Начало
 
 

Йосиф Давидов: Опитах се да опиша моята шепа пръст…

01.10.2019 /22:53 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И ако в начале бе слово, то вечерта на Йосиф започна с усмивки и топла среща с приятели

Ще си позволя да започна репортажа си с думи на един от българските съвременни журналисти, към който всички питаем респект. Та Енчо Господинов казва: „Имам колеги, за които журналистиката е професия като всички други. Но имам приятели, за които журналистиката е съдба. Йосиф е един от тях, който носи цял живот журналистиката в съдбовната си раница, като войник маршалския жезъл.“ И това го доказа препълненият клуб „Журналист“ в СБЖ, където премиерата на книгата на Йосиф Давидов „Репортер от Миналото време“ сбра не само негови приятели и колеги, а и много млади журналисти, дошли да попият нещо ново за този толкова труден,но обичан наш занаят.

И дали защото Йосиф донесе духа на фиестата от Испания, където от години живее със семейството си, или пък защото в България винаги един такъв повод се превръща в паметно събитие, за което след това се говори дълго време, но наистина вечерта беше облечена в много усмивки, спомени и топли думи. Много бързо протоколът беше пратен да седне и слуша в залата, отстъпвайки смирено пред радостта и спомените.

„Това е неговата вечер и си мечтая и аз за една такава вечер“ – каза в началото на празника Максим Бехар, известен български журналист, който по стечение на житейските обстоятелства е роднина на Йосиф Давидов, а също и издател на неговата книга на българска земя. Според него няма по-подходящо място за представянето на книгата от СБЖ и неговия клуб „Журналист“. Оказва се, че за да издаде книгата на Йосиф Давидов, той е регистрирал специално издателска фирма и така „Репортер от Миналото време“ е неговото сефте в издателския занаят.

Слушайки го и гледайки, как между двамата протичат флуидите на роднинството и радостта, че са заедно, ти става топло на душата,че в това наше толкова разбойно време все още има хора, които държат на родовите си корени и на радостта да дадеш на хората нещо интересно и заслужаващо да бъде прочетено. Максим Бехар подчерта, че за да я има книгата на Жози, най-голям принос имат родителите на Йосиф Давидов, както и приятелите и колегите му, които са дошли и на премиерата. Максим Бехар се „закани“, че е готов да издаде всяка нова книга на Жози, дори той да пише всеки месец по една.

В случващото се в клуб „Журналист“ председателят на СБЖ Снежана Тодорова съзря един истински и сърдечен празник за всички, които бяха дошли да почетат премиерата на книгата на Йосиф Давидов. „Всичко, което ти направи, докато беше с нас, остави много трайни следи в международната журналистика в България – каза Снежана Тодорова. – И тази препълнена зала днес показва колко много обич и уважение си събрал от своите колеги.“

Тя се обърна към него като към голям приятел и голям журналист и го приветства с топлото българско „Добре дошъл“. Според нея написаното в книгата показва, че през онези години сме имали такива журналисти като Йосиф Давидов, който не само е изключителен професионалист и ерудит, а има и изключително чувство за отговорност към словото, нещо много важно в журналистическата професия.  

Видимо развълнуван и щастлив от това, че вижда на едно място събрани толкова много приятели и колеги, „виновникът“ за вечерта сподели, че му е трудно да говори от вълнението, което го изпълва.

„Трудно ми е – каза той, - по две причини. Повечето от хората, които са тук, са споменати в книгата - това са колеги, приятели, хора, с които съм общувал през всичките 50-51 година репортерски живот. Хора, с които сме обменяли идеи и мисли в редакциите, Клуба на журналистите, Полиграфическия комбинат, дори при някои като Васко Василев и Коста Иванов съм нахлувал в Ливан.“

Йосиф Давидов развърза торбата със спомените, които приковаха вниманието на всички. И да си призная, не помня някога да е било така тихо по време на събитие в клуб „Журналист“, защото сладкодумният Йосиф говореше увлекателно. Той не пропусна да спомене и своите учители, от които се е учил, сред които и световно признатия Уилфред Бърчет, дал му най-ценните уроци. „Бъди мост – му казал,- стабилен, с добра подготовка. Мост между събитията, личността и публиката, здрав мост.“

Развивайки лентата на спомените, Йосиф Давидов разкри и някои тайни, които са го градили като журналист. Според него, когато имаш зад гърба си едно издание, което те подкрепя, един главен редактор или редактор, който ти казва да пишеш колкото можеш без да се ограничаваш, това наистина дава свобода. И най-любопитното и поучително, разбира се, което човек може да открие на страниците на книгата на Жози е неговото признание как в онова време над 60-70% от репортажите са правени почти без пари, но с подкрепата на вестника, в който е работел.

Книгата написал за два месеца, тоест на един дъх

Давидов разказа за одисеята след привършването на ръкописа, като изпратил предложения до 16 издателства. Четири му отговорили и то с неприемливи условия. Но преди това пратил ръкописа на 5 колеги – Къдринка Къдринова, Енчо Господинов, Иво Хаджимишев, Максим Бехар и още един, които му върнали положителни отзиви. Това показало, че написаното става.

С трудната задача да я има книгата се захванал братовчедът му Максим, пред когото обаче Йосиф Давидов поставя условие - тъй като той е вестникар, книгата също тя да бъде вестникарска- Тоест да е на хартията, на която излизат вестниците, да е подобна на онези издания, които „Труд“ е подготвял, а „Профиздат“ издавал. И чак след това му дошло и заглавието.

За Йосиф Давидов истинско предизвикателство е книгата му да се появи на българското читателско поле, защото, живеейки на повече от 3 хиляди километра от България,  бил шокиран от изказването на негов познат - кой ли четял днес у нас такива книги… Обаче се оказало, че и за книги от такъв род си има читатели и част от тях бяха дошли на крак да се срещнат с автора, да се докоснат до него и да чуят какво ще им сподели той. И какво по-радостно от това!

И за да бъде вечерта още по-жива, не можеше да не бъдат чути и „орисниците“ на книгата. А испаноговорящата журналистка Къдринка Къдринова, отговорен редактор на сайта на СБЖ, която е сред тези „пришпорили“ Йосиф да издаде книгата си, сподели своите размисли около появата й на бял свят. Тя също върна лентата назад във времето, припомняйки годините, когато Давидов вече като кореспондент на БТА в Мадрид е изпращал репортажи за „Народна младеж“.

За нея „Репортер от Миналото време“ звучи като титла, като достойнство, защото дигиталното време, за съжаление, е много повърхностно. Вече идва едно поколение, което е „копи пейст, идват микрофонодържачки, които не навлизат в темата, за която става дума“. „Но има и хора, които разказват, които пишат и имат погледа на Йосиф. И ако четете кратките му коментари, които пуска във фейсбук, ще видите, че те са школа по журналистика – каза Къдринка Къдринова. – Много концентрирани и актуални са коментарите му по актуални теми, било то в Испания или в България.

Това е една школа, от която дигиталното поколение може да се учи.“

Според Къдринка Йосиф е нашият Ришард Капушчински с неговите пътешествия, с всичките му изключителни преживявания, срещи с невероятни личности, попадане в невероятни ситуации. Но зад Капушчински, за което и авторът споменава в "Репортер от Миналото време", стои полската държава, специалният му статут на специален кореспондент. „А всичко, което Йосиф е описал и което показва как един български Капушчински се опитва да направи същото, е истински героизъм – със символични средства от държавата, по места, където посолствата се разсейват, че има там един българин в супер опасни обстоятелства, е по-голям подвиг от Капушчински, от журналистическа и човешка гледна точка“- твърди Къдринка Къдринова. За нея това е преживяване за колегията.

Щафетата от Къдринка пое друг български известен журналист и приятел на Жози – Енчо Господинов, който между другото е и един от уважаваните български дипломати. „Като идвах насам, се питах дали заглавието „Репортер от Миналото време“ не иска да ни подскаже, че говорим за една журналистика от миналото време – каза Енчо Господинов, - която днес може би я няма и е по-различна. Но това е една много искрена книга. Днес човек много рядко може да види такава книга. Това беше едно време, когато имаше състезание между нас, но имаше и приятелство. Професионална солидарност. Нещо, което трудно може да се забрави. Това е книга, която ни казва, че

авторът е с кауза и е писал онова, в което вярва

За такива като Йоско, които кръстосваха предимно прашните кръстопътища на историята, не беше толкова лесно да представят нещата.“  

В своите размисли,  публикувани на корицата на „Репортер от  Миналото време“, Енчо Господинов цитира написано от най-мъдрото перо на „Ню Йорк Таймс“ (Скоти) Джеймс Рестън, оставил ни една забележителна книга за професията „Рисунки върху пясъка“. „В нея той с усмихната горест твърдеше, че нашето творчество е като моментална снимка върху пясъка на морския бряг – е написал Енчо Господинов, - днес я нарисуваш, вечерта дойде приливна вълна, отмива я, и утре пак трябва да рисуваш. И така вечно, откак свят светува и има хроникьори. Повечето от Йосковите рисунки още не са отмити…“

А Йосиф Давидов продължава да е в активната журналистика, работейки във вестника на българите в Испания “Нова дума“, който е един от най-четените български издания. Някъде около 50 хиляди са читателите му.  

И ми се ще преди да сложа точката на моя разказ за прекрасната вечер в клуб „Журналист“, посветена на книгата на Йосиф Давидов, да ви споделя, че посланието на „Репортер от Миналото време“ се крие в нейните последни редове и те са:

„Нахвърлените разсъждения имат адресант: Дигиталния гражданин.

Дигиталната личност вероятно е наясно, че виртуалното обществено пространство не се роди от нищото. Неговото зърно беше посято в почвата на моето време.

Опитах се да опиша моята шепа пръст…“  

И какво по-силно и запомнящо се предизвикателство отправя Йосиф Давидов не към днешната дигитална личност, а към всички от неговото време, достигнали до книгата, да открехнат своите спомени, от които макар младите да не си признават гласно, но имат необходимост, за да открият своя път към храма, наречен журналистика.

Снимки Иван Василев

             

 

    

Сподели в
 

Ценното дарение за Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ е направено от Николай Ликовски, журналист и общественик от София. Броевете вече са сканирани и скоро ще могат да се четат в дигиталната библиотека.

23.01.2020/12:24

Националният съюз на журналистите в Украйна алармира ЕФЖ, че проект за медиен закон, представен от Министерство на културата, младежта и спорта, ще превърне журналистиката в лицензирана професия. Генералният секретар на ЕФЖ Рикардо Гутиерес категорично отхвърля вяко предложение, допускащо държавата да контролира и ограничава журналистите

22.01.2020/20:24

След феноменалния успех на бестселъра в САЩ и в много други страни, авторът - известният журналист и PR-експерт Максим Бехар - ще раздава автографи и върху българското издание тази вечер от 18.00 ч. в книжарница „Гринуич” в София. Книгата ще бъде представена от проф. Любомир Стойков

21.01.2020/11:30

Колумбийката Патрисия Вийегас, която оглавява латиноамериканския социално-информационен канал с централа в Каракас, даде обширно интервю за кубинското предаване „Кръгла маса” по повод изявленията на венесуелския опозиционер, че ще „преоснове” създадения навремето по идея на Уго Чавес „Телесур”.

20.01.2020/15:38

В СБЖ е получена покана лично от президента на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерес, с която ни информира и призовава желаещите да участват в организирания безплатен курс „Онлайн английски за синдикалисти“. Могат да кандидатства и членове на СБЖ. Срокът е до 15 януари.

14.01.2020/14:43

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020 /12:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Журналистите трябва да имат просветителска и образователна мисия, смята именитият актьор. Разочарован е от липсата у управляващите на стратегия в изкуството и културата, чието финансиране би облагородило обществото и би дръпнало развитието ни напред

21.01.2020 /14:20 | Автор: Лилия Динова | Източник: СБЖ

За журналистката Милена Димитрова изпращането на годината беляза един много приятен факт - излезе от печат нейната поредна книга с интригуващото заглавие „Втората България“. Тя е плод на нейния двегодишен упорит труд и срещите й с наши сънародници, тръгнали да дирят късмет по широкия свят. Премиерата на „Втората България“ ще е на 14 януари в 18,30 ч. в Литературния клуб „Перото“.

07.01.2020 /11:01 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Едно от ярките събития в края на миналата година беше излизането от печат на двуезичната книга (български и английски) „Бай Иван- безпристрастният свидетел. Иван Христов Юскеселиев, фотожурналист 1887-1947“,чийто съставител е известният фотожурналист Иво Хаджимишев.

02.01.2020 /14:14 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020 /10:56 | Автор: Никола Терзиев | Източник: СБЖ

Предаването на Радио Кърджали "Полет над Родопите" отбелязва третия си рожден ден. Автор и водещ на 2-часовото предаване е Божидар Чолаков.

05.01.2020 /17:15 | Източник: БНР

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки