Начало
 
 

Йосиф Давидов: Опитах се да опиша моята шепа пръст…

01.10.2019 /22:53 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И ако в начале бе слово, то вечерта на Йосиф започна с усмивки и топла среща с приятели

Ще си позволя да започна репортажа си с думи на един от българските съвременни журналисти, към който всички питаем респект. Та Енчо Господинов казва: „Имам колеги, за които журналистиката е професия като всички други. Но имам приятели, за които журналистиката е съдба. Йосиф е един от тях, който носи цял живот журналистиката в съдбовната си раница, като войник маршалския жезъл.“ И това го доказа препълненият клуб „Журналист“ в СБЖ, където премиерата на книгата на Йосиф Давидов „Репортер от Миналото време“ сбра не само негови приятели и колеги, а и много млади журналисти, дошли да попият нещо ново за този толкова труден,но обичан наш занаят.

И дали защото Йосиф донесе духа на фиестата от Испания, където от години живее със семейството си, или пък защото в България винаги един такъв повод се превръща в паметно събитие, за което след това се говори дълго време, но наистина вечерта беше облечена в много усмивки, спомени и топли думи. Много бързо протоколът беше пратен да седне и слуша в залата, отстъпвайки смирено пред радостта и спомените.

„Това е неговата вечер и си мечтая и аз за една такава вечер“ – каза в началото на празника Максим Бехар, известен български журналист, който по стечение на житейските обстоятелства е роднина на Йосиф Давидов, а също и издател на неговата книга на българска земя. Според него няма по-подходящо място за представянето на книгата от СБЖ и неговия клуб „Журналист“. Оказва се, че за да издаде книгата на Йосиф Давидов, той е регистрирал специално издателска фирма и така „Репортер от Миналото време“ е неговото сефте в издателския занаят.

Слушайки го и гледайки, как между двамата протичат флуидите на роднинството и радостта, че са заедно, ти става топло на душата,че в това наше толкова разбойно време все още има хора, които държат на родовите си корени и на радостта да дадеш на хората нещо интересно и заслужаващо да бъде прочетено. Максим Бехар подчерта, че за да я има книгата на Жози, най-голям принос имат родителите на Йосиф Давидов, както и приятелите и колегите му, които са дошли и на премиерата. Максим Бехар се „закани“, че е готов да издаде всяка нова книга на Жози, дори той да пише всеки месец по една.

В случващото се в клуб „Журналист“ председателят на СБЖ Снежана Тодорова съзря един истински и сърдечен празник за всички, които бяха дошли да почетат премиерата на книгата на Йосиф Давидов. „Всичко, което ти направи, докато беше с нас, остави много трайни следи в международната журналистика в България – каза Снежана Тодорова. – И тази препълнена зала днес показва колко много обич и уважение си събрал от своите колеги.“

Тя се обърна към него като към голям приятел и голям журналист и го приветства с топлото българско „Добре дошъл“. Според нея написаното в книгата показва, че през онези години сме имали такива журналисти като Йосиф Давидов, който не само е изключителен професионалист и ерудит, а има и изключително чувство за отговорност към словото, нещо много важно в журналистическата професия.  

Видимо развълнуван и щастлив от това, че вижда на едно място събрани толкова много приятели и колеги, „виновникът“ за вечерта сподели, че му е трудно да говори от вълнението, което го изпълва.

„Трудно ми е – каза той, - по две причини. Повечето от хората, които са тук, са споменати в книгата - това са колеги, приятели, хора, с които съм общувал през всичките 50-51 година репортерски живот. Хора, с които сме обменяли идеи и мисли в редакциите, Клуба на журналистите, Полиграфическия комбинат, дори при някои като Васко Василев и Коста Иванов съм нахлувал в Ливан.“

Йосиф Давидов развърза торбата със спомените, които приковаха вниманието на всички. И да си призная, не помня някога да е било така тихо по време на събитие в клуб „Журналист“, защото сладкодумният Йосиф говореше увлекателно. Той не пропусна да спомене и своите учители, от които се е учил, сред които и световно признатия Уилфред Бърчет, дал му най-ценните уроци. „Бъди мост – му казал,- стабилен, с добра подготовка. Мост между събитията, личността и публиката, здрав мост.“

Развивайки лентата на спомените, Йосиф Давидов разкри и някои тайни, които са го градили като журналист. Според него, когато имаш зад гърба си едно издание, което те подкрепя, един главен редактор или редактор, който ти казва да пишеш колкото можеш без да се ограничаваш, това наистина дава свобода. И най-любопитното и поучително, разбира се, което човек може да открие на страниците на книгата на Жози е неговото признание как в онова време над 60-70% от репортажите са правени почти без пари, но с подкрепата на вестника, в който е работел.

Книгата написал за два месеца, тоест на един дъх

Давидов разказа за одисеята след привършването на ръкописа, като изпратил предложения до 16 издателства. Четири му отговорили и то с неприемливи условия. Но преди това пратил ръкописа на 5 колеги – Къдринка Къдринова, Енчо Господинов, Иво Хаджимишев, Максим Бехар и още един, които му върнали положителни отзиви. Това показало, че написаното става.

С трудната задача да я има книгата се захванал братовчедът му Максим, пред когото обаче Йосиф Давидов поставя условие - тъй като той е вестникар, книгата също тя да бъде вестникарска- Тоест да е на хартията, на която излизат вестниците, да е подобна на онези издания, които „Труд“ е подготвял, а „Профиздат“ издавал. И чак след това му дошло и заглавието.

За Йосиф Давидов истинско предизвикателство е книгата му да се появи на българското читателско поле, защото, живеейки на повече от 3 хиляди километра от България,  бил шокиран от изказването на негов познат - кой ли четял днес у нас такива книги… Обаче се оказало, че и за книги от такъв род си има читатели и част от тях бяха дошли на крак да се срещнат с автора, да се докоснат до него и да чуят какво ще им сподели той. И какво по-радостно от това!

И за да бъде вечерта още по-жива, не можеше да не бъдат чути и „орисниците“ на книгата. А испаноговорящата журналистка Къдринка Къдринова, отговорен редактор на сайта на СБЖ, която е сред тези „пришпорили“ Йосиф да издаде книгата си, сподели своите размисли около появата й на бял свят. Тя също върна лентата назад във времето, припомняйки годините, когато Давидов вече като кореспондент на БТА в Мадрид е изпращал репортажи за „Народна младеж“.

За нея „Репортер от Миналото време“ звучи като титла, като достойнство, защото дигиталното време, за съжаление, е много повърхностно. Вече идва едно поколение, което е „копи пейст, идват микрофонодържачки, които не навлизат в темата, за която става дума“. „Но има и хора, които разказват, които пишат и имат погледа на Йосиф. И ако четете кратките му коментари, които пуска във фейсбук, ще видите, че те са школа по журналистика – каза Къдринка Къдринова. – Много концентрирани и актуални са коментарите му по актуални теми, било то в Испания или в България.

Това е една школа, от която дигиталното поколение може да се учи.“

Според Къдринка Йосиф е нашият Ришард Капушчински с неговите пътешествия, с всичките му изключителни преживявания, срещи с невероятни личности, попадане в невероятни ситуации. Но зад Капушчински, за което и авторът споменава в "Репортер от Миналото време", стои полската държава, специалният му статут на специален кореспондент. „А всичко, което Йосиф е описал и което показва как един български Капушчински се опитва да направи същото, е истински героизъм – със символични средства от държавата, по места, където посолствата се разсейват, че има там един българин в супер опасни обстоятелства, е по-голям подвиг от Капушчински, от журналистическа и човешка гледна точка“- твърди Къдринка Къдринова. За нея това е преживяване за колегията.

Щафетата от Къдринка пое друг български известен журналист и приятел на Жози – Енчо Господинов, който между другото е и един от уважаваните български дипломати. „Като идвах насам, се питах дали заглавието „Репортер от Миналото време“ не иска да ни подскаже, че говорим за една журналистика от миналото време – каза Енчо Господинов, - която днес може би я няма и е по-различна. Но това е една много искрена книга. Днес човек много рядко може да види такава книга. Това беше едно време, когато имаше състезание между нас, но имаше и приятелство. Професионална солидарност. Нещо, което трудно може да се забрави. Това е книга, която ни казва, че

авторът е с кауза и е писал онова, в което вярва

За такива като Йоско, които кръстосваха предимно прашните кръстопътища на историята, не беше толкова лесно да представят нещата.“  

В своите размисли,  публикувани на корицата на „Репортер от  Миналото време“, Енчо Господинов цитира написано от най-мъдрото перо на „Ню Йорк Таймс“ (Скоти) Джеймс Рестън, оставил ни една забележителна книга за професията „Рисунки върху пясъка“. „В нея той с усмихната горест твърдеше, че нашето творчество е като моментална снимка върху пясъка на морския бряг – е написал Енчо Господинов, - днес я нарисуваш, вечерта дойде приливна вълна, отмива я, и утре пак трябва да рисуваш. И така вечно, откак свят светува и има хроникьори. Повечето от Йосковите рисунки още не са отмити…“

А Йосиф Давидов продължава да е в активната журналистика, работейки във вестника на българите в Испания “Нова дума“, който е един от най-четените български издания. Някъде около 50 хиляди са читателите му.  

И ми се ще преди да сложа точката на моя разказ за прекрасната вечер в клуб „Журналист“, посветена на книгата на Йосиф Давидов, да ви споделя, че посланието на „Репортер от Миналото време“ се крие в нейните последни редове и те са:

„Нахвърлените разсъждения имат адресант: Дигиталния гражданин.

Дигиталната личност вероятно е наясно, че виртуалното обществено пространство не се роди от нищото. Неговото зърно беше посято в почвата на моето време.

Опитах се да опиша моята шепа пръст…“  

И какво по-силно и запомнящо се предизвикателство отправя Йосиф Давидов не към днешната дигитална личност, а към всички от неговото време, достигнали до книгата, да открехнат своите спомени, от които макар младите да не си признават гласно, но имат необходимост, за да открият своя път към храма, наречен журналистика.

Снимки Иван Василев

             

 

    

Сподели в
 

Журналисти от 13 европейски държави, включително и в нашата, работят в условия на тревожно висок риск, алармира документът, изготвен от Европейския университетски институт, и разпространен от МФЖ, ЕФЖ и Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода.

26.07.2020/22:09

На 25 юли 1980 г. престана да бие страстното сърце на големия руски артист и бард Владимир Висоцки. А бе едва на 42. От тогава изминаха 40 лета, но Володя все продължава да е жив в сърцата на милиони, и то не само в Русия, но и по широкия свят. Българските медии сякаш случайно проспаха кръглата годишнина и ни дума, ни вопъл, ни стон. Единственото значимо събитие в памет на Висоцки бе творческата руска вечер в столичния Клуб „Журналист“.

26.07.2020/18:21

Юбилей днес празнува едно от емблематичните имена в българската международна журналистика - живеещият от години в Испания някогашен спецкор из „горещите точки” по света, който миналата година представи в СБЖ най-новата си книга „Репортер от миналото време”. СБЖ честити празника на Йосиф и семейството му.

25.07.2020/15:36

Известната журналистка и издателка спечели първа награда в раздел „Поезия” на националния конкурс „Диря в морето”.

24.07.2020/19:07

Навръх 78-годишнината от разстрела на Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов почит към тях бе отдадена в мемориала им в София. Пред паметта им се поклониха писатели, журналисти, интелектуалци, общественици, политици. Там бе и председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. В словото си вицепрезидентът Илияна Йотова свърза заветите на Вапцаров и другарите му с днешния ни ден.

23.07.2020/19:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020 /12:36 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020 /20:19 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки