Начало
 
 

На върха на иглата

18.11.2019 /21:09 | Автор : Георги Калагларски | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Георги Калагларски

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

Два въпроса. Два „неудобни“ въпроса. Два неудобни въпроса, зададени в интервю за телевизия с кандидат-кмета на Варна Иван Портних прокудиха  журналистката Елена Кирова от телевизията. Свалиха предаването й „Посоки.еu“. Финансова санкция! И нито стон, нито дума на признателност, когато тя достолепно напусна редакцията, в която от години работи.

Нищо, че въпросите, които Елена Кирова зададе, са обществено значими. Нищо, че от отговорите на тези въпроси  се интересуват десетки хиляди варненци. Варненците, от чиито платени данъци и такси общинските служители и съветници получават месечните си заплати!

Какъв уникален шанс пропусна старият-нов кмет на Варна Иван Портних да спечели поне симпатиите на  варненци! Да се застъпи за журналистката, което е равно да се застъпи за свободата на медиите! Да се застъпи за демокрацията!

Има ли неудобни въпроси за този, който иска да управлява града още четири години? Има ли неудобни въпроси, когато застанеш пред телевизионната камера, за да печелиш поддържници? Има ли неудобни въпроси или има неудобни отговори? Кой се страхува от тях и защо?

Каква тишина изпълва вече две седмици медийната среда в морския град… Нищо не се е случило, нали? Една телевизионна журналистка повече или по-малко. Какво от това? Нали ще дойдат други!

Мълчание срещу пари! Или пари за мълчание! Гласът на медиите заглъхва сред шумоленето на парите!

През 2019 година варненската общинска администрация е разпределила близо 230 хиляди лева за седем частни и една държавна, извинете, обществена, медии – с близо 80 хиляди повече от предната година. Тенденцията пролича още през 2016 година, а всяка следваща година е по-щедра за варненските медии. Защо ли тогава техните читатели, зрители и слушатели все още се питаме – какво става с аналитичната и коментарна журналистика? Защо от години в регионалните медии няма проблемни, камо ли критични публикации и предавания?

Колко лесно забравяме паметните думи на Ерих Кестнер за мълчанието, за безразличието, за бедата, сполетяла другите, а ние нехайно им обръщаме гръб. И тогава, когато бедата настигне и нас, вече няма никой, никой, който да ни защити.

Думите божествени са като птици, които отлитат, но се завръщат. Когато е нужно, когато трябва да ни припомнят, да ни предпазят от предстоящата злина! Те не са ценност сами по себе си и за самите себе си. Свободното слово в полза на обществото е проекция и гаранция за демократичните процеси.

 Паметта на обществото е устойчива. Тя може и да прости, и да направи реверанс, и да даде възможност за компенсация. Но може и да акумулира енергия, която ще изригне като „гръм от ясно небе“ и ще доведе до сериозни социални деформации.

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество! Свободата да питаш, но и да отговаряш!

Декември 1792 година! Светът научава за един от най-скандалните процеси, от чийто изход зависят кълновете на демокрация. В лондонския Гилдхол бележителният гражданин  и автор на Правата на човека Томанс Пейн е обвинен, че е изменник на собствената си страна, защото активно подкрепя Американската и Френската революция. Затова е заплаха за парламента и за краля.

В негова защита застава, и така остава в историята завинаги, Томанс Ърскин, висш магистрат в кабинета на принца на Уелс. Аргументът на защитата е лаконичен – обвинението е несправедливо, защото потъпква един от основните принципи на британската конституция – принципа за свободата на печата! Този печат, който дава възможност на хората „свободно да разменят мислите си и тогава техният гняв угасва подобно на жарава, ризпиляна по земята“. Съдът остава безразличен и иска незабавна присъда. Но пред съдебната зала вече хиляди аплодират думите на Ърскин и го понасят на ръце!

Сменят се историческите епохи, а заедно с тях се развиват и налагат различни доктрини за свободата на словото. Джон Лок провъзгласява, че в поведението си печатът трябва да се ръководи от правата на индивидите. Матю Тиндал в „Разумът срещу ограничаването на печата“ констатира, че свободата на печата е елемент от естествените права на всеки. По-късно Джеръми Бентам развива идеята, „че правителството става добро благодарение на свободата на печата и на публичната дискусия“. Години по-късно Джон Стюарт Мил в своето есе „За свободата“ провъзгласява, че свободен обмен на мнения може да се извършва само чрез  пресата, която трябва да бъде „най-верният съюзник на истината“.

Какви времена, какви нрави! Какво чувство за отговорност, какъв шанс за демокрацията да пребъде! Толкова много поуки! Толкова много мъдрости! Но за кого?

Министър-председателят неотдавна заплашително предупреди българска медиа. Министърът на финансиите обиди и заплаши български журналисти. Министърът на културата размаха пръст. Председателят на парламентарната комисия “Култура и медии“ пустоса свободата на медиите. Кой още от управляващите (и не само те) не е анатемосал българските журналисти?!

А голяма част от колегията мълчи!. Продължава да мълчи! Мълчи безропотно! Мълчи престъпно! Мълчи и страда! Но страда и българското общество! Защото се отнема законното му основание да знае всичко, което е в ущърб на неговите интереси, на неговите права!

Генералният секретар на Международната организация „Репортери без граници“ Кристоф Делоар определи ситуацията с нашите медии като ужасяваща. „Никога не е било толкова зле, откакто България стана демокрация“, каза той. И припомни, че вече сме на 111 място в Индекса за свободата на пресата. И отстъпваме все повече позиции!

Първи ноември – Ден на народните будители, Ден на българската журналистика. Първи протест пред парламента, организиран от Съюза на българските журналисти. Стотина журналисти с посланието „Не убивайте българската журналистика!“. Къде бяха другите? Хилядите български журналисти? Които негодуват и недоволстват. Роптаят и мизерстват. И унизително стискат в джоба си малкото пари, които са спечелили с много труд и рискове! Къде бяха?

Свободата на словото е относителна величина. Словото едва ли може да има класическа свобода. Да бъде свободно от последици и свободно от натиск. Тези две зависимости превъплъщават журналистите и в ангели, и в дяволи на обществото. В харесвани и уважавани или в мразени и малтретирани. Но те са винаги на върха на иглата – там, където никой друг от обществото не иска да застане!

Сподели в
 

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021/15:21

Застигна ни нов удар срещу свободата на мненията и публичното слово

16.02.2021/15:41

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021/20:15

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021/14:13

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021 /19:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Миналата година ни донесе не само тревоги и драматични събития, а и нещо красиво, необходимо и истинско. Своя път към читателите пое книгата „Стефан Продев (1927-2001). Биобиблиография“. Без да прозвучи високопарно, но издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася един уникален труд, правен несамо супер професионално, но и с много любов и респект към личността на един от най-значимите публицисти на ХХ век.

10.02.2021 /18:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

Журналистите могат да бъдат ваксинирани във фаза III на Националния план за ваксиниране. Желаещите трябва да изпратят на регионалните здравни инспекции данните си в срок до 17 ч. на 16.02.2021 г., известява министърът на здравеопазването в уведомително писмо до председателя на СБЖ.

10.02.2021 /20:09

Управителният съвет (УС) на Съюза на българските журналисти (СБЖ) е сериозно обезпокоен и възмутен от грубите и систематични репресии срещу наши колеги журналисти и независими медии, упражнявани от властите в Беларус, особено след миналогодишните президентски избори в страната и масовите протести в Минск и други градове. Това се казва в декларация на УС на СБЖ по повод започващия на 9 февруари т. г. съдебен процес срещу две беларуски журналистки.

08.02.2021 /21:05

 Мнения

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021 /15:21 | Автор: Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки