Начало
 
 

Антония Апостолова с дебют в прозата - „Потъване в мъртво море“

03.11.2019 /19:00 | Автор : Диана Юсколова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Антония Апостолова по време на представянето на книгата ѝ в София

Авторката, която води сайта „Литературни разговори”, се дразни от клишетата и съветва думи като „душа" и „сърце" да се забранят в литературата

Името на Антония Апостолова ми стана известно покрай преводите на израелска поезия, после покрай сайта „Литературни разговори“, в който се зачитах в интервюта и рецензии. Правеше впечатление на сериозен, внимателен човек, който търси отговори. Затова и се спрях на книгата й с разкази „Потъване в мъртво море“, издание на „Жанет 45“.

Въпреки, че e технически дебют в прозата, тази книга не е леко четиво. Навсякъде срещнах определението „разкази, обединени от темата за загубата“, но тя е много повече от това. Освен истории, в разказите на Антония има и онази равносметка, към която често се страхуваме да погледнем, и пластове, и далечна перспектива, и хоризонт.

За мен обаче най- впечатляващ беше езикът: „образен, гъвкав и свеж“, казва Керана Ангелова в анотацията си към книгата, а аз добавям – като бавна, сложна мелодия, топъл и жив... език, на който читателят вярва.

Тя е родена в Бургас. „Толкова го обичам! Той е особено място, винаги е бил. Вярвам в артистичния му заряд, колкото и ирационално да е това“, казва за него. Там през далечната 1994 г. излиза от печат и първата й книга - „Солена ябълка“, поезия.

Наскоро - на 22 октомври, беше премиерата на „Потъване в мъртво море“. Между двете книги Антония е работила в множество медии, била е журналист и новинар, превеждала е стихове от иврит, посещавала е Творческа академия „Заешка дупка“, живяла е в София и в Холандия, пътувала е, писала е рецензии за нови книги, обичала е сина си, смяла се е, говорила е с голяма част от  водещите светила в родната литература, търсила е, намирала е, губила е...

Обожава да я разпитват. „Опасявам се единствено дали ще съм способна да отговоря на всичко, но във всеки случай нямам никакви задръжки да го направя“, пояснява Антония. Какъв човек е? „Чуплив, но издръжлив. Деликатен, но непревзет. Срамежлив и несигурен, но понякога странно дързък. Съмняващ се“. А какъв автор? - „Хладно чувствен и дистанцирано плътен“.

Питам доколко са истински историите в книгата? „Изобщо не държа на достоверността в литературата, тъй като това би я направила твърде скучна и предвидима. И въпреки това, като при всеки прозаичен дебют, мисля, че има много от мен в тази книга - и като герои, и като сюжети, и като начин на виждане на света“.

Предназначени са за всички, защото сюжетите са съвсем реални и могат да се случат на всеки. Но все пак, Антония предполага, че може би читателят на малко по-зряла възраст би ги възприел една идея по-сполучливо, би се идентифицирал по-успешно с тях.

Питам за онова, което неизменно носи със себе си, а отговорът не ме изненадва: „Езикът! Той е единственото, което за мен означава смислен, несбъркан, истински патриотизъм. Единствената ми национална принадлежност. Всеки ден чета, пиша и общувам на български и това е моята топла връзка с родината. Онова, заради което си тръгнах и искам да забравя, е просто и същевременно фундаментално: мръсния въздух, тежкото състояние на здравеопазването и образованието, неспособността да се достигне стабилна критична маса за каквато и да било промяна, която да катурне мафията, корупцията, но и собствените дефицити в народопсихологията ни. И въпреки всичко, това тук ми липсва, защото носталгията, както и любовта, не е по заслуги, не е рационална“.

Питам за стиховете, защото знам, че Антония е от онези поети, които винаги ще носят някъде в себе си стихове. „Страхувам се, че връщането ми към поезията никога няма да се случи. Мисълта ми обаче продължава да тече концентрирано, тежко, усукано и образно, както е типично за поезията, която концентрира много смисъл в подбрани думи. И това ще продължава едновременно да ми пречи в писането на проза, но и да ми помага да поддържам интересен, пълен с тропи и подтекст език. Надявам се единствено да уцеля баланса.“

В своите интервюта Антония е избрала да задава едни и същи въпроси на различни писатели и поети, които са я впечатлили с произведенията си, а един от въпросите винаги е: „Как не трябва да се пише?“. Затова питам, дали е намерила за себе си отговора?

Тя отговаря изчерпателно, защото явно е разбрала отговора: „Клиширано. Най-малкото препоръчвам силно работата със синонимен речник. Не бива да се пише с готови формули, изкарани като от учебник по творческо писане – да, те работят, но ако искаш да създадеш собствен глас, трябва да можеш да изкараш неочаквани словосъчетания и конструкции. Не бива да се пише приповдигнато и да се флиртува със сантиментални всеизвестни мъдрости, които уж докосват всяка душа. Изобщо думи като „душа" и „сърце" май трябва да се забранят в литературата. Не бива да се пише и бързо, а текстът трябва да се подлага на множество внимателни редакции“.

Какво би казала за „Потъване в мъртво море“ от позицията на рецензент на книги, на човек, който чете постоянно и води разговори с едни от най- бележитите ни автори?

„Че това е един опит за литературно обговаряне на граничните човешки състояния и преживявания - такива, в които всеки „потъва" рано или късно в живота си. Един опит да бъде погледнато към всевъзможните форми на загубата от различни ракурси, но винаги в контекста на някаква човешка двойка, нейният най-чувствителен измерител. Че книгата е опит за реконструкция на личната памет, дори и чрез инструментите на въображението. Че към героите си авторът подхожда отстранено, безпристрастно, неосъдително, почти научно, като през увеличително стъкло, което фиксира тяхното опомняне и осъзнаване. Че в книгата няма излишни сантименти, няма разтърсващи драми, а към сюжетите се отваря прозорче едва след като бурята на събитията е отминала (или още не е настъпила). Че въпреки тежките си теми, книгата не е тежка, потискаща или сриваща, а е стоплена от сиянието, което прозира през пукнатините.“

И понеже книгата е като дете – създаваш я и я пускаш да върви по своя път, за да срещне своите читатели, приятели, врагове и критици, задавам последния си въпрос: Какво очаква Антония Апостолова от своята книга?

„Очаквам да достигне до може би не толкова  много, но смислени читатели. Но най-вече очаквам един ден моето момче да я прочете и да ме види по начин, по който никога не е мислил за мен. Да види, че умея да изричам неща, които е смятал за табу в разговорите ни. Че съм се вълнувала не по-малко от него. Че съм не просто родител, но и жена, способна да се въплъти в толкова много герои, сред които е и самият той“. 

Сподели в
 

На 25 ноември от 14 часа ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Анастас Герджиков ще открие паметна плоча на напусналия ни миналата година проф. Александър Федотов. Церемонията ще се състои в Центъра по източни езици и култури.

18.11.2019/21:14

Постановката на режисьора Стоян Радев може да бъд гледана на 21 и 22 ноември т.г. от 19.00 ч. На сцената ще се съберат заедно Дони, Иван Налбантов, Елена Райнова, Евелин Костова, Гергана Плетньова, Георги Къркеланов и други ярки изпълнители

18.11.2019/19:40

Георги Пирински, главен редактор на основаното още от Димитър Благоев „дебело” списание, обеща такива обсъждания да се провеждат периодично, за да се избистря посоката на общественото развитие

16.11.2019/20:54

Общо 41 държави ще се включат в песенния телевизионен конкурс „Евровизия”, който ще се проведе в нидерландския град Ротердам през май 2020 г.

16.11.2019/18:55

Днес с тържествена церемония на пл. „Свобода” в Плевен бе открит дългоочакваният паметник „Героите на Дойран”, с който се увековечава подвигът на Девета плевенска пехотна дивизия от Първата световна война.

16.11.2019/18:51

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 66 гости

Бързи връзки