Георги Калагларски

Срам! Какъв ужасен срам! Отново подигравки и цинизми! И заплахи! Отново насочени срещу български журналисти! И отново отправени от представители на елита на държавата и политически структури.

Професионалната общност „Репортери без граници“ настоява председателят на Европейския парламент да осъди „личните и обидни атаки срещу журналисти“ в България. „Европейският съюз не може да позволява журналистите да бъдат заплашвани по такъв институционализиран и системен начин в държава членка,“ заявява Полин Аде-Мевел, ръководител на офиса на организацията за ЕС и Балканите. Това не са изолирани случаи. И продължават! Добре помним доклада на организацията за 2018 година за ситуацията с разследващата журналистика в България. Но изглежда нищо не се е променило.

Премиерът оприличи журналистите, които му задават въпроси, на „мисирки“. Обида, но за да бъде по-убедителна, беше придружена със звуци (е, все пак, поне доста деца научиха нещо за мисирките, имитацията беше сполучлива). Главният прокурор  отвърна с подмятания вместо с отговори на конкретни въпроси. Евродепутатът Александър Йорданов (роден и израснал в журналистическо семейство) нарече журналисти „дребни провокатори“ заради зададени конкретни въпроси. Заместник-председател на Народното събрание без конкретни доказателства хвърли сянката на корупцията върху популярни журналисти от национална телевизия. Примери, примери! Толкова много примери! И всички от днес, от вчера! Какво ли ще бъде утре!

          Срамът е за България! Ужасният срам! Причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции! Можем ли да приемем такива хора за елит?  Или само за личности, които се възползват от привилегиите на елита?

Всяко общество се нуждае от своя елит, както и елитът се нуждае от своето общество. Как се създават елити, как се развиват, какви интереси защитават, как умират и отново се възпроизвеждат? За нуждата от елит в обществото говори още Конфуций като за каста, определена да води другите. По-късно Платон и Аристотел определят нуждата по-образованите и по-богатите да налагат своята воля и да определят развитието на обществото. Немските философи Ницше и Шопенхауер приемат властовите позиции на елита като съществена необходимост в развитието на държавата. Идеолозите на Великата френска революция детронират едни представи за елита и налагат други, по-модерни, изпълнени с нови качествени характеристики, които също претърпяват метаморфозите на познати вече модели.

Оксфортският речник предлага следната дефиниция за „елит“: „1. Избраното или най-доброто от множеството или от група (клас) лица. 2. Лица от най-висока класа. 3. Група от лица, притежаващи основния дял от властта или от влиянието в по-голяма общност“.

Не по-различно е тълкуването  според интернет речника на Пристънския университет, който тълкува „елита“ като „привилегировано малцинство, малка група от хора в рамките на по-голяма общност, които имат повече власт, по-високо социално положение, богатство или талант, отколкото останалите членове  на общността“.

Според етимологичния речник Дъглас-Харпър думата „елит“ се появява за първи път в речник през 1823 г. и означава „подбор, избор“ – от френски (elite), от глагола eslire  (избирам), от латинския глагол eligere (избирам).

В съвременното българско общество релефно се открояват три категории на тази привелигирована прослойка: първа – елит в резултат от възпроизвеждане (политически, финансов, административен); втора – появил се в резултат от конкретна благоприятна ситуация (например демократичните промени след 1990 г, който най-често се изявява като псевдоелит); трета – чрез безспорни доказателства за професионализъм и морал (най-малката група). Според изследователите на елитинското направление Гаетано Моска и Вилфредо Парето, Роберт Михеле и Чарлз Райт Милс основният стремеж на елита е да печели и дълго да владее властта, а не да защитава интересите на дадена общност или на обществото като глобална социална система.

 Всяко общество се управлява от обособено малцинство, което доминира над мнозинството. Господстващото малцинство е „избрано от бога“, то е качествено и представлява форма на олигархия. То винаги се стреми към безконтролна власт и винаги използва тази власт в свой егоистичен интерес.

 Елитът никога не отстъпва доброволно своята позиция. В стремежа си да съхрани и да предаде по наследство привилегированото си положение елитът започва да се деформира, да изменя позитивния си профил и системно губи положителните си качества, благодарение на които е превъзхождал неелита. Така елитът започва да се „самоизяжда“ и в такава ситуация често неговите метаморфози водят до изродяване и самоунищожаване.

Кои са възможните и най-честите деформации в поведението на елита? Техните проявления са разнообразни  и съществуват обективно, независимо от волята на елита. Дори в условията на развита демократична система привилегированите групи са представени значително по-убедително от останалите социални общности. Те рядко допускат обновяване на своите среди с външни субекти. Когато все пак това се случи, в резултат на избори, чрез талант или забогатяване, „новите играчи“ бързо биват моделирани и приобщени към каноните на елитарното поведение.

Какви да бъдат рефлексиите на журналистическата общност? На сайта на СБЖ председателят на съюза, отговорният редактор на сайта, а също и други  колеги, изразиха категорични позиции. Достойно защитиха  принципи, убедително прокламираха, че примирение срещу омразата към професията няма да има!

Но къде е журналистическата солидарност? Колко редакции, или дори отделни журналисти системно се противопоставят на пълзящата лавина, която иска да плаши, да всява страх у журналистите, при възможност дори да смаже все още крехката възможност за свобода на словото?

Възможни ли са у нас ситуации, каквито се случват из Европа? Репортерите от издания, подбрано поканени на правителствен брифинг на „Даунинг“ 10 в Лондон, напуснаха срещата, когато разбраха, че техни колеги от други медии няма да бъдат допуснати на нея. Гръцките колеги вече няколко пъти обявават информационно затъмнение и денонощия наред никой журналист не посяга към микрофона, камерата или компютъра. Няма да забравя срещата на представители на балкански журналистически организации през май 2014 година във Варна: как гръцките и хърватските журналисти категорично подкрепиха идеята на СБЖ в морския град да се създаде Балкански медиен център, въпреки че, по техните думи, в някои ситуации ще бъдем конкуренти.

Солидарност, солидарност и противопоставяне на опитите за разединяване на професионалната гилдия. Общински съвети отново приеха щедри към медии бюджети. Но към кои медии? Тези, които покорно мълчат вместо да крещят срещу демагогията и зле прикритите гешефти на управляващите!

 А за другите? И за тях има възможност – техни представители да застанат пред входовете на  храмовете или на площадите с табелка на гърдите: „Ние сме медийни сиромаси! Моля, помогнете!“.

Но не станаха ли много тези табелки ?

Сподели в