Начало
 
 

„Кармина Бурана” с хореография и режисура на Фреди Франдзути

04.11.2019 /12:33 | Източник: Софийска опера и балет Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Три премиерни спектакъла на прочутия балет по музика на Карл Орф радват софийската публика

На 2 и 3 ноември на сцената на Софийската опера и балет бяха представени първите два от трите премиерни спектакли на прочутия балет по музика на Карл Орф  „Кармина Бурана“. Третият спектакъл е на 8 ноември.

Хореографията и режисурата е на Фреди Франдзути. Диригент Игор Богданов.

Спектакълът „Кармина Бурана“ се разделя на четири части.

Първата част е посветена на Фортуна, Съдбата – на колелото на съдбата – разбирана като богиня, на която човек трябва да се моли. Богинята на съдбата бива заместена от догмите на нестоящата религия.

Митът за мрачната готика, цитиран от популярната музика на Карл Орф, предизвикващ злото в неговата най-суеверна форма, ни връща към едни морално разядени общества, които чрез безскрупулност се противопоставят на страха от божественото наказание.

Както в един саббат на вещици през средновековието, в който девицата е жертвоприношение с цел омилостивяване.

Създава се един нов религиозен орден, но също така и един живот на отшелник на границата на ереста.

Втората част е посветена на природата (Флора). Идването на пролетта управлява самото усещане за плодовитост и жажда на живите същества да създават живот. Както в мита за Прозерпина, това е природата, която през пролетта предизвиква разцъфването на растенията и връзването на плода. Съзнаването, че тези събития са независими и освободени от религиозната молитва и че се случват независимо от нея.

Третата част е посветена на Кръчмата, разбирана като място за социализиране и на постигане на равенство. По един и същи начин пият и жената от благороден произход и жената от народа, духовникът и рицарят. Кръчмарят, като един демон от пъкъла, съблазнява клиентите, подканяйки ги да влязат. И тук се сблъскваме с жертва на приношение, един лебед, осъден да бъде изпечен на грил, цитиране и перефразиране на мъченията, наложени на християнските светци.

В четвъртата част интуитивно се подразбират възможностите за плътско удоволствие, свободната любов във всичките й форми, които извисяват девствеността на духа именно чрез отпадането на табутата на обществото и породените от морала ограничения. На финала на спектакъла скитащите проповедници (Clerici Vagantes)  губят историческата си конотация и се преобразуват в почти „ню ейдж“ група, която увековечава посланията на „Кармина бурана“ в една оптимистична и идеалистична версия.

Постановчикът хореограф Фреди Франдзути се грижи и за видимата част, като измисля костюми в готически стил - средновековни, като креативната музика на Орф.

Действащи лица и изпълнители, постановъчен екип:
Съдбата - Памела Пандова
Девицата - Марта Петкова
Еретикът, Избранникът, Ангела - Цецо Иванов
Младият селянин - Джон Абенанти
Животинското създание - София Цуцакова
Демоничният кръчмар, Прелъстител - Емил Йорданов
Лебед - Александър Александров
Истината - Георги Банчев
Свободната любов - Франческо Конджусти, Матю Уитъл

Солисти:
Девойка - Станислава Момекова
Април, Абат, Пияница и Момък - Александър Крунев
просяк - Димитър Арнаудов

Сценография, художествено осветление и костюми - Фреди Франдзути
Репетитори - Мария Илиева,Трифон Митев
Помощник режисьор - Риолина Топалова
Художествен ръководител на балета - Сара-Нора Кръстева

Кой е Фреди Франдзцути, хореографът и режисьорът на „Кармина Бурана“?

След период на обучение и професионален опит в Европа (Италия, Шотландия, Германия, Франция, Испания) Фреди Франдзути започва успешната си кариера на хореограф, основавайки през 1995 г. в Лече – родния си град, „Балето дел Сюд“, балетна трупа, която ръководи и за която създава 34 спектакъла, превръщайки я в най-добрата италианска трупа в класическия академичен стил.

Балетите, създадени от Фреди Франдзути за неговата трупа включват най-добрите заглавия от романтичната традиция: „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Ромео и Жулиета“, „Шехеразада“, „Жар птица“ – всички играни  с много голям успех в различни европейски театри.

Той е провъзгласен от критиката за „Младото италианско хореографско чудо“ (Микеле Ночера), и „Един от най-уважаваните и талантливи хореографи на Италия“ (Виктория Отоленги). Фреди Франдзути създава също така балети за най-важните европейски театри като Болшой театър в Москва, Римската опера, Софийската опера и балет, Операта на Монте Карло, Операта на Билбао, театър „В. Белини“ в Катания, за фестивала „Росини“ в Пезаро, както и за различни телевизионни събития.
 

Сподели в
 

Спектакълът ще е на 13 ноември от 19.00 ч. Програмата включва прожекция на документален филм на Петър Райчев за неговия баща и концерт с участието на различни поколения певци.

07.11.2019/21:07

Операта на Винченцо Белини ще бъде представена с премиерни спектакли на сцената на Софийската опера на 10 и 14 ноември

04.11.2019/20:51

Три премиерни спектакъла на прочутия балет по музика на Карл Орф радват софийската публика

04.11.2019/12:33

С балета „Легенда за езерото” на 25 октомври Софийската опера и балет отбелязва 120-годишнината от рождението на основоположника на българския балет – Анастас Петров (1899 г.-1978 г.)

24.10.2019/13:37

Режисьор на новата постановка на Софийската опера и балет е световноизвестният аржентинец Уго де Ана, представите се вече у нас с постановките на „Аида”, „Норма” и „Самсон и Далила”.

16.10.2019/21:08

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019 /20:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки