царска невеста“ и „Златното петле“ от Н. Римски-Корсаков, „Йоланта“ и „Евгений Онегин“ от П. Чайковски, „Травиата“ от Дж. Верди, „Бохеми“ и „Тоска“ от Дж. Пучини, „Огненият ангел“ от С. Прокофиев.

В репертоара му са също практически всички балети, излезли на сцената на Болшой театър през последните двадесет години, в това число „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“ от П. Чайковски, „Раймонда“ от А. Глазунов, „Златният век“, „Болт“ и „Светлият ручей“ от Д. Шостакович „Ромео и Жулиета“ от С. Прокофиев и „Иван Грозни“ по музика на С. Прокофиев, балети по музика на Ж. Бизе, Л. ван Бетовен, Г. Малер, В.А. Моцарт и други композитори.

Под негово ръководство в Болшой театър са осъществени премиерите на дванадесет балетни спектакъла, като от по-неотдавнашните са „Пролетно тайнство“ от И. Стравински (2013 г.), „Вариации по тема на Франк Бридж“ по музика на Б. Бритън, „Симфония на псалмите“ по музика на И. Стравински, „Ундина“ от Х. В. Хенце и „Златният век“ от Д. Шостакович (всички през 2016 г.).

С операта, балета и оркестъра на Болшой театър маестрото излиза на много прославени театрални сцени и концертни подиуми, включително миланския театър „Ла Скала“, ню-йоркската „Метрополитън“ опера, Кралския театър „Ковънт Гардън“, Центъра за изпълнителски изкуства „Джон Кенеди“ (Вашингтон, САЩ), Парижката национална опера („Пале Гарние“), Мариинския театър, Бунка Кайкан (Токио) и Националния център за изпълнителски изкуства в Пекин.

По време на гастролите на Болшой театър си сътрудничи с оркестъра на Баварската държавна опера, оркестъра на Кралския театър в Торино (Teatro Regio di Torino), Националния симфоничен оркестър на Центъра „Кенеди“, оркестъра на Кралския театър в Парма (Teatro Regio di Parma), оркестъра на Колон (Париж) и много други. Изявява се със симфоничния оркестър на Националната академия „Санта Чечилия“, Тайпейския симфоничен оркестър, оркестъра на Академията на Запада (Калифорния), академичните оркестри на Санкт Петербург, Саратов и Ростов на Дон.

От 2004 до 2008 г. си сътрудничи с Елена Образцова и основания от нея конкурс за млади оперни певци. През сезона 2005/07 е главен гост-диригент на трупата на Всемирния балет (Universal Ballet Company) в Южна Корея.

От 2010 до 2015 г. е главен диригент на Екатеринбургската държавна академична опера и балет. По време на работата си в този театър се изявява в качеството на диригент-постановчик на оперни и балетни спектакли, сред които „Царска невеста“ от Н. Римски-Корсаков, „Любовта към трите портокала“ от С. Прокофиев, „Граф Ори“ от Дж. Росини, „Отело“ и „Риголето“ от Дж. Верди, „Amore Buffo“ по музика на Г. Доницети, „Цветоделика” по музика на П. Чайковски, А. Пярт и Фр. Пуленк. Почти всяка негова работа в Екатеринбургската опера и балет е отбелязана за номинация за националната театрална награда „Златна маска“.

От сезон 2014/2015 е гост-диригент в Михайловския театър в Санкт Петербург.

Сред записите му са: CD с Камерния оркестър на Болшой театър (Universal Music Group), DVD „Спартак“ (балет в Болшой театър, оркестър Колон, Decсa, Париж).
 

Сподели в
 

Революционен патос, барикади, великолепни артисти и дълги аплаузи за най-гледания мюзикъл в света

09.12.2019/18:16

Спектакълът ще е на 13 ноември от 19.00 ч. Програмата включва прожекция на документален филм на Петър Райчев за неговия баща и концерт с участието на различни поколения певци.

07.11.2019/21:07

Операта на Винченцо Белини ще бъде представена с премиерни спектакли на сцената на Софийската опера на 10 и 14 ноември

04.11.2019/20:51

Три премиерни спектакъла на прочутия балет по музика на Карл Орф радват софийската публика

04.11.2019/12:33

С балета „Легенда за езерото” на 25 октомври Софийската опера и балет отбелязва 120-годишнината от рождението на основоположника на българския балет – Анастас Петров (1899 г.-1978 г.)

24.10.2019/13:37

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки