Начало
 
 

Осиротя търновската книжовност без Христо Медникаров

02.12.2019 /14:48 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Христо Медникаров бе и поет, и голям журналист

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

Оглавяваше го младият по онова време Христо Медникаров. 

Висок, изпънат като дръжка на знаме, с очила – изглеждаше строг. За разлика от веселяците от Секретариата – шефа на хумористите Петър Борсуков, уредника Марин Крусев, закачливите зевзеци Николай Томов, Веселин Долчинков, фотографа Иван Русков.

Появих се там като стажант – през лятото, за месец, след завършването на първи курс в тогавашната Катедра по журналистика, станала по-късно Факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Запознах се, както с всички други от редакцията, и с Христо Медникаров.

Случваше се в обедната почивка да вземе от столовата на първия етаж храна за вкъщи – в ония някогашни съдинки, сложени една връз друга, не може да не ги помните - и с несравнимата си лека и бърза стъпка се стрелваше към дома си на улица „Козлодуй” – досами парка „Дружба”.

Каза ми веднъж, че имал син и дъщеря, а съпругата му работела в окръжната Проектантска организация. След по-малко от час отново бе в редакцията, в стаята си. Зачетен в ръкописи, подготвящ материалите за поредния брой, сновящ и до Секретариата, неизменно – на планьорките около огромната маса, покрита с тъмночервено сукно в най-голямата преходна стая. 

Тъй - ден след ден, брой след брой, година подир година...   

Сетне редакцията бе преместена в нова сграда – на територията на Старите казарми – най-хубавото място в града. Там – в дъното на дълъг, дълъг коридор, вляво, бе новата му обител. Там – заедно с Петър Борсуков създадоха фантастичното литературно приложение на в. „Борба” – „Светлик”. 

В него Христо Медникаров събираше най-талантливите сред талантливите местни литератори, студенти от Търновския университет също тъй, добре дошли бяха и други автори. И поети, и белетристи, и литературни критици, и чудесни художници - илюстратори... А и сам той не спираше да пише.

Работи за търновската „Борба” повече от 20 години  

До пенсионирането си. Последва връщане в родното и тъй мило на душата му Разпоповци – сега: квартал на Елена.

Написа рояк книги. За земляка си Емилиян Станев. Може би десетина стихосбирки. Книга с балканджийски хумор. Книги с краеведски находки. Бе близък другар от младини с Александър Пиндиков, Пенчо Чернаев, Васил Славов, Илия Пехливанов... 

Виртуозно превеждаше стихове от руски и съветски поети. Как инак да е – бе завършил „Руска филология” в Софийския университет. Печаташе и свои творби в не едно и две столични издания, стана член на Съюза на българските писатели, отдавна-отдавна бе член и на Съюза на българските журналисти. 

Освен че по старовремски вярно, доживотно влюбен бе в съпругата си Росица, обичаше със същата преданост и природата. Душата му бе пленник на чара на родното Разпоповци; не се уморяваше да разказва за живота в него, а и в Елена; за тамошните театрални постановки в читалището, за гостуванията по празници на Златаришката духова музика, за местните чешити, за Георги Георгиев – Гец, още един негов земляк... 

Готов бе да помогне на всекиго,     

у когото бе видял почтеност и талант. Водеше, за да го представи, а и авторът да представи поредната си творба в Общинското радио в Търново, в къщата-музей на Емилиян Станев, в Народната библиотека „Петко Р. Славейков”. А домът му бе „като конак” за всеки приятел и колега. По всяко време. 

През последните десетина години се чувахме по телефона всяка събота заран. Отлиташе по половин час в разговори за града, за вестници, приятели, за кахъри по осигуряването на вечно недостигащите пари за отпечатването на поредната книга. 

Ала земляците му го тачеха – стана почетен гражданин на Елена, негово стихотворение се превърна в химн на градеца, кметовете го канеха на всеки празник и това го радваше. 

Като студент и млад учител бе живял под наем в мниатюрна стаица на къщица на улица „Гурко”, надвесени – и къщата, и улицата над - извилистита Янтра. Сетне домът му бе на споменатата вече тиха улица „Козлодуй”. От там – от балкона на високия етаж, на който бе апартаментът му, гледаше с радост Царевец, търновските хубости се разстилаха през взора му, наслаждаваше се вечер – по празници – на зарята над митичния хълм... 

А почти всеки ден, вече пенсионер, сядаше зад бюрото с любимата си пишеща машина – до прозореца, обърнат към парка. И машинката запяваше под пръстите му. С мобилния телефон свикна, но компютърът не го спечели. Останаха си чужди. Но не съжаляваше. 

Познаваше ги и му бе приятно да бере гъби, билки, обичаше понякога и да готви, да ходи до близкия до дома му пазар и да се диви и там на изобилието и на чудесата на природата. На късните октомврийски-ноемврийски дини, например. На работливостта на селяните. Но тъй и не можеше да приеме и преглътне горчилката, тъгата си по изтляването на десетки селца не само в Еленско, но и в целия Търновски, Дряновски, Габровски край. 

Последните няколко години стоически се бори с болежки, със здравни неволи. И около година почти не писа. Тежеше му, че нявгашни приятели рядко ставали мокаят да му звъннат поне по телефона и да разменят по някоя дума...Но – прощаваше им, все им намираше някакво оправдание.

Дни преди да си иде от тоя свят на 89 в средата на ноември ми каза, че му дошло вдъхновение и написал няколко стихотворения. И обеща да ми ги прати. 

Получих ги – по пощата – след края му. Изчетох ги просълзен. 

Ето две от тях. 

От Христо Медникаров: приятелят, за когото колкото и добри думи да се кажат и напишат, колкото и да са много – все ще са малко. 

Селска картина  

През мойто село минах. 

Бе тъмно като в рог.

Ни звук, нито картина.

То спеше сън дълбок.

Не чух язът да шушне,

дере да ромоли,

коминче да запуши,

дъждец да завали. 

В салона беше тъмно.

Във двете кръчми – мрак.

И гарата осъмна

без пътник и без влак.

Това е то разруха

без маска и без грим.

И никаква разтуха.

Во век-веков. Амин.

х х х 

Дали си моя сетна, ти, есен златолистна

със ореол лозинен, с цвят алено-червен,

във жеравния клин, над Дълги вир увиснал,

от полет във небето безкрайно уморен.

Но между вас и мене е разлика голяма –

вий пак ще долетите във ранна пролет тук.

Но друг ще ви посрещне. Мен вече ще ме няма.

Вас тук ще ви приветства един запял капчук.

Ноември, 2019 


 

Сподели в
 

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020/11:31

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020/13:47

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020/19:01

Прочутият ни генерал и командващ Първа българска армия е единственият чуждестранен пълководец, който преминава редом до съветските генерали от Трети украински фронт по Червения площад в Москва на Парада на победата на 24 юни 1945 г.

24.06.2020/10:00

Презрение за тия, дето нямат „Ни срам, ни очи”, и петнят езиковото ни пространство и човешките ни души.

23.06.2020/15:50

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки