Начало
 
 

Обществена дискусия в СБЖ оголи раните на журналистиката у нас

17.02.2020 /21:30 | Автор : Къдринка Къдринова, Майя Любомирска | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


По време на дискусията за журналистиката и медиите в СБЖ. Зад микрофона е Валери Тодоров. Снимка: Къдринка Къдринова

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

Организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и състоянието на журналистиката и медийната среда у нас, която се състоя днес в Клуб „Журналист” на СБЖ, повдигна всички многобройни проблеми по тези парещи теми и оголи раните на българската журналистика. Сърцато, с болка, но и с категоричност за спешните решения, които трябва да се взимат, се изказаха авторитетни колеги и медийни експерти. Бяха отправени и редица конкретни предложения.

Макар да бяха специално поканени, на диксусията не се явиха представители на Комисията по културата и медиите в Народното събрание, нито членовете на СЕМ, нито генералните директори на обществените медии, нито ръководителите на влиятелни частни издания.

Имаше какво да чуят и за какво да помислят. Но след като не пожелаха да го направят, очевидно ще се наложи да осъзнаят по по-неприятния за тях начин, че критичната точка в търпимостта на журналистите и на обществото спрямо безобразията в медийната сфера, за които и техните действия и бездействия имат съществен принос, е премината.

Най-мекият сигнал за това е обявеното тези дни от „Репортери без граници” искане въпросът за състоянието на свободата на словото и на журналистическите права в България да се разгледа в Европейския парламент. А още по-алармиращият показател е нивото на възмущение и решимост за спешни действия и дълбоки промени, натрупано сред журналистите и гражданите на България. И днешната дискусия в СБЖ стана недвусмислено отражение на тези незаобиколими процеси.

Дискусията бе открита от председателя на Управителния съвет на СБЖ Снежана Тодорова. Тя припомни, че Съюзът обяви подготовката на такова открито обсъждане по проблемите на журналистиката и медиите у нас още през януари, по повод механизма за избор на нов генерален директор на БНР и във връзка с неясните критерии и насоки за промени в закона за радиото и телевизията (ЗРТ).

Междувременно се натрупаха нови драстични случаи на унизително отношение към журналистите от страна на политици и властници, включително и лично от премиера. Ситуацията е нетърпима и възмутителна, тя изисква решителен, солидарен отпор от цялата гилдия и от цялото общество, каза Снежана Тодорова.

Тя изтъкна, че също толкова възмутително е пренебрежението на Комисията по културата и медиите в Народното събрание към предложенията за законодателни промени в защита на словото и на правата на журналистите, които СБЖ е внесъл в тази комисия още през юни 2017 г., но и досега не им е даден ход. Нещата са повече от краснорачеви. В никои други законодателни промени в медийната сфера, задвижени досега, не става дума за гаранции за журналистическия труд, за каквито се настоява в предложенията на СБЖ.

Водещ дискусията бе известният журналист, поет и бард, членът на УС на СБЖ и управител на Клуб „Журналист” на СБЖ Ивайло Диманов.

Обширно и аргументирано изказване направи известният журналист и член на УС на СБЖ, ръководил два мандата БНР, Валери Тодоров. В момента той е поканен в личното му качество на експерт и в една от работните групи, създадени от Комисията по културата и медиите в НС, за промени в ЗРТ. „Все по-неясно става понятието медии и все по-малко става журналистиката в тях“, констатира Валери Тодоров, зовейки за спасяване на обществените медии от частни интереси, които нахлуват там чрез обществените съвети.

Той открои като български феномен факта, че от пълен държавен монопол в разпространението сме стигнали до пълен частен монопол: „Ние сме може би единствената страна, в която предавателната мрежа на обществените медии не ни принадлежи“.

Колегата се фокуриса върху характеристиките и дейността на СЕМ, включително и през призмата на неотдавнашния избор на генерален директор на БНР. Самият той бе кандидат в конкурса, но бе отстранен от участие в него със спорен мотив, който не бе приложен спрямо други кандидати, даващи повече основания за това.

Валери Тодоров разказа, че при опит да получи информация по въпроса му било отговорено, че ще я получи чак след приключването на конкурса и в рамките на общоприетия достъп до информация. „Как така? Та аз съм участник в конкурса! Значи, отстраняват някого, който е предприел всички необходими мерки, и назначават другиго, който има фирма и е с неясен трудов стаж - и нищо не се случва!” - възмути се колегата.

Той изрази съжаление, че никоя от членуващите в СЕМ госпожи не се появи на дискусията в СБЖ: „Исках да ги погледна тук в очите. Не може хора с по-ниска компетентност да избират хора с по-висока компетентност. Нито една от тях няма необходимия административен управленски опит и защитен професионален стандарт, задължителен за регулатор. Ако го имаха, намаше да допуснат тази серия от кризи, на които станахме свидетели. И никой не им търси отговорност. Това е възмутително. СЕМ трябва да подаде колективно оставка, за да може медийната среда да бъде защитена по друг начин и с друг морал”.

„Кое му е общественото на този регулатор, след като квотите в него са само политически?” - попита още Валери Тодоров, предлагайки нов тип конструиране на СЕМ, който да се разшири до 9 души, като допълнителните четирима да представляват гражданска квота.

Той предложи още да се създаде експертен или обществен съвет за наблюдение над работата на СЕМ - орган, който в момента не е контролиран от никого. Същото предложение Валери Тодоров вече е направил и като член на една от трите работни групи, занимаващи се с промените по ЗРТ. Според него до момента резултатите от дейността на тези групи са „нищожни”.

Колегата изрази недоумение от съотношението в неговата работна група между представителите на частните и обществените медии - то е 5 към 1. И отново повтори апела си: „Да опазим обществените медии от частните интереси”.

Валери Тодоров направи още обобщения: „Лесно и безгласно беше смачкана разследващата журналистика. Видяхме как се подменя журналистика, как се купуват издания, как изчезнат от тях неудобните журналисти, кат те след това отиват в следващото издание и там отново ги настига дългата икономическа ръка... Трудът на журналистите отново става опасен...”

Колегата предупреди: „Ако ние не се стъписаме от тази тенденция, ако не се опитаме да защитим журналистическия труд - нещо, което СБЖ се опитва да направи с поправки в законодателството, ние ще продължим да падаме надолу“.

Думата взе и проф. Петко Тодоров, автор и на монографията „Кризата в медиите и медиите в кризата“. Според него „медийната среда отговаря на общата политическа и битова среда на българина.“

Той изрази опасенията си, че сегашният опит за промени в ЗРТ „ще роди пак недоносче” и че кризите ще се повтарят, „докато смесваме частните и обществените медии в един общ закон”. Проф. Тодоров смята, че БНР и БНТ трябва да имат самостоятелни устройствени закони.

Спрямо СЕМ той предлага както правилник за неговите членове, които в момента са политически и икономически зависими, така и обединяване на СЕМ с Комисията за регулиране на съобщенията, като регулатърт стане само един.

„Другото извращение е затворената хранителна верига във финансирането на медиите. На пазара има четири-пет пъти повече медии, отколкото бизнес средата и рекламодателите могат да издържат,” отбеляза професорът. Той посочи, че при тази ситуация медиите търсят друго финансиране и даде за пример хазарта, като припомни и медйните продължения на някогашния спортен тотализатор.

По отношение на свободата на словото у нас проф. Тодоров сподели, че е един от участниците в ежегодната анкета на „Репортери без граници”, която поставя 67 въпроса. „Сравних тазгодишните си отговори с миналогодишните - всичките са на по-ниски степени,” каза той. И добави: „Мисирките и келешите станаха масово явление. Медиите правят от главния прокурор самостоятелен фактор - той вече дава изявления и за политическото развитие на страната.”

Доц. Светлана Божилова от Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Св. Кл. Охридски” определи в изказването си всяка следваща промяна в медийната регулация и законодателството като все по-малко ефективна и по-малко демократична. Според нея е необходим цялостен нов закон и от него трябва да отпадне формулировката, че търговските оператори функционират с основна цел печалба, тъй като дори и частните медии трябва да следват като приоритет обществения интерес.

Доц. Божилова изрази несъгласието си със състава на работните групи, занимаващи се с промените в ЗРТ: „Не може играчите на пазара да определят правилата за медийна регулация в обществен интерес. Трябва да има представители на гражданското общество, на професионалните организации.” Тя настоя да се даде дума и на експертите.

Посочи още: „Политиците успяха да разединят журналистическата колегия, да създадат лагери, които воюват помежду си. И на този фон политиците се представят за медиатори. Всъщност журналистите споделят едни и същи професионлни и етични ценности. Никъде в Европа не се делят на журналисти от частни и журналисти от обществени медии.”

Журналистите у нас трябва да се обединят чрез професионалните организации като СБЖ, АЕЖ и всички други платформи с отношение към медийната среда, за да отстояват професионалните ценности и етичните норми в журналистиката, настоя доц. Божилова. Та каза: „Време е да се обединим. 30 години разединение стигат. Трябва да бъдем заедно, да защитим авторитета, престижа и стойността на журналистическата професия”.

До. Божилова оповести, че и ФЖМК подготвя голяма медийна дискусия под формата на кръгла маса, която ще се състои на 18 март т.г.

Отговорният редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова също призова за журналистическа солидарност и единодействие на цялата колегия. Тя подчерта: „Накърнени са правата не само на журналистите, но и на всички български граждани. Щом бъде ерозиран този основен, базисен стълб на демокрацията, който е свободата на словото - а той е ерозиран непрекъснато, тогава ерозира и правото на информиран избор на българските граждани.“

Според нея „нивото на гражданското съзнание е изключително разпокъсано, нефокусирано върху основния проблем – строгия контрол върху властта, която е служител на това общество.“ Тя призова журналистите да не влизат в ролята на „мисирки, притичващи с микрофони”, а наистина да осъществяват такъв контрол и да са гласът на обществото, който да изисква от властниците строга отчетност за всичко свършено и несвършено.

Иво Инджов, доцент по журналистика във Великотърновския университет, също подкрепи предложението за гражданска квота в СЕМ. Според него тя трябва да е още по-голяма - от 6 души, като по този начин регулаторът да достигне 11 членове. Доц. Инджов обърна внимание и на необходимостта от модерни канали за комуникация, които да направят обществените медии БНР и БНТ по-интересни за младите хора.

Освен това той предложи БНР и БНТ да се финансират чрез отделен нов данък, както това е в Скандинавските страни. Очаква се това да се въведе и във Франция. Така обществените медии получават средства не въобще от бюджета, разпределян от правителството, а от ясно регламентиран фонд, в който гражданите дават своите вноски с ясното съзнание, че така пряко подкрепят отстояващата интересите им журналистика.

Членът на УС на СБЖ Васил С. Сотиров отново обърна внимание върху предложенията на СБЖ за законодателни промени, които са в интерес на журналистите и техните права, но така и не са придвижени в Народното събрание. „СБЖ е единственият, който се опитва да осигурява синдикална защита на журналистите. Тррябва да се съберем, да се обединим, да отстояваме правата си. Можем да имаме много различия за това, как да се управлява СБЖ, но трябва да сме еднни, за да го съхраним като организация, отстояваща правата на журналистите,” изтъкна колегата Сотиров. И обобщи: „Солидарност, повече солидарност ни е необходима!”

Васил С. Сотиров отправи и призив за журналистически бойкот за изявите на зам.-председателя на Народното събрание Валери Симеонов заради многократните му арогантни, клеветнически и обидни изблици срещу журналисти.

Дългогодишният журналист от Пловдив Георги Найденов постави акцент върху необходимостта от журналистически омбудстман. Според него подходящата форма е в устава на СБЖ да се впише, че такъв омбудсман се избира от Общото събрание на Съюза.

Искра Ангелова, известната водеща на спряното от настоящото ръководство на БНТ, но много популярно и отличено с награда от СБЖ предаване „Нощни птици”, се спря на глобалния проблем с изчезващата компетентност както в медиите, така и на най-високи управленски нива.

Тя привлече вниманието към примери за професионални журналистически стандарти в САЩ, където е учила. И изрази тревога от факта, че в българските медии вече не даже критичните журналисти, а просто хората със собствен поглед и способни да мислят не са нужни...

Журналистката от в. „Дума”, доктор по журналистика и член на УС на СБЖ Велиана Христова алармира, че „от българската журналистика е изчезнало познанието”. Вместо да е теротория на знаещия, българската журналистика е превзета от дръжки на микрофони.

„Гледаш някое интервю. Интерюираният говори разни лъжи и си казваш - аха, ето тук ще го засекат сега с въпрос... Но няма такова нещо. Интервюиращият кима благо. На него просто му липсват познания по темата,” сподели свои впечатления Велиана Христова.

Тя продължи: „Най-репресираните журналисти в момента са онези, които знаят и не могат да бъдат лъгани, и онези, на които им стиска да отстояват позиция. Те обикновено са едни и същи. И са най-гонените. Така умира журналистиката. А дръжките на микрофони вместо да дърпат обществото напред и нагоре, го свалят надолу, та да е удобно за командване”.

Обобщавайки, че „най-мачкани са най-сърцатите журналисти”, Велиана Христова също призова „да помислим как да възродим солидарността”.

Живко Иванов посочи в изказването си, че според него благодарение на използваните за пропаганда медии от 1989 г. насам населението на страната е преминало през етапите на деморализациая, дестабилизация, деградация, за да стигне сега и до геноцид.

Регулаторните органи са бутафория и продукт на политическата среда, добави колегата. Според вего трябва да променим законодателството и да го хармонизираме с европейското в частта за обществени съвети. Те формират съдържанието на медиите, а преносната среда е друг проблем. В България обаче всичко това е омесено и се контролира се от едни и същи хора.

Известната журналистка от „Дума” Велислава Дърева оповести: „Няма разлика между преди и след 10 ноември. Преди ме уволниха 5 пъти, след това ме уволниха 8 пъти. Онези, които имат позиция и мнение, винаги са неудобни”.

Тя продължи: „Почтеността и моралът се оказват зловредни качества. Независимостта не може да се понася. Изхвърлят журналистите на партиди и те се чудят къде да отидат. Погледнете какво става, колеги!А зле гримираната куртизанка на властта се превръща в един от символите на българската журнаистика”.

Колежката Дърева отбеляза още: „Не се учудвам, че тук ги няма онези, които нещо ги гложди СБЖ, на които СБЖ им е трън в очите, които гледат на СБЖ като на имоти. Прави СБЖ протест против цензурата - няма ги. Правим днес толкова важна дискусии - тях пак ги няма. Кои са те? Ами това са родоначалниците на днешния вид журналистика, които казваха изначално: аз не правя вестник, за да се чете, а за да се купува.”

И още: „Няма солидарност. Няма гилдия. Помийна е ситуацията с журналистиката. Долнопробно и отвратително е отношението към журналистите. Властта иска журналистите да я обслужват и ги презира за това. Принципът в частните медии е кръчмарският - който плаща, той поръчва музиката. Ама журналистиката не е кръчма! То е позиция!... Факт е, че Етичният кодекс е написан от тези, които дават парите, от издателите, а не от журналистите. Там има други принципи, няма да намерите свобода на словото”.

Велислава Дърева призова: „Отворете устава на СБЖ. Там пише - за журналистите общественият интерес стои над интересите на издателя. Ето това е, колеги - истината стои над интересите на онзи с властта и с парите.”

Във финала на изказването си Велислава Дърева призова: „Много ви моля колеги, скрийте камерите и микрофоните на властниците. Оставете ги сами. Когато наричат с гнусни думи журналистите, нека да чуват насреща не хихикане, а нещо съвсем ясно - не, ти нямаш място в българските медии. Бойкот на цялата тази сган от некомпетентни персонажи, които вилнеят и съсипват държавата!”

Своя реплика по повод прозвучалите апели за бойкот отправи Валери Тодоров: „Бойкотирайки изказванията на политиците, няма да постигнем много. По-зобре е обратното - нека всеки от тях да се изложи толкова, колкото може. Нашата цел е да го покажем - нека публиката различи изложението от излагането. Да не фризираме, за да се види кой колко струва и как се подава”.

Закривайки дискусията, Снежана Тодорова благодари на всички участници и обобщи, че лъхащото от всяко изказване възмушение заради отношението на властта към журналистите показва решимост за наистина солидарен и единен отпор, за твърдо отстояване на журналистическите права и свободата на словото в България.

Сподели в
 

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020/13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020/13:52

Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ, смята председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.03.2020/20:47

В съпровождащото декларацията писмо на председателя на ПЕН Център България Здравка Евтимова се казва: „Уверени сме, че в тази тежка обстановка в борбата срещу разпространението на корона вируса, ние, българските писатели и журналисти, ще обединим силите си и ще направим всичко възможно престъпниците да бъдат наказани с цялата строгост на закона. Ние, членовете на ПЕН Център България, изцяло ви подкрепяме! Нашата борба е обща”.

19.03.2020/12:28

СБЖ настоява за бързи действия на властите за разкриване не само на преките извършители на побоя над Слави Ангелов, но и на неговите поръчители. Само пълното разкриване на механизма и хората зад това тежко престъпление може да ни убеди, че управляващите имат сериозни намерения да защитят свободата на медиите и да се погрижат за безопасността на българските журналисти.

18.03.2020/12:34

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Какви истории стоят зад прочутия кадър, заснет на 5 март 1960 г.? Каква драма я предшества и още какви следват? Защо тиражиралият я италиански издател Джанджакомо Фелтринели и изнеслият илюстрирания с нея „Боливийски дневник” Антонио Аргедас загиват еднакво? Крачил ли е Бърни Сандърс до Че и Фидел в Хавана?

09.03.2020 /14:45 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020 /13:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

16.03.2020 /12:59 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ, смята председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.03.2020 /20:47

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки