Начало
 
 

Проф. Жени Захариева: Държавната политика е в дълг пред медиите

26.01.2020 /15:37 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф.Жени Захариева направи романтичен концерт в Несебър. Снимка на пресцентъра на община Несебър

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

Миналата година тя имаше концерти в Япония, които за пореден път дариха меломаните в страната на изгряващото слънце с много наслада и позитивно отношение към нашата страна.

В своя първи брой за тази година авторитетното списание "Онгаку но томо" е публикувало рецензията на Хироко Уеда за нейния концерт в Токио на 24 октомври 2019 година, посветен на тройния юбилей в българо-японските отношения - 110 години от установяването на приятелски отношения между Япония и България, 80 години от официалните  дипломатически връзки и  60 години от следвоенното им възстановяване. На събитието е присъствал и президентът Румен Радев със съпругата си.

„Нейната перфектна техника и звукова изразителност (тя е учила при  Татяна Николаева и Вера Горностаева в Московската консерватория) бяха впечатляващи, а изпълнението й, което  се различаваше от това на руските пианисти, бе наистина  много интересно – се казва в рецензията. - По-точно, чувахме  връзката между музиката и интонациите на човешката реч.“ За българската изпълнителка мнението от гостуването й в Япония е, че нейните изпълнения са „силно впечатляващи и вълнуващи за публиката“.

За приноса на проф. Жени Захариева и дългогодишната й дейност за развитието на българо-японското сътрудничество и огромната й заслуга за популяризирането на културния обмен между двете държави, всеотдайната й помощ и насърчаване обучението, професионалното развитие и изявите в чужбина на млади японски таланти, тя получи през миналата година най-високото отличие на Япония - императорския „Орден на Изгряващото слънце - Златни лъчи с лента“.

За това как в Япония се отнасят към българската култура, нейните ученици в Държавната консерватория „Панчо Владигеров“ и за класическата музика днес у нас разговарях с проф. Жени Захариева за сайта на СБЖ.

Проф. Захариева, имахте концерти в страната на изгряващото слънце. Как посрещнаха там една българка, която спокойно можем да назовем „посланик на българската култура по света“?

В нашето изкуство сцената е и „трон“, и „скамейка на подсъдим“... Оценяват те по майсторството, националности  няма.Това е предимството.Защото музиката няма нужда от превод. Тя е най-съвършеното творение, създадено от човек за човек. Всеки артист “оживява“ или по-точно“претворява“ творбата на композитора по свой начин, а публиката оценява дали е бил убедителен... От щастливите артисти съм, радвам се на успех.

Ето какво пише за вашия концерт в японското списание за музика “Онгаку но томо“: “Концертът премина с голям успех... перфектна техника и звукова изразителност... стил на голям майстор“ .

Имах 3 концерта – в Токио, Осака и Нара(първата столица на Япония). Незабравими са впечатленията ми. Концертите минаха при пълни зали и хубав успех. Свирих музиката на трима романтични композитори - Мусоргски, Брамс и Шопен. Три различни свята. За Мусоргски музиката е мисия – да изрази и страданието, и величието, и могъществото на своя руски народ. А в музиката на  Брамс откривам  изповед на душата – нейната  дълбочината , скритата нежност, но и сила. А в  Шопен, този най-велик „поет“ на пианото -  красотата е водеща, всичко трябва да е красиво, и страданието също...

В концертите е взел участие и ваш ученик японец.

Да. Тъй като концертите ми бяха посветени на тройния юбилей на дипломатическите ни отношения с Япония, реших че би било интересно японски пианист да изпълни българска творба, още повече, че имаше и друг юбилей - 120 години от рождението на Панчо Владигеров. Помолих Юске Хосака, мой студент (28 г.) да изпълни в началото на концерта ми пиеса от нашия класик.

Добра идея. А обичат ли японците нашата музика?

О, да. Мисля,че именно в Япония най-много се свири българската музика. Дължи се и на нашите професори, които са преподавали там (проф. Джулия и Константин Ганеви и др), но и на самите японци. Те намират в нея даже нови нюанси, които са неочаквани за нас. Например, през 70-те години на миналия век проф.Тойо Асакава прави фурор с изпълнението на Третия концерт за пиано с оркестъра на Токийската филхармония под диригентството на Ал. Владигеров (сина на Панчо Владигеров). Той записва и компактдиск с творби на Владигеров. Издава и книга за Владигеров в Япония.“Вълшебните български ритми ги няма в никоя друга музика“ – казва Тойо Асакава.Радостно е, че той бе удостоен миналата година с наградата на Министерството на културата “Златен век“.

Председател сте на журито на Международния конкурс за пиано "Йохан Себастиан Бах" в Япония. Това, безспорно, е голямо признание на българската култура, а за вас какво означава и участници в него учат ли при вас в Държавната консерватория?

Конкурсът “Й.С.Бах“ се провежда ежегодно. В него участват винаги около 250 млади музиканти от цял свят.Интересното е всеки член на журито веднага гласува след изпълнението на участника и пише кратко пожеланието си след бала който му дава (напр.забележки, а може и да го похвали). От България са участвали няколко пъти в конкурса, като Зорница Иларионова, цигулка има първа награда през 2018 г., Яна Зеленогорска, Светослав Тодоров – също са лауреати в предишните издания на конкурса, а миналата година 10-годишният Константин Башиков взе първа награда в категория “Прелюдии и фуги“...  

Носител сте на един от най-високите ордени на Япония – императорския „Изгряващото слънце- Златни лъчи с лента“. Как се чувства една българска музикантка кавалер на това престижно отличие?

Радвам се, че моят творчески актив в Япония- концерти, майсторски класове по пиано, членство в жури на международни конкурси се оценява толкова високо. Мисля, тази награда  немалко я дължа и на традицията –„пътеката“, която е изградена през годините чрез гостуването на нашия детски Радиохор, на нашата Национална опера, чрез преподавателската дейност на наши професори.

Според вас какво място имат медиите в оформянето вкуса на днешния българин към културата, музиката, изобразителното изкуство? Забравени ли са нашите музиканти от нас журналистите?

Днес положението на медиите е изключително тежко.Вижте колко прекрасни печатни издания минаха на електронен  вариант по финансови проблеми. Мисля, държавната политика е в дълг пред медиите. Трябва да се намери начин да се поощряват ,да се подпомагат финансово именно медиите, които формират "лицето", културния облик на нацията. 

Като изявен музикант и преподавател, как контактувате с младите си колеги? Стефан Данаилов, лека му пръст, остана в спомените на своите ученици като учителя с главно У и техния най-голям съветник. Във ваше лице студентите ви какво намират?

Няма по-голяма радост за един учител, когато вижда негов ученик да се осъществява като прекрасен професионалист, а при нас и като артист на сцената. Мои ученици са професори и концертират не само у нас, но и в чужбина. Например в САЩ, Германия, Австрия... Поддържам с тях връзка, помагам със съвети. Радвам се двойно повече на техните успехи, отколкото на моите. А дали за тях съм учител с главно "У", попитайте тях. Мога да каже за моите учители в Московската консерватория (проф. Вера Горностаева и проф.Татяна Николаева), че са най-добрите в света...

 

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020/16:23

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020/12:06

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020/19:35

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020/11:54

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020/20:10

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020 /15:47 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020 /16:51 | Автор: Боян Бойчев | Източник: Дума

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки