Начало
 
 

Как четирима журналисти отразяват падането на Берлинската стена

09.11.2019 /21:17 | Източник: webcafe.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Вълнуващи кадри от падането на Берлинската стена

9 ноември 1989 г. Целият свят е вперил поглед към Берлин, където стената, разделяща Източна от Западна Германия пада се отваря за пръв път от близо 30 години.

Сръбският журналист Михало Ковач е сред тълпата пред Бранденбургската порта, когато първото момче прескача стената, припомня webcafe.bg, като цитира филм на BIRN:

"Той хукна, обърна се към камерата и започна да крещи: "Лудост! Лудост!", разказва Ковач, припомняйки онази съдбовна нощ. "Тълпата нахлуваше към рампите, към горките полицаи, докато към полунощ не дойде заповедта "Пускайте ги".

По това време Ковач е репортер на Белградската телевизия. По-късно той става депутат и дипломат.

Сега, вече на 73 години, Ковач е един от четиримата журналисти-ветерани от бивши комунистически страни, които споделят спомените си в документалния филм "Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) отбелязващ 30-годишнината от падането на Берлинската стена". 

Филмът разказва историята на онези репортери от Източния блок, които отразяват събитията, опитвайки се да ги предадат по начин, който едновременно да е правдив, и все пак да не ги постави под ударите на цензурата, ширеща се от тази част на желязната завеса.

Михало Ковач е един от късметлиите, които могат да кажат, че са били "на първия ред" на началото на промените, наблюдавайки как масите от екзалтирани хора от двата края на стената започват да разбиват това, което се превърна в своеобразен символ на самата Студена война.

Той осъзнава късмета си, тъй като в голямата си част неговите колеги могат да следят само това, което пускат чуждестранни медии, докато техните собствени редакции се мъчат да интерпретират значението на това, което виждат. 

"Във всяка социалистическа държава имаше идеологическо ядро. Имаше проблеми. Такова ядро имаше и в Белградската телевизия. Първоначално те бяха против моето пътуване до Берлин, за да отразя историята, а по-късно бяха против и да я излъчим по телевизията, защото това беше разгледано като пагубно за шансовете на социализма да оцелее в Югославия", коментира Ковач.

Унгарският журналист Иван Бедо, кореспондент на Унгарското национално радио през 1989 г., си припомни за предимството, което има пред останалите репортери от другите държави в Източния блок, заради настъпилите промени в страната му.

"Ние, кореспондентите от Унгария и Полша, имахме уникална и специална позиция, защото журналистите от други социалистически страни се смятаха за приятели и другари, но обстоятелствата в техните държави им пречеха да се предават информацията свободно. Нашите западни колеги - от Западна Германия, САЩ, Англия - нямаха проблеми у дома и можеха да предават свободно, но пък работата им беше възпрепятствана от източногерманските власти", обяснява той.

Когато си спомня за 9 ноември 1989 г. обаче Бедо, който сега е на 67 години, се сеща най-вече за онази чиста празнична радост, която е избухнала. За Бедо трайният спомен е чистата веселба, която избухна на 9 ноември.

"Хората от Западен Берлин се събраха около граничните пунктове и се радваха за хората, които преминават границата пеша. Даваха им малки подаръци, говореха с тях. Бяха толкова щастливи...", спомня си той.

"Еуфорията, това невероятно щастие, произтичащо от падането на стената, продължи месеци наред и помете всички, включително и нас самите", обяснява още унгарският журналист.

Словашкият журналист Мариан Леско е в Братислава, тогава вторият по големина град на Чехословакия, когато по австрийската телевизия са показани кадри с огромни, радостни тълпи, пиещи шампанско и танцуващи по стената.  

"За нас журналистиката беше игра", казва 65-годишният днес Леско, който впоследствие ще стане влиятелен автор за словашкия вскидневник Sme и който сега работи като политически съветник на президента на Словакия Зузана Чапутова.

"Ако искахме да напишем нещо, трябваше да го направим по начин, който да не доведе до сериозни последици за нас лично. Така че цитирах съветския лидер Михаил Горбачов и съветската преса, които пишеха по-смели неща, отколкото някога ни беше позволено", разказва той и допълва:

"Никой нямаше илюзии, че журналистите могат да пишат свободно. Журналистиката стана свободна професия едва след 1989 г.". 

В Албания мнозина тайно гледат по това време какво се случва в Берлин, включвайки се нелегално към италианска или югославската телевизия в райони на страната, където заглушаването на сигнала от правителството не работи съвсем добре.  
За това, как албанските медии са подходили от събитията в Берлин разказва Генц Конди, бивш отговорен редактор "Външни новини" в тиранския в. "Башкими". 

По това време нито една албанска медия не се осмелява да съобщи, че стената е паднала. Вместо това в медиите се появяват уклончиви препратки и коментари за "развитието в Източна Европа". Някъде накратко и без особена тежест се споменава, че Източна Германия е приела нови правила за гражданите, пътуващи до Западна Германия.

Държейки копия от статии от ноември 1989 г., Конди казва как държавните вестници са извъртали подобни новини.

"Това заглавие подсказва, че "ревизионистките" комунистически партии се сриват, както отдавна предрече покойният вече албански лидер Енвер Ходжа, чийто думи неговият наследник Рамиз Алия продължава да повтаря", обяснява 63-годишният Конди.

"Посланието беше, че Албания не е част от тези процеси. Тъй като бяхме много изолирани и новините бяха строго контролирани, не мисля, че хората са разбрали колко е важно случващото се", допълва още Конди. 


 

Сподели в
 

В спомените си 85-годишният френски фотограф Жан-Пиер Лафон пази пътуванията си до горещите точки на света, където отива като пратеник на агенция „Сигма“.

11.07.2020/12:16

Тази година фотографският конкурс Huawei Next-Image Awards 2020 дава възможност на участниците да творят и разказват истории, чрез своите кадри, в 6 различни категории.

10.07.2020/18:51

Разпространението на достоверна информация е от съществено значение по време на пандемията и в това отношение медиите носят голяма отговорност, каза в Берлив германската канцлерка Ангела Меркел, цитирана от ДПА.

09.07.2020/12:00

Виетнамски съд постанови 8 години затвор за мъж, признат за виновен в поместване на противодържавни публикации в профила си във Фейсбук, съобщи министерството на обществената сигурност в Ханой, цитирано от Ройтерс.

08.07.2020/18:53

„Обществената ни мисия не е само да информираме, образоваме и забавляваме българското общество, а много по-дълбока – да помагаме на българското общество с всичко, което можем, за да направим, доколкото можем, живота на българина поне една стъпка по-добър“.

08.07.2020/12:00

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки