Начало
 
 

За българските „осветени дворове“ в Русия и неосветените днес истини

23.01.2020 /10:56 | Автор : Никола Терзиев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Никола Терзиев с Шолоховата Аксиния, край Тихия Дон...

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

Споразумението става популярно с многозначителното име „Нефт-Газ-Желязо“, като  дешифровката е ясна: срещу прякото си строително участие България реципрочно ще получава нефт, газ, железен концентрат, а от Коми АССР – дървен материал.

Специално за Коми си струва да отворим една доста интригуваща скоба – тъй като има факти и обстоятелства, които са почти неизвестни за днешната, колкото широка, толкова и шарена публика. Ето за какво става дума. През седемдесетте години България се захваща с изграждането на своите действително крупни промишлени обекти, които „изяждат“ огромни количества дървен материал, близо 6-7 милиона кубометра за година. Учените бият тревога – сеч над 2,5 милиона кубометра означава страната да се обезлеси буквално за няколко години!

Правителството трескаво търси спасителни варианти, които всъщност са си чиста екзотика – внос от Етиопия, Конго, Малайзия, Индонезия, Иран, та дори и от степната Монголия? Но сметките хич не излизат, цените са непосилни за все още слабосилната българска икономика. Все пак уж някакъв договор е подписан с Гвинея – за съвместен добив на мебелна дървесина. Даже е сключено споразумение за създаването на обща дърводобивна компания, едно малко чудо за социалистическите догми и стереотипи! Но работата се разсъхва – и общото предприятие, слава богу, поне успешно е продадено на гвинейската страна…

Прави се опит съвместно предприятие да се създаде и с Канада – но условията на „капиталистите“ са безбожни: в компанията да работят само канадци, да получават заплати в местна валута, и то тамошни заплати!

Така се стига до решението „Коми“

Между България и СССР е сключено споразумение, съгласно което нашата страна ще добива за година 3,6 млн. кубометра дървен материал, при съотношение: 60 на сто от заготвения лес остава  за съветската страна, 40 на сто за българската. В северната автономна република пристигат близо 18 хиляди нахъсани български „лесоруби“ и строители, които за  няколко години буквално преобразяват тайгата. СССР предоставя на „братушките“ качествени горски терени, плюс съответната мощна техника. Българите секат и разкрояват дървения материал, строят жилища, училища, детски градини, болници, домове на културата. прокарват уникални пътища, изграждат промишлена инфраструктура, въобще, събуждат за живот тайгата. Донасят и южна емоция, невиждани за Севера български продукти (там и сега ги тачат и търсят, да не кажа  сънуват), колоритни обичаи, песни, танци, та ако щете и фамозните за онова време…дънки?!  А съвместният българо-съветски тръст „Мезенлес“ се превръща в най-крупното в СССР (смята се дори и в света!) дърводобивно предприятие. В периода 1968 – 1993-а година в Коми са работили около 150 хиляди българи! Неслучайно самите руски хора често наричат северната република – „Коми-България“…

За да дойде 1993-а, когато северната  одисея – за едни вълшебна приказка, за други неоправдана авантюра – приключва. Времената са се променили, „братство“ и „братушки“ са забравени думи, дори до обичайното „пито-платено“ се стига през сложности и перипетии. Филип Димитров и Иван Костов съдят руснаците за 150 милиона долара неиздължен дървен материал, Елцин ни го връща тъпкано с иск за 300 милиона нанесени екологични щети от „безразборна и дива (?) сеч“. Е, накрая има едно хладно ръкостискане за фифти-фифти – и в 1997 г. „братството“ унило  приключва; българското консулство в столицата на Коми Сиктивкар е закрито, просто вече не е нужно...)

Толкова за „дървения“ сюжет, нека се върнем към чисто строителното българско участие в СССР. За реализиране на внушителния замисъл  от българска страна през 1969-а е създадена специална (и мощна!) строителна организация.

Основните сили са съсредоточени в изграждането на няколко минно-обогатителни комбината (плюс съпътстващите ги жилищни, пътно-строителни и инфраструктурни обекти) на Курската магнитна аномалия – в Губкин, Стари Оскол, Курск, Железногорск, Белгород. Още тук ще спомена, че трийсетина хилядното селище Стари Оскол днес е почти половин милионен град!

Буквално за година-две в Голямата страна пристигат около двадесет хиляди квалифицирани български строители. Решението е не само икономическо, но и подчертано политическо! За читателите двайсет хиляди може да е просто цифра, но за специалистите е огромна, дори трудно въобразима, по замисъл и мащаби, задача! Да се „извадят“ от бранша толкова много най-опитни работници,  за „отрицателно“ време да се организират и изпратят в непознати и определено сурови условия – това си  е  изключително сериозно изпитание, с което България се справя повече от достойно. Справя се изумително!

През годините българското строително „нашествие“ в Съветския съюз става все по-мащабно. Дори самото споменаване на „географията“ на обектите предизвиква респект и удивление: Русия, Украйна, Белорусия, Прибалтика, Коми, Туркмения, Узбекистан, Азербайджан, Армения, Грузия, Дагестан, Чечено-Ингушетия, Казахстан (май не остана неспоменато и „непобългарено“ кътче от  необятната страна!) – това са азимутите, това са ширините и далнините, където нашите вграждаха майсторство, ум, сърце и  дух – в десетки и стотици наистина уникални строежи!

Тук, простете, ще  си позволя една шега. Докато – къде насериозно, къде с присмех, се спрягаше мистерията на века: „България –шестнайста република“, българските строители наистина я „създаваха“ и заселваха, тази „република“. Насред самия СССР…

Имах човешкото и професионалното щастие

да бъда първият български журналист, командирован в Коми

и да разкажа как са и какви ги вършат нашите „българи – юнаци“ в тази необятна и непозната тайга. А скоро след като се завърнах и публикувах серия репортажи (явно са впечатлили съответните фактори от „високото място“), ме изпратиха за много години в Москва, като част от екипа на бъдещия вестник „Български строител“. Под заглавието на тази удивителна „газета“ (още не проумявам как симпатичнитге руски момичета от типография „Гудок“ почти безпогрешно набираха непонятния за тях текст?) беше отбелязано точно така: „За българите, работещи и учещи в СССР“.

С един много специален парспорт в джоба имах фантастичния шанс да кръстосам Голямата страна, наистина надлъж и нашир – от Карпатите до Владивосток,  от Мурманск до Кавказ. Практически навсякъде, където бе стъпил български крак и твореше българска ръка!

И ето че след близо половин век отново бродих по местата на моята житейска и професионална младост. Когато  се отправях на едно наистина изключително, почти едномесечно  пътешествие (вижте ги само спирките по пътя: Москва, Сибир, Коми, Ростов на Дон, Зерноград!) един колега и приятел ми заръча да си отварям очите на четири и да се вглеждам  старателно в руските „неосветени дворове“. Както например го е правил Радичков, по времето на своите великолепно описани митарства из Сибир…

Е, вглеждах се повече от старателно, отварях си очите не на четири, ами на осем - но видях нещо много различно. Великата страна здраво се е захванала да освети и подреди своите „дворове“. Строи се както може би никъде другаде по света, вдигат се смайващи жилищни комплекси, впечатляващи търговски центрове, прокарват се опнати по конец пътища. Няма я някогашната сивота, полупразните магазини с километровите опашки, навъсената улица. Руснаците наистина са взели нещата в собствените си ръце и успяват – в днешния тъй сложен свят – да си преобразяват страната и да си оправят живота.

И си мисля нещо, колкото простичко, толкова и естествено: Защо са ни изкуствени, книжни думи за нашите връзки и отношения, както и всички неоснователни отричания и  зли хули към братската страна, когато животът ни поднася чисти, живи примери за истинност и непреходност!

И като че ли точно думите на настоятеля на строящия се от българска фирма храм на ул. „Красный маяк“ в Москва, отец Александър, са най-лаконичното, но и най-точното обобщение на този  разказ за удивителното българско присъствие в Русия:“Поклон, човешка и божия благодат за прекрасните български строители и люде!“

 И без всякаква патетика, за пореден път, ще се повторя: това присъствие е не само на строителните карти, а и в душите, в паметта на руските и българските  хора.

Снимки: Авторът и руски колеги и приятели

Сподели в
 

В тези изпълнени с много напрежение, тревоги и дори страх дни, е много хубаво, когато някой ни поднесе споделен от него спомен. А този на колегата ни Енчо Господинов за ненадминатия Кърт Вонегът наистина ни дава разтуха и приятно усещане.

07.04.2020/12:10

Талантлив журналист, поет, редактор, истински поборник- така остава в историята роденият в Свиленград Александър Кипров, от чието рождение се навършиха 140 години.

02.04.2020/18:37

През 1927 г. в Хасково киносалоните са затворени за дезинфекция, а учениците са във ваканция.Това са едни от най-сериозните противоепидемични мерки, прилагани в града и документирани от тогавашната преса.

01.04.2020/14:28

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020/13:28

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

16.03.2020/12:59

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Да бъдеш първи е предизвикателство. На първо място за самите нас, защото не е прието да се страхуваме от предизвикателства. Защото Първи, това за нас е съдба!“ Така огромната армия от журналисти, режисьори, продуценти, водещи, оператори определят работата си в Първи тв канал, или както всичките му казват Главният канал на Русия. На 1април той навъртя четвърт век. 25 години упорит труд и катерене към върха.

03.04.2020 /15:05 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Легендарният антифашист, прочул се със свалянето на нацисткия флаг от Акропола през 1941 г., бе и пламенен журналист, оглавявал вестниците "Ризоспастис" и "Авги". Той си отиде на 97-годишна възраст.

01.04.2020 /20:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В тези изпълнени с много напрежение, тревоги и дори страх дни, е много хубаво, когато някой ни поднесе споделен от него спомен. А този на колегата ни Енчо Господинов за ненадминатия Кърт Вонегът наистина ни дава разтуха и приятно усещане.

07.04.2020 /12:10 | Автор: Енчо Господинов | Източник: kvadrat5.bg

Талантлив журналист, поет, редактор, истински поборник- така остава в историята роденият в Свиленград Александър Кипров, от чието рождение се навършиха 140 години.

02.04.2020 /18:37 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният секретар на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерес подкрепи предложенията на британската организация „ЧЛЕН 19” към медии и журналисти как да действат, за да предоставят само достоверни факти насред пандемията от коронавирус. Но и държавите не бива да злоупотребяват със ситуацията и да я използват като предлог за преследване на свободното слово, настоява още ЕФЖ.

03.04.2020 /16:51

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки