Начало
 
 

Мисирка, умиращ лебед или наистина журналист? Изборът е наш, колеги

07.02.2020 /16:09 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

Огън и жупел бълват журналистическите фейсбуци тия дни, разбунени от просташкото сравнение с „мисирки” ръснато, впрочем, най-любовно от самия мисир-председател към редовно отразяващите делата му журналистки - това е неговото разбиране да е „свойски” с тях, да ги приближава до своя образ и подобие. Някой там зад гората от микрофони дръзна да се обади, че „не бива така да ни наричате” - и той взе да се извинява пак в негов си стил, чак и с крякане за по-голяма убедителност.

Но освен, че това е поредният фарсов епизод, онагледяващ абсурда, унижението и простащината, в които живеем ВСИЧКИ в България, а не само журналистите - какво толкова, извинявам се, е станало? Избълвал, обидил, държал се дебирейски - ама само сега ли, колеги?  Само към нас ли?

Ами всички досегашни уволнения, фалирани медии, отвъртяни микрофони? Не е ли всичко това още по-страшно, след като минава и заминава като „всяко чудо за три дни”? А после отново след омбашийски походки подтичват микрофони...

Къде е възмущението заради непоносимото положение, до което не грозните приказки, а грозната политика докара цялата страна и едва оцеляващото й население? Години наред гаврата е с всички ни - защо това не роди най-гневната, борбена и критична журналистика, каквато в други държави сваля правителства?

Защо никоя/никой от струпалите се по време на „мисирското” изявление репортерки/репортери не изкрещия на мисир-премиера, че поведението му е скандално, недопустимо, НАКАЗАУЕМО и че не заслужава да му се отразяват безобразията, които само тиражират подражания?

Защо всички не изключиха микрофоните и камерите? Защо не му обърнаха гръб и не си тръгнаха до един? Като онези, британските журналисти, за които тези дни не спирам да припомням из фейсбук-споровете?

Интересно, ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам?

А междувременно професията ни умира! Народът ни умира, хора! Като лебед или като мисирка - какво значение има, след като най-страшното е, че допуснахме да се стигне дотук! Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни.

И на фона на всичко това се намират не един, не двама, а цяла бодра дружина копи-пейст активисти, които да папагалстват из социалните мрежи някакъв неуравновесен изблик, гръмко изръсен по болната тема от друг субект, по-интелигентен, но не по-малко първосигнален от мисир-председателя. Изръсен със злоба не срещу властта и наложената от нея мафиотска система, която е същинският виновник да сме в това окаяно състояние, а срещу Съюза на българските журналисти - единствената независима професионално-синдикална организация на нашата гилдия, която от години противостои именно на мафиотските попълзновения на тясно свързани с властта „групи по интереси”, целящи да я унищожат.

Нищо изненадващо - атаката е поредната от безброй досегашни и е с ясно насочен прицел към предстоящия избор на ново ръководство на СБЖ. Особено гнусното е, че сега това се предприема тъкмо в момент, изискващ най-силна сплотеност, солидарност и единение за отпор срещу самозабравилата се власт. В момент, когато на мушката са не даже професионалните, а човешките ни права.

И какво - острието на гнева се обръща отново не към онези, които искат да ни опекат като мисирки или да ни удушат като лебеди, а навътре, към нашата собствена среда, та да се избием и изядем едни други. За кой ли път!...

Аз обаче продължавам упорито да вярвам, че отвъд тъй гласовито крякащото малцинство има и достойна, и честна българска журналистика, която не се предава, която има сили да се противопостави на опитващия се да ни засмуче отвсякъде абсурд. Вярвам в прекрасните и умни мои колеги и приятели, на които могат да отнемат хляба, но никой и никога няма да отнеме свободата на словото и мисълта. Към тях отправям и повтарям призива на СБЖ - да се обединим, да се сплотим, да надигнем глас, да бъдем журналисти, да бъдем граждани, да бъдем хора!

Сподели в
 

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021/15:21

Застигна ни нов удар срещу свободата на мненията и публичното слово

16.02.2021/15:41

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021/20:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки