Начало
 
 

Непукизмът на елита

18.02.2020 /06:30 | Автор : Георги Калагларски | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Георги Калагларски

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

Срам! Какъв ужасен срам! Отново подигравки и цинизми! И заплахи! Отново насочени срещу български журналисти! И отново отправени от представители на елита на държавата и политически структури.

Професионалната общност „Репортери без граници“ настоява председателят на Европейския парламент да осъди „личните и обидни атаки срещу журналисти“ в България. „Европейският съюз не може да позволява журналистите да бъдат заплашвани по такъв институционализиран и системен начин в държава членка,“ заявява Полин Аде-Мевел, ръководител на офиса на организацията за ЕС и Балканите. Това не са изолирани случаи. И продължават! Добре помним доклада на организацията за 2018 година за ситуацията с разследващата журналистика в България. Но изглежда нищо не се е променило.

Премиерът оприличи журналистите, които му задават въпроси, на „мисирки“. Обида, но за да бъде по-убедителна, беше придружена със звуци (е, все пак, поне доста деца научиха нещо за мисирките, имитацията беше сполучлива). Главният прокурор  отвърна с подмятания вместо с отговори на конкретни въпроси. Евродепутатът Александър Йорданов (роден и израснал в журналистическо семейство) нарече журналисти „дребни провокатори“ заради зададени конкретни въпроси. Заместник-председател на Народното събрание без конкретни доказателства хвърли сянката на корупцията върху популярни журналисти от национална телевизия. Примери, примери! Толкова много примери! И всички от днес, от вчера! Какво ли ще бъде утре!

          Срамът е за България! Ужасният срам! Причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции! Можем ли да приемем такива хора за елит?  Или само за личности, които се възползват от привилегиите на елита?

Всяко общество се нуждае от своя елит, както и елитът се нуждае от своето общество. Как се създават елити, как се развиват, какви интереси защитават, как умират и отново се възпроизвеждат? За нуждата от елит в обществото говори още Конфуций като за каста, определена да води другите. По-късно Платон и Аристотел определят нуждата по-образованите и по-богатите да налагат своята воля и да определят развитието на обществото. Немските философи Ницше и Шопенхауер приемат властовите позиции на елита като съществена необходимост в развитието на държавата. Идеолозите на Великата френска революция детронират едни представи за елита и налагат други, по-модерни, изпълнени с нови качествени характеристики, които също претърпяват метаморфозите на познати вече модели.

Оксфортският речник предлага следната дефиниция за „елит“: „1. Избраното или най-доброто от множеството или от група (клас) лица. 2. Лица от най-висока класа. 3. Група от лица, притежаващи основния дял от властта или от влиянието в по-голяма общност“.

Не по-различно е тълкуването  според интернет речника на Пристънския университет, който тълкува „елита“ като „привилегировано малцинство, малка група от хора в рамките на по-голяма общност, които имат повече власт, по-високо социално положение, богатство или талант, отколкото останалите членове  на общността“.

Според етимологичния речник Дъглас-Харпър думата „елит“ се появява за първи път в речник през 1823 г. и означава „подбор, избор“ – от френски (elite), от глагола eslire  (избирам), от латинския глагол eligere (избирам).

В съвременното българско общество релефно се открояват три категории на тази привелигирована прослойка: първа – елит в резултат от възпроизвеждане (политически, финансов, административен); втора – появил се в резултат от конкретна благоприятна ситуация (например демократичните промени след 1990 г, който най-често се изявява като псевдоелит); трета – чрез безспорни доказателства за професионализъм и морал (най-малката група). Според изследователите на елитинското направление Гаетано Моска и Вилфредо Парето, Роберт Михеле и Чарлз Райт Милс основният стремеж на елита е да печели и дълго да владее властта, а не да защитава интересите на дадена общност или на обществото като глобална социална система.

 Всяко общество се управлява от обособено малцинство, което доминира над мнозинството. Господстващото малцинство е „избрано от бога“, то е качествено и представлява форма на олигархия. То винаги се стреми към безконтролна власт и винаги използва тази власт в свой егоистичен интерес.

 Елитът никога не отстъпва доброволно своята позиция. В стремежа си да съхрани и да предаде по наследство привилегированото си положение елитът започва да се деформира, да изменя позитивния си профил и системно губи положителните си качества, благодарение на които е превъзхождал неелита. Така елитът започва да се „самоизяжда“ и в такава ситуация често неговите метаморфози водят до изродяване и самоунищожаване.

Кои са възможните и най-честите деформации в поведението на елита? Техните проявления са разнообразни  и съществуват обективно, независимо от волята на елита. Дори в условията на развита демократична система привилегированите групи са представени значително по-убедително от останалите социални общности. Те рядко допускат обновяване на своите среди с външни субекти. Когато все пак това се случи, в резултат на избори, чрез талант или забогатяване, „новите играчи“ бързо биват моделирани и приобщени към каноните на елитарното поведение.

Какви да бъдат рефлексиите на журналистическата общност? На сайта на СБЖ председателят на съюза, отговорният редактор на сайта, а също и други  колеги, изразиха категорични позиции. Достойно защитиха  принципи, убедително прокламираха, че примирение срещу омразата към професията няма да има!

Но къде е журналистическата солидарност? Колко редакции, или дори отделни журналисти системно се противопоставят на пълзящата лавина, която иска да плаши, да всява страх у журналистите, при възможност дори да смаже все още крехката възможност за свобода на словото?

Възможни ли са у нас ситуации, каквито се случват из Европа? Репортерите от издания, подбрано поканени на правителствен брифинг на „Даунинг“ 10 в Лондон, напуснаха срещата, когато разбраха, че техни колеги от други медии няма да бъдат допуснати на нея. Гръцките колеги вече няколко пъти обявават информационно затъмнение и денонощия наред никой журналист не посяга към микрофона, камерата или компютъра. Няма да забравя срещата на представители на балкански журналистически организации през май 2014 година във Варна: как гръцките и хърватските журналисти категорично подкрепиха идеята на СБЖ в морския град да се създаде Балкански медиен център, въпреки че, по техните думи, в някои ситуации ще бъдем конкуренти.

Солидарност, солидарност и противопоставяне на опитите за разединяване на професионалната гилдия. Общински съвети отново приеха щедри към медии бюджети. Но към кои медии? Тези, които покорно мълчат вместо да крещят срещу демагогията и зле прикритите гешефти на управляващите!

 А за другите? И за тях има възможност – техни представители да застанат пред входовете на  храмовете или на площадите с табелка на гърдите: „Ние сме медийни сиромаси! Моля, помогнете!“.

Но не станаха ли много тези табелки ?

Сподели в
 

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021/15:21

Застигна ни нов удар срещу свободата на мненията и публичното слово

16.02.2021/15:41

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021/20:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки