Начало
 
 

На върха на иглата

18.11.2019 /21:09 | Автор : Георги Калагларски | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Георги Калагларски

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

Два въпроса. Два „неудобни“ въпроса. Два неудобни въпроса, зададени в интервю за телевизия с кандидат-кмета на Варна Иван Портних прокудиха  журналистката Елена Кирова от телевизията. Свалиха предаването й „Посоки.еu“. Финансова санкция! И нито стон, нито дума на признателност, когато тя достолепно напусна редакцията, в която от години работи.

Нищо, че въпросите, които Елена Кирова зададе, са обществено значими. Нищо, че от отговорите на тези въпроси  се интересуват десетки хиляди варненци. Варненците, от чиито платени данъци и такси общинските служители и съветници получават месечните си заплати!

Какъв уникален шанс пропусна старият-нов кмет на Варна Иван Портних да спечели поне симпатиите на  варненци! Да се застъпи за журналистката, което е равно да се застъпи за свободата на медиите! Да се застъпи за демокрацията!

Има ли неудобни въпроси за този, който иска да управлява града още четири години? Има ли неудобни въпроси, когато застанеш пред телевизионната камера, за да печелиш поддържници? Има ли неудобни въпроси или има неудобни отговори? Кой се страхува от тях и защо?

Каква тишина изпълва вече две седмици медийната среда в морския град… Нищо не се е случило, нали? Една телевизионна журналистка повече или по-малко. Какво от това? Нали ще дойдат други!

Мълчание срещу пари! Или пари за мълчание! Гласът на медиите заглъхва сред шумоленето на парите!

През 2019 година варненската общинска администрация е разпределила близо 230 хиляди лева за седем частни и една държавна, извинете, обществена, медии – с близо 80 хиляди повече от предната година. Тенденцията пролича още през 2016 година, а всяка следваща година е по-щедра за варненските медии. Защо ли тогава техните читатели, зрители и слушатели все още се питаме – какво става с аналитичната и коментарна журналистика? Защо от години в регионалните медии няма проблемни, камо ли критични публикации и предавания?

Колко лесно забравяме паметните думи на Ерих Кестнер за мълчанието, за безразличието, за бедата, сполетяла другите, а ние нехайно им обръщаме гръб. И тогава, когато бедата настигне и нас, вече няма никой, никой, който да ни защити.

Думите божествени са като птици, които отлитат, но се завръщат. Когато е нужно, когато трябва да ни припомнят, да ни предпазят от предстоящата злина! Те не са ценност сами по себе си и за самите себе си. Свободното слово в полза на обществото е проекция и гаранция за демократичните процеси.

 Паметта на обществото е устойчива. Тя може и да прости, и да направи реверанс, и да даде възможност за компенсация. Но може и да акумулира енергия, която ще изригне като „гръм от ясно небе“ и ще доведе до сериозни социални деформации.

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество! Свободата да питаш, но и да отговаряш!

Декември 1792 година! Светът научава за един от най-скандалните процеси, от чийто изход зависят кълновете на демокрация. В лондонския Гилдхол бележителният гражданин  и автор на Правата на човека Томанс Пейн е обвинен, че е изменник на собствената си страна, защото активно подкрепя Американската и Френската революция. Затова е заплаха за парламента и за краля.

В негова защита застава, и така остава в историята завинаги, Томанс Ърскин, висш магистрат в кабинета на принца на Уелс. Аргументът на защитата е лаконичен – обвинението е несправедливо, защото потъпква един от основните принципи на британската конституция – принципа за свободата на печата! Този печат, който дава възможност на хората „свободно да разменят мислите си и тогава техният гняв угасва подобно на жарава, ризпиляна по земята“. Съдът остава безразличен и иска незабавна присъда. Но пред съдебната зала вече хиляди аплодират думите на Ърскин и го понасят на ръце!

Сменят се историческите епохи, а заедно с тях се развиват и налагат различни доктрини за свободата на словото. Джон Лок провъзгласява, че в поведението си печатът трябва да се ръководи от правата на индивидите. Матю Тиндал в „Разумът срещу ограничаването на печата“ констатира, че свободата на печата е елемент от естествените права на всеки. По-късно Джеръми Бентам развива идеята, „че правителството става добро благодарение на свободата на печата и на публичната дискусия“. Години по-късно Джон Стюарт Мил в своето есе „За свободата“ провъзгласява, че свободен обмен на мнения може да се извършва само чрез  пресата, която трябва да бъде „най-верният съюзник на истината“.

Какви времена, какви нрави! Какво чувство за отговорност, какъв шанс за демокрацията да пребъде! Толкова много поуки! Толкова много мъдрости! Но за кого?

Министър-председателят неотдавна заплашително предупреди българска медиа. Министърът на финансиите обиди и заплаши български журналисти. Министърът на културата размаха пръст. Председателят на парламентарната комисия “Култура и медии“ пустоса свободата на медиите. Кой още от управляващите (и не само те) не е анатемосал българските журналисти?!

А голяма част от колегията мълчи!. Продължава да мълчи! Мълчи безропотно! Мълчи престъпно! Мълчи и страда! Но страда и българското общество! Защото се отнема законното му основание да знае всичко, което е в ущърб на неговите интереси, на неговите права!

Генералният секретар на Международната организация „Репортери без граници“ Кристоф Делоар определи ситуацията с нашите медии като ужасяваща. „Никога не е било толкова зле, откакто България стана демокрация“, каза той. И припомни, че вече сме на 111 място в Индекса за свободата на пресата. И отстъпваме все повече позиции!

Първи ноември – Ден на народните будители, Ден на българската журналистика. Първи протест пред парламента, организиран от Съюза на българските журналисти. Стотина журналисти с посланието „Не убивайте българската журналистика!“. Къде бяха другите? Хилядите български журналисти? Които негодуват и недоволстват. Роптаят и мизерстват. И унизително стискат в джоба си малкото пари, които са спечелили с много труд и рискове! Къде бяха?

Свободата на словото е относителна величина. Словото едва ли може да има класическа свобода. Да бъде свободно от последици и свободно от натиск. Тези две зависимости превъплъщават журналистите и в ангели, и в дяволи на обществото. В харесвани и уважавани или в мразени и малтретирани. Но те са винаги на върха на иглата – там, където никой друг от обществото не иска да застане!

Сподели в
 

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020/20:05

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020/16:29

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

Към какви цивилизационни размисли може да тласне телевизионния зрител езикът на тялото и начинът на общуване на водещите от екрана.

12.06.2020/10:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020 /11:27 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки