Начало
 
 

Журналисти през 872-тe дни блокада: Трябва да помним!

26.01.2020 /15:44 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В дните на блокадата на Питер журналистите не спират своята работа. те дори сами разпространяват вестниците си сред жителите на града

872 дни - една цифра, пълна не само с героизъм, но и с много страдания, мъка и жажда за живот. Толкова дни жителите на Ленинград го защитават от фашистките окупатори и са били готови на всичко, за да не стъпи никога хитлеристки ботуш в града на Нева. От 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. продължава блокадата на града. 76 години след като се слага край на ада, не е забравен и подвигът на журналистите в Северната Палмира

В цял свят са известни думите на голямата поетеса Олга Бергхолц, издълбани на внушителния мемориал на Пискарьовското гробище:

„Благородните им имена тук не можем да изброим,
тъй като са много под вечната охрана на гранита,
но знай ти, който разглеждаш камъните,
никой не е забравен и нищо не е забравено“

Безкрайни са списъците на починалите от глад и студ и от непрекъснатия вражески обстрел. Човешкият разум трудно може да приеме преживяното.

Владимир Путин посочи в Йерусалим по време на откриването на монумента „Свещ на паметта“ един малко известен факт, който накара всички да изтръпнат и да се преклонят пред жителите на блокадния Ленинград. Същите тези хора, лишени от хляб, вода, ток и топлина, продължили да се трудят за победата, да се занимават с наука и изкуство, да правят журналистика и са дали за нуждите не фронта 144 тона кръв! Умиращи от глад! Дори само над този факт трябва да се замислят ония, които с лека ръка се опитват да зачертаят подвига им. Историята е тази, която ще съди и каже къде е истината…

Ще си позволя да цитирам откъс от книгата на блокадницата Елена Скрябина „Години на скитане. Из дневника на една ленинградчанка“: „Смъртта владееше града. Хора умират и умират. Днес, когато минавах по улицата, пред мен вървеше човек. Той едва местеше краката си. Изпреварвайки го, неволно погледът ми се спря на неговото страховито посиняло лице. Помислих, че вероятно скоро ще умре. Наистина можеше да се каже, че върху лицето на този човек лежеше печатът на смъртта. След няколко крачки се обърнах и спрях, следях го. Той се отпусна на бордюра, завъртя очи и започна бавно да пълзи. Когато се доближих до него, беше вече мъртъв. От глад хората толкова бяха слаби, че не се съпротивляваха на смъртта. Умираха така, все едно, че заспиваха. А обкръжаващите ги полумъртви хора не им обръщаха никакво внимание. Смъртта се превърна в явление, което наблюдавахме на всяка крачка. Свикнахме с нея и се появи пълно равнодушие, защото ако не днес, то вероятно утре такава участ чака всеки от нас. Когато на сутринта излизаш от дома си, първото на което се натъкваш, са труповете, лежащи на двора или на улицата. Те дълго лежат там, защото няма кой да ги прибере.“

И как може като прочетеш такива редове, да останеш равнодушен?

И въпреки, че близо три години хората от града на Нева са живели в Ада, те не са спирали да работят, да обичат, да посещават концерти, а за цялата тази преизподня журналистите са разказвали в изданията, където са се трудели, за да може страната и светът да разберат за безпримерния подвиг на питерци.           

През дните на блокадата ленинградци са научавали новините от вестниците „Ленинградска правда“, „Смяна“, „На стража на родината“, списанията „Ленинград“, „Звезда“, „Бележник на агитатора“ „Пропаганда и агитация“. В годините на войната и блокадата са се печатали такива издания, като „За Родината!“, „Удар по врага“, „Напред“, „Фронтова истина“, а  заводски многотиражки, като „Ижорец“ или „Балтиец“ са имали огромни тиражи. На вестникарските будки дори е можело да се намери и детското списание „Огън“.

Покрай вестниците и списанията в блокадния Ленинград са били отпечатани и 35 милиона листовки и плакати и по въздушен мост от Голямата земя са доставяни в града както най-важните заповеди, така и централните издания.

По време на войната „Ленинградска правда“ само веднъж не е  успяла да отпечата целия си тираж. На 25 януари 1942 г. броят вече е бил готов, но през целия ден в града няма ток. Между другото, този вестник е основната печатна медия на Ленинград. Тиражът му надхвърля 200 хиляди екземпляра и по важност се равнява на производството на боеприпаси и печенето на хляб. Истински герои са кореспондентите от военния отдел на вестника Марк Ланской, Михаил Михальов, А. Рискин, Олга Смирнова и другите техни колеги.

За това, колко са важни вестниците в блокирания град, още по време на войната пише в „Правда“ поетът Николай Тихонов: „Никога няма да забравя как в окопите на Нева, на батареите в Пулково, сред разузнавачите, по летищата, в блиндажите и землянките войниците и командирите четяха своя боен вестник. Чакаха го, как търсеха в него описанието на подвизите, новото в овладяването на всички видове оръжия, статиите за своите старши началници, отговорите на писмата, песните и стиховете, как жадно ги четяха в прекъсванията между боевете.“

Звучи малко патетично, ще кажете, но пък за сметка на това носещо надеждата да разбереш нещо повече за своя роден град, за хората, които нечовешката блокада превърна в герои и ангели. Стотици журналисти,

отхвърляйки клишетата, са писали с жив език

с желание са разказвали за подвига на „малкия човек“ , за този или онзи обикновен жител на Ленинград. Може да се каже, че в най-тежките дни обемът на градската преса е намален до две страници, но тиражите не. Читателите редовно получават „Ленинградска правда“ и „Смяна“, на позициите си бойците на ленинградския фронт четат „На стража на Родината“, а по въздушния мост от Голямата земя редовно самолети доставят за питерци „Комсомолска правда“, „Правда“ и „Известия“.

На страниците на най-тиражния вестник „Комсомолска правда“ всеки месец публикуват репортажи и писма от града на Нева, в които ленинградци разказват за своя живот в ада и условията в превърналият се във фронт град. Наред с печатните издания не замлъква и Ленинградското радио.

От септември 1941 г. то започва да излъчва в целия Съветски съюз

През октомври радиожурналистите стартират „Червеноармейски вестник в ефира“, който два пъти седмично разказва за бойните действия на Ленинградския фронт. А през юли 1942 г. в ефира тръгват предавания за партизаните и населението в окупираните от хитлеристите райони на страната.

Директни репортажи се правят редовно от предната фронтова линия , от окопите, от борда на крайцера, сражаващ се с вражеската далекобойна батарея, от борда на подводница, от зенитна батарея - и всичко това през дните на блокада се превръща в обичайно редовно събитие за фронтовите репортери Лазар Маграчов, М.Блумберг и М.Фролов.

След войната Лазар Миграчов си спомня за една изключително уникална история. Оказва се, че в най-гладния месец от блокадата – декември 1941 г., в едно от студиата на Радиокомитета се организира богат банкет. Огромната маса е отрупана с изключително много лакомства и деликатеси, от скъпи колбаси и сирена, нарязан бял хляб, захарници и плата със сладки и бонбони.

„При вида на това изобилие ми спря дъхът – си спомня Миграчов. – В този ден хлебарницата, в която пазарувах с купони за своето семейство, със закъснение докараха хляба и не бях слагал в устата си троха. А тук такова “зрелище за боговете“. За какво беше необходимо да се организира този пир, когато голямата част от ленинградците получаваха за денонощие 125 гр. хляб?! Оказа се, че наскоро в един от участъците на Ленинградския фронт бяха пленили няколко фашистки офицери и политическото управление решило да разговаря с тях „в непринудена обстановка“, за да получат ценни сведения от важно политическо значение. Разговорът с двамата офицери се записваше със скрит под масата микрофон. Фашистите бяха поразени, като видяха отрупаната с лакомства маса и си признаха: „Вие така богато ни гощавате, а ни казваха,че в Петербург умират от глад, че хората дори посягат на умрелите.“ След като интервюто с пленниците приключи, ястията бяха внимателно претеглени, описани и опаковани, след което бяха изпратени във фронтовата болница, където лежаха тежко ранените.“

А ето какво е предал като репортаж за московското радио военният журналист Василий Ардаматски от блокадния Ленинград: „Снаряд улучи препълнен вагон на трамвай. На своето работно място загина кондукторката Татяна Коншина. В главата беше ранена 4-годишното момиченце Женечка Бат. С линейката пристигнах в болницата където водят ранените по време на бомбардировки и обстрел на града. Стаите бяха препълнени с жени и деца. Току що почина и 15-годишната ученичка Верочка Куликова. В канцеларията на болницата пазят писмо до фронта на тежко ранено момче: „Скъпи бойци и командири от Червената армия. Аз съм Галишов Валя, ученик от 79-то училище, 3 клас. Баща ми е на фронта. Пътувах от училище с трамвая № 12. В това време ни удари снаряд и всички паднахме на пода, почувствах нещо горещо в десния си крак и видях кръв.Заведоха ме в болницата. Татко и бойци! Отмъстете на фашистите за мен и за другите деца, които тук се мъчат с мен и ще останат сакати.“

Думи, които трогват и се помнят. А е само един от многото всекидневни репортажи на Василий Ардаматски, който през всичките блокадни дни не е могъл да свикне с ада, който го заобикаля.

Ще споделя още един драматичен епизод за това как се е правила журналистика по време на блокадата в Северната Палмира. Линотиперите, набирачите на текстове, също имат своето място във вестникарската епопея. Майсторът Бартемиев е написал с последните си сили до своя колега „Отивам да умра“. И едва се добира до дома си. Там той облича предварително приготвената чиста риза и ляга да чака смъртта. Но не идва тя, а неговите колеги от печатницата, които като него са подпухнали от глад и едва се движат. Съобщили му, че неговият колега не се е явил на работа и няма да дойде и той трябва да отиде да налее страницата, защото вестникът няма да излезе. Колегите му помагат да се облече и го завеждат в печатницата. Бартениев приготвя макетите и когато се раздава шумът на печатните машини и се завърта вестникът, той пада и умира.

Въпреки всичките трудности в този толкова отговорен исторически период ленинградската журналистика е не само летописец на събитията, а и пълноправен участник в борбата срещу врага. Журналистите бързо пренастройват перата си на военна вълнá.  

Своите репортажи и статии от притиснатия в блокадния пръстен през всичките тежки и трагични дни пишат Александър Фадеев, Н. Тихонов, А. Прокофиев, В. Саянова и още много предани на града на Нева писатели и журналисти.

Но не бих могла да пропусна и да разкажа за едно друго голямо перо, с което имах късмета да се срещна и разговарям. Писателят Даниил Гранин. Много съм писала за неговото участие в живота на блокадния Питер, за книгата, която написа заедно с журналиста Алес Адамович - „Блокадна книга“. И в тези дни на 76-годишнината от края на Ленинградската блокада ми се ще да припомня неговата реч от 27 януари (деня на края на блокадата) 2014 г. в „Часа на паметта” пред депутатите в Бундестага.

Разказът на Даниил Гранин разтърси немските депутати

с разказаното за онези трагични и пълни с жестокост и героизъм дни, които той е преживял от началото до края на обсадата.

„Градът беше обкръжен от немските войски и на 17 септември 1941 г. отбраната на Ленинград рухна – започва своя разказа Гранин. – Блокадата започна внезапно и не бяхме готови за нея, нямаше запаси и продоволствие. Изведнъж въведоха купони, като отпускаха хляб по половин килограм на работещите и по 300 гр. на служащите. От 1 октомври – 400 гр., а от 20 ноември катастрофално намалиха дажбата – 250 гр. на работещите, 125 гр. на служащите и по толкова на децата – тънко парченце хляб, като половината беше от целулоза, а останалото - с примеси… По-късно едно след друго престанаха да работят водопроводът, канализацията, транспортът, трамваите, спряха тока и отоплението. Линията на фронта плътно се приближаваше към града…

Приближаваше зимата, люта и с температури минус 30-35 градуса. Огромният град беше лишен от всякакви жизнени запаси. Всеки ден безпощадно бомбите се изсипваха над него, а през деня го обстрелваха със снаряди. Горяха домове, а нямаше с какво да гасим пожарите, които по няколко денонощия бушуваха…

…..

А Хитлер повтаряше, че не трябва да се влиза в града, за да няма огромни загуби при улични боеве. Беше сигурен, че при такава храна и условия хората няма да издържат и ще се предадат. Ако гладът не ги застави, то още по-добре – населението ще измре и няма да се наложи да бъде изхранвано…

….

Маршал Жуков сочи цифрите – 1 милион и 200 хиляди души умират от гладна смърт. Смъртта унищожаваше тихо, безмълвно, ден след ден, месец след месец – през всичките тези 900 дни. Как да се скриеш от глада? Той настигаше всички сред стените на домовете, на работа, в жилищата сред празните тенджери, тигани и бюфети. Всичко се използваше за ядене – изтъргваха лепилото от тапетите, варяха кожени колани. Ядяха се котки и кучета, дори в един момент посегнаха и на мъртвите.

35 години след войната

с писателя Адамович написахме „Блокадна книга”,

където събрахме разказите на оцелели в блокадата. Там имаше ужасяващи примери. Като този: Умира тригодишно дете и майката слага трупчето му между прозорците, като всеки ден реже по парче от него, за да храни другата си дъщеря. Спасила я. Разговарях с тази майка и нейната дъщеря, която не знаеше подробностите. А майката знаеше това и не си е позволила да умре или да полудее, само и единствено в името да спаси дъщеричката си. И я спасила.

Ето в какво се е превърнал животът на блокадниците. Омразата е затъпяващо чувство. В него няма бъдеще. Трябва да умееш да прощаваш, но трябва и да умееш и да помниш!

На улиците и във входовете лежаха трупове, завити в чаршафи, силите не стигаха да ги погребат. Изнасяха ги на стълбищата или на шейни ги возеха до гробището, но и там не ги погребваха, а просто ги оставяха.

….

И въпреки това хората не озверяваха, а си помагаха. Виждаш паднал на улицата човек, минаващият край него го изправя и с последни сили ще го заведе до пункта с топла вода, за да се подсили. Спомням си как веднъж ми донесоха дневник на момчето Юра – на 14 години. Живеел с майка си и сестра си. Порази ме написаното, защото това беше история за съвестта на това момче. В пунктовете за хляб точно до грам теглели порцията хляб, който се полагал. За него трябвало се отрежат допълнително, за да може да го нагодят точно 250-300 грама. Задължението на Юра в семейството било да стои на огромната опашка, за да занесе вкъщи парчето хляб. В дневника си той признава какво мъчение било за него по пътя до дома да не се изкуши и да си отчупи малко късче, но не си позволил за това да разберат нито майка му, нито сестричката.”

И така, повече от час, подпиращият се на бастуна си 95-годишен писател разказва ужасяващи епизоди от Ленинградската блокада, от онези 872 дни, които и до днес карат много хора да плачат или да настръхват от ужас и недоумение, че това се е случило през ХХ век. Речта на Даниил Гранин е безпощадна. Той не говори, както мнозина в Бундестага са очаквали, за историческото помирение между немци и руснаци, за уроците от миналото и преодоляването на тоталитарното наследство в Германия и Русия. Той разказва за блокадата на града на Нева, говорейки на притихналите депутати за чудовищните и пълни с жестокост и смърт дни на жителите на Ленинград, останали без всичко за нормален живот, но не превърнали се в зверове. „Войниците са длъжни да воюват с войници, а войната е чисто войнишко дело – казва на немските депутати мъдрецът Гранин. – А в Ленинград беше изпратен гладът, който воюваше вместо войниците. Дълго време не можех да простя на немците тяхното очакване на капитулацията, очакването на гибелта на града.”

След приключването на неговата прочувствена реч Бундестагът сякаш  беше притихнал, а политиците стояха като замръзнали.

А самият писател, след като се прибира в Русия, споделя, че в Германия открил много нови приятели.   

Чрез този спомен за случилото се през 2014 г. на 27 януари, реших да припомня в тази година на отбелязване на 76-годишнината от падането на блокадата в града на Нева, защото само преди дни в Йерусалим евреи и руснаци откриха монумента, посветен на тази драматична годишнина „Свещ на паметта“, което ясно и категорично казва, че онези трагични дни не бива да се забравят.

И ще ми позволите отново да припомня думи на Даниил Гранин:                

„Съвестта ни е като малко представяне пред Бога. Омразата няма бъдеще! Да простим и да помним!“

Снимки от Санктпетербургския военен архив

 

Сподели в
 

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020/08:20

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020/20:41

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020/14:48

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020/09:22

В навечерието на 75-годишнината от победата над фашизма е хубаво да си спомним за Втората световна война, както се казва, от първо лице. Специално за сайта на СБЖ правнукът на големия възрожденец и учен Марин Дринов, първия председател на Българското книжовно дружество, предтеча на БАН, - д-р Владимир Сафронов-Дринов предостави фрагмент от спомените на своя баща (внук на Марин Дринов) Александър Дринов, участник от началото до самия край на войната в най-голямата и кървава месомелачка на ХХ век.

03.05.2020/21:47

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки