Начало
 
 

Асен Владимиров: Все още малко знаем за кореспондентите в Освободителната война

27.02.2020 /15:48 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Асен Владимиров

Преди дни, и в навечерието на 3 март, в Дома на киното се състоя премиерната прожекция на документалната лента Breaking news на режисьора Асен Владимиров. В него авторът разказва как пресата на ХІХ век отразява Руско-турската война 1877-1878 година. Това е може би най-отразяваното събитие за онова време. Едни от най-известните военни кореспонденти и художници от цял свят отразяват двете страни на сражаващите се.

Във филма си авторът използва неизвестни материали от най-авторитетните за онова време вестници, като по този начин дава ясна представа за работата на военните кореспонденти на първата линия на бойните действия, както и конкуренцията между тях и различните гледни точки за събитията.

Асен Владимиров е един от нашите уважавани документалисти, за което говорят българските и международни отличия. За лентата си „Страница от историята на българското образование“ той е с първа награда на МОН, „Въз-тановка“ с Наградата на София, „Срещи с Иречек“, заедно с режисьора Юлий Стоянов са отличени с Наградата на СБДФ, а „Книжарят“ с Катрин Бернщайн им носят „Етоал“ на СКАМ, „Златен ритон“, специалната награда на журито, Наградата на българските критици и Наградата на БНФ. Филмите на Асен Владимиров разказват за известни личности и събития, свързани с българската история, наука и култура. Според режисьора много е важно филмите му да дават знание.

Авторът на Breaking news гостува на сайта на СБЖ за да разкаже за филма и какво най-много го е впечатлило по време на работата над него.

Какво ви подтикна да се заемете с темата за военните кореспонденти в Руско-турската война 1877-1878 година?

Това, че e възможно да се разкаже за войната от един нов ъгъл. Филмът бе едно предизвикателство, тъй като темата е слабо проучена, но от друга страна страшно интересна.

Как се прави филм с интригуващото заглавие BREAKING NEWS, разказващ за журналистите, които наживо са отразявали военните действия на Балканите преди 142 години? Трудно ли се прави разказ за тези „въоръжени“ с чудеса от храброст“  репортери, чиито материали са очаквани с нетърпение от читателите в различни страни по света?

Когато започнах подготовката на филма, ми направи впечатление, че има доста различия, но и  сходства между работата на тогавашните и съвременните журналисти. И тогава ми хрумна заглавието „Брейкинг нюз”. Руско-турската война от 1877-1878 г. е най –широко отразяваната война за целия деветнайсети век. В нея започва по-широко да се използва телеграфът, най-вече от западните кореспонденти.Те разполагали с огромни средства и организирали нещо като частна поща. Например кореспондентите на английския „Дейли нюз” и американския „Ню Йорк Хералд” използвали  около 30 коня за смяна по трасето от Плевен или  Шипка до Букурещ, а често и  до първия австро-унгарски  град, където имали запазен час за телеграфа. Да се предаде една по-дълга кореспонденция струвало около две хиляди долара, преизчислено към днешен курс – 35 000 долара. „Милиони читатели от целия свят очаквали новините от фронтовете. Името Плевна, например се споменава по страниците на „Ню Йорк таймс”, от юли до декември 1877 г., повече от двеста пъти. Прави впечатление, че когато на 10 декември най-сетне Плевен е превзет, новината е съобщена на първа страница на вестника още на 11 декември сутринта. Ето пример за една такава „Брейкинг нюз”.

И ако днес за нас, журналистите, болезнена тема е свободата на словото, то за онова време за военните кореспонденти във войната какви са били условията за работа и имали ли са свободата да пишат свободно за всичко, на което са били свидетели, били ли са допускани навсякъде? Сещам се за водещия на журнали на бойните действия Михаил Газенкампф, който като заемащ този пост при главнокомандващия е написал докладна записка за условията, при които кореспондентите да имат допуск до войската.

Ето главното в тази записка: кореспонденти се допускат по молба на редакциите и издателите. Чуждестранните по препоръка на руските посолства и високопоставени лица. Предварителна цензура не се предвижда. Въпросът с цензурата в тази война билрешенмного нетипично. Предварителна цензура не се изисквала. Но се изисквала последваща, наказателна, цензура. Тоест кореспондентите, и руските и чуждестранните, били задължени да не съобщават нищо за количеството войски, за тяхното разположение, придвижвания, за плановете на командването. И то под честна дума.Категорията честна дума няма юридическа стойност. И така кореспондентитесе задължавали да не публикуват определени сведения и трябвалода предоставят за проверкаброя на вестника със съответната публикация. Имало един случай с английски журналист, който публикувал във вестника си сведения за разположението на руските войски и затова бил отстранен.

При проучването на материалите за филма разбрахте ли какви професионални, морални и човешки качества са били обединяващи на журналистите от различните страни? Открихте ли нови, неизвестни факти и изобразителен материал за тях?

Тези морални и човешки качества са идентични с тези на днешните журналисти. А те са смелост, издръжливост, умението да пишеш бързо, и то от  мястото на събитието. Що се отнася до етиката на професията, имало е журналисти, които спазвали етичните норми и отразявали честно видяното. Но е имало и други, които често си измисляли. Най-известният руски военен журналист Василий Немирович-Данченко например е отбелязал, че някои английски, френски и английски илюстратори, базирани в Букурещ,  откровено лъжели:„Например предизвикалите толкова шум и препечатани във всички илюстровани вестници две рисунки: „Кореспонденти, минаващи Дунава по леда”  и същите тези герои, защищаващи се от вълци, нямаха нищо общо с действителността. Също като нашите руски гении, на които се подиграваха в отряда на Скобелев заради рисунката на играта на карти в окопите.”

Какво най-много ви впечатли в дейността на военните кореспонденти? И между другото, имате ли представа дали са се ползвали с някакъв по-специален статут, тъй като днес активно се работи по тази тема, за да бъдат защитени животът и личността на журналистите, отразяващи горещите точки?

Руско-турската война е първата война, в която кореспондентите  носят отличителен знак. На левия ръкав трябвало да има лента с цветовете на тогавашното руско знаме. На нея бил изобразен гербовият орел, а около него в полукръг имало надпис „Кореспондент”, отдолу номера на кореспондента и печат. Кореспондентът получавал удостоверение. Върху него се поставяла негова снимка. Второ копие от фотографията   се залепвало в специален дневник.

Кои имена на военни кореспонденти от много страни и с какво най-силно ви впечатлиха?

Тази война се отразява от над сто журналисти. Точният им брой никой не знае. Големите западни вестници са имали  кореспонденти, които се движели с руските войски, но и такива, които придружавали турската армия.

Руското командване за първи път позволява на руски журналисти да отразяват войната от бойното поле. Повечето от тях нямали нужния опит, докато английските журналисти били натрупали огромен опит в това. През деветнайсети век Англия  воювала непрекъснато в различни точки на земното кълбо и винаги е имало кореспонденти, които придружавали армията в нейните битки. Най-голямата звезда на английската военна журналистика на века Арчибалд Форбс също пристига тук, като кореспондент на „Дейли нюз”. Немирович-Данченко го нарича „вездесъщия Форбс”. Той можел да пише на бойното поле, и то толкова добре, че почти не се изисквала допълнителна редакция. Кореспонденциите му достигали Лондон 24 часа преди тези на другите журналисти. Често си служел и с „мръсни номера” за да изпревари конкуренцията. Повечето му колегите не го обичали. „Те се страхуваха от него, дори когато почиваше върху лаврите си и отиваше да спи” - отбелязва Василий Немирович-Данченко.

Американецът Макгахан  (също от „Дейли нюз”) отразява войната до последния й ден и умира в Константинопол от тиф на 9 юни 1978 година.

Имало доста френски, имало и немски журналисти. Доста били и военните художници. Например Пелесиер от най-голямото испанско илюстровано издание, Вилиърс, който работил за английския „График”. Често журналистите били и художници, понякога и фотографи. Недоразвитата печатарска техника не позволявала да се публикуват фотографии във вестниците, но много фотографии били използвани за създаването на прекрасни гравюри.

Смятате ли че днес почитта, която им отдаваме, е достойна за това, което са направили? И виждате ли Освобождението без тяхното присъствие и дейност в тази война? Припомням, че на гроба на уважавания Джануариъс Макгахан пише: „Освободител на България“, но това може да се каже не само за него, а у нас като че липсват знаци на признателност към кореспондентите, които са заслужили? Има паметници на лекарите, опълченците, различните военачалници, а на кореспондентите, които са съобщили на света за зверствата у нас по време на Априлското въстание и след това за хода на Освободителната война, няма.

Да, дейността им е малко позната, с изключение може би на Макгахан. На него са  наименувани улици в няколко града, едно училище. Има и паметници. Но имената на повечето журналисти от тази война са забравени. Може би  най-достойният паметник, би бил едно няколкотомно издание с техни кореспонденции.

Филмът ви ще бъде ли излъчен по някои от българските тв канали, за да го видят повече зрители? 

Надявам се, но като знам колко е трудно разпространението на българския документален филм, не съм голям оптимист. Все пак ще направя всичко възможно да го видят повече зрители.

Снимки Личен архив

 

Сподели в
 

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020/08:20

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020/20:41

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020/14:48

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020/09:22

В навечерието на 75-годишнината от победата над фашизма е хубаво да си спомним за Втората световна война, както се казва, от първо лице. Специално за сайта на СБЖ правнукът на големия възрожденец и учен Марин Дринов, първия председател на Българското книжовно дружество, предтеча на БАН, - д-р Владимир Сафронов-Дринов предостави фрагмент от спомените на своя баща (внук на Марин Дринов) Александър Дринов, участник от началото до самия край на войната в най-голямата и кървава месомелачка на ХХ век.

03.05.2020/21:47

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки