Начало
 
 

Проф. Сергей Гризунов: Тайните на Балканите станаха моя съдба като журналист

18.10.2019 /19:36 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Сергей Гризунов

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

Сергей Гризунов е познат за журналистическата гилдия в България. За някои само като име, а за други като колега и приятел. Неговият път на кореспондент започва от София и след това става шеф на Кореспондентското бюро на РИА „Новости“ за Балканите в Белград. В Русия е бил председател на Комитета по печата на РФ, главен редактор на „Московские новости“ и „Новое русское слово“. Професор в МГИМО по журналистика, където преподава 15години.

Книгата му „Мостът на тайните. Дипломатически роман“ вече има своята премиера в Белград,  а сега и в София. Предстои да бъде представена и в САЩ, сподели Сергей Петрович за сайта на СБЖ, за който той даде интервю.  

Вашата книга тръгва към българския читател с интригуващото заглавие „Мостът на тайните“, посветена на сложния живот и събития на Балканите. Помним и „Мостът на Дрина“. В него Иво Андрич, в друго време, се докосва до някои от тях. Книгата ви разкрива ли най-сетне тайните, които приковават вниманието на света към нашия неспокоен район, Сергей Петрович?

Защо „Мостът“? Като малък живях в Източна и Западна  Германия, тъй като баща ми, който беше от специалните служби,  работеше в съветското посолство. Близо до Потсдам  се намираше един мостът, „Глинике“, който беше известен с това, че там се намираше контролно-пропускателният граничен пункт между Западен Берлин и ГДР по време на Студената война. Наричаха го още „Моста на шпионите“, тъй като там се извършваше размяната на разузнавачи между СССР и САЩ. А „Мостът на тайните“ е моята връзка с бившия премиер на Югославия Милан Панич (1992-1993). Тогава бях кореспондент на АПН в Белград и с него станахме приятели, и до ден днешен си запазихме приятелството. Дори през декември ще замина за Калифорния за неговия 90-годишен юбилей. Аз и Панич бяхме моста между Москва и Вашингтон.

Определяте „Мостът на тайните“ като „дипломатически роман“. Нов жанр в художествено-документалната литература ли е, или възможност да използвате по-пълно и  убедително преживените си лични впечатления?

Не съм автор на българското заглавие. Дадох своят ръкопис на ръководството на руското Външно министерство. Сергей Лавров ми е близък приятел и може да се каже, че той е кръстник на заглавието и затова е дипломатически роман.

Колко е достоверна документалната линия в този роман – срещата на Брежнев с Ванга например, и не само нея?

Брежнев имаше проблеми със здравето и аз получих задачата от ръководството на КПСС да проверя дали всичко за Ванга е истина или фалшификат. Бях първият съветски журналист, който спа в къщата на пророчицата в Петрич. Аз съм атеист и не вярвам нито в Бога, нито в дявола, но разбрах, че Ванга е истински феномен, за което потвърдих в писмо до ЦК на КПСС. Леонид Брежнев дойде при Ванга тайно. Дълго време те имаха много добри отношения, но нещо се случи между тях и отношенията им охладняха. Но тя много помогна животът на Брежнев да бъде удължен с пет години. Между другото, тя се е грижила много успешно и за здравето на Чаушеску и Янош Кадар.

Коментатори на книга ви твърдят, че главната сюжетна линия в нея е предотвратяване на трета световна война. Това ми напомня за големия руски журналист Ернст Генри (Семьон Ростовски), който в две свои книги на английски език предсказва Втората световна война и как тя ще се развие.

Може би ще е нескромно от моя страна, но ние,заедно с експремиера на Югославия Милан Панич направихме всичко, за да бъде изграден здрав мост между Москва и Вашингтон. Опитите на някои военни ръководители и в Съветския съюз, и в Югославия да започне война бяха предотвратени.За съжаление ръководството на нашето Министерство на отбраната невинаги беше коректно. Например по време на Балканската война когато беше наложено ембарго на бивша Югославия, нашето министерство се готвеше да снабди Милошевич с оръжие. Ние спряхме това. Написах бележка на Елцин и това не се осъществи. И ако това се беше случило, щеше наистина да започне трета световна война, и то пак от Балканите.

Темата не е ли злободневна и днес, на Балканите не се ли сблъскват интересите на световни сили?

Всичко това е в последствие на разпада на Съветския съюз и на Съюзна федеративна република Югославия в началото на 90-те години, а това се усеща и до днес. Много малко време е минало оттогава, а също и от разпада на т. нар. социалистически лагер. Все още напрежението го има. У нас с Украйна и Грузия. У бивша Югославия на територията на Босна, където босненските сърби с хърватите и мюсюлманите практически нямат никакви делови отношения. С австрийският дипломат Валентин Инцко,който от 26 март 2009 г. е върховният представител по Босна и Херцеговина, сме приятели още от 1982 г. когато той работеше като съветник в посолството на Австрия в Белград, а аз бях кореспондент на АПН и затова моята информация е от първа ръка. С него се срещаме. За проблемите у нас ви казах, а в бивша Югославия обстановката е много напрегната и в Босна и между Белград и Косово. Добре познавам ръководителя на Косово Хашим Тачи, когото у нас наричат бандит, но аз прекрасно помня,че през1992 г. на президентските избори, когато Милан Панич загуби, Хашим Тачи гласува за него. Аз обаче съм безнадежден оптимист и съм сигурен, че всичко това ще свърши добре, защото, не знам да си спомняте или не, но в Съветския съюз и Никита Хрушчов, и Юрий Андропов обсъждаха влизането на страната ни в НАТО. Ако аз съм президент на Русия днес,  веднага бих вкарала страната ни в Атлантическия блок. Мисля си, че бихме се договорили, защото се водят неофициални контакти и преговори между Москва и Вашингтон, вярвайте ми. Надеждата ми е в това, че няма да допуснем трета световна война.

Като журналист как преценявате сегашната ситуация тук и какво място заема България във вашите оценки? Какво мислите за инициативата Западните Балкани да бъдат приобщени към ЕС?

Преди всичко България трябва да се грижи за своите вътрешни интереси. Но в процеса по присъединяването на страните от Западните Балкани тя може би има някаква забележима роля. Обичам България. Тя е потресаващо красива страна, планини, море, забележителни хора, вкусна кухня. Тя има всички възможности да превъзмогне трудностите и да живее щастливо и да има добро бъдеще.

Не мога да пропусна, че в ръцете ми е паднал един от авторитетните руски журналисти и да не го разпитам за нашия си занаят с руски адрес. Още повече,че вие преподавате на бъдещи журналисти. И така, Сергей Петрович, все по-често взе да се говори, че професията журналист става непривлекателна. И руските колеги ли мислят така и ако да, то според вас, къде се крият причините за това?

Вие сте абсолютно права за съжаление. В интервю за един вестник аз самият казах, че съвременната журналистика не ми допада. С днешна дата руската журналистика като че ли се завръща в Съветския съюз, където всичко контролираха ЦК на КПСС и КГБ и нямаше свободна журналистика. След разпада на СССР имаше един период от няколко години, когато журналистите бяха абсолютно свободни. А днес като че ли се връщаме в съветско време и Кремъл, администрацията на президента и правителството, правят всичко възможно да контролират медиите и най-вече федералните телевизионни канали. В страната остана един независим тв канал – „Дождь“ и практически един независим вестник – „Новая газета“, и две радиостанции. Всичко останало строго се контролира, а това, разбира се, е много отрицателно явление. Моите студенти от факултета по журналистика в МГИМО ми казват, че практически не четат печатни издания и не гледат федералните канали, а „живеят“ в интернет. Слава богу, че поне мрежата никой не контролира засега.

Наскоро попаднах на едно ваше интервю по повод юбилея ви, в което казвате: „Журналистиката е била по-свободна несамо през 90-те години, а дори и в Съветския съюз,защото умните журналисти умееха да пишат така, че умните читатели да разбират между редовете.“ Днес журналистиката и свободата на словото повече ли липсват?

Безусловна, че повече липсват. Но това, което казах преди време, сега мога да го повторя без да се замислям или променям. Да, журналистиката беше по-свободна несамо през 90-те години, а дори и в Съветския съюз, защото умните журналисти умееха да пишат така, че умните читатели разбираха написаното между редовете.

А от кои проблеми и въпроси най-вече се интересуват вашите студенти – младите журналисти?

Знаете ли, най-много ги вълнува къде ще работят. Голяма част от моите студенти се обръщат към мен с молба да им помогна да започнат работа в медии в Западна Европа или САЩ, където също дълги години работих. На някои от тях вече им помогнах. Но си мисля, че днес в съвременния свят абсолютно няма значение гражданите на всяка страна къде ще живеят или работят. Почти в целият цивилизован свят, границите изчезнаха. От всякакви там особени разрешения няма вече нужда, както беше в Съветския съюзи или страните от социалистическия лагер. Търсиш добри условия за работа, добра заплата и това е абсолютно нормално. И в това не виждам нищо лошо.

Мога да ви разпитвам надълго и нашироко за богатата и твърде разнообразна дейност не само като журналист, но и като ръководител в медиите и медийната политика в страната. Тук вашият опит, убедена съм,може да помогне и на българските журналисти. Ръководил сте Съвета по разпределението на държавните дотации в периодичния печат. Финансирането на медиите е много болезнена тема. Как държавата, а и обществото могат да помогнат тя да се реши?

Още веднъж ще повторя, че в съвременните, и то преди всичко в независимите медии има проблеми с ръководството на страната. Но с българските журналисти имам много добри връзки. Дълги години след завръщането ми в Русия поддържам с тях връзки и с тях обменяме опит. Знам, че всичко,за което сме говорили, те го прилагат и на практика тук. За съжаление вече някои от тях не са между живите. Като бившия главен редактор на в. „Поглед“ Евгений Станчев. Той много направи за развитието на българската журналистика. Моя добра приятелка беше и покойната Надя Дженева. Когато тя работеше в българската редакция на радиото в Москва, много сме разговаряли с нея на тази тема.

Как възприемате отношенията политика – журналистика? Не се ли намесва тук и свободата на словото?

О, безусловно. Свободата на словото е един от главните закони на демократичното общество. А според вас в България има ли свобода на словото?

Ако 111-то място, което заемат българските медии в класацията на „Репортери без граници“, говори за свобода на словото…

Значи не. То тогава дайте да си помагаме едни на други, че най-после свободата на словото да я има и у вас, и у нас.

В края на разговора ни да се върнем към книгата, която, сигурна съм, ще бъде посрещната с голям интерес от българския читател. Навярно се шегувате, като казвате че следващата ви ще бъде любовен, а не дипломатически роман. И все пак –липсвали ви активната журналистика и с какво чувство си спомняте за вашата работа на Балканите? Тук имате приятели и верни читатели…

За някои от моите български приятели ви споменах. Повечето от тях все още са в активната журналистика. Например водещ на днешната премиера на книгата ми беше известният български журналист Юри Лазаров.

Колкото дали ми липсва активната журналистика. Да си призная, липсва ми. Чувствам се някак тъжен от това, че излязох от активната журналистика, макар да бях главен редактор на „Московские новости“ и „Новое русское слово“, който се издаваше в целия свят. Да, много ми липсва! Но вече съм на години и наистина следващата ми книга ще е за любовта. Когато се запознах с жена ми Марина преди много години, тя ме покани в тях. Домът й се намираше редом до МВнР на  Смоленския площад. Когато влязохме във входа, тя натисна копчето за 8 етаж в асансьора. На етажа отключи апартамент № 30, от прозорците на който се виждаше домът, в който израснах и също живеех на осмия етаж в апартамент № 30. Тогава разбрах, че тази жена е моята съдба. И с този епизод ще започне следващата ми книга, която ще се казва „Пътеводител на моята любов“. Книгата ще е пълна с ирония, хумор и разбира се, с тъга, защото в живота си съм имал и тъжни срещи с жени.

Напомня ми на „Ирония на съдбата“.

Да, нещо такова. Ще видим…

И като заговорихме за филми си спомням, че когато бяхте в България вие участвахте и в един наш филм. За съжаление не си спомням заглавието му, но беше за антифашистката борба. И на финала, когато у нас посрещаха Червената армия вие се появихте на мотоциклет в едно село и някаква баба ви попита кой сте и вие казахте съветски войник. Тогава тя ви подаде да пиете вода и китка цвете. Помните ли си този епизод?

Разбира се, че си спомням. Режисьорът беше Неделчо Чернев, за съжаление вече не е между живите. Но това не е моето първо появяване в киното. Още като малък играх малкият Лермонтов в биографичен филм за поета. Много приличах на него като дете. Поне така ме убеждаваха.

А на българския филм не си спомням и аз заглавието, имаше финален епизод, където всички в единия край на селото бяха с хляб и ракия да посрещнат Червената армия, а аз влязох първи, и то от друга страна, където никой не чакаше, а само една баба чакаше.  

 

Снимки Иван Василев и Иван Григоров

Сподели в
 

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020/08:20

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020/20:41

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020/14:48

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020/09:22

В навечерието на 75-годишнината от победата над фашизма е хубаво да си спомним за Втората световна война, както се казва, от първо лице. Специално за сайта на СБЖ правнукът на големия възрожденец и учен Марин Дринов, първия председател на Българското книжовно дружество, предтеча на БАН, - д-р Владимир Сафронов-Дринов предостави фрагмент от спомените на своя баща (внук на Марин Дринов) Александър Дринов, участник от началото до самия край на войната в най-голямата и кървава месомелачка на ХХ век.

03.05.2020/21:47

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки