Начало
 
 

„По идея на Стефан Продев”

04.11.2019 /20:26 | Автор : Денчо Владимиров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Христо Събев

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

„По идея на Стефан Продев“ – това е неизменният епиграф от книгите на българския фотожурналист, станал известен по света с невероятните си професионални и лични контакти със „звезди“.

„Докосвания до звезди“ – така и се казва поредицата му от пет книги досега, в които  със снимки и кратки очеркови скици и интервюта той  представя през своя обектив артисти, писатели, режисьори, космонавти и т.н. така, щото като че ги виждаме за  пръв път  - не режисирани за бляскави списания, а застанали пред очите ни истински красиви, със скромност и липса на суета.

В това е и кредото на фотожурналиста – да вижда навред в хората, заставащи пред „третото му око“ (обектива на фотоапарата) доброто , човешки красивото.

Той самият така е и възпитан и вече  осем десетилетия си е останал  все така скромен, печелещ доверие и човешка симпатия за броени секунди - дорипреди фотоапаратът му и микрофонът да съхранят срещата със „звездата“.

Книгите му излизат от печат, подкрепени и от  Съюза на българските журналисти и от други съпричастни към делото му хора.

Запознах се с  Христо Събев - човека с „трето око“ за доброто и красивото, на състояла се  в Пловдив, в градско читалище,  негова фотоизложба. Чрез фотосите от тази експозиция звезди като Марина Влади, Синди Кроуфърд, Катрин Деньов, Жерар Депардийо, Мадона, Клаудия Кардинале, Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун, Людмила Чурсина, Виктория Токарева, Жана Моро, Изабел Аджани, Антонио Бандерас и още много други можаха с непревзети усмивки и добри очи да „дойдат“  в Европейската  столица на културата –Пловдив. И   да потвърдят, че в света на изкуството граници за общуването между  хората няма.

В излезлите досега документални книги на фотожурналиста неизменно се посочва   името на родното му село Николово заедно  с  посвещението  от титулната страница на книгата - на паметта на неговите родители. Изглежда са пословични с трудолюбието си, постоянството и верността към принципи  хората от това село – с име на партизанин.  И това е може би една от предопределеностите за необикновената съдба на бившия строителен работник в Коми Христо Събев, който от млад  труженик в дърводобива става един от емблематичните  ни  фотожурналисти, съхранил за историята образите и думите на десетки  „граждани на света“.

Всичко започнало така, както той сам ми го разказа…

Бил съвсем млад , когато участвал в една анкета на вестник „Народно младеж“, която била част от световната кампания за освобождаването на бореца антифашист Микис Теодоракис от лапите на  хунтата на „черните полковници“ в Гърция.

Ето как описва събитията нататък Христо Събев:

- Прочетох  поканата във вестника:  да споделим своето мнение в защита на Теодоракис. И си казах: „Защо да не си кажа  мнението и аз?“ Дотогава не бях и помислял да пиша из вестници. Но седнах пред белия лист, взех молива и започнах да пиша… „За освобождаването на МикисТеодаракис съм, защото той е съвестта и гордостта на Гърция…“ И така нататък, написах каквото мисля.

Написаното от мен излезе на първа страница на вестника.

Някой  от познатите ми рече: „Браво,бе! Сега трябва да си вземеш и хонорара!“

Даже и не знаех, че за написаното ми се полага хонорар.

И просто от любопитство отидох в София, в  редакцията, и там веднага ми изплатиха хонорара.

Запознах се и с редакторите. Завеждащ отдел „Култура“ бе Викенти.

В разговора ми с него стана дума, че заминавам да работя в Коми като строител, там страната ни развиваше голяма дърводобивна дейност.

И Викенти ми каза:

- Е,отваря ти се тогава широко поле за сътрудничество от Коми! Пиши и ни пращай материали за живота там на българите и на руснаците!

И след време от Коми тръгнаха моите първи кореспонденции, които илюстрирах с много снимки.

Тогава си купих и фотоапарат, съветски, „Смяна“…

А когато се завърнах за малко в „отпуск“ в България, отидох пак в редакцията  на „Народна младеж“

И тогава заместник-главният редактор на вестника ми  каза:

- Хубави снимки ни изпращаш, но ние  не можем да ги използваме всички, за съжаление. Защо не предложиш  и на  „Паралели“? Там поместват много снимки …

- Ами,аз не познавам никого от „Паралели“ - отговорих.

- Абе, иди, покажи си снимките, сигурен съм, че ще те приемат добре. От Коми са сюжетите …

Редакцията на „Паралели“ бе в съседство с Полиграфическия комбинат, където  се издаваше „Народна младеж“.

Отидох аз, позвъних предварително. Появи се един човек с лула в устата. Че и с брада. Като Че Гевара ми се стори.

Казва ми той:

- Какво ще ни кажете?

- Дойдох да ви предложа някои  материали…

Представих  му се, подадох наръча от снимки и написаното към тях  и зачаках …

Човекът с лулата  разгледа снимките, прочете това-онова и отсече:

- Всичко става…

И ме заведе в касата  на списанието и ми плати предварително.

Изпрати ме със заръка:

- Пращай ни още материали, там имаш такова поле за действие, СССР е това, имаш възможност да се срещаш с известни хора, за които в България само сме чували… Снимай и пиши!

И подчерта:

- Спокойно навсякъде може да говориш от мое име… Стефан Продев!

И аз започнах. И изглежда моята внезапна журналистическа деятелност в съветската страна бе забелязана бързо, защото след време наред с работата си в строителството в Москва и други градове,аз си вършех работата и като журналист с фотоапарат.

Срещнах се  и писах материали за десетки известни хора в СССР, знаменитости. Снимах ги, получавах автографите им  за българските  издания….

И след време аз пак се връщам „в отпуск“ в България и се срещам с човека с лулата.

Извадих от чантата си малка метална кутия с  хубаво кафе, бях си купил попътно в Румъния няколко кутийки за армагани и реших една да предложа на журналистите в „Паралели“ - да се ободряват по време на работа с кафе.

- Ааа,не може като подарък… Виж,можем да ти купим кафето… Иначе - не! - каза обаче Стефан Продев.

Принципен човек. Чак косата ми настръхва и сега, като си го спомня.

И пак ме води в касата. Да си получа хонорарите…

Продължих да сътруднича  на „Паралели“ с много снимки  и материали към тях, и веднъж  Стефан Продев ми каза :

- Събрал си доста материал вече… Уникален… Трябва да се съхрани за дълго. Събери всичко  за книга. А аз ще ти напиша предговора. Но при условие, че  обещаеш първата книга да подариш на мен!

И така стана. Но и  в следващите  книги от поредицата ми „Докосване до звезди“ (вече станаха пет книгите) и в предстоящата номер 6 епиграфът, с който започват, неизменно  е :

„По идея на Стефан Продев“

Така отдавам моята признателност и  почит на Човека с лулата. Който ненапразно още при първата ни среща ми заприлича на Че Гевара…

 

Сподели в
 

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

27.01.2020/15:53

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020/10:56

Предаването на Радио Кърджали "Полет над Родопите" отбелязва третия си рожден ден. Автор и водещ на 2-часовото предаване е Божидар Чолаков.

05.01.2020/17:15

В залата на „Държавен архив“ Силистра се състоя възпоменателна вечер за преподавателя, историка, краеведа, научния изследовател и общественика д-р Станка Георгиева, приживе член на едно от двете дружества на СБЖ в крайдунавския град.

30.12.2019/13:03

Щрихи от портрета на журналиста Христо Събев пред премиерата на новата му книга от знаменитата поредица „Докосване до звезди”.

26.12.2019/13:43

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

872 дни - една цифра, пълна не само с героизъм, но и с много страдания, мъка и жажда за живот. Толкова дни жителите на Ленинград го защитават от фашистките окупатори и са били готови на всичко, за да не стъпи никога хитлеристки ботуш в града на Нева. От 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. продължава блокадата на града. 76 години след като се слага край на ада, не е забравен и подвигът на журналистите в Северната Палмира

26.01.2020 /15:44 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

26.01.2020 /15:37 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Родената в Токио през 1914 г. Цунеко Сасамото има следната рецепта за житейското си и творческо дълголетие: „Никога се оставяйте на мързела. Важно е да бъдете позитивни и да не се отказвате. Само се мобилизирате и гледате да оставате в крак с времето - така винаги ще продължавате напред.”

25.01.2020 /19:27 | Източник: random-times.com

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020 /12:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

27.01.2020 /15:53 | Източник: Национална библиотека

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020 /10:56 | Автор: Никола Терзиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Състоянието на медиите и на журналистиката у нас е от фундаментално значение за функционирането на демокрацията. По тази будеща много въпроси и безпокойства тема думата трябва да има цялото общество, а не само комисии, регулатори и работни групи.”

24.01.2020 /20:05

900 медийни работници са убити по света в последното десетилетие. През 2019-та има спад наполовина на жертвите, но повечето са дадени в страни без военни действия, което е тревожен сигнал за натиска срещу професията. Това сочи доклад на Монигоринговата служба за убити журналисти, действаща към световната организация за образование, наука и култура.

24.01.2020 /19:45

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 46 гости

Бързи връзки