Начало
 
 

Снежната топка на една книга

18.01.2020 /07:38 | Автор : Йосиф Давидов | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Йосиф Давидов

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

Убеден съм, че появата на книгата The Global PR Revolution (българското издание е озаглавено „Световната PR революция“) на Максим Бехар е значително културно събитие.

Сред стотиците автори на Allworth Press е и Максим Бехар. Подчертавам този факт, след като проучих каталога за 2019 г. на мощното издателство от Ню Йорк. Видях, че в него Бехар е единственият български автор, а The Global PR Revolution е редом до заглавия, засягащи фундаментални теми на нашето време.

Пол Холмс (Paul Holmes) определя книгата като „Отличен пътеводител“. Очевидно е, че основателят и президентът на един от най-авторитетните гласове на световната PR индустрия - The Holmes Report – е имал сериозни основания, давайки тази оценка.

От своя страна рецензентът на „Ню Йорк таймс“ Ерик Вeйнер (Erik Weiner) смята, че книгата доставя удоволствие.

Накратко: един работещ в България специалист в своята област отново утвърждава името си сред лидерите в тази „странна“ индустрия. Доказателство за това са и отговорите на 100-те видни експерти от 65 стани на въпросите, които Максим Бехар им поставя. Предполагам, че предлаганата социологическа добавка (изводите от анкетата) към основния текст, е била още един аргумент на американския издател в полза на книгата.

Това са част от формалните причини за извода ми в първото изречение.

***

Далеч по-съществено е съдържанието на тази „уникална енциклопедия“.

…Преди време на страницата на СБЖ отпечатах дълъг текст, в който не скривах своето безпокойство от факта, че PR индустрията може да убие журналистиката. В публикацията имаше своеобразна провокация; писах за „лошата“ PR, която се покрива почти напълно с пропагандата (клиентът плаща, за да му се пришият ангелски крила) и за „добрата“ журналистика, служеща единствено на истината.

Внимателният прочит на книгата (убеден съм, че българското издание е точно отражение на оригиналния текст), както и направените допълнителни проучвания по отделните теми в нея, ме накараха да видоизменя мнението си.

…Основната идея на Максим Бехар е, че революцията на социалните мрежи и тяхното масово разпространение в целия свят – „всеки потребител притежава медия“ – е довела до рязка промяна в начина, по който днес се извършват PR услугите. Промяна, която авторът категорично определя като „революция“ и привежда стотици доказателства за това.

Някои от цитираните експерти – Shelley Spector от САЩ, Stuart Bruce от Великобритания, VivianLines от Сингапур и др. – предпочитат да говорят за „еволюция“ на бизнеса.Според мен, терминът е от второстепенно значение. Важното е, че „първото наистина глобално поколение вече е пораснало, свързано е от технологията, и започва да диктува как да правим всичко – как да мислим, да работим, да консумираме, да ръководим и да управляваме“ (David Gallagher, President, International Growthand Development, Omnicom PR Group, London, UK).

Именно този „скок от динозаврите до човеците“ (Vivian Lines, Global Vice Chairman, Hill+Knowlton Strategies, Singapore) води до завой на 180 градуса на цялата PR дейност: от „кого познаваме“ - в медиите, в корпорациите, в правителствата, - до „как и защо се свързват хората“ и какво означава това за организациите.

В деветте глави на The Global PR Revolution авторът разнищва подробно всеки аспект от „преобразения свят“ на тази индустрия. С различни примери, включително и от 25-годишната практика на създадената от него компания M3 CommunicationsGroup, на която е главен изпълнителен директор и президент, Максим Бехар доказва, че в епохата на социалните медии - с няколко милиарда потребители - PR разширява своя периметър на действие и смело нагазва в „териториите“ на други професии: управление на дигитални програми и мрежи, писане на ударни текстове, реклама, проучване на потребителските навици, маркетинг, бизнес стратегии, база данни, „обратна връзка“ и т.н.

Генът на този съществуващ от много десетилетия бизнес остава същият: да върши услуги на клиентите, срещу заплащане, като всяка друга дейност. Настъпили са действително революционни промени в методите, формите, каналите, бързината на реакциите, прозрачността, доверието и трудовите характеристики на хората, занимаващи се сериозно с тази дейност. И може би най-важното (българският автор го извежда като „първо правило): „И най-лошото решение е по-добро от никакво решение“.

Във връзка с тези промени Thierry Wellhoff (President&CEO, Wellcom, Paris, France) възкликва заедно с Бехар: „PR се върна!...PR е само част от другите професии (реклама, маркетинг, организиране на събития). Днес PR и качеството на взаимоотношенията е ключ към комуникирането и изграждане на доверие - PR се върна!“.

***

Авторът често пише за традиционните медии и за новите социални медии, особено за Facebook, Twitter, Instagram с техните милиарди потребители в целия свят. В текста още по-често се среща понятието „комуникация“. Максим Бехар доказва, че революционната промяна е в начина, по който PR специалистът трябва (би трябвало) да съобщава на обществото (потребителя) истината - само истината! - за продукт, действие или поведение на своя клиент. Използвайки високите комуникационни технологии, а скоро и изкуствения интелект, тази индустрия може (би могла) бързо и успешно да информира.

…Информирането - при това „истината и само истината“ – е основна характеристика на журналистиката. Означава ли това, че „върналата се“ PR дейност ще погълне (убие) журналистиката?

М. Бехар не поставя въпроса, но дава да се разбере, че в този бизнес, създаден главно от професионални журналисти, навлизат (ще навлизат) все повече млади журналисти, способни да изразят по привлекателен и кратък начин (в Twitter се пише със 140 знака) идея, която да привлече вниманието на колко може повече хора, без да забравя, че тези хора също са „репортери, редактори, издатели“ в някоя от социалните медии, която „притежават“.

Казано иначе, специалистът предвижда все по-широко присъствие на специфично пишещи хора в PR бизнеса.Характеризирайки съдържанието на PR посланията, той фактически очертава професионалния профил на тези „разказвачи на истории/случки“ - хора, занимаващи се със srorytelling. Няма значение дали ще се наричат журналисти или не. Самият Максим Бехар добронамерено казва, че те трябва „да разкажат случката“ по начин, различен от начина на журналиста (дава симпатичен пример с мастило на автоматична писалка, което не се заличава от дъжда). Мисля, че той поставя границата, отвъд която поглъщащата много професионалисти от други области PR индустрия няма да прекрачи – границата на качествената журналистика.

***

След повторното прочитане на The Global PR Revolution аз съм оптимист за бъдещето на истинската журналистика като стабилен мост между фактите, събитията, изтъкнатите личности, обикновените хора и обществото.

Разбира се, добрите журналисти също използват (и ще използват в обозримото бъдеще) новите комуникационни технологии и различните печатни, аудио-визуални и смесени носители.На практика чудесната книга на Максим Бехар индиректно чертае и параметрите на журналистическата професия.

Казано съвсем схематично, разликата между голямата журналистика и PR е в:

- тематиката (журналистът не е ограничен от нуждите на конкретни клиенти);

- жанровете (все повече се налагат репортажът, интервюто, коментарът, анализът, публицистиката – в традиционните медии или в отделни книги);

- публиката (тя е по-ограничена, но е подбрана, нещо като „групи по интереси“; говори се за „клубна журналистика“);

- профила на самия журналист (увеличава се броят на професионалистите на свободна практика, на блогерите – големият испански всекидневник „Ел паис“, например, има рубрика „Една страна на блогове“, в която се отпечатват най-интересните и злободневни текстове на испански и латиноамерикански блогери;

- влиянието на личните уеб страницина утвърдени автори (в равносметката за 2019 г. КеворкКеворкян съобщава, че на страницата си е имал 71 публикации, които са получили 547 408 харесвания, 31 908 коментара и 85 247 споделяния).

***

Непривично е за един репортер да се захваща с ролята на рецензент.

Но в The Global PR Revolution съзрях една търкаляща се по ската снежна топка, около която се напластяват десетки размисли за много съвременни професии, които не са пряко свързани с PR индустрията.

Мисля, че книгата на Максим Бехар наистина е своеобразен пътеводител в безбрежните дебри на днешното технологично, глобално и взаимосвързано общество.

 

П.П. Българското издание на „Световната PR революция“ ще бъде официално представено на 21 януари.

 

Сподели в
 

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021/15:21

Застигна ни нов удар срещу свободата на мненията и публичното слово

16.02.2021/15:41

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021/20:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

Съюзът на българските журналисти като синдикално-творческа организация, обединяваща и много жени журналистки, следва тази траектория редом до Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите.

08.03.2021 /08:08

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки