Начало
 
 

Владимир Арденски: Търсих доброто и красивото, срещах и лошо и грозно…

05.10.2019 /11:45 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Владимир Арденски

На 25-я ден от най-златния месец в годината – септември, Родопа планина е дала първата глътка въздух и живот на един от най-талантливите български сладкодумци – журналиста, писателя и публициста Владимир Арденски. И не е за вярване, че тази година му донесе 90-годишен юбилей.

Както си му е редът по такъв повод, а и не само поради тази причина, но решихме да поканим Владо (както го наричат всички негови приятели) Арденски да е гост на сайта на СБЖ. Защото какво по-радостно от това, един мъдрец да ни разкаже за криволичещите пътеки на живота и да ни подари глътка надежда как да вървим по тях, за да натрупаме като него не само мъдрост, но и доброта, и усещане за пълнота, че сме се намерили в този дар от Бога България.

Владо Арденски е сред онази порода журналисти, които още преди  да поеме диплома в ръце е назначен за литературен сътрудник в „Родопска правда“ – „малко вестниче, което се издава в София с насока към родопското население и най-вече към българите мохамедани“. След време е репортер и редактор в Радио София, а в края на 1965 г. по собствено желание напуска Радиото и отива в сп. „Родопи” – месечно обществено-политическо, научно-популярно и литературно издание,  на което е един от основателите и зам.главен редактор в продължение на 15 години (до преместването му в сп.”Отечество” през 1980 година).

Щатната си журналистическа кариера завършва в края на 1989 г. в сп.”Отечество” като специален кореспондент и член на редколегията. С журналистически и литературни материали е сътрудничил в Радиото (след напускането му), както и на периодични издания – вестниците: ”Труд”, „Отечествен фронт”, „Народна култура”,” „Народна младеж”, „Поглед”, „Дума” „Кооперативно село”, „БГ Турист”;  списанията: „Защита на природата”, „Лов и риболов”, ”Народна кооперация”, „Жената днес”,”Младеж”, „Септември”, „Черно-Бяло” и др.

По негови сценарии са снимани и излъчвани по Националната телевизия научно-популярни филми за Родопския край. Писал е на различни теми , в зависимост от спецификата на изданията и институциите, в които е работил, но основната му творческа дейност е насочена към историята, фолклора и етнографията на населението в Родопския край, към неговите съвременни проблеми.

Но Арденски има и още един и то още по-богат дар - да реди думи и случки в книги. И то все такива, в които герои са неговият магичен и пълен със загадки и история Родопски край и хората, които живеят там.

Някои срещат завидна възраст като твоята с чествания, награди, дунанми всякакви, ти обаче отбелязваш 90-годишнината си с нова книга - това ли е най-желаната награда?

Когато започнах да  пиша  „Светлинки в мрака”, имайки предвид напредналата си възраст, в предисловието клетвено заявих „ С отворени очи ще си отида, ако не стигна до някакъв завършек на темата за първите български учители след Освобождението в родопските селища с помохамеданчено население”. Слава Богу, както се казва, съдбата бе благосклонна, позволи ми да пренеса върху белите листове това, което напираше в душата ми, да разкажа за тези учители-апостоли, отдали всичко от себе си, за да помогнат на едно несъмнено българско население, изпаднало в невежество и мизерия, да се съвземе. Тази година, 2019-та, книгата бе в ръцете на читателите. От тях дойде най-свидната ми награда – интереса и одобрението с щедри думи.  Това може да се види и в отзивите в печата, във вестниците „Труд”, „Дума”, „Пенсионери”, „Тракия”, в смолянските издания „Здравец” и „Отзук”, в личните писма до автора.

 Какво видя и научи през „Бърчинките и долчинките” на времето? Има ли нещо, за което да съжаляваш?

Деветдесет години е дълъг живот, какво ли не минава през очите и сърцето на човека?  Писаното в предисловието на книгата  „През бърчинки и долчинки”, издадена преди десет години, във връзка с 80-годишнината ми, потвърждавам и сега: Търсих доброто и красивото, срещах и лошо и грозно… Дълбоко ме е вълнувало и продължава да ме вълнува всичко, което става в моите родни Родопи, не съм бил безразличен към нищо, което засяга нашата България. Това бях аз. Това съм аз. Това ще бъда и когато ме няма. Оставям  на читателя да разбере на какво съм вярвал, по какво съм се лъгал, какво ме е радвало, какво ме е тревожило, над какво съм се надсмивал, от какво съм се просълзявал.

 Какво те крепеше „Бежещим през годините”? Така е  озаглавена друга твоя книга (разкази на сладкодумци), на  която ти си един от съставителите и съавтор.

Човеколюбието.

„Разпънат” между журналистиката и белетристиката? Или обединяващ ги – това ли е най-ценното за теб  в проучванията, които правиш?

Журналистиката се опира преди всичко на факта (поне така трябва да бъде), белетристиката – на чувството. Аз не се притеснявам, където е възможно, да ги съвместявам. Мисля, че и за читателя така е по-добре.

Работил си в Радио София, в списанията „Родопи” и „Отечество” –  къде се чувстваше най-свободен и в свои води?

Когато постъпих в Радио София, бях млад и динамиката като репортер ми допадаше. В сп.”Родопи”, което изцяло бе насочено към миналото и настоящето на родопчани, към проблемите им, естествено, се чувствах в силата си. В сп.”Отечество” бях сред изтъкнати журналисти като Серафим Северняк,  Кирил Янев, Слава Трънкова и голямата поетеса Станка Пенчева, от които много можеше д се научи.

Как посрещаш случващото се с днешна дата в БНР? И с какво днешната журналистика е по-различна от онази от онова време?

Отдавна съм бил  в Българското национално радио, за да мога да взема отношение към събитията, които сега стават в него. По мое време журналистиката, макар и цензурирана, като че ли бе по-сериозна, в смисъл по-малко внимание се отделяше на дребнотемието, на махаленските  сензации.

 Имам впечатлението, че си антипод на журналиста пенкилер, всезнайко и всеможещ – имаш си своя тема в живота, на която си всеотдаен – съдбата на Родопа и родопчани. Какво искаш да разкриеш, покажеш, какво отстояваш  в нея и с нея?

Истината.

„Свои, а не чужди”,  „Капки от корена”, „Загаснали огнища” –много тъга има в тези книги. Забелязал го е и Стефан Цанев. За изселените в чужда земя българи мохамедани в своите „Хроники” той пише: „Тъжната съдба на тези прокудени от родината си българи е описана с кръв и сълзи”. Това са събития с над стогодишна давност – няма ли промяна?

Разбира се, че има. И то голяма. В някои райони на Родопите, населени с потомци на помохамеданчени българи, обаче  все още има проблеми, но не от такъв съдбоносен характер.

Спомням си вестникарско интервю на Николай  Хайтов, озаглавено „Помашката карта в голямата игра”. Тази карта още ли се разиграва?

Някои все още се опитват да я разиграват, тя обаче е безперспективна.  Мнозинството от това население вече не се подава на подобни спекулации.

„Синовен дълг” – май забравихме тези думи? А ти с много любов си написал книгата си „Сивино – моето село” – оказа се, видях снимки, че зад това не особено привлекателно име се крие невероятна красота, казват, че там расте „Цветето на Орфей”. С какво може да се върне този дълг?

Отговорът се съдържа във въпроса ти – с любов. Аз се постарах в книга да изразя тази любов. Дано  съм успял.

За какво съжаляваш, че не си написал?

Много е замисленото, пък несвършено. Повечето от него тъй ще си остане – в главата ми, в папки и бележници. Ще се радвам, ако смогна да напиша поне продължението на трилогията „Първите”” – „Кълнове” (за  първите интелектуалци от средите  на българите мохамедани) и „Светилникът” (за някогашния Родопски пансион в Пловдив)

Бъди жив и здрав – и на следващия юбилей с нови книги!

 

Снимки Иван Василев и личен архив

Сподели в
 

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020/17:45

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020/16:58

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020/08:00

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020/19:22

На 22 юни преди 79 години започва най-кървавата война на ХХ век- Великата отечествена, която за тогавашния Съветски съюз е на живот и смърт. Редом до воините са и журналистите, или както е модерно днес да казваме – на първа линия. И понякога те освен своите преки задължения, се сражават, но не с перо и камера, а с оръжие, и много от тях загиват, изпълнявайки своя дълг.

20.06.2020/10:35

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки