Начало
 
 

Сноудън: Тръмп създаде схема за разправа с непокорни журналисти

29.01.2020 /14:15 | Източник: Washington Post/Барикада Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Едуард Сноудън (вляво) и Глен Грийнуолд

Режимът на Жаир Болсонаро в Бразилия прилага срещу Глен Грийнуолд същата хватка, с която е преследван и Джулиан Асанж, пише Едуард Сноудън в своя статия във "Вашингтон пост"

Сайтът "Барикада" публикува на български статия на Едуард Сноудън, излязла във "Вашингтон пост" по повод повдигнати от бразилската прокуратура обвинения срещу разследващия журналист Глен Грийнуолд, за което сайтът на СБЖ вече информира. Предлагаме тук статията на Сноудън.

 

През миналата седмица бразилската прокуратура повдигна криминални обвинения против Глен Грийнуолд, награждавания с „Пулицър“ журналист и главен редактор на сайта Intercept, заради публикациите му, разобличаващи корупция на най-високите нива в бразилската държава.

Общественото значение на тези публикации е зашеметяващо. Едно от разкритията на бразилското издание на Intercept например бе, че известният съдия Сержио Моро е манипулирал съдебния процес срещу най-популярния политик в страната – Лула да Силва – за да бъде разчистен пътят към победа в президентските избори на Жаир Болсонаро. След встъпването си в длъжност Болсонаро веднага награди Моро като му повери министерството на правосъдието.

Предвид този контекст е разбираемо защо значителна част от бразилските политици – включително дори някои, свързани с опозорения режим на Болсонаро, също като организациите за защита на свободата на словото осъдиха нелепите обвинения като откровена политическа репресия.

Но колкото и да са абсурдни обвиненията за „киберпрестъпления“, те са опасни – и то не само за Грийнуолд. Те представляват заплаха за свободата на пресата навсякъде.

Правната теза, използвана от бразилските прокурори – че журналисти, които публикуват изтекли документи, са съучастници в престъпен „заговор“ с източниците на тези документи – е практически идентична с използваната от администрацията на Тръмп за обвиненията срещу основателя на WikiLeaks Джулиан Асанж.

И в двата случая обвиненията са в пълно противоречие с по-ранни заявления на властите. През декември бразилската федерална полиция обяви, че е било обсъждано дали Грийнуолд би могъл да бъде обявен за съучастник в престъпление, но се стига до недвусмислено решение, че не може. Това доста необичайно признание идва, след като през август 2019 г. съдия от бразилския Върховен съд изрично забрани на федералната полиция да разследва Грийнуолд. Тази позиция на съдията бе реакция на демонстративната агресия, проявявана към журналиста от страна на Болсонаро и неговите съюзници. Според съдията подобно разследване би представлявало „недвусмислен акт на цензура“.

Обвиненията срещу Асанж, повдигнати по исторически спорния Закон против шпионажа, дойдоха години след като същата теза бе обмисляна – и отхвърлена – от правосъдното министерство на бившия президент Барак Обама, макар екипът му съвсем да не беше фен на WikiLeaks. „Проблемът, който министерството имаше с разследването срещу Джулиан Асанж, бе, че няма начин да го обвини за публикуването на информация без същата правна теория да важи за всички журналисти. И ако няма да съдиш журналисти за публикуване на класифицирана информация, а министерството нямаше такова намерение, нямаше и начин да съдиш Асанж“, обяснява бившият говорител на правосъдното министерство Матю Милър.

Макар че Белият дом на Обама използва Закона против шпионажа от 1917 г., за да обвини повече източници на секретна информация от всички предишни администрации взети заедно, все пак границата бе прокарана преди повдигане на директни обвинения против репортери и медии, публикували такива документи. Когато през 2013 г. реших да разкрия  глобалния скандал с масово следене, разбирах тези неписани правила. Когато същият този Глен Грийнуолд търпеливо ме слушаше, докато обяснявах секретните доказателства за престъпленията на властите, всички в стаята знаехме – или си мислехме, че знаем – че последствията от нашия малък проект за разгласяване на истината ще са само за мен в качеството ми на оригинален източник на информацията.

Администрацията на Тръмп обаче, чието презрение към свободата на пресата е сравнимо само с невежеството ѝ относно закона, не проявява никакво уважение към подобни ограничения за преследване и съдене. Безпрецедентното решение издател да бъде съден по Закона против шпионажа ще има изключително опасни последици за журналистите в страната. Макар аз лично да вярвам, че Грийнуолд щеше да отрази разкритията за масово следене дори с риск да влезе в затвора, можем ли да кажем същото за всеки, работещ в медиите?

Има и друго сходство в случаите на Грийнуолд и Асанж. Тяхната непреклонност ги е превърнала в поляризиращи образи в очите на обществото (включително донякъде в мнението им един за друг). Някои хора са отблъснати от публикуването на информация, която е била прикривана от мощни фракции с политически цели, други – от изразяването на еретични мнения в най-големите публични платформи. Много е вероятно властите и в двете държави да са вярвали, че противоречивото обществено отношение към тези личности и идеологиите им ще разсее вниманието от по-мащабната опасност за свободата на пресата, създавана от тези процеси.

Въпреки всичко обвиненията срещу тези мъже масово са разпознавани като това, което всъщност са: усилия да бъдат обуздани най-настъпателните разследвания на най-безстрашните журналисти и да се създаде прецедент, който би могъл да заглуши дори по-малко непокорните репортери. И в двата случая веднага след огласяване на обвиненията десетки организации за защита на гражданските свободи и издатели ги осъдиха публично и излязоха с предупреждения за смразяващите последствия за свободата на словото, които без съмнения са умишлено замислени от прокурорите.

Най-съществената журналистика във всяка ера е точно тази, която властите се опитват да заглушат. Обвиненията срещу Грийнуолд и Асанж ясно демонстрират, че онези, които ги преследват, са готови да заличат пресата – ако могат.

................................................................................

Едуард Сноудън е автор на “Permanent Record” и президент на Фондация за свобода на пресата, неправителствена организация за защита на журналистиката в обществен интерес през 21 век.

 

 

Сподели в
 

В памет на колегата СТОЙКО ТОНЕВ, напуснал ни на 31 януари 2021 г., препечатваме от clubz.bg публикувания му в списание "Клуб Z" през 2014 г. фейлетон, подписан с неговия обичаен псевдоним Тони Филипов, д-р

08.02.2021/09:11

Отказът той да бъде екстрадиран в САЩ е повод за радост - но същото съдебно решение отхвърля свободата на словото и представя дисидентството като психично заболяване

05.01.2021/20:53

Да наречеш един журналист „махленска клюкарка с тъпи въпроси“, е не просто израз на слабост. А връх на политическата арогантност и убеждение, че вече всичко ти е позволено.

07.12.2020/20:17

Макар в делото срещу основателя на WikiLeaks да е заложено собственото им бъдеще, повечето водещи медии съзнателно прикриват беззаконните действия на Вашингтон и Лондон, пише авторът Джошуа Чо в изданието FAIR. Статията е преведена на български и публикувана в "Барикада".

23.11.2020/19:53

Известният публицист Любомир Давидков в навечерието на 10 ноември публикува свой коментар във Фейсбук и зададе остри въпроси: Защо днес някой не ми подскаже, кои позволиха професията на журналиста да бъде заробена от медийните преторианци на властта? Как критерий за професионализъм станаха съчинителите на измислени истории, удобни за търговци и безродници? Препечатваме коментара му.

09.11.2020/20:32

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

Съюзът на българските журналисти като синдикално-творческа организация, обединяваща и много жени журналистки, следва тази траектория редом до Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите.

08.03.2021 /08:08

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки