Начало
 
 

Мария Касимова-Моасе разказва скъпи спомени за БНТ

09.11.2019 /12:16 | Източник: skif.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Честита да си, БНТ на 60! Пораснах пред очите ти. Благодаря!

Мама беше първо монтажистка и през ръцете й минаваха километри лента. Тогава работеше на пулт, чиито колела се въртяха ръчно, с една ръчка, за която давах мило и драго само да я повъртя.

По-късно дойдоха и по-модерните пултове с автоматично въртене на кръговете с лентите. натискаше се едно копче и рулоните се завъртаха с едно тихо бучене, което много ми харесваше, пише Мария Касимова-Моасе, цитирана от skif.bg

Майка ми лепеше с лепенки лентата и беше много важно как ще я отреже. Водеха ме в телевизията, когато нямаше кой да ме гледа и не беше удобно да съм в театъра с баща ми.

От онези години и монтажа на майка ми си спомням малко. Всъщност помня миризмата на лентата и дъната на коридорите, където майка ми и колежките й сядаха да пушат. Тръскаха си цигарите в металните кутии от рулоните, а от пластмасовите чашки за кафе мама ми правеше личица, като изгаряше с цигарата си очички, носле, устичка...

Какво детско забавление, а?   

По-късно майка ми стана режисьор на новините. Това време помня много добре. Отиваше на работа към 1 часа на обяд, имаха т.нар. летучки (срещи на екипа) няколко пъти до вечерта, а в 19,30 започваше най-напрегнатото време, което продължаваше до края на новинарската емисия в 20.30 ч.

Майка ми седеше зад един голям пулт, говореше на микрофон в слушалките на операторите, натискаше едно копче, за да й се чуе гласът в студиото и изобщо беше шефката на онзи час, когато течеше централната емисия. Така се концентрираше в това, което правеше, че имах чувството, че светът в този час се движи, за да й угоди на нея.

Не ме забелязваше, не ме чуваше. Седях на столче встрани и не смеех да шукна. Обичах да я гледам такава строга и напълно втръбена в телевизията - мисля, че това е един от най-силните ми спомени изобщо. И едно от основните неща, които ме възпитаха да не се чувствам друга категория човек, защото съм жена. Просто виждах майка ми как дирижира важни неща и растях с усещането, че може всичко. Убеждение, каквото имам днес за себе си... 

Всъщност предпочитах театъра   

В телевизията всичко беше бързо, много нервно и някак отлиташе незабелязано в небето. Отговорността можеше да се пипне с ръка, да се помирише, и това ме плашеше и стряскаше. Ходех с майка ми из студиата и коридорите, понякога ми купуваше някакъв сандвич от лавката или ме водеше в стола, а всичко там ми беше така неуютно и заводско, че никога не се почувствах пленена от телевизията.

Това стана по-късно. Когато се явих на един конкурс за ново младежко предаване. Избраха се, заедно с още 23-ма души от общо кандидатстващи над 800 човека. Оттогава заработих с Наталия Симеонова (моя скъпа приятелка и до днес), с Георги Ангелов (днес водещ на История.бг и страхотен преводач и ерудит), с Асен Григоров (професионалист и умен човек).

Станах ученичка на Хачо Бояджиев, на когото дължа не само уроците по телевизия, но и по доблест, по достойнство. Никога няма да забравя как Валерия Велева, тогава турена да ни е редактор, ме нахока пред целия екип, защото съм била разказвала в едно от сниманите предавания (което така и не се излъчи) за тогавашните "младежки формирования" - пънкове, рокери, ню уейв, кришнари и т.н.

Имах на разположение един конфиденциален доклад от ЦК на ДКМС, откъдето цитирах данни. Тя, разбира се, откачи! Как така аз имам такива данни и как си позволявам да ги рецитирам по телевизията - коя съм аз изобщо! Държа тон, достоен за социалистически филм!

И ме разрева - все пак на 19 години бях  

Не е било трудно... Хачо не беше на тази унизителна среща. Но после ми се обади лично, каза ми думи, които ме накараха да полетя. И я насмете, както заслужаваше. Такъв беше той - остър и ръбат, но човек с принципи и морал, почтен. 

В БНТ след въпросното младежко предаване "Формула 5", където прекарах 3 години, работих малко и за Живка Гичева. Правех анкети по улиците, от време на време ме викаше и за някой репортаж. Беше ведра и самоиронична, смешна, сладка и много забавна. Работеше с лекота и аз я харесвах... Бог да я прости! 

Мама, когато се пенсионира, каза, че не иска да минава и по отсрещния тротоар на телевизията повече. Беше разбрала, че й се готви тържество за пенсионирането и категорично беше отказала то да се случва. Не искаше и да чуе повече за телевизия. Тя си е знаела защо. Аз разбрах години по-късно. Благодарение на нейния съвет обаче устоях на заразата, наречена "телевизия". Майка ми казваше "Внимавай! Телевизията те глътва, сдъвква те хубаво и когато не си й вече нужен, те изплюва".

Така е. С БНТ също е така 

Но трябва да ви кажа, че времето, в което те дъвче, е едно от най-хубавите в живота ти, уви... Заради адреналина, заради скоростта, заради нещата, които правиш и които отлитат в небето. Но и заради някои хора, които срещаш там и никога не забравяш. Местата са ни важни, заради спомените и хората, с които сме ги преживяли. 

Но и още нещо мое си - именно БНТ пази спомена за баща ми. БНТ пази моето детство из нейните коридори с рулоните-пепелници, мамините колежки, стария монтажен пулт и режисьорската апаратна, откъдето светът се въртеше по командите на моята майка.

БНТ с лавката си, с изтърканите стълби, с двата асансьора, дето винаги ще са пълни, бавни и неработещи като хората, с гримьорните й, с тишината на студиата й, когато предаването свърши, с дима от цигарата на Хачо, който никога няма да се изнесе от тези пространства, независимо дали шеф е някой пореден повярвал си мракобесник със славно далечно минало и недостойно настояще.

Свързани:  Мария Касимова гостува с новата си книга в Хасково

Хасковската библиотека „Христо Смирненски“ е домакин на среща на 3 април от 17,30 часа с известната журналистка Мария Касимова-Моасе и нейната последна книга „Балканска рапсодия“.
Дата: 02.04.2019


 

Сподели в
 

Любопитството към света, привързаността към хората, критичният поглед към властта, уважението на публиката и доза късмет, това е рецептата за успех на водещия на "120 минути" по bTV, известният журналист Светослав Иванов.

12.11.2019/12:00

Да си спомним за Норман Кингсли Мейлър - изтъкнатия американски писател, публицист, драматург, сценарист и филмов режисьр, известен с активната си политическа позиция, често остро критична към правителството на САЩ.

11.11.2019/18:55

Прегледът на вестниците "Работническо дело", "Земеделско знаме" и "Отечествен фронт" на 11 ноември 1989 г. е публикуван за първи път в "Дневник" на 10 ноември 2014 г. Медията го повтаря сега:

11.11.2019/12:00

9 ноември 1989 г. Целият свят е вперил поглед към Берлин, където стената, разделяща Източна от Западна Германия пада се отваря за пръв път от близо 30 години.

09.11.2019/21:17

Мама беше първо монтажистка и през ръцете й минаваха километри лента. Тогава работеше на пулт, чиито колела се въртяха ръчно, с една ръчка, за която давах мило и драго само да я повъртя.

09.11.2019/12:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019 /20:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 40 гости

Бързи връзки