Начало
 
 

Юрий Борисов: Да запазим в журналистиката духа на Продев

07.10.2019 /10:09 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ако си мислите, че този разговор с Юрий Борисов, гост на сайта на СБЖ, е във връзка с „онзи скандал“, грешите. Говоря си с отговорния редактор на едно може би будителско и много българско електронно издание, а именно сайта 24may.bg.

Е, няма да си кривя душата, че от дума на дума стигнахме и до шпиономанията, която все още продължава да тресе някои в страната ни, но преди всичко исках да усетя и узная какво мисли Юрий Борисов за нашата професия, свободното слово и дори за екзистенциализма.

Няма да ви го представям кой е той, тъй като всички знаем,че е от породата интелектуалци, която все още се среща по нашите земи.

Какво е за журналиста да живее и работи в „интересно време“ (според китайците) – на непрекъснати скандали, кой от кой по-изненадващ и най-често абсурден, на тотална престъпност и беззаконие? Най-подходящо време за изява, за лично уреждане, или…?

Журналистът е неспокоен човек. Това е професия на неспокойствието. Постоянна динамика, постоянно търсене на нещо и интересното време удвоява това неспокойствие. Бил съм научен работник, бил съм и преподавател, много отдавна – преди 10 ноември, когато беше спокойно. Много е голяма разликата. Това време те изтощава, но същевременно и обогатява. В крайна сметка дори няма значение дали си журналист, щом се интересуваш от обществените проблеми, и няма начин да не ти се отрази. Но това не е време за уреждане, темпото е бясно.

Но за едни това „интересно време“ е да се уредят лично…

Е, всеки е настроен по определен начин. Спомням си, когато през 90-те години сблъсквахме идеи, морал, принципи… Имаше една група хора, които се интересуваха само от натрупването на своето богатство. Между другото, тогава не разговаряхме за икономика, а живеехме в някакви фантазии, в някакви облаци, в друго време.  А хората, които бяха стъпили здраво на земята, станаха имотни. Разбира се, тези, които го могат…

Казваш: живеехме в облаците, в друго време. Днес някои от партийните лидери говорят и за паралелна държава. Имаше ли я и тогава, или днес тя е само на думи?

За мен паралелната държава е метафора, за да се построи един убедителен образ на врага. Тя винаги е съществувала и е имало хора извън закона, хора, които са в сянка и дърпат конците. И сега е така. Но начинът, по който се употребява паралелната държава, не го възприемам насериозно.

Как си със самочувствието и промени ли се отношението ти към професията и властта след задържането? Как се чувства журналист, чул обвинение в шпионаж – може би като Зорге, например? Професията често се свързва с такава дейност.

Това, което се случи - за един-два дни, сякаш се случи на някой друг. Толкова беше алогично, беше вън от моята способност да възприема какво става и го възприех спокойно. Едва ли не като някакъв филм. Никога не съм си представял, а смятам себе си за патриот, че държавата ще се отнесе по такъв начин към мен. Как ми се отрази? Продължавам да си подреждам нещата и мислите, защото това е доста объркано. Беше изпитание на суетата и на страха, защото като видиш тези сцени, има от какво да се страхуваш. А тогава, когато усетиш и подкрепата, чувстваш и една суета, която човек трябва да преодолява.

Знаеш ли какво ме впечатли, когато гледах първото ти интервю след освобождаването? Колегите показаха ръцете ти с червени белези от белезниците. Тях вече ги няма, но останаха ли белези в душата?

Не. В душата ми няма толкова голяма драма. Има някакво противоречие в това, което казвам, защото случилото се бе много неочаквано и би трябвало да създаде някаква драма, но я няма. По- скоро чувството за болка, че се връщаме към времена, които смятах, че отдавна сме ги преодолели и отдавна сме загърбили. Или по-скоро ми се искаше отдавна да сме ги загърбили. Към един примитивизъм, липса на логика,чрез която могат да те обвинят във всичко. От всеки факт могат да направят всякакъв извод. При положение, че за веществено доказателство вземат поздравление на патриарха към „Русофили“, слагат го в специално найлонче и го надписват... Това означава, че държавата си е върнала рефлекса за политическа репресия. Това е ужасно! Така че ако изпитвам някакво чувство, това е на болка и на тревога, но не за мен, защото нашият живот така или иначе вече се търкаля към залеза си  и не могат да ни изненадат много. Даже със себе си се шегувам, че и затворът не ме плаши, достатъчно е да има една самостоятелна килия и ако може да ми вкарат произведения на Кант, Достоевски и Сартр, няма чак толкова да е голям проблемът. Но се притеснявам за децата си, за внуците си, защото не искам те да живеят в такова време. За съжаление, ние не можахме да им го осигурим по-добро. Те отново трябва да си започнат тяхната битка, за да го извоюват това време, когато спокойно можеш да говориш това, което мислиш. Но днес не е така.

И това, че не е така, го показва не само преживяното от теб, но и последвалите скандали. Можем ли след скандалите в БНР и атаките срещу други медии и журналисти да говорим за нормална медийна среда у нас? От какво са породени и какво целят според теб?

Властта и хора, които са включени във властта, явно ги устройва едно диктаторско общество, което се построява пирамидално, и пирамидата определя хората отгоре надолу, които трябва да служат вярно отдолу нагоре. Това е обществото, което те желаят. Демократичното общество за тях не е нещо, което трябва да се изгражда.

Естествено, че понякога има страховит похлупак върху отделни медии, а има и такива, които явно обслужват корпоративни интереси, като зад тях стоят корпоративни намерения, отмъщения, желание за унищожение. Струва ми се, че след като през 90-те години се утвърди един плурализъм, бих дори казал здравословен плурализъм, нещата поне от петнайсетина години вървят в обратна посока.

Как в тази среда, която се изгради, виждаш ролята и мястото на СЕМ в медийния живот, как те се отразяват на обществото? Според теб необходим ли е такъв орган и как оценяваш дейността му?

Нямам специални наблюдения, но това, което виждам, ме кара да мисля, че СЕМ е излишна институция. Спомням си навремето, когато избирахме генералните директори на БНР и БНТ, го правехме в един ден в парламента. По-добре е той да избира хората за тези ключови длъжности, отколкото някой в сянка и с тайно телефонче да нареди на СЕМ кой да е избран. Ами ето какво се случва – те щели „да отключат процедура“ за освобождаването директора на БНР, а това означава, че чакат да им кажат какво да правят. Вероятно в едно зряло общество, където подобни надпартийни органи и институции наистина са такива, от тях има смисъл. Но в нашето общество не виждам роля за СЕМ. В България има авторитетни журналисти, за които съм сигурен, че ако са там, ще държат на името си. Докато сегашните членове, мисля, не го правят.

Непрекъснато ни се натрапва внушение, че журналистите у нас се радват на пълна свобода, а сме на 111-то място в света по този показател. Откъде идва това разминаване и какво ти говори?

Не познавам в подробности критериите на „Репортери без граници“, но в България има явно монополизация в собствеността на сериозни медии. Когато в дадено пространство има монопол, е ясно, че не може да се твърди, че свободата на словото процъфтява. Освен това трябва да правим и следната разлика: цензурата е взаимоотношение между държавата и медиите, но я има, когато държавата не позволява определени медии с различни механизми да защитават определени позиции. Ако е вътре в медията, то е медийна политика, което ще рече, че издателят има определена политика. Вече е въпрос на морал, ако ти не споделяш тази политика, какво правиш там.

Винаги съм работил в медии, в които съм казвал това, което мисля. Но не защото е имало безкрайна свобода на словото, а защото тези, които управляват съответната медия, са били мои съмишленици. Журналистът трябва да търси съмишленик в лицето на издателя. Даже ми е много смешно, когато започнат да говорят за диктатурата в Русия, например. Ако говорим като журналисти, аз мога да им посоча сериозни руски медии, които скъсват правителството и Путин от критика. И това не са жълти или периферни медии. В България това не може да се случи, защото тук действат страхът и парите. Когато с рекламни въдици се оплитат дадени медии, няма никаква свобода на словото.   

В последно време се забелязва и някаква шизофрения – в едно предаване да има плурализъм. Плурализмът се получава от съвкупността от медии. Например в сайта ни „24 май“ не мога да пусна хвалебствена позиция за външната политика на САЩ, за да е по-плуралистичен. Освен свобода на словото, има и позиция на дадена медия.

За свободния журналист белезниците правят ли го още по-свободен или закопчават желанието му за свободно изразяване?

Белезниците като метафора ги възприемам като доказателство, че имам позиции, защото тези белезници бяха политически, а не са криминални. А сложат ли ти политически белезници... Все още в България клади няма, както в едни други векове, а стигат само до белезниците. Та като ти ги сложат, човек разбира, че защитава определени позиции и това го прави по-уверен. Е, появява се известно чувство на притеснение, но то не е определящо.

Като ръководител на българското издание на „Монд дипломатик“ и на „Дума“- къде и защо се чувстваше по-добре и кое от двете издания даваше повече възможности за свободна журналистическа изява?

И в двете имах свобода, но „Дума“ е нещо много повече в моя живот, отколкото „Монд дипломатик“ в онзи период от време, защото в „Дума“ работиш с много хора, с много голям колектив – 30-40човека. Там изживяването е съвсем различно. Като главен редактор на „Монд дипломатик“, когато излизаше пълноценно издание, главно бяхме повече посредници, отколкото журналисти, между френската журналистика и българската аудитория. Главната ни задача беше повече да превеждаме. Докато в „Дума“ реализираш своите ценности и позиции. Така че по-пълноценно съм се чувствал там. Този вестник си остана една от най-свободните медии, защото там работят много съмишленици. И се запази духа на Продев.

При днешните обстоятелства как си с екзистенциализма, за който навремето те накиснали, че го преподаваш с любов? И ако се обърнем към пиесата „Мухите“ на Сартр, където Орест казва на Юпитер: „Ние не се страхуваме от теб, защото ти си страшен, а ти си страшен, защото ние си страхуваме от теб“ - днес има ли място за страх и от какво?

Най-напред за екзистенциализма. Това е много дълбока вода, но днес го чувствам много по-силно, отколкото в онези години, за които говорим сега. Защото фундаментът на екзистенциализма е, че човек е осъден да бъде свободен. Значи човек изгражда себе си чрез постоянни избори. Обществото, в което живеем днес, дава много повече избори, много повече възможности да изграждаш себе си в една или друга посока. Мога да избера ласкателството или силната критичност. Е, силната критичност ще е в една медийка, но като мой избор ще съществува.

Страхуваме ли се? Ами от много неща се страхуваме. Например аз се страхувам да не стане война, да не загубим хляба си, но това не е страх, който те парализира. Тревогата е по-голяма, несигурността е много по-голяма. Екзистенциализма тук го чувствам с кожата си много по-силно, защото той се занимава повече с теб, отколкото в онова време, което споменаваш. Той като философия се занимава точно с човека в това общество, в което живеем, което се опитва да те мачка, а в същото време ти дава възможност да правиш избори и да защитаваш себе си. Не всеки би се съгласил, но това е моето убеждение.

Но днес в кого можем да припознаем Юпитер и в кого Орест?

Всеки определя своя Юпитер и всеки трябва да бъде Орест. За момента за мен е главният прокурор.

(В разговора се намесва уточняващо и Дора Чичкова, която, да припомня, освен половинка на Юрий е и журналист: Бъдещият или настоящ главен прокурор? )

Да, имам предвид бъдещия. Май стана ясно, че ще бъде той.

Но да разбереш, защо Юпитер е страшен – точно защото ти се страхуваш от него, изисква сериозни духовни сили. Когато човек се страхува, по принцип той си търси оправданието. Той казва: Аз постъпвам така, защото нямам избор. А нямам избор - защото той е така силен и страшен. Да решиш, че каквато и сила да е над теб, ти имаш избор, се изисква определена духовна нагласа. И екзистенциализмът я посочва. Стимулира отговорността. Има една много хубава мисъл на Сартр, която държа да я кажа. Беше мотото ми по време на кампанията ми за Велико Народно събрание, а по-късно я дадох като мото на Социалистическия младежки съюз: „Вярвам само в това начинание, в което участвам лично.“

Мястото на мухите в нашето време?

Мухите постоянно те наказват за свободомислие, за това, че си ти. Мухите – ериниите, са оръдия на отмъщението. Когато си сигурен в своята правота, ти трябва да им устоиш, да не позволиш да те смачкат.

А какво е мястото на журналистите в такива скандали?

Може да бъде много голямо. Например, аз бях изненадан от мощната реакция на гилдията срещу това, което се случи. Почувствах гръб, имаше солидарност. Според мен, ако я няма тази реакция на журналистите... Имам предвид включително и реакцията на председателя на СБЖ с изключително силен текст в подкрепа на журналистиката, на човека, който е журналист, на неговата свобода и права. Така че ако тази реакция беше слаба, според мен прокуратурата щеше да действа по различен начин. Може би нямаше да съм на свобода в момента.

И да сложим точката на нашия разговор с това: какви са намеренията ти като „журналист пред пенсия“? Да продължиш (условно) „Войната на Мърфи“, да подадеш „Молба за рая“, или да разказваш „Приказка за Буда“?

„Молбата за рая“ я подавам, като пиша книга за българските манастири. Направил съм 50 пътеписа и ще има още 50. И ако Бог ми е дал време, ще опиша всички български манастири. Те са около 150. Това е много сериозна „Молба за рая“. А по отношение на „Войната на Мърфи“, тя, моята, като че ли отива към своя край, но не по причини, зависещи от мен. Ще припомня края на филма. Казват му: „Мърфи, войната свърши!“ Той отговаря: „Но не и моята.“ Много силен край. Аз обаче бих казал обратното: Моята война скоро ще приключи, но войната няма да приключи скоро, защото се оказва, че за всяко добро нещо битката е жестока. Не знам какво сме получили като наследство, но знам,че ние в момента даваме лошо наследство на децата си. На тях им предстои тяхната „Война на Мърфи“. А „Приказка за Буда“? На всеки човек му се иска да живее в приказка, и на мен също, но всеки си избира приказния герой и си отива с мечтите. Човек трябва да живее докрай със своите мечти. Това е „Приказка за Буда“.  

И в края на разговора много ми се иска да кажа: нека всеки да потърси Орест у себе си. 

 

Снимки Личен архив

Сподели в
 

„Да бъдеш първи е предизвикателство. На първо място за самите нас, защото не е прието да се страхуваме от предизвикателства. Защото Първи, това за нас е съдба!“ Така огромната армия от журналисти, режисьори, продуценти, водещи, оператори определят работата си в Първи тв канал, или както всичките му казват Главният канал на Русия. На 1април той навъртя четвърт век. 25 години упорит труд и катерене към върха.

03.04.2020/15:05

Легендарният антифашист, прочул се със свалянето на нацисткия флаг от Акропола през 1941 г., бе и пламенен журналист, оглавявал вестниците "Ризоспастис" и "Авги". Той си отиде на 97-годишна възраст.

01.04.2020/20:47

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020/18:19

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020/17:53

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020/18:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Да бъдеш първи е предизвикателство. На първо място за самите нас, защото не е прието да се страхуваме от предизвикателства. Защото Първи, това за нас е съдба!“ Така огромната армия от журналисти, режисьори, продуценти, водещи, оператори определят работата си в Първи тв канал, или както всичките му казват Главният канал на Русия. На 1април той навъртя четвърт век. 25 години упорит труд и катерене към върха.

03.04.2020 /15:05 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Легендарният антифашист, прочул се със свалянето на нацисткия флаг от Акропола през 1941 г., бе и пламенен журналист, оглавявал вестниците "Ризоспастис" и "Авги". Той си отиде на 97-годишна възраст.

01.04.2020 /20:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В тези изпълнени с много напрежение, тревоги и дори страх дни, е много хубаво, когато някой ни поднесе споделен от него спомен. А този на колегата ни Енчо Господинов за ненадминатия Кърт Вонегът наистина ни дава разтуха и приятно усещане.

07.04.2020 /12:10 | Автор: Енчо Господинов | Източник: kvadrat5.bg

Талантлив журналист, поет, редактор, истински поборник- така остава в историята роденият в Свиленград Александър Кипров, от чието рождение се навършиха 140 години.

02.04.2020 /18:37 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният секретар на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерес подкрепи предложенията на британската организация „ЧЛЕН 19” към медии и журналисти как да действат, за да предоставят само достоверни факти насред пандемията от коронавирус. Но и държавите не бива да злоупотребяват със ситуацията и да я използват като предлог за преследване на свободното слово, настоява още ЕФЖ.

03.04.2020 /16:51

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки