Начало
 
 

Антония Апостолова с дебют в прозата - „Потъване в мъртво море“

03.11.2019 /19:00 | Автор : Диана Юсколова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Антония Апостолова по време на представянето на книгата ѝ в София

Авторката, която води сайта „Литературни разговори”, се дразни от клишетата и съветва думи като „душа" и „сърце" да се забранят в литературата

Името на Антония Апостолова ми стана известно покрай преводите на израелска поезия, после покрай сайта „Литературни разговори“, в който се зачитах в интервюта и рецензии. Правеше впечатление на сериозен, внимателен човек, който търси отговори. Затова и се спрях на книгата й с разкази „Потъване в мъртво море“, издание на „Жанет 45“.

Въпреки, че e технически дебют в прозата, тази книга не е леко четиво. Навсякъде срещнах определението „разкази, обединени от темата за загубата“, но тя е много повече от това. Освен истории, в разказите на Антония има и онази равносметка, към която често се страхуваме да погледнем, и пластове, и далечна перспектива, и хоризонт.

За мен обаче най- впечатляващ беше езикът: „образен, гъвкав и свеж“, казва Керана Ангелова в анотацията си към книгата, а аз добавям – като бавна, сложна мелодия, топъл и жив... език, на който читателят вярва.

Тя е родена в Бургас. „Толкова го обичам! Той е особено място, винаги е бил. Вярвам в артистичния му заряд, колкото и ирационално да е това“, казва за него. Там през далечната 1994 г. излиза от печат и първата й книга - „Солена ябълка“, поезия.

Наскоро - на 22 октомври, беше премиерата на „Потъване в мъртво море“. Между двете книги Антония е работила в множество медии, била е журналист и новинар, превеждала е стихове от иврит, посещавала е Творческа академия „Заешка дупка“, живяла е в София и в Холандия, пътувала е, писала е рецензии за нови книги, обичала е сина си, смяла се е, говорила е с голяма част от  водещите светила в родната литература, търсила е, намирала е, губила е...

Обожава да я разпитват. „Опасявам се единствено дали ще съм способна да отговоря на всичко, но във всеки случай нямам никакви задръжки да го направя“, пояснява Антония. Какъв човек е? „Чуплив, но издръжлив. Деликатен, но непревзет. Срамежлив и несигурен, но понякога странно дързък. Съмняващ се“. А какъв автор? - „Хладно чувствен и дистанцирано плътен“.

Питам доколко са истински историите в книгата? „Изобщо не държа на достоверността в литературата, тъй като това би я направила твърде скучна и предвидима. И въпреки това, като при всеки прозаичен дебют, мисля, че има много от мен в тази книга - и като герои, и като сюжети, и като начин на виждане на света“.

Предназначени са за всички, защото сюжетите са съвсем реални и могат да се случат на всеки. Но все пак, Антония предполага, че може би читателят на малко по-зряла възраст би ги възприел една идея по-сполучливо, би се идентифицирал по-успешно с тях.

Питам за онова, което неизменно носи със себе си, а отговорът не ме изненадва: „Езикът! Той е единственото, което за мен означава смислен, несбъркан, истински патриотизъм. Единствената ми национална принадлежност. Всеки ден чета, пиша и общувам на български и това е моята топла връзка с родината. Онова, заради което си тръгнах и искам да забравя, е просто и същевременно фундаментално: мръсния въздух, тежкото състояние на здравеопазването и образованието, неспособността да се достигне стабилна критична маса за каквато и да било промяна, която да катурне мафията, корупцията, но и собствените дефицити в народопсихологията ни. И въпреки всичко, това тук ми липсва, защото носталгията, както и любовта, не е по заслуги, не е рационална“.

Питам за стиховете, защото знам, че Антония е от онези поети, които винаги ще носят някъде в себе си стихове. „Страхувам се, че връщането ми към поезията никога няма да се случи. Мисълта ми обаче продължава да тече концентрирано, тежко, усукано и образно, както е типично за поезията, която концентрира много смисъл в подбрани думи. И това ще продължава едновременно да ми пречи в писането на проза, но и да ми помага да поддържам интересен, пълен с тропи и подтекст език. Надявам се единствено да уцеля баланса.“

В своите интервюта Антония е избрала да задава едни и същи въпроси на различни писатели и поети, които са я впечатлили с произведенията си, а един от въпросите винаги е: „Как не трябва да се пише?“. Затова питам, дали е намерила за себе си отговора?

Тя отговаря изчерпателно, защото явно е разбрала отговора: „Клиширано. Най-малкото препоръчвам силно работата със синонимен речник. Не бива да се пише с готови формули, изкарани като от учебник по творческо писане – да, те работят, но ако искаш да създадеш собствен глас, трябва да можеш да изкараш неочаквани словосъчетания и конструкции. Не бива да се пише приповдигнато и да се флиртува със сантиментални всеизвестни мъдрости, които уж докосват всяка душа. Изобщо думи като „душа" и „сърце" май трябва да се забранят в литературата. Не бива да се пише и бързо, а текстът трябва да се подлага на множество внимателни редакции“.

Какво би казала за „Потъване в мъртво море“ от позицията на рецензент на книги, на човек, който чете постоянно и води разговори с едни от най- бележитите ни автори?

„Че това е един опит за литературно обговаряне на граничните човешки състояния и преживявания - такива, в които всеки „потъва" рано или късно в живота си. Един опит да бъде погледнато към всевъзможните форми на загубата от различни ракурси, но винаги в контекста на някаква човешка двойка, нейният най-чувствителен измерител. Че книгата е опит за реконструкция на личната памет, дори и чрез инструментите на въображението. Че към героите си авторът подхожда отстранено, безпристрастно, неосъдително, почти научно, като през увеличително стъкло, което фиксира тяхното опомняне и осъзнаване. Че в книгата няма излишни сантименти, няма разтърсващи драми, а към сюжетите се отваря прозорче едва след като бурята на събитията е отминала (или още не е настъпила). Че въпреки тежките си теми, книгата не е тежка, потискаща или сриваща, а е стоплена от сиянието, което прозира през пукнатините.“

И понеже книгата е като дете – създаваш я и я пускаш да върви по своя път, за да срещне своите читатели, приятели, врагове и критици, задавам последния си въпрос: Какво очаква Антония Апостолова от своята книга?

„Очаквам да достигне до може би не толкова  много, но смислени читатели. Но най-вече очаквам един ден моето момче да я прочете и да ме види по начин, по който никога не е мислил за мен. Да види, че умея да изричам неща, които е смятал за табу в разговорите ни. Че съм се вълнувала не по-малко от него. Че съм не просто родител, но и жена, способна да се въплъти в толкова много герои, сред които е и самият той“. 

Сподели в
 

По повод Международния ден на детето, 1 юни, входът в Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” и Къщата музей „Цар Освободител Александър II” ще бъде безплатен за деца и ученици до 18 години.

29.05.2020/19:37

Националната хокейна лига на САЩ и Канада (НХЛ) ще използва мачовете при закрити врата като тестово поле за иновационни технологии в телевизионното излъчване, обяви заместник комисионерът Бил Дейли.

28.05.2020/16:52

Тези дни се навършиха 2 години от кончината на големия български художник Светлин Русев. Прrживе Русев подари на родния Плевен ценнатата си сбирка изобразително изкуство от цял свят.

27.05.2020/17:37

Шоуто на "Евровизия" "Europe Shine a Light", което се състоя на 16 май вместо финала на песенния конкурс, е било проследено от 73 млн. зрители, съобщиха холандските организатори на мероприятието.

27.05.2020/14:05

След дългите месеци на раздяла със зрителите Театър „Българска армия" отваря врати с хитови комедийни заглавия. В знак на благодарност за търпението, доверието и любовта на публиката, трупата на театъра обещава истински маратон от усмивки, опустошително забавление и невероятни емоции.

26.05.2020/18:03

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки