Начало
 
 

Доверието към медиите в Югоизточна Европа е на дъното

09.12.2019 /12:00 | Автор : Аделхайд Файлке | Източник: Дойче веле Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Хендрик Зитиг показва книгата с доклада за медиите в Югоизточна Европа

Обществено-правните медии в Югоизточна Европа са все още силно зависими от управляващите структури, посочва Хендрик Зитиг от фондация "Конрад Аденауер".

Фондация "Конрад Аденаур" в продължение на година наблюдаваше обществено-правните телевизии и радиа в Югоизточна Европа, след което публикува проучване. Кои са основните изводи?, пита в интервю Дойче веле:

За първи път издадохме книга за обществено-правните телевизионни и радиостанции в Югоизточна Европа - едновременно с представително проучване на общественото мнение за актуалната ситуация.

Според нас значими са следните 2 резултата: 2/3 от потребителите на медиите казват, че обществено-правните телевизии и радиа са важна съставна част на демокрацията.

Същевременно обаче почти 65 процента са на мнението, че тези медии са подложени на политическо влияние. Това потвърждава критиката, която се открои тази година по време на демонстрациите в Сърбия, Черна гора, Хърватия, а преди няколко месеца и в България. 

Критиката е, че обществено-правните телевизии и радиа не могат да работят свободно, а се възприемат като рупор на управляващите, поради което са едностранчиви. Как могат те да изпълнят своята мисия за отразяване на широкия обществен спектър, щом са възприемани и използвани като инструменти на правителството?  

Има 2 фактора, които доказват политическото влияние. От една страна, това са контролните органи, т.е. надзорни съвети. Те се избират от парламента или от други държавни институции. Това естествено създава зависимости.

Всъщност тези органи би трябвало да представляват отражение на обществото и да бъдат свободни при взимането на решения - например при избора на генерален директор.

От друга страна, повечето радиа и телевизии изцяло или частично се финансират от държавния бюджет. Често финансирането не е достатъчно и няма перспективна финансова стратегия, на базата на която медиите да могат да планират дългосрочно. 

Т.е. имаме картината на нещата и яснотата къде са основните проблеми. Какви са възможностите за промяна?  

Гледаме на нашето проучване като на основа за възможни следващи проекти и искаме да дадем импулс за реформирането на обществено-правните телевизии и радиа в Югоизточна Европа.

През последните месеци водих разговори с някои от генералните директори. Може да се каже, че положението навсякъде е сложно. Като медийна програма ние предлагаме подкрепата си на базата на опита от Германия. Ние насърчаваме диалога с ръководните кадри на медиите, с надзорните съвети и с политиците. Заради това планираме и следващи проекти през идната година. 

Акцентът в резултатите от допитванията е съвсем ясен: достоверността! В момента, в който обществено-правните медии се възприемат като инструменти на правителството и на държавата, независимостта липсва. Дало ли е допитването някакви импулси в това отношение, можем ли да смятаме, че правителствата ще променят нещо...  

Това е продължителен процес, който протича успоредно с цялата демократична трансформация на бившите социалистически страни. С което за съжаление са свързани и постоянните отстъпления назад, към авторитарното. Освен това в тези страни доверието към медиите е много ниско - включително и към обществено-правните.

Трябва да е ясно, че заради обществената си отговорност тези медии не са играчка в ръцете на политиците. Те трябва да бъдат най-вече източник на надеждна и обективна информация. Това е по-важно отвсякога в днешния фрагментиран дигитален медиен ландшафт.  

Би могло да се стигне и до следното еретично твърдение: 30 години след демократизацията обществено-правните медии не са станали по-независими, близостта им до държавата дори е укрепнала. В такъв случай не би ли било по-добре да се премахнат? 

Не, според мен обществено-правните медии са значима част от демократичното общество - ако могат да работят независимо. Бих пожелал Европейският съюз да обърне повече внимание на тази тема.

Това се отнася между другото и за Европейския медиен съюз и за обществено-правните медии в Германия - работещите в тях може да имат нужда от подкрепа. Принципно ми се струва, че Югоизточна Европа за съжаление твърде често е подценявана. 


 

Сподели в
 

По време на Конференцията на ГЕРБ в София се разиграха грозни сцени на насилие срещу наши колеги, журналисти. Ето какво разказа Генка Шикерова за случилото се с нея и Полина Паунова:

07.08.2020/12:00

Глоба от 3 до 15 000 лв. грози комика и тв водещ Николаос Цитиридис. Причина за сезиране от страна на СЕМ на Цитиридис е предаване от 25 юни тази година, в което си прави шеги с жените, жертви на домашно насилие.

06.08.2020/12:00

Специализираният наказателен съд в Словакия е отложил за 3 септември заседанието си, на което трябва да произнесе присъдите си по делото за убийството на разследващия журналист Ян Куцяк и приятелката му Мартина Кушнирова, съобщи словашкото национално радио, цитирано от ТАСС.

05.08.2020/18:53

Албанската прокуратура съобщи, че е наложила запор на имуществото на бизнесмен и медиен магнат, заподозрян, че е изградил бизнеса си с пари, спечелени от трафик на наркотици, предаде АП.

05.08.2020/11:47

Книгата на журналиста Ахим Пурвин "Един германец с българска (от)лична карта" ще бъде представена на 4 август в Ловеч, съобщават от общинската администрация.

04.08.2020/12:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020 /12:36 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки