Начало
 
 

Мисирка, умиращ лебед или наистина журналист? Изборът е наш, колеги

07.02.2020 /16:09 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

Огън и жупел бълват журналистическите фейсбуци тия дни, разбунени от просташкото сравнение с „мисирки” ръснато, впрочем, най-любовно от самия мисир-председател към редовно отразяващите делата му журналистки - това е неговото разбиране да е „свойски” с тях, да ги приближава до своя образ и подобие. Някой там зад гората от микрофони дръзна да се обади, че „не бива така да ни наричате” - и той взе да се извинява пак в негов си стил, чак и с крякане за по-голяма убедителност.

Но освен, че това е поредният фарсов епизод, онагледяващ абсурда, унижението и простащината, в които живеем ВСИЧКИ в България, а не само журналистите - какво толкова, извинявам се, е станало? Избълвал, обидил, държал се дебирейски - ама само сега ли, колеги?  Само към нас ли?

Ами всички досегашни уволнения, фалирани медии, отвъртяни микрофони? Не е ли всичко това още по-страшно, след като минава и заминава като „всяко чудо за три дни”? А после отново след омбашийски походки подтичват микрофони...

Къде е възмущението заради непоносимото положение, до което не грозните приказки, а грозната политика докара цялата страна и едва оцеляващото й население? Години наред гаврата е с всички ни - защо това не роди най-гневната, борбена и критична журналистика, каквато в други държави сваля правителства?

Защо никоя/никой от струпалите се по време на „мисирското” изявление репортерки/репортери не изкрещия на мисир-премиера, че поведението му е скандално, недопустимо, НАКАЗАУЕМО и че не заслужава да му се отразяват безобразията, които само тиражират подражания?

Защо всички не изключиха микрофоните и камерите? Защо не му обърнаха гръб и не си тръгнаха до един? Като онези, британските журналисти, за които тези дни не спирам да припомням из фейсбук-споровете?

Интересно, ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам?

А междувременно професията ни умира! Народът ни умира, хора! Като лебед или като мисирка - какво значение има, след като най-страшното е, че допуснахме да се стигне дотук! Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни.

И на фона на всичко това се намират не един, не двама, а цяла бодра дружина копи-пейст активисти, които да папагалстват из социалните мрежи някакъв неуравновесен изблик, гръмко изръсен по болната тема от друг субект, по-интелигентен, но не по-малко първосигнален от мисир-председателя. Изръсен със злоба не срещу властта и наложената от нея мафиотска система, която е същинският виновник да сме в това окаяно състояние, а срещу Съюза на българските журналисти - единствената независима професионално-синдикална организация на нашата гилдия, която от години противостои именно на мафиотските попълзновения на тясно свързани с властта „групи по интереси”, целящи да я унищожат.

Нищо изненадващо - атаката е поредната от безброй досегашни и е с ясно насочен прицел към предстоящия избор на ново ръководство на СБЖ. Особено гнусното е, че сега това се предприема тъкмо в момент, изискващ най-силна сплотеност, солидарност и единение за отпор срещу самозабравилата се власт. В момент, когато на мушката са не даже професионалните, а човешките ни права.

И какво - острието на гнева се обръща отново не към онези, които искат да ни опекат като мисирки или да ни удушат като лебеди, а навътре, към нашата собствена среда, та да се избием и изядем едни други. За кой ли път!...

Аз обаче продължавам упорито да вярвам, че отвъд тъй гласовито крякащото малцинство има и достойна, и честна българска журналистика, която не се предава, която има сили да се противопостави на опитващия се да ни засмуче отвсякъде абсурд. Вярвам в прекрасните и умни мои колеги и приятели, на които могат да отнемат хляба, но никой и никога няма да отнеме свободата на словото и мисълта. Към тях отправям и повтарям призива на СБЖ - да се обединим, да се сплотим, да надигнем глас, да бъдем журналисти, да бъдем граждани, да бъдем хора!

Сподели в
 

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020/06:30

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020/16:09

Последните януарски дни, когато по божи закон би трябвало да са снежни и люти, а не са, както и събития, станали на две различни места, бая далечни, ми припомниха, че и шегата има две лица, а е и двуостра. Едно е на маса с компания, друго – когато засегне извътре някого или някои. Тежкò на засегнатия, но често пъти – повече за остроумния веселяк. А да не говорим, когато ни стоварват на главите обществени и управленски беди, които най-вече раждат вицове, вместо действия…

31.01.2020/12:00

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020/07:38

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019/12:57

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020 /15:34 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

11.02.2020 /20:51 | Автор: Лилия Динова | Източник: СБЖ

За Ирина Асиова-Диамант в журналистическата гилдия често се казва, че вече е заела своето място сред холивудските съпруги, но за разлика от тях тя е доказала, че не суетата е нейно кредо, а здравото стъпване по земята и като всяка българка държи да има своето заслужаващо респект място в обществото.

03.02.2020 /12:07 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В речта си в памет на Апостола на свободата Васил Левски президентът Румен Радев призова „да изправим глави” и да не забравяме, че „всичко зависи от нашите задружни усилия“, „че времето нас обръща, но и ние него обръщаме”. Преди официалната церемония държавният глава поведе гражданско шествие от президентството до паметника на най-тачения български герой.

19.02.2020 /22:27

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

„Репортери без граници“ (RSF) призова българските власти да спрат опитите си да сплашват журналистите в страната. В своя позиция, разпратена и до СБЖ, и до медиите у нас, международната организация подчертава, че през последния месец представители на медиите са обект на серия от вербални атаки и заплахи от висши представители на властта, включително премиера Бойко Борисов.

14.02.2020 /11:38

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 77 гости

Бързи връзки