Начало
 
 

Защо мълчаха българските журналисти след мача България–Англия?

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Борислав Костурков

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

Възмутен съм от предварителната нагласа и поведение в София на деятелите на Английската футболна асоциация, треньора Гарет Саутгейт и повечето британски журналисти, придужаващи отбора на Англия!  Смятам, че Българският футболен съюз трябва да им отговори достойно и твърдо, без да се притеснява от инцидента по време на мача (такива стават нерядко и на други стадиони) и разразилия се сега скандал.

Още на първата, неделната пресконференция на Гарет Саутгейт, беше ясно, че английските футболни функционери и журналисти са просто обсебени от манията за «расистки изблици», въпреки уверенията на треньора, че щели да се «съсредоточат върху футбола на терена». Напротив, цялото внимание на ръководния екип на „Трите лъва”, на журналистите и техните ТВ-камери бяха насочени към... зрителските трибуни и сектора, в който стана въпросният инцидент.

След пресконференцията в понеделник вечер на Саутгейт британски журналисти влязоха в спор с мен и започнаха да ми показват на лаптопите си снимки на групичката хулигани (те вече ги имаха?!?!) и да имитират т.нар. monkey”s sound. („маймунски звуци”). Интересно е, как те са ги „чули”?!  

На престрибуната до мен седеше спортен журналист от най-високотиражния немски в. Bild Zeitung. И двамата се питахме, защо играта на терена спира на два пъти през първото полувреме. От тази трибуна нито се виждаха „нацистките поздрави”, нито се чуваха „маймунските звуци” на хулиганите, още повече при шумната подкрепа на английските фенове.  Как пък видяха и чуха всичко тези журналисти от Острова?

Как е чул „маймунски звуци” Т. Мингс, който пазеше Ивелин Попов и беше през първото полувреме почти нон-стоп на терена, точно от обратната страна на трибуната, откъдето са се разнасяли тези звуци?! Очевидно всичко е било подготвено, за да ни злепоставят след една подобна провокация. Никой ли от английските спортисти, деятели и журналисти не чу и не видя, че секторът на техните „фенове” освиркваше и викаше „У-у-у-у!” през цялото време, докато се изпълнява нашия национален химн „Мила Родино”?!  Що за уважение е това?

Надменността и хулите по наш адрес от Албиона надминаха обаче всички граници при техните пресконференции след мача.  В залата пръв нахлу председателят /президентът на Футболната им асоциация Грег Кларк, който без дори да се представи (имаше и много български журналисти, а те не са длъжни да го познават), започна да сипе хули по наш адрес.

Говореше за:  appalling situation (отблъскваща, отвратителна ситуация), terrible racism (ужасен расизъм) , heavy circumstances (тежки условия), etc. и обясни второто прекъсване на мача в края на първото полувреме (очевидно и „посветените във всичко” британски колеги не бяха разбрали защо е) като дискусия,  дали да се изчака почивката, за да се обсъди евентуалното прекратяване на мача.

Гордо изтъкна, че бил оставил на своите футболисти сами да решат, дали да продължат мача или не, без да им се налага като шеф на Английската футболна асоциация.  Като че ли те не водеха вече с 4:0?! Единствено аз в залата контрирах от място, че всичко това е „преувеличение”,  но британската водеща на пресконференцията не ми даде думата за въпрос или изказване.

Малко по-сдържан и дипломатичен беше в понеделник след мача Гарет Саутгейт. Но и той използва определения, като: racial outbursts (расистки изблици), incredible difficult situation (невероятно трудна ситуация) , и др. Дори похвали съдията на мача, че макар и поставен under enormous pressure (под огромно напрежение) се бил справил с тази incredible difficult situation (невероятно трудна ситуация)?!  

Просто комично и абсолютно невярно и не можех вече да се сдържа! Каква ти трудна ситуация за рефера, когато играта беше реално без завръзка (6:0) и повече от спортсменска – с 5-6 фаула. Най-острият „сблъсък” беше между двама... наши играчи, мисля Б. Краев и Десподов при една наша атака.

Това бе вече манипулация от страна на Г. Саутгейт. Този път ми дадоха думата, но английският водещ на тази пресконференция безцеремонно не даде възможност на нашата преводачка (тя също се справяше добре с консекутива) да преведе на български втората част на моето изказване.

Аз бях казал нарочно на английски на Саутгейт и група, че България има победа над Англия също на квалификация и също на този стадион.  През 1956 г. ние победихме англичаните с 2:0 в София (там 3:3) в квалификация за Олимпиадата в Мелбърн, където взехме бронзовите медали. Разбира се, това бяха аматьорски отбори, но олимпийските принципи тогава не допускаха професионалисти.  Аз, много малко хлапе тогава, бях на мача с моя баща и дори си спомням имената на някои от английските футболисти – на капитана Боб Хардисти, Алекзандър, Пинър, Фарър и др.

Казвам, че девойката преводачка се е справила също добре с консекутива, защото медийният директор на БФС Христо Запрянов запомняше дългите отговори и изявления и ги превеждаше чудесно,  правейки и много добри резюмета. При това някои от въпросите на британските колеги звучаха доста  диалектно и гъгнещо.

Лошо впечатление ми направиха и държането и мълчанието на българските журналисти. Те седяха и... мълчаха. Как никой от тях не дръзна да стане и да опонира на нападките, отправяни към нас, да изтъкне, че това е било провокация, че английските фенове не уважиха нашия химн?! Все едно в зала „Родина” нямаше българи. При това можеха да го кажат на български и г-н Христо Запрянов или неговата колежка щяха да го преведат точно. Оставихме надменността и лицемерието да тържествуват.

Още след пресконференцията в неделя, както и на тази след мача в понеделник, говорих с британски колеги. Обясних им, че подобни единични прояви НЕ са типични за България. Расизмът и омразата към чужденците изобщо НЕ са в националния ни характер, че българският народ е спасил 50 000 български евреи (единствен в Европа заедно с Дания и нейните 5 000 евреи), въпреки че страната ни е била официално съюзник на Третия райх. Така че нацистките поздрави, които ми показваха на своите лаптопи, нямат общо с нашия  манталитет.

Разясних им, че малките групички от уж „фенове” на „Левски” и ЦСКА, са едни и същи хора, които не обичат истински футбола , а понякога се използват и за политически цели. Та нима в Западна Европа няма „ултраси”, които участват и провокират всяка една мирна демонстрация или митинг?! 

Може би така следваше да постъпят и други български колеги, за да бъдем по-убедителни.  Една птичка,  за жалост,  пролет не прави! В интерес на истината тези британски колеги, с които разговаряхме на тази тема още и в неделя, после по време на мача се държаха много почтително и дори ми дадоха да си преснимам от тях списъка със съставите на двата отбора.

Тази малобройна групичка хулигани, които са известни и разпознаваеми, изобщо НЕ трябваше да бъде допускана вътре в стадиона!  Много жалко, че се поддадохме на една предварително подготвена и предизвестена провокация, че българската  футболна публика бе злепоставена в британските медии и УЕФА и станахме незаслужено жертва на голям скандал!

Сподели в
 

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020/07:38

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019/12:57

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019/21:09

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019/18:48

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019/20:06

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

872 дни - една цифра, пълна не само с героизъм, но и с много страдания, мъка и жажда за живот. Толкова дни жителите на Ленинград го защитават от фашистките окупатори и са били готови на всичко, за да не стъпи никога хитлеристки ботуш в града на Нева. От 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. продължава блокадата на града. 76 години след като се слага край на ада, не е забравен и подвигът на журналистите в Северната Палмира

26.01.2020 /15:44 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

26.01.2020 /15:37 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Родената в Токио през 1914 г. Цунеко Сасамото има следната рецепта за житейското си и творческо дълголетие: „Никога се оставяйте на мързела. Важно е да бъдете позитивни и да не се отказвате. Само се мобилизирате и гледате да оставате в крак с времето - така винаги ще продължавате напред.”

25.01.2020 /19:27 | Източник: random-times.com

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020 /12:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020 /10:56 | Автор: Никола Терзиев | Източник: СБЖ

Предаването на Радио Кърджали "Полет над Родопите" отбелязва третия си рожден ден. Автор и водещ на 2-часовото предаване е Божидар Чолаков.

05.01.2020 /17:15 | Източник: БНР

 Акценти и позиции

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Състоянието на медиите и на журналистиката у нас е от фундаментално значение за функционирането на демокрацията. По тази будеща много въпроси и безпокойства тема думата трябва да има цялото общество, а не само комисии, регулатори и работни групи.”

24.01.2020 /20:05

900 медийни работници са убити по света в последното десетилетие. През 2019-та има спад наполовина на жертвите, но повечето са дадени в страни без военни действия, което е тревожен сигнал за натиска срещу професията. Това сочи доклад на Монигоринговата служба за убити журналисти, действаща към световната организация за образование, наука и култура.

24.01.2020 /19:45

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 33 гости

Бързи връзки