Начало
 
 

Княз Никита Лобанов-Ростовски: България е моята родина. Русия е моето отечество!

13.12.2019 /18:39 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Всеки от дошлите на премиерата застана да получи автограф от княза

Както казват древните китайци: „Да живееш в интересно време“. Та въпреки това наше „интересно" време, животът ни поднесе и едно приятно преживяване, което се случи в Литературния клуб „Перото“. Оказа се, че пространството отесня от събралите се на представянето на книгата на Никола Филипов „Чий шпионин е княз Никита Лобанов-Ростовски”.Сред тях бяха не само любопитни да се докоснат до необикновената съдба на руския благородник, но и негови приятели и близки.

Книгата на българския писател и публицист, който над двайсет лета вече живее в Лондон, е една вълнуваща илюстрация на съдбата на руската емиграция у нас и за драматичния житейски път на едно от лицата на параноичния ХХ век . Да се чете тази книга е опит в изпитанието и страданието, каквото представлява житейският път на княз Ростовски, смята директорът на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ проф. Валери Стефанов, който беше водещ на вечерта.

Силно развълнуван, авторът Никола Филипов разказа как се е родила идеята за написването на книгата. При една поредна негова среща с княза той му показал уникални и прелюбопитни оригинални документи, свързани със съдбата, живота и страданията на семейството му в онези пълни със страх и ужас години на детството, когато поради жестоките изпитания и затвора на малкия Никита му се налага преждевременно да порасне и да се сблъска с демоните на ХХ век. Как неговите родители са били жигосани с клеймото, че са шпиони, което властите у нас лепват и на момчето, което дори не се свенят да хвърлят в затвора.

Шпионската одисея следва княза през целия му житейски път, което е и тъжно и жалко, защото е един, балон надут от лъжливите съмнения, че щом се срещаш със световни личности, или пък работиш само като един обикновен гид, значи си…шпионин. Тази тънка червена линия, минаваща през книгата на Никола Филипов, обаче спомага  да се разкрие един богат образ, необикновен характер и многостранната дейност на руския аристократ, чиито корени тръгват от Рюриковичи,основоположници на древната Рус. Четейки книгата, се докосваме до личност, която спокойно можем да наречем едно от лицата на ХХ век.

Автор на предговора на „Чий шпионин е княз Никита Лобанов-Ростовски“ е политикът Румен Петков, лидер на  партия АБВ, който сподели, че това е книга за съдба, преминала през епохи, но в основата си, имаща човешко достойнство и чувство за принадлежност. „Всъщност, през целия си живот княз Никита Лобанов-Ростовски не е случил на режим – заяви Румен Петков. - Преди 1944 г. го преследва фашисткият режим, след това ние сме направили каквото сме могли за него, а може би и в повече - отнемане на къщата, бащата в затвора, а той самият на 11-годишна възраст е в затвора. След 1990 г. кандидатства за българско гражданство, той, роденият в България, училият в България и гордеещ се с българските си приятели, като Любомир Левчев. През всичките тези години той е искал българската си принадлежност и когато подава документи за българско гражданство, демократичният режим през 1992 г. иска удостоверение от… разузнавателното управление в САЩ, че той е благонадежден.“

Това Румен Петков сподели, за да подчертае,че това е една житейска съдба, изпълнена с драми. „И тези драми в основата си имат чувство за принадлежност – каза лидерът на АБВ. – Той е автор на една велика фраза: „България е моята родина. Русия е моето отечество!“ Независимо от това, което му е причинила през годините, обича родината си България и принадлежи на отечеството си Русия. Това неща, които заслужават почит и уважение и бих казал, поклон. Князът е сред най-големите дарители на българските музеи – Природо-научния музей, Панорамата в Плевен. Почти няма музей, който да не е уважил. В Русия също е един от най-големите дарители. И неговото чувство за принадлежност е човешко богатство. Независимо от причиненото той принадлежи на родината и на отечеството си, а това го прави по-значим, и е от малкото българи, които съм чувал да прави сравнение за културния живот в България преди 50 години и сега. Направи си труда да извади на колко значими европейски и световни културни фестивали България е била домакин десетилетия наред и да види днешното състояние. Всички ние трябва да се гордеем,че имаме сънародник като Никита Лобанов-Ростовски. Както и всички руснаци трябва да са горди, че имат сънародник като него, защото това му чувство за принадлежност трябва да бъде видяно, чуто и разбрано в продължение на целия му родови и личен житейски път.“ И като говорим за епохи, то с чиста съвест ние самите бихме определили Никита Дмитриевич като епоха.

Думите на главния герой на книгата на Никола Филипов бяха посрещнати с много топлина и аплодисменти. И тук ще отворя една скоба, за да спомена, че мнозина наши сънародници, напуснали страната и заселили се негде по света, говорят български с акцент или пък дори си позволяват да забравят много от красивите български думи. Е, за разлика от тях руският благородник и до ден-днешен говори прекрасно езика на Ботев и това той показа на премиерата в „Перото“.

„Пред вас стои потомствено ченге – каза в началото княз Ростовски. - Моите предци са дошли в България през 1924 година. От тогава започва преследването от органите на нашето семейство, които са били така добри да зафиксират всичките си притеснения, които сега се намират в архива. Имах възможността да събера много документи, част от които са публикувани в книгата. Тази книга показва как добре е работела агентурата в България, което исках да покажа на младите, които си нямат и представа от онези години. Да се види как министърът на вътрешните работи изработва технология как да заставят майка ми да стане шпионин. В зависимост от режимите тук, уликите са били конюнктурни. От началото шпиони за Русия, Франция, Германия. И аз съм удостоен, че на 13-годишна възраст съм зачислен като шпионин за Франция. Документите, публикувани в книгата доказват, че съм бил шпионин на много държави. На базата на снимки аз съм в приятелски отношения с главата на разузнаването на САЩ, на Съветския съюз, на РФ, на България и това се публикува в книги и списания. Така че не мога нито да ви потвърдя, нито да ви разочаровам, че не съм ченге. Доказателствата са в книгата.“

Свежа струя във вечерта на премиерата на книгата на Никола Филипов за житието и битието на княз Лобанов-Ростовски внесе Георги Йорданов. Още влизайки в „Перото“, той предизвика оживление при срещата си с него, говорейки на френски език. Та бившият министър на културата се обърна към Никита Дмитриевич със „Скъпи княже!“: „Като всички вас съм честит,че присъствам на един културен празник – каза Георги Йорданов.- Не съм чел книгата, но като познавам княз Ростовски, имам представа за автора и издателя, и спонсора, и съм сигурен, че ще зарадвате читателите несамо с факти, но и с вълнения и с човеколюбие. Казвам човеколюбие,защото темата за шпионите е вечна и нищо ново по земята. Но аз имам представа за много чудесни синове на Русия, които са изстрадали несамо от нея, но и от други държави, но дълбоко в сърцата си остават повече руснаци, отколкото живеещите в необятните предели на Рус. Например Святослав Рьорих, с когото бяхме приятели. Аз съм бил в Бангалор, а той тук много пъти, и ми е разказвал за страданията на своя баща – великия Николай Рьорих. След революцията унищожават черкви и манастири със световни шедьоври сътворени от него. Където и да отиде, го преследват като шпионин, но той си остава човек на света, гражданин и патриот на Русия. И накрая мечтае да се върне в отечеството. Защо казвам всичко това? Защото чувството за прошка, за разбиране на другия, дори на неговата глупост, е едно висше човешко качество. И аз се радвам, че княз Ростовски е надживял и обидите, и огорченията и сега с шега ни поднася онова, което почти е невероятно – едно 13-годишно дете да бъде преследвано като престъпник. А ние го виждаме като една светла личност.“

И тъй като на премиерата бяха дошли синът и съпругата на отишлия си наскоро голям български поет Любомир Левчев, княз Никита Лобанов си припомни за срещите си с него, като се спря на една, състояла се в бившия хотел „София“ на площад „Народно събрание“. Това се случило през 1974 г. когато пристигнал да бъде сключен първият народен синдикален заем с България. Влиза той в хотели и пред него е Левчев и виждайки го, го прегръща, като срещу него се впуснал бодигардът на поета. Левчев се обърнал към него с думите, че това е наш човек.

„Представяте ли си – аз врагът на народа, а той член на ЦК, казва, че съм техен човек – върна лентата на спомените князът. – Дружбата ми с Любомир Левчев е една от най-светлите страници в моите, и въобще в човешките отношения. Той член на ЦК, а аз „потомствен враг на народа“. Левчев продължаваше да се среща с мен от 1974 г. и след това, като правеше рискове, които не можех да си обясня. Канеше ме през лятото в Дома на писателите във Варна. Седях с неговото семейство, а на съседна маса писатели от Съветския съюз.Вечеряхме с представители от ЦК на партията, които се обръщаха към мен с „княже“, а съветските писатели бяха далеч от нашата маса. Предполагам, че Любомир е заплатил някаква цена за тази наша дружба. Това е уникално и много рядко могат да се срещнат хора, които пренебрегват личната си сигурност и утвърждават своето приятелство с един враг на народа.  Съжалявам, че той не е между нас, защото е един от най-скъпите ми приятели и му се покланям като самурай на 90 градуса.“

Представянето на книгата „Чий шпионин е княз Никита Лобанов-Ростовски“ бих нарекла малък жест към руския аристократ и в памет на неговото семейство, заради това, което е сторила родината му България с тях.

За сайта на СБЖ авторът на книгата „Чий шпионин е княз Никита Лобанов-Ростовски“ сподели:

НИКОЛА ФИЛИПОВ: ЗА ЕДНА ТАКАВА ЛИЧНОСТ СЕ ПИШЕ ЛЕСНО

Как се пише книга за такъв човек-Вселена, г-н Филипов? Трудно или лесно? И как открихте княза, за да я напишете, тъй като всеки ще се подведе по заглавието и ще търси на страниците на книгата тази линия. Но вие правите един уникален портрет на княза, и то по един елегантен начин?

От 20 години живея в Лондон, но не знам от колко пък се познавам с княз Никита Лобанов-Ростовски. Преди няколко години, когато го посетих в новия му дом, той ме посрещна с думите: „Всеки път, когато слизам от самолета някъде, си мисля, че ей сега ще ме арестуват като шпионин.“ При това мое посещение по-голямата част от разговора ни беше посветен на тази тема. Как родителите му са били подозирани като шпиони, а за него десетилетия наред са писали и предполагали, че е шпионин на различни държави. Например преди 1944 г. родителите му са били регистрирани като английски, френски и дори… съветски шпиони, защото бащата посетил офиса на Аерофлот. А самият княз Лобанов-Ростовски на 13години е регистриран от българските власти като шпионин.

Лично той ми предостави част от досиетата и аз в тази книга разчовърках най-вече тях.Самото заглавие е негово. Той си го хареса. Умувахме много с него. Дори аз в началото бях измислил „полишипионин“. За една такава личност може да се каже, че се пише лесно, но на отделни моменти и много трудно. Лесно,защото има много публикации за него. Дори самият аз преди да започна да пиша книгата бях публикувал около десетина статии за него, за дарителската му дейност, за спортните му заслуги – бил е юношески шампион по плуване в България, и за разни други отделни моменти от живота и съдбата му. Фактически първо трябва да се прочете всичко, което е написано и публикувано и да открие есенцията, да разговаря с него, в отделни моменти да има потвърждение, добавяне на нови факти.

А има ли нещо неизвестно за княз Лобанов-Ростовски, което да не е намерило място в книгата?

Много неща. Ако трябва да напиша всичко, то ще се получи огромна книга с хиляди страници. Днес времето е ценно и никой не чете дебели томове и затова реших да синтезирам само най-важното и да го предам по най-интересния начин.

Животът на княза би могъл да послужи за заснемането на един многосериен филм. Вие бихте ли се съгласили да напишете сценарий за сериал?

Това е много добра идея. Но не знам дали ще ми стигне времето да го напиша, защото вече съм на 70 и кусур години, но бих се опитал. Да, това е интересна идея и защо не!

Още по темата:

http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=44673

и

http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=43329

 

Сподели в
 

На 27 януари от 19 часа в Галeрия-книжарница „София Прес“ ще бъдат представени книгата на Йордан Радичков „Хора и свраки" и изложбата с оригиналните рисунки на автора към нея.

18.01.2020/08:19

Първата открита извънредна прожекция на новата суперпродукция „Ханът и империята” на режисьора акад. Людмил Стайков - дигитална версия по неговата знаменитатата трилогия „Хан Аспарух“, ще бъде на 14 януари т. г. от 19.00 часа във Фестивалния комплексен център във Варна.

11.01.2020/20:09

На 21.01. 2020 г. от 18.30ч. в Съюза на българските журналисти на етаж 3 ще се състои представяне на книгата "От розата – уханието, от човека – човечността" на Гоар Хнканосян, посветена на словесната фолклорна съкровищница на арменския народ, а именно на пословиците и поговорките му. Ще бъде открита и изложба на арменски мотиви.

10.01.2020/09:40

Първото събитие по повод наближаването на Китайската Лунна Нова година – Годината на Металния плъх, е концертът, който ще се състои на 15 януари т.г. в столичната зала „България”. Той е организиран от посолството на КНР у нас със съдействието на Столична община и министерството на културата.

09.01.2020/16:16

На 9 януари от 18:00 часа в галерия „Дебют“ в София се открива първата самостоятелна изложба на Ивайло Стоименов със заглавие „Медитация върху обект чрез фотография и композиция“.

09.01.2020/12:00

 Представяме ви

За журналистката Милена Димитрова изпращането на годината беляза един много приятен факт - излезе от печат нейната поредна книга с интригуващото заглавие „Втората България“. Тя е плод на нейния двегодишен упорит труд и срещите й с наши сънародници, тръгнали да дирят късмет по широкия свят. Премиерата на „Втората България“ ще е на 14 януари в 18,30 ч. в Литературния клуб „Перото“.

07.01.2020 /11:01 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Едно от ярките събития в края на миналата година беше излизането от печат на двуезичната книга (български и английски) „Бай Иван- безпристрастният свидетел. Иван Христов Юскеселиев, фотожурналист 1887-1947“,чийто съставител е известният фотожурналист Иво Хаджимишев.

02.01.2020 /14:14 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Испанският фоторепортер Хуанчу Родригес бе убит заедно с още хиляди панамци преди 30 години - при американската интервенция в централноамериканската република, извършена, за да бъде отвлечен Мануел Антонио Нориега, прекалено осведомен за тъмните дела на ЦРУ и Джордж Буш-баща в региона

22.12.2019 /16:25 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ръководителката на медийния мониторинг на ГИСДИ представи монографията си „Меди@избори“. Премиерата на книгата предизвика голям интерес и разгорещена дискусия.

20.12.2019 /18:24 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Предаването на Радио Кърджали "Полет над Родопите" отбелязва третия си рожден ден. Автор и водещ на 2-часовото предаване е Божидар Чолаков.

05.01.2020 /17:15 | Източник: БНР

В залата на „Държавен архив“ Силистра се състоя възпоменателна вечер за преподавателя, историка, краеведа, научния изследовател и общественика д-р Станка Георгиева, приживе член на едно от двете дружества на СБЖ в крайдунавския град.

30.12.2019 /13:03 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Глобалната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки