Начало
 
 

Йосиф Давидов: Опитах се да опиша моята шепа пръст…

01.10.2019 /22:53 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И ако в начале бе слово, то вечерта на Йосиф започна с усмивки и топла среща с приятели

Ще си позволя да започна репортажа си с думи на един от българските съвременни журналисти, към който всички питаем респект. Та Енчо Господинов казва: „Имам колеги, за които журналистиката е професия като всички други. Но имам приятели, за които журналистиката е съдба. Йосиф е един от тях, който носи цял живот журналистиката в съдбовната си раница, като войник маршалския жезъл.“ И това го доказа препълненият клуб „Журналист“ в СБЖ, където премиерата на книгата на Йосиф Давидов „Репортер от Миналото време“ сбра не само негови приятели и колеги, а и много млади журналисти, дошли да попият нещо ново за този толкова труден,но обичан наш занаят.

И дали защото Йосиф донесе духа на фиестата от Испания, където от години живее със семейството си, или пък защото в България винаги един такъв повод се превръща в паметно събитие, за което след това се говори дълго време, но наистина вечерта беше облечена в много усмивки, спомени и топли думи. Много бързо протоколът беше пратен да седне и слуша в залата, отстъпвайки смирено пред радостта и спомените.

„Това е неговата вечер и си мечтая и аз за една такава вечер“ – каза в началото на празника Максим Бехар, известен български журналист, който по стечение на житейските обстоятелства е роднина на Йосиф Давидов, а също и издател на неговата книга на българска земя. Според него няма по-подходящо място за представянето на книгата от СБЖ и неговия клуб „Журналист“. Оказва се, че за да издаде книгата на Йосиф Давидов, той е регистрирал специално издателска фирма и така „Репортер от Миналото време“ е неговото сефте в издателския занаят.

Слушайки го и гледайки, как между двамата протичат флуидите на роднинството и радостта, че са заедно, ти става топло на душата,че в това наше толкова разбойно време все още има хора, които държат на родовите си корени и на радостта да дадеш на хората нещо интересно и заслужаващо да бъде прочетено. Максим Бехар подчерта, че за да я има книгата на Жози, най-голям принос имат родителите на Йосиф Давидов, както и приятелите и колегите му, които са дошли и на премиерата. Максим Бехар се „закани“, че е готов да издаде всяка нова книга на Жози, дори той да пише всеки месец по една.

В случващото се в клуб „Журналист“ председателят на СБЖ Снежана Тодорова съзря един истински и сърдечен празник за всички, които бяха дошли да почетат премиерата на книгата на Йосиф Давидов. „Всичко, което ти направи, докато беше с нас, остави много трайни следи в международната журналистика в България – каза Снежана Тодорова. – И тази препълнена зала днес показва колко много обич и уважение си събрал от своите колеги.“

Тя се обърна към него като към голям приятел и голям журналист и го приветства с топлото българско „Добре дошъл“. Според нея написаното в книгата показва, че през онези години сме имали такива журналисти като Йосиф Давидов, който не само е изключителен професионалист и ерудит, а има и изключително чувство за отговорност към словото, нещо много важно в журналистическата професия.  

Видимо развълнуван и щастлив от това, че вижда на едно място събрани толкова много приятели и колеги, „виновникът“ за вечерта сподели, че му е трудно да говори от вълнението, което го изпълва.

„Трудно ми е – каза той, - по две причини. Повечето от хората, които са тук, са споменати в книгата - това са колеги, приятели, хора, с които съм общувал през всичките 50-51 година репортерски живот. Хора, с които сме обменяли идеи и мисли в редакциите, Клуба на журналистите, Полиграфическия комбинат, дори при някои като Васко Василев и Коста Иванов съм нахлувал в Ливан.“

Йосиф Давидов развърза торбата със спомените, които приковаха вниманието на всички. И да си призная, не помня някога да е било така тихо по време на събитие в клуб „Журналист“, защото сладкодумният Йосиф говореше увлекателно. Той не пропусна да спомене и своите учители, от които се е учил, сред които и световно признатия Уилфред Бърчет, дал му най-ценните уроци. „Бъди мост – му казал,- стабилен, с добра подготовка. Мост между събитията, личността и публиката, здрав мост.“

Развивайки лентата на спомените, Йосиф Давидов разкри и някои тайни, които са го градили като журналист. Според него, когато имаш зад гърба си едно издание, което те подкрепя, един главен редактор или редактор, който ти казва да пишеш колкото можеш без да се ограничаваш, това наистина дава свобода. И най-любопитното и поучително, разбира се, което човек може да открие на страниците на книгата на Жози е неговото признание как в онова време над 60-70% от репортажите са правени почти без пари, но с подкрепата на вестника, в който е работел.

Книгата написал за два месеца, тоест на един дъх

Давидов разказа за одисеята след привършването на ръкописа, като изпратил предложения до 16 издателства. Четири му отговорили и то с неприемливи условия. Но преди това пратил ръкописа на 5 колеги – Къдринка Къдринова, Енчо Господинов, Иво Хаджимишев, Максим Бехар и още един, които му върнали положителни отзиви. Това показало, че написаното става.

С трудната задача да я има книгата се захванал братовчедът му Максим, пред когото обаче Йосиф Давидов поставя условие - тъй като той е вестникар, книгата също тя да бъде вестникарска- Тоест да е на хартията, на която излизат вестниците, да е подобна на онези издания, които „Труд“ е подготвял, а „Профиздат“ издавал. И чак след това му дошло и заглавието.

За Йосиф Давидов истинско предизвикателство е книгата му да се появи на българското читателско поле, защото, живеейки на повече от 3 хиляди километра от България,  бил шокиран от изказването на негов познат - кой ли четял днес у нас такива книги… Обаче се оказало, че и за книги от такъв род си има читатели и част от тях бяха дошли на крак да се срещнат с автора, да се докоснат до него и да чуят какво ще им сподели той. И какво по-радостно от това!

И за да бъде вечерта още по-жива, не можеше да не бъдат чути и „орисниците“ на книгата. А испаноговорящата журналистка Къдринка Къдринова, отговорен редактор на сайта на СБЖ, която е сред тези „пришпорили“ Йосиф да издаде книгата си, сподели своите размисли около появата й на бял свят. Тя също върна лентата назад във времето, припомняйки годините, когато Давидов вече като кореспондент на БТА в Мадрид е изпращал репортажи за „Народна младеж“.

За нея „Репортер от Миналото време“ звучи като титла, като достойнство, защото дигиталното време, за съжаление, е много повърхностно. Вече идва едно поколение, което е „копи пейст, идват микрофонодържачки, които не навлизат в темата, за която става дума“. „Но има и хора, които разказват, които пишат и имат погледа на Йосиф. И ако четете кратките му коментари, които пуска във фейсбук, ще видите, че те са школа по журналистика – каза Къдринка Къдринова. – Много концентрирани и актуални са коментарите му по актуални теми, било то в Испания или в България.

Това е една школа, от която дигиталното поколение може да се учи.“

Според Къдринка Йосиф е нашият Ришард Капушчински с неговите пътешествия, с всичките му изключителни преживявания, срещи с невероятни личности, попадане в невероятни ситуации. Но зад Капушчински, за което и авторът споменава в "Репортер от Миналото време", стои полската държава, специалният му статут на специален кореспондент. „А всичко, което Йосиф е описал и което показва как един български Капушчински се опитва да направи същото, е истински героизъм – със символични средства от държавата, по места, където посолствата се разсейват, че има там един българин в супер опасни обстоятелства, е по-голям подвиг от Капушчински, от журналистическа и човешка гледна точка“- твърди Къдринка Къдринова. За нея това е преживяване за колегията.

Щафетата от Къдринка пое друг български известен журналист и приятел на Жози – Енчо Господинов, който между другото е и един от уважаваните български дипломати. „Като идвах насам, се питах дали заглавието „Репортер от Миналото време“ не иска да ни подскаже, че говорим за една журналистика от миналото време – каза Енчо Господинов, - която днес може би я няма и е по-различна. Но това е една много искрена книга. Днес човек много рядко може да види такава книга. Това беше едно време, когато имаше състезание между нас, но имаше и приятелство. Професионална солидарност. Нещо, което трудно може да се забрави. Това е книга, която ни казва, че

авторът е с кауза и е писал онова, в което вярва

За такива като Йоско, които кръстосваха предимно прашните кръстопътища на историята, не беше толкова лесно да представят нещата.“  

В своите размисли,  публикувани на корицата на „Репортер от  Миналото време“, Енчо Господинов цитира написано от най-мъдрото перо на „Ню Йорк Таймс“ (Скоти) Джеймс Рестън, оставил ни една забележителна книга за професията „Рисунки върху пясъка“. „В нея той с усмихната горест твърдеше, че нашето творчество е като моментална снимка върху пясъка на морския бряг – е написал Енчо Господинов, - днес я нарисуваш, вечерта дойде приливна вълна, отмива я, и утре пак трябва да рисуваш. И така вечно, откак свят светува и има хроникьори. Повечето от Йосковите рисунки още не са отмити…“

А Йосиф Давидов продължава да е в активната журналистика, работейки във вестника на българите в Испания “Нова дума“, който е един от най-четените български издания. Някъде около 50 хиляди са читателите му.  

И ми се ще преди да сложа точката на моя разказ за прекрасната вечер в клуб „Журналист“, посветена на книгата на Йосиф Давидов, да ви споделя, че посланието на „Репортер от Миналото време“ се крие в нейните последни редове и те са:

„Нахвърлените разсъждения имат адресант: Дигиталния гражданин.

Дигиталната личност вероятно е наясно, че виртуалното обществено пространство не се роди от нищото. Неговото зърно беше посято в почвата на моето време.

Опитах се да опиша моята шепа пръст…“  

И какво по-силно и запомнящо се предизвикателство отправя Йосиф Давидов не към днешната дигитална личност, а към всички от неговото време, достигнали до книгата, да открехнат своите спомени, от които макар младите да не си признават гласно, но имат необходимост, за да открият своя път към храма, наречен журналистика.

Снимки Иван Василев

             

 

    

Сподели в
 

Българските възпитаници проф. Хоанг Тхай Лан, проф. Ву Куанг Ман и журналистът Нгуен Ву Кан разказаха в СБЖ за успехите на родния си Виетнам, за обичта си към България, за предложенията си как българо-виетнамското сътрудничество да се разшири в различни сфери и особено в образованието.

20.10.2019/20:24

Текстът е съпроводен и с необходими пояснения от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.10.2019/16:28

От екипа на управляващия в Кито Ленин Морено публично бе повдигнат въпросът защо каналът на испански на RT е отразявал тъй подробно наскорошните протести в Еквадор - с намек за „руска намеса”. Всъщност най-дразнещото сегашния еквадорски държавен глава е, че неговият предшественик на поста и остър критик на политиката му Рафаел Кореа води свое предаване в RT

20.10.2019/15:10

Роденият в Дъблин на 16 октомври 1854 г. магьосник на словото успява да се изяви за краткия си 46-годишен живот не само като писател, поет и драматург, но и като журналист. Пословични са и хапливите му епиграми, сентенции, афоризми, изречени сякаш днес. Например: „Няма защо да делим монарха от мафията - всяка власт е еднакво лоша”.

16.10.2019/21:01

Днес БНР излъчи интервю с двама интересни членове на гостуващата у нас делегация на виетнамската Асоциация на дружествата за приятелство с България, като и двамата са български възпитаници. „Добре е журналистите във вашата страна да разказват повече за Виетнам. Журналистите сте огънчето, което разпалва опознаването и приятелството,” казва посланикът на Ханой у нас Н. Пр. Доан Туан Лин

08.10.2019/15:08
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неверни, необосновани и правно неиздържани са доводите в разпратени от бившия главен секретар на СБЖ Иван Върбанов съобщения. Възмущение буди и манипулирането на юридически факти от анонимен т.нар. „инициативен комитет“. Не прави чест на журналисти да разпращат публично фалшиви новини и превратно тълкуване на необорими обстоятелства, свързани със статута и устройството на сдружението СБЖ.

18.10.2019 /20:58

Събранието ще се състои на 14-15 март 2020 г. от 10.00 часа в сградата на СБЖ в София на ул. „Граф Игнатиев” 4, етаж 3. В писмо до журналистическите дружества е разпратен дневният ред

18.10.2019 /19:49

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

 Мнения

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки