Начало
 
 

Как четирима журналисти отразяват падането на Берлинската стена

09.11.2019 /21:17 | Източник: webcafe.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Вълнуващи кадри от падането на Берлинската стена

9 ноември 1989 г. Целият свят е вперил поглед към Берлин, където стената, разделяща Източна от Западна Германия пада се отваря за пръв път от близо 30 години.

Сръбският журналист Михало Ковач е сред тълпата пред Бранденбургската порта, когато първото момче прескача стената, припомня webcafe.bg, като цитира филм на BIRN:

"Той хукна, обърна се към камерата и започна да крещи: "Лудост! Лудост!", разказва Ковач, припомняйки онази съдбовна нощ. "Тълпата нахлуваше към рампите, към горките полицаи, докато към полунощ не дойде заповедта "Пускайте ги".

По това време Ковач е репортер на Белградската телевизия. По-късно той става депутат и дипломат.

Сега, вече на 73 години, Ковач е един от четиримата журналисти-ветерани от бивши комунистически страни, които споделят спомените си в документалния филм "Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) отбелязващ 30-годишнината от падането на Берлинската стена". 

Филмът разказва историята на онези репортери от Източния блок, които отразяват събитията, опитвайки се да ги предадат по начин, който едновременно да е правдив, и все пак да не ги постави под ударите на цензурата, ширеща се от тази част на желязната завеса.

Михало Ковач е един от късметлиите, които могат да кажат, че са били "на първия ред" на началото на промените, наблюдавайки как масите от екзалтирани хора от двата края на стената започват да разбиват това, което се превърна в своеобразен символ на самата Студена война.

Той осъзнава късмета си, тъй като в голямата си част неговите колеги могат да следят само това, което пускат чуждестранни медии, докато техните собствени редакции се мъчат да интерпретират значението на това, което виждат. 

"Във всяка социалистическа държава имаше идеологическо ядро. Имаше проблеми. Такова ядро имаше и в Белградската телевизия. Първоначално те бяха против моето пътуване до Берлин, за да отразя историята, а по-късно бяха против и да я излъчим по телевизията, защото това беше разгледано като пагубно за шансовете на социализма да оцелее в Югославия", коментира Ковач.

Унгарският журналист Иван Бедо, кореспондент на Унгарското национално радио през 1989 г., си припомни за предимството, което има пред останалите репортери от другите държави в Източния блок, заради настъпилите промени в страната му.

"Ние, кореспондентите от Унгария и Полша, имахме уникална и специална позиция, защото журналистите от други социалистически страни се смятаха за приятели и другари, но обстоятелствата в техните държави им пречеха да се предават информацията свободно. Нашите западни колеги - от Западна Германия, САЩ, Англия - нямаха проблеми у дома и можеха да предават свободно, но пък работата им беше възпрепятствана от източногерманските власти", обяснява той.

Когато си спомня за 9 ноември 1989 г. обаче Бедо, който сега е на 67 години, се сеща най-вече за онази чиста празнична радост, която е избухнала. За Бедо трайният спомен е чистата веселба, която избухна на 9 ноември.

"Хората от Западен Берлин се събраха около граничните пунктове и се радваха за хората, които преминават границата пеша. Даваха им малки подаръци, говореха с тях. Бяха толкова щастливи...", спомня си той.

"Еуфорията, това невероятно щастие, произтичащо от падането на стената, продължи месеци наред и помете всички, включително и нас самите", обяснява още унгарският журналист.

Словашкият журналист Мариан Леско е в Братислава, тогава вторият по големина град на Чехословакия, когато по австрийската телевизия са показани кадри с огромни, радостни тълпи, пиещи шампанско и танцуващи по стената.  

"За нас журналистиката беше игра", казва 65-годишният днес Леско, който впоследствие ще стане влиятелен автор за словашкия вскидневник Sme и който сега работи като политически съветник на президента на Словакия Зузана Чапутова.

"Ако искахме да напишем нещо, трябваше да го направим по начин, който да не доведе до сериозни последици за нас лично. Така че цитирах съветския лидер Михаил Горбачов и съветската преса, които пишеха по-смели неща, отколкото някога ни беше позволено", разказва той и допълва:

"Никой нямаше илюзии, че журналистите могат да пишат свободно. Журналистиката стана свободна професия едва след 1989 г.". 

В Албания мнозина тайно гледат по това време какво се случва в Берлин, включвайки се нелегално към италианска или югославската телевизия в райони на страната, където заглушаването на сигнала от правителството не работи съвсем добре.  
За това, как албанските медии са подходили от събитията в Берлин разказва Генц Конди, бивш отговорен редактор "Външни новини" в тиранския в. "Башкими". 

По това време нито една албанска медия не се осмелява да съобщи, че стената е паднала. Вместо това в медиите се появяват уклончиви препратки и коментари за "развитието в Източна Европа". Някъде накратко и без особена тежест се споменава, че Източна Германия е приела нови правила за гражданите, пътуващи до Западна Германия.

Държейки копия от статии от ноември 1989 г., Конди казва как държавните вестници са извъртали подобни новини.

"Това заглавие подсказва, че "ревизионистките" комунистически партии се сриват, както отдавна предрече покойният вече албански лидер Енвер Ходжа, чийто думи неговият наследник Рамиз Алия продължава да повтаря", обяснява 63-годишният Конди.

"Посланието беше, че Албания не е част от тези процеси. Тъй като бяхме много изолирани и новините бяха строго контролирани, не мисля, че хората са разбрали колко е важно случващото се", допълва още Конди. 


 

Сподели в
 

Добър вечер, драги зрители! Аз съм вашият специален Бойко Борисов. Както виждате, излъчвам директно от камината в Белия дом! По-точно - аз съм НА камината на Дони, на Тръмп, на американския президент!

08.12.2019/12:27

Филмът „Мистър Джоунс“ на легендарната полска режисьорка Агнешка Холанд тръгна тази седмица по българските киноекрани. Лентата е посветена на уелския журналист Гарет Джоунс (1905-1935) и е с номинация за "Златна мечка" за най-добър филм в Берлин 2019 г.

07.12.2019/12:16

Здравният репортер на "Хоризонт" Гергана Хрисчева получи годишната награда за радиожурналистика „Даниела Сеизова - в името на живота“ на Фондация „Български пациентски форум“.

06.12.2019/18:51

Генералният секретар на „Репортери без граници” Кристоф Делоар и ръководителката на бюрото за Балканите Полин Адес-Мевел се срещнаха с премиера Бойко Борисов на 3 декември. Георги Готев разговаря с Адес-Мевил.

06.12.2019/12:00

Някои детайли около убийството на Дафне Галиция са ужасяващи. Приличат на история от филм за мафията. Уликите водят пряко към малтийския премиер Джоузеф Мускат и най-близкото му обкръжение.

05.12.2019/12:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки