Начало
 
 

Ургант „дава съвет” на колегата си Цитиридис…

31.01.2020 /12:00 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Последните януарски дни, когато по божи закон би трябвало да са снежни и люти, а не са, както и събития, станали на две различни места, бая далечни, ми припомниха, че и шегата има две лица, а е и двуостра. Едно е на маса с компания, друго – когато засегне извътре някого или някои. Тежкò на засегнатия, но често пъти – повече за остроумния веселяк. А да не говорим, когато ни стоварват на главите обществени и управленски беди, които най-вече раждат вицове, вместо действия…

Тази банална истина ми прозвуча отново с факти от медиите през последните дни, и то в най-популярни предавания и рубрики. Ще изброя някои от тях почти без коментар – разчитайки на всеизвестните нашенски способности всичко да разбираме и коментираме.

Та: в един авторитетен вестник на страницата му с вицовете прочетох един графично подчертан като „изключително”- „Най-новият пернишки лаф: - Я, пусни чешмата да влезе малко чист въздух…” (С един виц – две попадения: водата и въздуха! Вярно, но жестоко за пострадавшите). Дългоочакваното телевизионно предаване на Дони пък скоропостижно умря – големият певец и източен мъдрец сгази лука с чувствата на обичащите се от един и същи пол: извини се и  си подаде оставката…

Масово и шумно рекламирано започна тази седмица шоуто на Николаос Цитиридис с амбицията да замести „Шоуто на Слави”. Надеждата на зрителите за нещо „ново и свежо” се изля в социалните мрежи: „иновативно”, „лежерно”, „комик от класа”, „невероятен талант”. Самият водещ сподели в ефира: „След първото шоу вече знам, че мога да превзема целия свят с екипа зад мен”. Това самочувствие бе конкретизирано и с примери: държавата се крепи на трима важни плешиви мъже. „Това са Гешев, Румен Радев и аз” И допълни: ”Четвърти плешив няма” (намек за Слави?). "И Гешев го споходи бърза слава, както и мен. Аз си имам платена публика, той - агитка"- след което обясни, че и двамата произхождат от могъщи фамилии - той от Цитиридис, а Гешев - от Цацаров. "Харесваме и един тип жени - с белезници".Спомена и Васил Божков, който вече бил в Клуба на изчезналите при Цветан Василев и пийвали вода от… Перник…

Самочувствието е нещо добро и нужно, но защо ли новата телевизионна звезда потърси медийния корифей Георги Лозанов да го „светне” какво може и какво не може да казва от екрана? Какво имаше предвид – „Може ли да казвам член?”, „Мога ли да показвам среден пръст?” и т.н. Явно си има своите притеснения, навярно свързани и с по по-солидни теми -  медийната среда у нас, намесата и поведението на властите…

Как да се избегнат подводните камъни и неприятностите?

Надали има водещ, който не се пита това още преди сутрешното си кафе. Отговорът дойде неочаквано и убедително нагледно по един оригинален начин „Как да се избегнат оскърбителните шеги”, демонстриран в поредното вечерно предаване на 7 януари по руския Първи канал от водещия Иван Ургант. Случаят си има предистория и тя си заслужава да се разкаже накратко…

Едно от предаванията започва с колаж, който да илюстрира раждането на американския актьор Никълъс Кейдж. Той е в люлка в обкръжението на овце и режисьорите  Михалков, Тарантино и Спилбърг – както раждането на Исус! В студиото присъстват френският актьор Депардийо и руският рапър Джизус. Православното обществено движение „Сорок сороков” приема колажа като пародия на иконата с изображение раждането на Исус Христос, така приема и думите на Депардийо при приготвянето на прасенцето, че ще го „принесат в жертва”, но не на кръста, а на блюдо…

Става голям скандал. Движението на православните християни иска предаването да се свали от екран, съд над водещия, лишаване от руско гражданство. Наложи се Ургант да се извини от екрана, да заяви, че не е искал да оскърби чувствата на вярващите; че „целта на хумористичното шоу е да развлича, да се шегува, а не да оскърбява, но в своите теми да говори и за религията, тя не трябва да се превръща в забранена тема”…

Навярно това извинение е било прието, защото в шоуто на 29 януари Ургант намекна за случая и показа как да се избегнат „оскърбителните шеги” – той се появи с една невиждана шапка с огромна периферия със завеска от  ресни, открита над лицето. Щом водещият произнесе нещо, което „не трябва” – в случая, че Депардийо бил дебел (или нещо подобно), завеските сами веднага се затвориха, лицето се скри и гласът изчезна…Оказа се, че с такава шапка се е появил певецът Били Портър при връчването на наградата „Грами”…Ургант разкри пред зрителите и подробностите: „Аз тази шапка не я контролирам. Тя е настроена така, че да се „затваря”, ако започна шега, която може да засегне някого”. А според ководещия Дмитрий Хрустальов тя може да намери и по-широко, универсално приложение – спира те например КАТ за проверка за алкохол, а ти – хоп! – дим да те няма…

Шегата си е шега, но я да си представим какъв кеф е за водещия, това навикано племе у нас: автоматично изчезва досадната слушалка от ухото, цензурата какво говориш от кого ли не – от тв началника до амбициозни и злопаметни политици, стоиш далече от съдебната система …. Мислите ли, че току така водещият Цитиридис пропусна при изброяването на тримата най-важни (спорно кой е най-плешив!) мъже в държавата името на най-важния – което не слиза от всички медии? Какво има против него? Страхува ли се от нещо? Да не каже нещо излишно, да не го разберат правилно?

Че ако тръгне например свежо да се бъзика с името Бойко, представяте ли си кво ще стане?! Шапката невидимка/недочувка обаче бди на пост!

И кой посяга на свободата на словото?

Как кой – капелата на Ургант! И съветите на Гого Лозанов вече не са актуални…

Смешно ли е?

Или тъжно?

 

 

 

 

 

Сподели в
 

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021/15:21

Застигна ни нов удар срещу свободата на мненията и публичното слово

16.02.2021/15:41

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021/20:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки