Начало
 
 

Милена Димитрова: „Втората България“ все повече ще липсва на държавата ни

07.01.2020 /11:01 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


За журналистката Милена Димитрова изпращането на годината беляза един много приятен факт - излезе от печат нейната поредна книга с интригуващото заглавие „Втората България“. Тя е плод на нейния двегодишен упорит труд и срещите й с наши сънародници, тръгнали да дирят късмет по широкия свят. Премиерата на „Втората България“ ще е на 14 януари в 18,30 ч. в Литературния клуб „Перото“.

В книгата си Милена Димитрова разказва за съдбата на над два милиона българи, които се откъснаха от корените си след 1989 година. В книгата си тя разкрива 50 лични истории - накъде тръгнаха хората, какъв е животът им. Анализирани са и приликите с миграцията от нашите земи към Украйна, Аржентина, Щатите преди повече от век. И още - за икономическия смисъл и как се променя идентичността на сънародниците ни по света.

И не само текстът е интригуващ и заслужава да бъде прочетен, а и оформлението на книгата буди приятни усещания. То е дело на дизайнера Людмил Веселинов, който е използвал картина на магичния майстор на четката Димитър Казаков-Нерон.  

Милена Димитрова е известен журналист и автор на десет книги. Награждавана е с отличията "Златен век" за принос към българската култура и "Златно перо" на СБЖ. Носител е и на международната медийна награда на SEEMO и д-р Ерхард Бусек "За по-добро разбирателство в Югоизточна Европа". Специализирала е в Университета в град Колумбия в американския щат Мисури, работила е осем години в Белгия и има представа от първа ръка какво се случва с българите по света.

След като книгата вече е факт, Милена, какво остана у теб след срещата с българите по света? 

За първи път ми се случи, и то след десет книги, издателство да ме потърси точно заради човешките истории на българите по света. Признателна съм на “Книгомания”, че с тяхното увеличително стъкло много повече хора ще си дадат сметка с какви самоубийствени темпове и защо изчезваме.

А намери ли отговор на въпросите:

Защо българите напускат страната?

Как я виждат отвън?

Чувстват ли се като дърво без корен?

И само бедността ли е причина да изоставят родния дом и да си търсят късмета по света?

Заради всичките тези въпроси се залових да пиша книга, и то по тема, която е жива във всяко българско семейство и огнище. Епидемичното гурбетчийство през последните трийсет години откъсна деца и родители, млади и стари, от всеки български род, във всеки град, село, окръг и област.

А не виждам държавата да взема адекватни мерки за тази своя половина, която се изля извън границите. Забравила е тези хора. Не поддържа връзка с тях. Прежалила ги е, живи! Политиците крачат важно по жълтите павета,  а не забелязват как населението се стопи много пъти повече, отколкото след двете световни войни. На нито една партия не й изнася по това да се оценява политическото й „можене“!

Искам тази тема да отиде по-напред в дневния ред на обществото. Има нужда от силна държавна мисъл и от действия, за да не се разпокъсва отечеството – и то в мирно време, в демокрация.

Къде намери „Втората България” на географската карта на света?

Навсякъде, от Австралия до Северна Америка и Канада.

Кое те провокира да напишеш книга за българите в чужбина?

Разговорите с тях започнаха съвсем невинно - сътрудничех на брюкселския сайт на Георги Готев www.bulgarianpresidency.eu и помагах за рубриката „Диаспора”. Още в началото на 2018 г. ми светна пробуждащият сигнал, че българската диаспора е несъразмерно голяма по пропорции и по скорост на изтичане. И че последиците скоро ще лъснат фатално, също както се видя източеният язовир “Студена”. Ама не вода се изля, а живи хора се откъснаха от нас, българите в България, и то в мащаб от милиони.

Проумях и защо няма точни данни колко са българите по света. Първо, защото е трудно да се преброи нещо, което вече го няма. И второ, защото тази истина не изнася на никого. Има правителствен доклад, приет от Министерския съвет през 2016 г., който ги изчислява на 3,5 милиона души. Т. е. по-силната и кадърна половина от държавата избра по принуда или доброволно гурбета, за да издържа роднини, за да изучи по-добре децата си, за да реализира човешкия си потенциал. Ето защо „Втората България“ се разпиля по света.

Чрез разкази за личните съдби и истории на наши сънародници, поели по света да си търсят късмета, несамо показваш причините да напуснат България, но и животът им и какво са постигнали далеч от родината.

Петдесетте автопортрета са само една от шестте глави в книгата, защото всеки по различен начин е усетил и неподправено разкрива от какво му е прекипяло, защо е заминал, смята ли да се връща и как изглежда България. Хората говорят ненагласено и по-вярно, отколкото ако само бях преразказала патилата им. От събраните на едно място 50 житейски истории става ясно, че причините да си тръгват българи от България са вътрешнополитически, а не са международни. Всеки ход в живота е личен избор, но сходни неща тласкат хората към такъв избор. Ако се отстранят причините, България няма да губи от силата си, от кръвта си, от човешкия си капитал.

Повече научавам от изстраданата мъдрост на хората. По-добре да ги чуем тях, отколкото полуграмотни политици да морализаторстват със заучени пиар шаблони.

Освен това анализираш приликите с емиграцията от нашата страна преди повече от век. А в какво виждаш разликата между тогавашните и днешните гурбетчии?

Разликите се заличават след първото поколение българи, родени извън България. Последствията скоро надвиват над причините за избора. Не самите емигранти, а децата им, т. е. първото поколение след емиграцията носи принадена стойност за приемащата държава. Така смята впрочем и Милен Петков от Сиатъл. Четох и стихове, в които съвременни бесарабски българи се обръщат към дедите си. И колкото мило да им говорят, в думите горчи упрек: „Предци сте ни, но защо не помислихте за нас, защо предрешихте съдбата ни?“.

Променя ли се българинът, напуснал родината си, като се установи в дадена страна и създаде там дом?

Българите са жилава порода, знаем. Оцеляваме при всякакви условия. Още повече, че по-свястната половин България се изля извън границите. Болно ми става, когато политиците не схващат защо е национално важно да се противопоставяме на асимилаторските провокации в Сърбия, в Македония, в Украйна, нито когато отговарят със заучени клишета на небезобидни изявления. Не бяха случайно изпуснати репликите на Ивица Дачич например, пък и на други съседи. В книгата по поставения въпрос се е изказала Меглена Хаджипетрова от Австралия: „Боли толкова много да наричаш друго място „у дома“!”. Чуйте, прочетете и ще се убедите, че „Втората България” говори по-мъдро от днешната политическа класа.

Как общуват „там“ българите помежду си? В много страни (Великобритания, Испания, Канада и САЩ…) излизат вестници на български език. Каква е тематиката им, главно с техния живот и проблеми ли е свързана, или се интересуват и какво става „у нас“? Какви са тиражите, разпространението, издръжката на тези медии?

През ноември и декември 2019 г. бях в Китай, с делегация на СБЖ. Китайската диаспора е една от най-големите в света. Сто милиона китайци живеят извън Китай. Както и три и половина милиона българи. Само че китайският народ е 1,4 милиарда, а ние, българите в България, останахме под 7 милиона. Да сравним: диаспората в най-бързо прогресиращата световна икономика е 0,00007 спрямо цялото население, а у нас е половината! Нещо тревожно и сбъркано се показва даже и в пропорциите, а не само в темповете на изпразване. Усещам колко ни липсва „Втората България“, и тя все повече ще липсва на държавата ни. Защото нямаме магнит, който да ги задържи.

Заболя ме от сравнението, като научих как Пекин излъчва нон-стоп новини за китайците по света на родния им език, по всички възможни канали, медии, сайтове, списания, телевизии. Цяла огромна агенция – Китайската новинарска служба, втората след Синхуа, с над 2500 щатни редактори и кореспонденти произвежда новини, снимки, видеа и четива за китайците по света. По този начин държавата стиска здраво връзката с нейните граждани. Пекин използва факта, че колкото и чужди езици да знаят, на китайците им е най-лесно да четат и да смилат информация на родния им език. Навикът да ги получават изпреварващо и безотказно създава доверие. Нямаме такъв аналог у нас, уви.

Когато си общувала с тях като журналист – какви мисли и чувства изпита?

Изслушах, чух добре 50 души, да речем 50 войника, но ги погледнах и като армия, щом обезлюдяването е по-опустошително от жертвите и в двете световни войни. Миграцията има не само исторически корени и принос за цивилизацията, тя носи драматични демографски, социални, икономически  и финансови промени. Няма да преразказвам, но в книгата става дума и за сбърканото отношение към нетния спонсор на нашите общини – българите по света.

Като журналист, каква е твоята прогноза: ще продължим ли да се топим за сметка увеличаването на броя „жители“ на Втората България, или ще започне голямото завръщане у нас?

Розалина, а ти самата имаш ли сърце и можеш ли да накараш дъщеря ти, талантливата Вергиния да се върне просто ей така, на юнашко доверие, за несравнимо по-ниска заплата и без гарантирани условия за професионална реализация, каквито вече е намерила в Белгия? Не, разбира се!

Затова смятам, че самозваните  призиви от типа на писмата „Върнете се“, по оперативни програми, пък даже и изписани на английски език – са лицемерни и фалшиви. Човек сам или със семейството си взема интимното решение да остане в чужбина или да се прибере под родната стряха. Решението е лична работа. Но конкурентната среда, доходите, условията за бизнес и наука са ангажимент на държавата.

Проблем е, че нашите „мозъци“ обикалят целия свят като светила – но бездомни, понеже науката у нас е безвъзвратно изостанала или застинала в някоя предишна епоха, и за това свидетелстват най-малко петима преподаватели и бизнесмени от „Втората България”.

 

Снимки Ромео Чолаков и личен архив

Сподели в
 

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020/17:25

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020/15:34

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

11.02.2020/20:51

За Ирина Асиова-Диамант в журналистическата гилдия често се казва, че вече е заела своето място сред холивудските съпруги, но за разлика от тях тя е доказала, че не суетата е нейно кредо, а здравото стъпване по земята и като всяка българка държи да има своето заслужаващо респект място в обществото.

03.02.2020/12:07

Днес от 20.00 ч. в зала 1 на НДК легендарният Оркестър на китаристите от Барселона с ръководител Сержи Висенте ще представи майсторството си пред софийска публика заедно с изгряващото българско мецосопрано Салина Александрова. Концертът е част от европейското турне на прочутия състав в чест на 30-годишнината от основаването му

31.01.2020/08:40

 Представяме ви

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020 /15:34 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

11.02.2020 /20:51 | Автор: Лилия Динова | Източник: СБЖ

За Ирина Асиова-Диамант в журналистическата гилдия често се казва, че вече е заела своето място сред холивудските съпруги, но за разлика от тях тя е доказала, че не суетата е нейно кредо, а здравото стъпване по земята и като всяка българка държи да има своето заслужаващо респект място в обществото.

03.02.2020 /12:07 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек, нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Репортери без граници“ (RSF) призова българските власти да спрат опитите си да сплашват журналистите в страната. В своя позиция, разпратена и до СБЖ, и до медиите у нас, международната организация подчертава, че през последния месец представители на медиите са обект на серия от вербални атаки и заплахи от висши представители на властта, включително премиера Бойко Борисов.

14.02.2020 /11:38

Дискусията ще се състои на 17 февруари от 10.00 ч. в Клуб "Журналист" на СБЖ, ул. "Граф Игнатиев", етаж 1. Във фокуса на обсъжданията ще е състоянието на медийната среда и предложените законодателни промени. Всички желаещи да участват са добре дошли.

10.02.2020 /20:19

Циничното отношение и обидните определения на управляващите към журналистите и към цялото общество не са инцидент, а брутална и трайна тенденция от години, която СБЖ категорично осъжда и винаги е осъждал. Вододелът е ясен - става дума за оцеляването на самата демокрация. Само единни като колегия и като граждани можем да я отстоим, заявява Снежана Тодорова, преседател на УС на СБЖ.

05.02.2020 /20:16

 Мнения

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Последните януарски дни, когато по божи закон би трябвало да са снежни и люти, а не са, както и събития, станали на две различни места, бая далечни, ми припомниха, че и шегата има две лица, а е и двуостра. Едно е на маса с компания, друго – когато засегне извътре някого или някои. Тежкò на засегнатия, но често пъти – повече за остроумния веселяк. А да не говорим, когато ни стоварват на главите обществени и управленски беди, които най-вече раждат вицове, вместо действия…

31.01.2020 /12:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 52 гости

Бързи връзки