Начало
 
 

„Телефункен" пръв показва в 1940 г. в София телевизия

31.10.2019 /15:25 | Автор : Борис Цветанов | Източник: desant.net Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Много популярни бяха руските телевизори "Рекорд" от 1958 г.

На пръв поглед за историята на телевизията в България всичко се знае. Тази година дори е изпълнена с юбилеи – 60 години от първите преки предавания на живо, 60 години телевизионна кула, 65 години от първите предавания (главно на филми).

Знаят се ентусиастите, заели се както с работата по телевизионните предавания, така и с полунелегалната разработка на първия български телевизор. Знае се кои са пионерите и кои самозванците, пише авторът в desant.net:

И все пак едно събитие, при това от изключителна важност, остава в дълбока сянка. Това е първата демонстрация на телевизия у нас.

Разбираемо е защо за него не се пише преди 10 ноември 1989 г., но е неразбираемо защо не се пише сега. С изключение на ентусиаста и създател на сайта „Сандъците" Антон Оруш никой не е обелил зъб за едно събитие, състояло се през ноември 1940 г., довело всеки 8-и софиянец да посети изложба в сградата на БИАД – Дома на техниката на столичната улица „Раковски" 108.

Там тогава представители на световната фирма „Телефункен" инсталират 6 телевизионни приемници, на които представят живи картини от случващото се на улицата, където са поставени камери.

Имаме в. „Радио свят"     

50 000 софиянци не вярват на очите си, посещавайки дори по няколко пъти изложбата. Едни отиват на улицата пред камерите, други ги гледат, после се разменят.

Ето и как вестник „Радио свят" от 6 декември с.г. представя събитието: „...показа за първи път в България модерното чудо телевизия. Всяка вечер тълпа пред зданието на БИАД отбелязваше интереса на публиката към демокрацията на направените телевизионни снимания и предавания и филми, както и телевизионния телефон. състояха се и три концерта, които бяха предавани на 6 телевизора".

От дописката става ясно, че освен телевизия германските гости са демонстрирали и видеотелефон, за първи път работил между градове в Германия през 1936 г.

Трябва да отбележим, че изложбата, чийто организатор от наша страна бил радиоинженерът Георги Гетов, имала и благотворителна цел – събрани са 190 282 лева в помощ на бедните през зимата.

В това време редовни телевизионни предавания има в Германия, Франция от 1935 г., Англия от 1936 г., САЩ от 1939 и СССР от 1940.

Германия е най-напред в технологията, като е разработена система за разделителна способност 1029 реда, докато в други страни се стига до 550.

По време на изложбата между български и германски представители се стига до споразумение от лятото на 1941 г. да започне подготовка за изграждането на телевизия и в България.

Започналата война със СССР и използването от германските учени за телевизията предимно за военни цели осуетява договарянето.

Началото  

През 1951 г. ентусиасти от Катедрата по радио техника и физика при Държавната политехника започват работа по предаване образи на разстояние. Първите успехи са от май 1953 г.

На 1 май 1954 г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път, а от септември 2 пъти седмично се предават филми, представени от Българска кинематография.

На 7 ноември 1959 г. е осъществено първото външно предаване. Така е официално, но всъщност истински първото предаване е било предишния ден съвместно с румънската телевизия и е предаван футболният мач между „Левски" – София и „Рапид" – Букурещ.

През същата година са излъчени, освен филми, още и 2 естрадни концерта и 2 модни ревюта. Обявявани са от забравените вече истински първи говорители Надежда Минкова и Лили Бонева.

Официално Българската телевизия е открита на 26 декември 1959 г.

Първият български телевизор  

През 1954 г. екип конструктори започва работа в завод „Ворошилов" по създаването на първия български телевизор. Инженерите Апостол Апостолов и Живко Железов са сред създателите му.

Той е демонстриран за първи път през 1958 г. във Военния клуб. Не е имал наименование. Случайна лепенка по него с думата „опера" става негов кръстник.

До тогава в България има само телевизионни приемници, купени от СССР и ГДР. Първите телевизори са стрували колкото 6 средномесечни заплати.

Необяснимо  

Колкото и да търсих, не намерих обяснение защо България не получава никаква подкрепа за развитието на телевизията у нас от СССР. По това време там тя има дълга история и добро развитие.

Първи опити са правени още през 1938 г. с помощта на техника от американската фирма RCA. Производство на приемници има от 1938 г. Първи домашни телевизори се купуват от 1940 г. От 1951 г. в телевизионния ефир вече има ежедневни програми. От 1958 г. вече работят 9 големи предавателни центъра.

Помощ от Франция  

През 1958 г. френската фирма CSF подарява на прохождащата наша телевизия телевизионна кола с 2 камери, телекинкомплекс и предавател 500 вата. Техника пък за Телевизионната кула е закупена от английската фирма RYE.


 

Сподели в
 

Местна радиостанция, която бе въвлечена в борбата срещу ебола в източната част на Демократична република Конго, обяви, че се самозакрива след убийството на един от своите водещи, предаде АФП.

12.11.2019/16:51

Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София. През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в Софийския университет. Работи в сп. „Българско фото“.

11.11.2019/15:25

Младият журналист Даниел Пенев е автор на книгата „Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории“. В нея той разказва за личности и организации с позитивни каузи и дейност.

10.11.2019/18:55

Бъдещето на обществените медии, конкуренцията, дигиталните платформи, обратната връзка със зрителите и недофинансирането. Какви са предизвикателствата пред обществените медии?

09.11.2019/15:37

Главният прокурор на щата Калифорния сезира правосъдието, за да бъде заставена социалната медия Фейсбук да предоставя документи, изискани в рамките на разследване за нейните практики относно съблюдаването на неприкосновеността на личното пространство, предаде АП.

08.11.2019/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019 /20:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 40 гости

Бързи връзки