Начало
 
 

Луси Черна: Журналистът трябва да покаже лъча в края на тунела

02.11.2019 /18:52 | Автор : Любомир Мартинв | Източник: БТА Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Любомир Мартинв говори от дистанция с Луцие Черна

Гост на БТА е Луцие Черна - програмен коорднатор в базираното в Прага издание Transitions Online. Тя ще е от основните лектори на годишната конференция на Асоциацията на европейските журналисти - България.

Форумът ще бъде посветен на журналистиката в търсене на решения. Благодаря, че приехте поканата!

Можете ли да ни обясните накратко какво означава журналистика в търсене на решения? 

Журналистиката в търсене на решения е добра форма на нова журналистика и разликата с традиционната журналистика е, че проследява цялата история. Започва там, където традиционната журналистика спира. Не е достатъчно да се отрази само един голям проблем и да се каже какво не работи, без да се каже какъв е отговорът, какъв е изходът, без да се каже, че има хора, които работят по него и намират решения.

Журналистиката в търсене на решения е точно това, да се изтъкне какво работи. Важно е да се отбележи, че това е един много обстоен начин за правене на журналистика - подробно представяне на отговорите на обществените проблеми. 

Как работи на практика? Може ли да ни дадете конкретен пример, може би случай, по който сте работили?  

Представете си който и да било обществен проблем и помислете след това как той бива представен в медиите в днешно време. В тях можете да научите за проблем - в образованието, в грижата за психичното здраве на хората и т.н.

В момента всичко, което се прави, е да бъде изложен проблемът с надеждата, че механизмите на саморегулиране в обществото ще го поправят. Понякога това работи - правителства падат от власт, изобличава се корупция и нещата се случват. Но също така знаем, че често това не сработва.

Журналисти говорят отново и отново за едни и същи проблеми, но промени не следват. Винаги казвам, че има 2 причини, поради които нещата не вървят. Или липсва воля, било то политическа или друга, или липсва знание - отговорните лица и взимащите решение просто не знаят какво да правят с проблема.

Именно тук журналистиката може да направи голямата разлика. Давам ви пример. Работихме с Никита Поляков от чешкия в. "Хосподарске новини", който ще участва в конференцията в понеделник в София. Той отразяваше проблема със самоубийствата при мъжете.

Това е много тежък проблем. В Чехия мъжете се самоубиват 4 пъти повече от жените. Тенденцията е сходна в цяла Европа. Вместо да пише какво е сгрешено в здравеопазването при мъжете, екипът журналисти представи подробно какви са решенията.

Ако не можете да намерите отговора вътре във вашата общност, трябва да погледнете какво става извън нея и да си зададете въпроса: кой се справя по-добре с този проблем?  

Журналистите трябва да използват мненията на експерти в областта на психологията и психиатрията или трябва да дадат примери от своя собствен опит?  

Не предлагате решения и не правите внушения, а разказвате какво съществува по света. Вие сами си избирате какъв подход да използвате в дадения случай, коя история ще е по-подходяща за аудиторията ви и ще сработи по-добре. Но в никакъв случай не излагате теории, това не е "мозъчен тръст".

Търсите неща, които вече функционират, и ги представяте както със силните, така и със слабите им страни. Защото няма такова нещо като съвършено решение, всеки го знае.

Тоест давате добри примери, случили се в реалния живот, вместо да предлагате решения?    

Точно така. Като журналисти можете да дадете обществен принос, като внесете полезна информация в обществения дебат в селото, в региона, в страната си, в зависимост от равнището, на което работите.

Известявате как нещата са се променили някъде другаде, като, разбира се, търсите истории, които са сходни на вашата и може да са от полза. Не просто истории, които съобщават добрата новина, а такива, които могат да са тема на дебат във вашата общност. Например трябва ли да обмислим промяна в политиката за опазване на психичното здраве в Чехия, за да предотвратим самоубийствата.  

Хората обикновено се чувстват обезсърчени, когато гледат и четат новини, чувстват се все по-откъснати и незаинтересувани от обществото. Дали идеята на журналистиката в търсене на решения е да се обърне тази тенденция   

Точно така. Може би по-скоро да се балансира тази тенденция. Традиционната журналистика работи като регулатор и ние се нуждаем от такъв коректив. Нуждаем се от журналисти, които изобличават злодеяния и казват какво не е наред.

Журналистиката обаче не трябва да спира дотук. Трябва да се покаже светлината в края на тунела. Ако чета статия, в която няма надежда и показва само безизходица, си казвам "С нас е свършено". Такова чувство получавам от статия, която покрива само проблема.

Ако чета материал, отразяващ същия проблем, но от перспективата на намирането на решение, си казвам: "Да, това е сериозен проблем, но има какво да се направи за него".

Хората реагират на сходни проблеми по много начини. Нека бъдем честни - в нашите общества изпитваме проблеми, каквито имат много други общества по света. Кой знае - може би решението на проблема със затлъстяването ще бъде намерено в някоя друга част на света.

Сега има журналисти, които пишат за справянето с прекомерната употреба на захар в Чили. Очевидно са намерили много добра система за поставянето на етикети на храните и напитките, съдържащи голямо количество захар. И това оказва влияние.

Когато искате да напишете добра статия в областта на журналистиката в търсене на решения, трябва да имате доказателство, че мерките, за които говорите, действително дават резултат.

Не пишете статия просто защото са ви поръчали и защото сте прочели прессъобщение, в което се казва, че работи. Това не е достатъчно. Трябва да имате доказателство за резултатност, защото в противен случай материалът ви ще бъде просто пиар, а не журналистика.  


 

Сподели в
 

Местна радиостанция, която бе въвлечена в борбата срещу ебола в източната част на Демократична република Конго, обяви, че се самозакрива след убийството на един от своите водещи, предаде АФП.

12.11.2019/16:51

Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София. През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в Софийския университет. Работи в сп. „Българско фото“.

11.11.2019/15:25

Младият журналист Даниел Пенев е автор на книгата „Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории“. В нея той разказва за личности и организации с позитивни каузи и дейност.

10.11.2019/18:55

Бъдещето на обществените медии, конкуренцията, дигиталните платформи, обратната връзка със зрителите и недофинансирането. Какви са предизвикателствата пред обществените медии?

09.11.2019/15:37

Главният прокурор на щата Калифорния сезира правосъдието, за да бъде заставена социалната медия Фейсбук да предоставя документи, изискани в рамките на разследване за нейните практики относно съблюдаването на неприкосновеността на личното пространство, предаде АП.

08.11.2019/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019 /20:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 40 гости

Бързи връзки