Критична година за медиите

18.01.2020 /18:28 | Източник: capital.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


"Да преминеш рубикон", означава, че си на прага да направиш такъв избор, връщане назад след който няма. Българските медии са точно в такава ситуация. Изправени са пред ключови промени, които ще определят бъдещето им за дълго време напред.

В сектора на частните медии предстои в средата на тази година да завърши сделката за придобиването на една от двете най-влиятелни търговски телевизии - bTV. Инвестиционния фонд PPF на чешкия милиардер Петр Келнер трябва да финализира придобиването на българския канал заедно с други четири медийни актива в региона (Румъния, Хърватия, Чехия и Словакия) от сегашния ѝ американски мажоритарен акционер СМЕ. Изходът от тази сделка е особено важен на фона на променената медийна собственост в основния й конкурент на тв пазара - "Нова тв".

През април 2019 г. братята Домусчиеви купиха "Нова тв" от скандинавския й собственик MTG за 185 млн. евро. След влизането им в медията започна процес на освобождаване и напускане на ключови журналисти и редактори и каналът пое изцяло проправителствен курс.

Затова и в сектора съществуват опасения да не би bTV да последва съдбата на "Нова". В момента тя все още е алтернатива на властта и казионната журналистика. Попадането й в ръцете на собственик, незапознат и нечувствителен към медийната среда в България, може сериозно да подкопае доверието и в нея. На етапа изглежда твърде вероятно Петр Келнер да продаде много бързо телевизията и изборът на купувач ще определи до голяма степен посоката, в която ще се развива медийният пазар. Чешкият бизнесмен ще може да избира между местен играч и международна компания, която има инвестиционен, а не политически интерес, прогнозира capital.bg.

През тази година ще продължи обсъждането и ще се промени Законът за радиото и телевизията, което пряко ще засегне основните играчи в сектора, но най-много двете обществени медии. Предстои Съветът за електронни медии (СЕМ) да избере нов генерален директор на БНР. Очаква се прокуратурата да обяви резултатите от разследването на причините за финансовата криза в БНТ. Институцията влезе и в БНР след като през миналата година сигналът на програма "Хоризонт" в най-слушаното време спря без ясна и оправдана причина.

БНТ трябва да продължи да предприема сериозни стъпки за предотвратяване на фалита на медията. Най-важното в този процес обаче, е тя да не загуби мисията си да предлага обществено полезно програмно съдържание и да се върне там, където й е мястото - при хората и качествената, аналитична и критична журналистика. Положителни сигнали в тази посока все още няма. Защо телевизията затъва и как ще устои на кризата предстои да разберем скоро от първия отчет, който генералният директор Емил Кошлуков е задължен да представи пред СЕМ. Също и от проверката на прокуратурата.

"Независимостта на медиите ще е основният проблем и тази година. Предстои да видим какво ще се случи с bTV, но се надявам да дойдат инвеститори, които разбират, че всеки може да прави телевизия, но не всеки може да прави журналистика. Затова ще гледаме внимателно новините на bTV и "Нова тв" – те на зрителите ли говорят или техните репортери са с широко отворени очи дали има дузпа. Сливането на футболна собственост и медийна собственост не е новост на нашия пазар", коментира преподавателят в журналистическия факултет на Софийския университет доц. Жана Попова. Тя е категорична, че очаква през тази година журналистите да са застрашени от "съдебни дела, финансови проверки и прокурорски думи". "И единственото възможно спасение е журналистите да работят като гилдия, а не като наемни служители", каза Попова.

Изпитът БНР

Годината започва с конкурс за нов директор на радиото. Съветът за електронни медии реши да проведе процедура за избор на генерален директор на БНР, след като предсрочно бе прекратен мандатът на Светослав Костов заради безпрецедентното спиране на сигнала на програма "Хоризонт" и съмнения за намеса в редакционната независимост на медията. За изпълняващ длъжността беше посочен Антон Митов, който беше директор на архивния фонд в радиото. По закон той може да заема временно поста не повече от три месеца. Сега той е един от шестте претенденти да поемат за постоянно управлението на БНР.

Според журналистката в БНР Силвия Великова процедурата по избор на директор е важна и защото от него ще зависи общественото радио да остане трибуна за различни гласове. "Този избор е още по-важен, защото е предсрочен – след тежка криза и след безпрецедентно прекратяване мандата на генералния директор заради грубо нарушаване на Закона за радиото и телевизията. Тази криза, заради която все още текат прокурорски проверки", коментира тя.

Изключително важно е през 2020 г. да се напомни и да се защити задължението на обществените медии да бъдат именно обществени, подчертава медийният анализатор и докторант в журналистическия факултет на Софийския университет Николета Даскалова.

През изминалата година станахме свидетели на достатъчно недопустими заявки и действия БНТ и БНР да бъдат отдалечени от обществената си мисия. "Ако това продължи да се случва и през тази година, ще бъде фатален удар срещу плурализма и съпротивителните сили на медийната среда като цяло. В този смисъл изборът за генерален директор на БНР е знаков тест за 2020 г.", категорична е Даскалова. А крайният резултат от това състезание има потенциала както да обнадежди, така и силно да обезвери защитниците на свободното слово в България.

Изборът, който предстои, ще покаже дали опасността за БНР е неутрализирана, или просто ще бъде изпълнена поредната поръчка за овладяването и на общественото радио, но този път "по-интелигентно".

Внимание със закона

Не бива да забравяме, че заради кризата в общественото радио беше създадена специална парламентарна комисия и се ускори работата по промените в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). "Но пак е време да припомним на пишещите закони – медиите са фирми, но по-особени от другите. Техните собственици трябва да инвестират в журналистическите разследвания, в качествено направени новини, а защо не и в по-сложни форми", коментира Жана Попова.

До края на март правителството трябва да подготви план за развитието на медийната среда, както и да предложи модел за финансиране на обществените медии, който да гарантира независимостта им.

Отвъд конкретните проблеми на средата и хората, и представителите на бизнеса искат от медиите да им дават стойностно съдържание с добри примери и успехи, които да вдъхновяват всички, за да си поставят цели, да се развиват, да искат да са дейни и да са двигател в обществото.

Влошаването на медийната среда и компромисите в съдържанието доведоха до понижаване на доверието в медиите. Как това влияе на рекламодателите, които искат да инвестират бюджетите си в качествено съдържание? Според управляващия директор на агенция Media Club Катерина Буюклиева са малко телевизионните рекламодатели, които вече имат изграден рефлекс и за които се подбира много прецизно съдържанието, около което се позиционира спотова реклама. "Въпросът е къде и как аудиторията избира да гледа това съдържание. Огромният ежедневен информационен поток (в голямата си част със съмнителен произход и качество) променя нагласите и разклаща доверието към медиите", коментира Буюклиева.

По думите й все още бизнесът в България не се стреми да инвестира в качествено съдържание, "има светли примери, но наистина са по-скоро изключение", допълва Буюклиева.

Според изпълнителния директор на All Channels Communication Group Александър Дурчев за съжаление спадането на качеството на съдържанието в националните телевизии е повсеместно в момента. "Има една ирландска поговорка, че когато приливът дойде, вдига нивото за всички лодки. Ние за съжаление сме в обратната ситуация. В тази връзка очакванията и изискванията на рекламодателите се адаптират към средата. Или рекламодателите странят от конкретни предавания, чието съдържание генерира интерес, но е противоречиво, или търсят алтернативни канали за марките си", коментира Дурчев. Той очаква през 2020 г. тенденцията от последните години за лек ръст в рекламните инвестиции в медиите да продължи. В най-голяма степен ръстът ще се генерира от дигиталните медии и телевизията. "От гледна точка на инвестициите в съдържание може да очакваме положително развитие", допълни Александър Дурчев.

 

м.л.

Сподели в
 

Американският Knight Center ще проведе безплатен онлайн обучителен курс на тема "Цифрови разследвания за журналисти: как да проследяваме цифровата диря на хора и организации" от 5 октомври до 1 ноември 2020 г.

23.09.2020/12:00

Първите 20 години на Михаил Вешим тънат в неизвестност. Никой нищо не е чувал за тях. Самият той твърди, че е бил послушно дете и старателен ученик, но никой не му се връзва.

21.09.2020/09:01

Детският журналистически клуб "Кандилце" при Православния информационен център в Благоевград възобновява занятията през октомври, съобщава blagoevgrad.utre.bg.

18.09.2020/15:22

Видни личности се включиха в кампания за бойкот на фейсбук и инстаграм, за да принудят най-голямата компания за социални медии да ограничи разпространението на езика на омразата и пропагандата, съобщи АП.

17.09.2020/14:05

Специално звено на словашката полиция арестува трима известни съдии и двама предполагаеми техни съучастници по подозрение в корупция, предаде ДПА.

15.09.2020/16:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Шефът на новата Комисия за външна намеса в ЕП ще бори с крути мерки дезинформацията от Русия и Китай. Той е от групата на социалистите и демократите, но е фен на американското нахлуване в Ирак, на Саркози, на Макрон и е оказал неоценима услуга на Саакашвили. Гастролирал е и в Украйна. Син е на оставилия не по-малко интересна диря Андре Глюксман.

29.09.2020 /12:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Очакваме Вашите предложения до 20 октомври 2020 г., можете да номинирате и журналисти от други дружества, пише в писмо до председателите на журналистическите дружества председателят на СБЖ Снежана Тодорова.

30.09.2020 /15:25

Днес, 28 септември 2020 година, в делови порядък по телефон и електронна поща бе поискано мнението на членовете на Управителния съвет на СБЖ за насрочване продължение на заседанието на Отчетно-изборното Общо събрание на Съюза на българските журналисти, състояло се на 19 и 20 септември т.г., за попълване съставите на УС на СБЖ, КС на СБЖ и Комисията по журналистическа етика - провеждането на Общо отчетно-изборно събрание на СБЖ за 31 октомври 2020 година.

28.09.2020 /16:23

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки