Начало
 
 

„По идея на Стефан Продев”

04.11.2019 /20:26 | Автор : Денчо Владимиров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Христо Събев

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

„По идея на Стефан Продев“ – това е неизменният епиграф от книгите на българския фотожурналист, станал известен по света с невероятните си професионални и лични контакти със „звезди“.

„Докосвания до звезди“ – така и се казва поредицата му от пет книги досега, в които  със снимки и кратки очеркови скици и интервюта той  представя през своя обектив артисти, писатели, режисьори, космонавти и т.н. така, щото като че ги виждаме за  пръв път  - не режисирани за бляскави списания, а застанали пред очите ни истински красиви, със скромност и липса на суета.

В това е и кредото на фотожурналиста – да вижда навред в хората, заставащи пред „третото му око“ (обектива на фотоапарата) доброто , човешки красивото.

Той самият така е и възпитан и вече  осем десетилетия си е останал  все така скромен, печелещ доверие и човешка симпатия за броени секунди - дорипреди фотоапаратът му и микрофонът да съхранят срещата със „звездата“.

Книгите му излизат от печат, подкрепени и от  Съюза на българските журналисти и от други съпричастни към делото му хора.

Запознах се с  Христо Събев - човека с „трето око“ за доброто и красивото, на състояла се  в Пловдив, в градско читалище,  негова фотоизложба. Чрез фотосите от тази експозиция звезди като Марина Влади, Синди Кроуфърд, Катрин Деньов, Жерар Депардийо, Мадона, Клаудия Кардинале, Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун, Людмила Чурсина, Виктория Токарева, Жана Моро, Изабел Аджани, Антонио Бандерас и още много други можаха с непревзети усмивки и добри очи да „дойдат“  в Европейската  столица на културата –Пловдив. И   да потвърдят, че в света на изкуството граници за общуването между  хората няма.

В излезлите досега документални книги на фотожурналиста неизменно се посочва   името на родното му село Николово заедно  с  посвещението  от титулната страница на книгата - на паметта на неговите родители. Изглежда са пословични с трудолюбието си, постоянството и верността към принципи  хората от това село – с име на партизанин.  И това е може би една от предопределеностите за необикновената съдба на бившия строителен работник в Коми Христо Събев, който от млад  труженик в дърводобива става един от емблематичните  ни  фотожурналисти, съхранил за историята образите и думите на десетки  „граждани на света“.

Всичко започнало така, както той сам ми го разказа…

Бил съвсем млад , когато участвал в една анкета на вестник „Народно младеж“, която била част от световната кампания за освобождаването на бореца антифашист Микис Теодоракис от лапите на  хунтата на „черните полковници“ в Гърция.

Ето как описва събитията нататък Христо Събев:

- Прочетох  поканата във вестника:  да споделим своето мнение в защита на Теодоракис. И си казах: „Защо да не си кажа  мнението и аз?“ Дотогава не бях и помислял да пиша из вестници. Но седнах пред белия лист, взех молива и започнах да пиша… „За освобождаването на МикисТеодаракис съм, защото той е съвестта и гордостта на Гърция…“ И така нататък, написах каквото мисля.

Написаното от мен излезе на първа страница на вестника.

Някой  от познатите ми рече: „Браво,бе! Сега трябва да си вземеш и хонорара!“

Даже и не знаех, че за написаното ми се полага хонорар.

И просто от любопитство отидох в София, в  редакцията, и там веднага ми изплатиха хонорара.

Запознах се и с редакторите. Завеждащ отдел „Култура“ бе Викенти.

В разговора ми с него стана дума, че заминавам да работя в Коми като строител, там страната ни развиваше голяма дърводобивна дейност.

И Викенти ми каза:

- Е,отваря ти се тогава широко поле за сътрудничество от Коми! Пиши и ни пращай материали за живота там на българите и на руснаците!

И след време от Коми тръгнаха моите първи кореспонденции, които илюстрирах с много снимки.

Тогава си купих и фотоапарат, съветски, „Смяна“…

А когато се завърнах за малко в „отпуск“ в България, отидох пак в редакцията  на „Народна младеж“

И тогава заместник-главният редактор на вестника ми  каза:

- Хубави снимки ни изпращаш, но ние  не можем да ги използваме всички, за съжаление. Защо не предложиш  и на  „Паралели“? Там поместват много снимки …

- Ами,аз не познавам никого от „Паралели“ - отговорих.

- Абе, иди, покажи си снимките, сигурен съм, че ще те приемат добре. От Коми са сюжетите …

Редакцията на „Паралели“ бе в съседство с Полиграфическия комбинат, където  се издаваше „Народна младеж“.

Отидох аз, позвъних предварително. Появи се един човек с лула в устата. Че и с брада. Като Че Гевара ми се стори.

Казва ми той:

- Какво ще ни кажете?

- Дойдох да ви предложа някои  материали…

Представих  му се, подадох наръча от снимки и написаното към тях  и зачаках …

Човекът с лулата  разгледа снимките, прочете това-онова и отсече:

- Всичко става…

И ме заведе в касата  на списанието и ми плати предварително.

Изпрати ме със заръка:

- Пращай ни още материали, там имаш такова поле за действие, СССР е това, имаш възможност да се срещаш с известни хора, за които в България само сме чували… Снимай и пиши!

И подчерта:

- Спокойно навсякъде може да говориш от мое име… Стефан Продев!

И аз започнах. И изглежда моята внезапна журналистическа деятелност в съветската страна бе забелязана бързо, защото след време наред с работата си в строителството в Москва и други градове,аз си вършех работата и като журналист с фотоапарат.

Срещнах се  и писах материали за десетки известни хора в СССР, знаменитости. Снимах ги, получавах автографите им  за българските  издания….

И след време аз пак се връщам „в отпуск“ в България и се срещам с човека с лулата.

Извадих от чантата си малка метална кутия с  хубаво кафе, бях си купил попътно в Румъния няколко кутийки за армагани и реших една да предложа на журналистите в „Паралели“ - да се ободряват по време на работа с кафе.

- Ааа,не може като подарък… Виж,можем да ти купим кафето… Иначе - не! - каза обаче Стефан Продев.

Принципен човек. Чак косата ми настръхва и сега, като си го спомня.

И пак ме води в касата. Да си получа хонорарите…

Продължих да сътруднича  на „Паралели“ с много снимки  и материали към тях, и веднъж  Стефан Продев ми каза :

- Събрал си доста материал вече… Уникален… Трябва да се съхрани за дълго. Събери всичко  за книга. А аз ще ти напиша предговора. Но при условие, че  обещаеш първата книга да подариш на мен!

И така стана. Но и  в следващите  книги от поредицата ми „Докосване до звезди“ (вече станаха пет книгите) и в предстоящата номер 6 епиграфът, с който започват, неизменно  е :

„По идея на Стефан Продев“

Така отдавам моята признателност и  почит на Човека с лулата. Който ненапразно още при първата ни среща ми заприлича на Че Гевара…

 

Сподели в
 

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020/11:31

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020/13:47

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020/19:01

Прочутият ни генерал и командващ Първа българска армия е единственият чуждестранен пълководец, който преминава редом до съветските генерали от Трети украински фронт по Червения площад в Москва на Парада на победата на 24 юни 1945 г.

24.06.2020/10:00

Презрение за тия, дето нямат „Ни срам, ни очи”, и петнят езиковото ни пространство и човешките ни души.

23.06.2020/15:50

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки