Начало
 
 

Вицепрезидентът на МФЖ Тимур Шафир: Съюзът на българските журналисти работи много активно

11.03.2020 /18:16 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Тимур Шафир

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

За първи път се срещнах с него преди 6 години, когато той за първи път посети България и поводът беше организираната от СБЖ научна конференция, посветена на „Културата в журналистиката, журналистиката като култура“. Тогава с него разговаряхме за това как използват журналистите в информационната война и още по други проблеми, свързани със занаята ни. Сподели ми, че е във възторг от София и от контактите, които е имал с български журналисти. Дано при сегашното си посещение той да е затвърдил своите положителни емоции от срещата с красивата ни страна и хората.

И при сегашната ни среща той не отказа да си говорим за нашия занаят, защото, оказва се, не само тук, но и в други страни по света за журналистиката се говори, че „боледува“. На това мнение е и моят събеседник, но той е сред малцината, които имат идея как се „лекува болна журналистика“. Според него занаята ни страда от много неприятни недъзи, но най-вече от „болест на вътрешните органи“, чиито симптоми Тимур Шафир съзира в незавидния рейтинг на подготовката на младите кадри, стремителното нашествие на социалните технологии, блогърите, които много активно се опитват да подменят журналистиката.

Но няма място за безпокойство, защото както за всички болести, така и за тази има лек, смята Тимур Владимирович. Той е убеден,че за да има положителен ефект, е необходима интензивна терапия, като за лечението на журналистиката лозунгите, призивите и празните приказки не вършат работа. „Много е важна ролята на самоорганизацията  на професионалната общност – е убеден Тимур Шафир. – В частност ролята на Съюза на журналистите, медийните организации, както и онези общности, обединяващи иащите ресурси, възможност и желание журналисти да проведат тази „интензивна терапия“. Разбира се, има и „бонуси“ под формата на тероризъм, екстремизъм и други.

Тимур Владимирович, вие сте вицепрезидент на Международната федерация на журналистите. Какво означава за Русия назначаването на неин гражданин на такъв висок международен пост? И в личен план за вас какво е този избор?

В личен план работата ми стана два пъти повече. Колкото до това, че с моя избор аз представлявам Русия и СЖР, това безусловно е много важно, защото дълги години както и в цялата ни страна в руските медии още от разпадането на Съветския съюз се култивираше мисълта, че нашата журналистика е изостанала, че не е способна да направи нищо самостоятелно, че журналистите трябва да се учат и на 100 процента да получават технологични знания. И то без да се запитат дали те са приложими у нас или не. С това ние не сме съгласни.Безусловно сме убедени,че трябва да се учим един от друг. Руските журналисти има много какво да научат от чуждестранните си колеги, в това число несамо от европейските, но и от азиатските. А и самите те могат да предадат своя голям опит, натрупан за всичките тези години, какъвто е от работата в екстремни условия, в горещите точки, и в зоните на конфликти, и в ситуация когато медиите стават конвергентни, когато редакциите на традиционните медии бяха принудени да преминават в нова форма на работа, да се адаптират. Изобщо това е един голям комплекс от въпроси, по който, както смятаме ние, руските журналисти вече са натрупали своя голям опит. И едно от голямото значение за това, че аз съм избран за вицепрезидент на МФЖ, е възможността да помагам на руските журналисти на международно равнище. За съжаление все по-често ми се налага да помагам, тъй като знаем какви нападки има срещу нашите колеги в Европа, как затвориха бюрото на „Спутник“ в Прибалтика, как арестуваха сътрудниците на бюрото в Турция. За съжаление ситуацията никак не е лека.             

Като вицепрезидент на МФЖ бихте ли ми казали дали е необходимо в ЕС да има и комисар, отговарящ за медиите, за журналистите?

Дали да има специално комисар за медиите в ЕС е сложен въпрос,защото всички прекрасно знаем, че такъв комисар има в ОССЕ. Това е ръководителят на офиса по правата на човека и защита на медиите Арлем Дезир, а ОССЕ в този случай обединява несамо страните от ЕСи тези, които са кандидати са членство в Съюза, както и страните от региона на Съвета на Европа, които не са членки, в това число и Русия. Според мен ОССЕ и бюрото на офиса много сериозно се справят с тези проблеми. Мисля си, че колкото повече се концентрират тези проблеми на едно място и не се разпиляват, по-лесно ще получат решение. В рамките на ЕС за журналистите съществуват отделни проблеми и въпроси, на първо място икономически, а на второ -  политически натиск, и все трябва с някой да се занимават там.  

Днес каква роля имат синдикатите, както в Русия, така и в света, за журналистите и могат ли те да бъдат ефективен инструмент за отстояването несамо на трудовите права, но и за свободата на медиите?

Аз не казвам, че ги няма, но в много страни на света и Европа те са много слаби. Ако говорим за нашия регион - Източна и Южна Европа, в тези страни, където преди няколко години съюзите присъстваха и играеха голяма роля, сега фактически ги няма. Къде е съюзът, къде са синдикатите в Чехия, Словения, Словакия, къде са унгарските колеги? Не знаем. В рамките на МФЖ фактически изчезна сътрудничеството, защото те нямат тази възможност. В този план много добър пример е Съюзът на българските журналисти, защото него го има и работи, и то много активно,но това е, колкото и тъжно е да го кажа, по-скоро изключение. Днес синдикатите са много по-слаби, отколкото преди, защото днес собствениците на медии, големият издателски бизнес, общата икономическа ситуация упражняват натиск върху тях. Синдикатите са последното препятствия по пътя на журналистите да не станат роби на големите издателски къщи и холдинги и едрите медийни магнати. Освен това, колкото и да им е трудно на синдикатите, трябваше да направят така, че да запазят такива понятия като журналистическа етика и журналистическа солидарност, защото ако няма синхрон, журналистът бързо ще се превърне в роб, а понятието етика ще изчезне също много бързо и окончателно.

Казвате: „И журналистиката като професия, която предполага на първо място сериозно проучване на даден въпрос, в това число анализ и извод,няма къде да се дене.“ Но ние все по-често виждаме как медии обявяват своя фалит, и то не само по финансови причини, а и заради това, че собствениците не разрешават на журналистите да работят както се полага и няма свобода на словото.

Това е самата истина. Още повече, че днес ситуацията е още по-тревожна, защото ако преди три години за нас това беше фантастика, то днес в определени моменти сме свидетели как сериозно се обсъжда въпросът за  замяната на журналистите с електронни роботи или агрегатори, базирани на компилация от съществуваща информация, което ще се превърне в основен конкурент на традиционните медии. Те сами ще съставят новини и ще ги разпространяват в новинарските ленти, на сайтовете, ще ги продават. Естествено на роботите нищо не трябва да се плаща, докато на журналистите ще трябва да се плаща и да бъдат гарантирани социално. И въпреки това дори в Русия забелязваме интересна тенденция. Преди време ни се струваше, че истинската журналистика е тази, която разследва, анализира и прави изводи. Имаше твърдения, че тя скоро ще умре. Че напълно ще я заменят новинарските автомати, блоговете, некомпетентността, непрофесионализмът и липсата на всякакви доказателства. В един момент броят на блоговете, на лъжите, на фалшивите новини станаха толкова много, че у хората автоматично се породи отблъскване към тях и започна бързо да нараства интересът към истинската журналистика, която разследва, анализира и прави изводи. Хората се умориха от еднотипните новини, от скандалите, от лъжите и интригите, от фалшивите информации. На хората винаги им е била необходима реалната журналистика, особено когато това засяга техните непосредствени проблеми в живота, свързани с икономиката и политиката, с бъдещето на децата им.         

Как мислите за ролята на социалните мрежи днес и те не са ли заплаха за нашата професия и нейното качество? Не знам как е в Русия, но у нас вече стана ежедневие в медиите да се публикуват постове от социалните мрежи. Дори и управляващите вече си разговарят с народа чрез фейсбук.

Така е навсякъде. Нали виждате, че дори президентът на САЩ Доналд Тръмп си контактува със света единствено чрез туитър. За мен това е заплаха за журналистиката. Не знам дали у вас помните съветския филм „Москва не вярва на сълзи“. Та в него имаше герой, който работи в телевизията и възторжено казва, че скоро няма да остане нищо – нито театрите, нито киното, нито книгите, а ще има само и единствено една телевизия. Филмът показва, че годините минават и нищо такова не се случва. Вярно, че телевизията зае един много голям сектор, телевизионните новини станаха много повече, но печатните медии никъде не изчезнаха и реалната журналистика си е все още тук. Така е и със социалните мрежи. Според мен вече има едно пренасищане откъм социални мрежи, както и разбиране, че те не могат окончателно да заменят медиите и сериозна аналитична журналистика в тях няма. Така че те ще заемат голяма ниша, ще раздвижат традиционните медии, но няма да ги убият. 

Промени ли се стандартът на съвременната журналистика и по какво руската се отличава от западната?

Ако говорим не за техническата част на журналистиката, а за моралната, то, разбира се, на думи не са се променили, защото нито една редакция няма да каже на журналистите, че й е нужна само оперативна информация и не е важно на каква цена. Неотдавна в един сибирски град в Русия имаше пожар, за който така популярните блогове разпространиха пълни лъжи, както за броя на загиналите, че властите крият истината, като по този начин се опитаха да създадат паника, от която последиците щяха да бъдат много по-големи. На фона на това в обществото възникна бурна дискусия за стандартите и беше казано, че при възникване на новите възможности и промени на технологии, то те трябва да си останат същите. Защото принципът е да не се навреди, да се правят сериозни разследвания, да се спазва принципът на конфиденциалност на информацията с цел стандартите да си останат такива, каквито са били.

А що се отнася с какво руската журналистика си прилича или отличава от западната, ще кажа, че приликите са много, стандартите са сходни, което може да се види при тв канала RT и да се направи сравнение на технологиите, които се използват от  CNN и BBC. Те с нищо не са по-напред от техническа гледна точка, а от гледна точка на блогърите ние отидохме много далече и за съжаление този сектор толкова много обхвана, максимално се използват социалните мрежи. А от гледна точка на регионалната преса, която излиза в малките градове и региони, не се забелязва никакво изоставане. Според мен, както и преди, по принцип главното различие на руската преса от западната е преди всичко е съсредоточено върху глобалните проблеми на битието. В Русия се започва с тв канала RT и се завършва с някое малко вестниче в някое градче и там задължително ще има два – три материала за международното положение и глобалната политика. Така че важните проблеми на деня те не ги пропускат и се смятат за важни в обществото.

А санкциите срещу Русия оказват ли някакво влияние върху работата на руските колеги зад граница?

Санкциите срещу Русия в икономическата или банковата сфера не. Тук по-скоро се налага влиянието на общата истерия, която се вихри около Русия. Постоянното обвинение да се разпали война в Прибалтика или да се завладее Близкия Изток, навсякъде се привижда ръката на Кремъл, намеса в изборите в САЩ, сега американските медии дори много често взеха да пишат, че Тръмп е агент на КГБ, както и Бени Сандърс. Но всичко това е в сферата на параноята, лудостта и спекулациите. Безусловно обаче това влияе и когато всички говорят, че в Русия действа законът за чуждестранните агенти в медиите, според който чуждестранните медии или тези, които се финансират от чужбина трябва да се регистрират, просто забравят, че това не е наше изобретение, а американско, и според него всички руски медии и тв канали,които работят на територия на САЩ трябва да се регистрират. Безусловно тази истерия влияе. Ето, затварят офиса на „Спутник“ в Естония, защото преследват журналистите, тъй като те работят за руска медия.За съжаление е така, но нашата задача  е да се борим и отстояваме правата на журналистите.       

Наскоро независимите медии в Русия учредиха „Синдикат 100“. Какво мислите за тази нова организация вие?

Не знам изобщо под каква форма ще съществува тази организация и по какъв начин, щом там говорят, че ще са финансово обединение.По какъв начин ще обединяват активите си и какво ще правят. В дадения случай разбирам, че веднъж седмично всички тези медии ще публикуват един общ материал по някакъв остър проблем. Според мен тази тяхна работа ще се ограничи само до това, защото самото създаване на „Синдикат“ от различни медии и различни издатели е нещо много сложно технически и икономически и на второ място не се разбира защо го правят. Но името е красиво „Синдикат 100“. Както се казва, ще поживеем, ще видим.  

СЖР би ли си сътрудничил със „Синдикат 100“?

Ние си сътрудничим с всички журналисти. Ние сме неполитическа структура и защитаваме всички, които имат нуждата от подкрепа. Иван Голунов е един от ярките опозиционни журналисти, който е настроен много критично към държавата, но когато го арестуваха, СЖР организира митинг в негова защита и подкрепа, защото срещу него имаше полицейски произвол. Независимо от политическите му позиции, той е журналист, на когото му беше необходима помощ. Така ще е и със „Синдикат 100“ ако там имат нужда да им се помогне.       

 А какво е независими медии в Русия?

Логично това са частни медии, неконтролирани от държавата. Но от друга страна винаги възниква въпросът кой плаща, кой е собственикът и кой, грубо казано, поръчва музиката. И тук аз лично - макар да сме длъжни да подкрепяме свободните независими медии и нашият Съюз има такава програма за недържавните медии - се старая да се отнасям много внимателно към тях. Независими - от кого и от какво? Независимост от държавата е зависимост от собственика? Това е много повече опасно и диктаторско. Частният собственик невинаги е по-добър от държавния. У нас често независимите медии са опозиционните. Такива са „Независимая газета“, тв канал „Дождь“, радиостанция „Ехото на Москва“ и новопоявилите се други медии. Те обичат да се наричат независими, защото не са държавни. А колко са независими е въпрос. Да вземем „Ехото на Москва“. Там единият от собствениците е „Газпром медия“,която е държавна структура.  

Работите в сферата на свободата на словото и сигурността на журналистите в Русия и света. Не е тайна, че свободата на словото е един от острите проблеми в Русия.Как се отнасяте към това, а също и към цензурата в медиите?

Цензурата е забранена чрез конституцията на РФ и главната наша задача е да пресичаме всякакви опити на цензура, които понякога се промъкват. Но аз ще ви кажа така: Основно в регионалните медии, главно в някои отдалечени региони, ако поредният губернатор си помисли, че е цар и Бог и се самозабрави, започва да проявява натиск върху местните медии, неотдавна имаше такива случаи. Например беше уволнен главният редактор на вестника в Урюпинск, защото тя е публикувала снимката на губернатора някъде назад на страниците, но я възстановиха, а него го уволниха. Имаше и друг случай, в който чиновник нападна журналист.Сега срещу него се води дело. Ако четете нашите опозиционни медии, слушате радио или гледате опозиционни тв канали, ще видите, че там няма цензура. Важното е навреме да бъдат пресичани всякакви опити на проява на цензура, с което ние се занимаваме. А относно свободата на словото в Русия ситуацията е същата както в Европа, както в САЩ, защото във всички страни по света политическата конюнктура зачертава някои теми в медиите, преценява,че е опасно и не трябва да се пише за дадена тема, а понякога се раздува и изкуствено. Например сега в европейските медии темата за бежанците се раздува.

Много руски и чуждестранни журналисти загинаха, изпълнявайки своя професионален дълг. Как могат да бъдат защитени нашите колеги в горещите точки? И освен това каква е ролята на професионалните организации в тази област? Мнението на МФЖ в тази връзка?  

Ще започна от края на въпроса ви.МФЖ е една от много организации, която не е ангажирана политически и през всичките тези години активно помага и подкрепя загиналите и пострадалите журналисти. Като организация и като съюз ние бяхме едни от инициаторите на законопроекта за командированите във всяка гореща точка журналисти –че трябва да е застрахован и да е преминал обучение и да получава психологична помощ в случай,че нещо се случи с него. Той трябва да получи добро финансово обезщетение или пък неговите близки. Това е задача и на СЖР. При нас има и Клуб на децата на загиналите журналисти. Сега се разглежда и инициативата да се оказва постоянна допълнителна помощ на журналистите. Тоест ние правим всичко, което можем, и на финансова и законодателна основа, което е много важно. Мога да отбележа, че най-големите загуби в горещите точки бяха през 2014 г. когато беше конфликтът в Източна Украйна, когато загинаха много наши колеги, след което, за щастие, статистиката се промени към по-добро. Да, наши колеги продължават да работят в опасни условия, но слава на Бога, жертвите намаляват.                 

Още по темата

http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=24977

 

Снимки Мари Къналян, Иван Василев и личен архив

Сподели в
 

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020/08:20

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020/20:41

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020/14:48

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020/09:22

В навечерието на 75-годишнината от победата над фашизма е хубаво да си спомним за Втората световна война, както се казва, от първо лице. Специално за сайта на СБЖ правнукът на големия възрожденец и учен Марин Дринов, първия председател на Българското книжовно дружество, предтеча на БАН, - д-р Владимир Сафронов-Дринов предостави фрагмент от спомените на своя баща (внук на Марин Дринов) Александър Дринов, участник от началото до самия край на войната в най-голямата и кървава месомелачка на ХХ век.

03.05.2020/21:47

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки