Начало
 
 

В Софийската опера гостуват звезди на Болшой театър

29.09.2019 /09:58 | Източник: Софийска опера/СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Екатерина Кирсанова и Иван Василиев в "Дон Кихот"

Екатерина Кирсанова и Иван Василиев ще блеснат като Китри и Базил в балетня спектакъл „Дон Кихот” на 19 октомври

На 19 отктомври от 19 ч. почитателите на балетното изкуство ще имат възможността да гледат балета „Дон Кихот“ от Лудвиг Минкус с участието на звездите на Болшой театър Екатерина Крисанова и Иван Василиев. Крисанова ще изпълни ролята на Китри, а Василиев ролята на Базил.

Участват и солистите на балетната трупа на Софийската опера: Цецо Иванов, Катерина Петрова, Марта Петкова, Георги Аспарухов, Еленко Иванов, Матю Уитъл и Ивана Харизанова.

Диригент е Павел Клиничев, който също е от Болшой театър. Постановка и режисура - Петър Луканов. Художник на декора - Иван Попов. Художник на костюмите - Цветанка Петкова-Стойнова. Репетитори - Мария Илиева, Ясен Вълчанов,Трифон Митев, Милена Симеонова, Сара-Нора Кръстева, Риолина Топалова. Помощник режисьор - Риолина Топалова

Първата постановка на балета е на Мариус Петипа в Мариински театър, последвана от версията на Александър Горский в Болшой театър.

В репероара на световните сцени  „Дон Кихот“ е интересен за хореографите и не винаги следва буквално романа на Сервантес. Балетът е провокация и за изпълнителите със сложността на ролите и е вдъхновение за всички, които участват в него. Нежността, динамиката, силата, грацията и характера на „Дон Кихот“ са били винаги предизвикателство за всеки хореограф и балетен актьор

Екатерина Крисанова е една от големите балетни звезди на Русия. Родена е в Москва. Обучавана е в балетната школа на Лавровски. През 2001 г. получава златен медал на Международния балетен конкурс Prix de Luxembourg, отличена е с бронз и в състезанието за юноши.

През 2002 г. е удостоена с друг бронзов медал в Санкт-Петербург и същата година посещава балетната академия в Болшой театър, в която се дипломира през 2003 г. Пак през 2002 г. влиза в трупата на Болшой театър. През 2009 г. тя вече е солист там.

През 2017 г. Крисанова се изявява в „Укротяване на ветрилата“ в театър „Дейвид Х. Кох“ , а през 2018 г. - в „Дон Кихот“. До този момент балерината има участие в много класически постановки на Болшой театър. Кариерата на Крисанова е шеметна, тъй като балетните критици в Русия и в чужбина пишат, че тя е несравнима и запомняща се в балета „Дон Кихот“ и в останалите балети от световния класически балетен репертоар.

Иван Василиев е звезда на Санкт-Петербургския Михайловски театър. Преди това е бил солист в Болшой театър.

От 7-годишен се вълнува от балета, затова по-късно учи класически танц в Беларуския държавен институт под ръководството на хореографа Александър Коляденко.

По време на следването си Иван играе в Националния академичен театър на Република Беларус и се изявява на сцената в постановки на „Дон Кихот“ и „Корсар“. След това е поканен да работи в Болшой театър.

През 2006 г. на сцената на Болшой се появява млад и талантлив танцьор. Само за четири години става премиер на балетната трупа. Освен главните роли в „Спартак“, „Дон Кихот“, „Лешникотрошачката“, „Петрушка“, „Жизел“, Иван Василиев участва в международния проект „Kings of Dance“.

Според критиците играта на Василиев в „Дон Кихот“се характеризира с изразителност, импулсивност, сила. Скоковете на танцьора на голяма височина се отличават с невероятната си изящност и изглеждат като фантастични. Василиев е особено любим на публиката в „Дон Кихот“. Критиците отбелязват силната емоционалност на Василиев на сцената и драматичния му талант.

В края на 2011 г. Иван Василиев се премества в Санкт-Петербург, но не в Мариинския театър, а в Михайловския театър. Танцьорът се нуждае от ново сериозно предизвикателство, трудна мотивация, за да се развива още повече.

В Санкт-Петербург Василиев разширява границите на репертоара си и излиза извън обхвата на една роля. В Михайловския театър играе ролите на принц Дезире от „Спящата красавица“, „Фрондосо“ от „Лоренсия“, „Солор“ от „Баядерка“. Освен в театъра в Санкт-Петербург, Василев редовно се появява на сцената на американските балетни театри.

Актьорът е смятан за един от най-високоплатените балетни танцьори в света. Василиев работи и като хореограф. Поставя необичайна пиеса „Балет №1“, в която се опита да покаже възможностите на човешкото тяло както в солови части, така и в дуети.

Балетистът щедро споделя информация за творчески постижения и планове за бъдещето от страниците на официалния уебсайт, където са представени неговите участия в балетни постановки.

Диригентът Павел Клиничев през 2000 г. завършва Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски“ със специалности „хорово дирижиране“ (в класа на професор Борис Тевлин) и „оперно-симфонично дирижиране“ (в класа на професор Марк Ермлер). През 1999 г., когато е  студент в четвърти курс, става стажант-диригент в Болшой театър. През 2002 г. завършва аспирантура в Московската консерватория. От 2009 г. е преподавател в Московската държавна консерватория.

През 2001 г., след гастроли с оркестъра на Болшой театър в САЩ, Генадий Рождественски, по онова време художествен ръководител на Болшой театър, го кани за щатен диригент. Впоследствие под негово управление в Болшой театър прозвучават повече от четиридесет произведения, в това число операта „Княз Игор“ от А. Бородин, „Снежанка“, „Царска невеста“ и „Златното петле“ от Н. Римски-Корсаков, „Йоланта“ и „Евгений Онегин“ от П. Чайковски, „Травиата“ от Дж. Верди, „Бохеми“ и „Тоска“ от Дж. Пучини, „Огненият ангел“ от С. Прокофиев.

В репертоара му са също практически всички балети, излезли на сцената на Болшой театър през последните двадесет години, в това число „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“ от П. Чайковски, „Раймонда“ от А. Глазунов, „Златният век“, „Болт“ и „Светлият ручей“ от Д. Шостакович „Ромео и Жулиета“ от С. Прокофиев и „Иван Грозни“ по музика на С. Прокофиев, балети по музика на Ж. Бизе, Л. ван Бетовен, Г. Малер, В.А. Моцарт и други композитори.

Под негово ръководство в Болшой театър са осъществени премиерите на дванадесет балетни спектакъла, като от по-неотдавнашните са „Пролетно тайнство“ от И. Стравински (2013 г.), „Вариации по тема на Франк Бридж“ по музика на Б. Бритън, „Симфония на псалмите“ по музика на И. Стравински, „Ундина“ от Х. В. Хенце и „Златният век“ от Д. Шостакович (всички през 2016 г.).

С операта, балета и оркестъра на Болшой театър маестрото излиза на много прославени театрални сцени и концертни подиуми, включително миланския театър „Ла Скала“, ню-йоркската „Метрополитън“ опера, Кралския театър „Ковънт Гардън“, Центъра за изпълнителски изкуства „Джон Кенеди“ (Вашингтон, САЩ), Парижката национална опера („Пале Гарние“), Мариинския театър, Бунка Кайкан (Токио) и Националния център за изпълнителски изкуства в Пекин.

По време на гастролите на Болшой театър си сътрудничи с оркестъра на Баварската държавна опера, оркестъра на Кралския театър в Торино (Teatro Regio di Torino), Националния симфоничен оркестър на Центъра „Кенеди“, оркестъра на Кралския театър в Парма (Teatro Regio di Parma), оркестъра на Колон (Париж) и много други. Изявява се със симфоничния оркестър на Националната академия „Санта Чечилия“, Тайпейския симфоничен оркестър, оркестъра на Академията на Запада (Калифорния), академичните оркестри на Санкт Петербург, Саратов и Ростов на Дон.

От 2004 до 2008 г. си сътрудничи с Елена Образцова и основания от нея конкурс за млади оперни певци. През сезона 2005/07 е главен гост-диригент на трупата на Всемирния балет (Universal Ballet Company) в Южна Корея.

От 2010 до 2015 г. е главен диригент на Екатеринбургската държавна академична опера и балет. По време на работата си в този театър се изявява в качеството на диригент-постановчик на оперни и балетни спектакли, сред които „Царска невеста“ от Н. Римски-Корсаков, „Любовта към трите портокала“ от С. Прокофиев, „Граф Ори“ от Дж. Росини, „Отело“ и „Риголето“ от Дж. Верди, „Amore Buffo“ по музика на Г. Доницети, „Цветоделика” по музика на П. Чайковски, А. Пярт и Фр. Пуленк. Почти всяка негова работа в Екатеринбургската опера и балет е отбелязана за номинация за националната театрална награда „Златна маска“.

От сезон 2014/2015 е гост-диригент в Михайловския театър в Санкт Петербург.

Сред записите му са: CD с Камерния оркестър на Болшой театър (Universal Music Group), DVD „Спартак“ (балет в Болшой театър, оркестър Колон, Decсa, Париж).
 

Сподели в
 

На 2 август завършват летните спектакли на Софийската опера и балет в столицата. Извънредните спектакли на „Маmmа mia!“ са на 30, 31 юли, 1 и 2 август на езерото Панчарево. С тях се закрива лятната сцена „Музи на водата,“ гостуваща на фестивала „Опера в парка“. Събитието се провежда с домакинството на кмета на Район Панчарево Николай Гюров.

30.07.2020/08:44

Публиката дълго не спираше аплаузите си и не искаше да пусне изпълнителите от зрелищния оперен спектакъл на открито, режисиран от Пламен Карталов.

27.07.2020/17:47

От 10 до 19 юли в полите на Витоша първият ни оперен театър представя перли от оперната класика

09.07.2020/14:02

Ще бъде представен предстоящият проект „Опера в полите на Витоша” , който е част от Календара на културните събития на Столична община за 2020 г.

15.06.2020/18:00

Софийската опера и балет, Столична община и Район „Панчарево” канят на 9 юни от 11 часа на пресконференция във входното, централно фоайе на Софийската опера, вход от ул. „Врабча” № 1.

08.06.2020/16:37

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020 /12:36 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020 /20:19 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки