Начало
 
 

Стари вестници пазят спомена на руската емиграция в Харманлийска околия

16.03.2020 /12:59 | Автор : Златка Михайлова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Вестник “Кубанец-Алексеевец“ от 19 декември 1924 г.

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

Изследването се основава на малко познати документи от Държавна агенция „Архиви“ и на материали , публикувани в местни вестници и в периодични издания на руската емиграция, пояснява авторът, на когото не липсва и журналистически стаж. 

През 20-те години на миналото столетие в Харманлийска околия са разположени руско военно офицерско училище и смесена гимназия.

В Търново Сеймен (сега Симеоновград) руските емигранти обзавеждат малка палаткова църква, посещавана и от българи от околните села. Играят се пиеси от Чехов и Островски, оркестър изпълнява произведения на Чайковски, Глинка и Шопен. Вестник „Подем“ публикува възторжена статия за младите музиканти и техния диригент.

В Харманли се състоя футболен мач на „Сокол“-Харманли и отбора на Кубанското военно училище, пише „Донской осведомительный листок“, бр. 130, 1922 г. В „Сокол“ били привлечени петима белогвардейци. Така “ Сокол“ става първият български отбор с толкова много чужди играчи, които помагат на тима да се противопостави на отбори от Пловдив, София, Чирпан, Ямбол, Стара Загора.

Същата година пловдивският в. „Борба“ отбелязва, че в състава на сборния отбор на Харманли играят руснаци. Интересно е , че руският емигрант от германско потекло Фридрих Клюд стига до „Левски“-София, а оттам до националния отбор на България и така става първият чужденец, играл в представителния ни тим.

Българските военни съдействали на кубанските казаци да проведат демонстрация по джигитовка, която се състояла на 29 юни 1924 г и е описана във в. “Кубанец- Алексеевец“. В началото на репортажа се казва, че в малкия български град Харманли дядо Петко удря барабан и обявява на всеки кръстопът, че кубански казаци ще направят една много хубава джигитовка.

Последни разпореждания дава есаул Астахов от Първи Корниловски кубански полк. Казаците са яхнали строевите коне на Шести български конен полк. Под аплодисментите на публиката те демонстрират игра на карти между двама ездачи, кражба на булка, спасяване на ранен, атака с вик и стрелба, изправени на седлото. Джигитовката завършва с кавказка лезгинка, пояснява вестникът.

Същата година руската общност в Харманли с готовност събира парични помощи за българските бежанци от Гърция и Турция след Първата световна война, свидетелстват вестниците. 

В село Елена  (тогава в Харманлийска околия) още живее споменът за руския д-р Алексей Успенски, общински лекар през 1927 г. През 1941 г. той е изпратен в Беломорието като лекар на 6-и харманлийски полк. В село Долно Съдиево цели 15 години преподавала рускинята Наталия Смирнова от град Нова Одеса.

В 30-те години част от руските емигранти остават в Харманли. Към 1934 г. руската колония в града наброява 60 души - 27 мъже, 19 жени и 14 деца. Четирима служат в харманлийския конен полк, един търгува с платове, друг ръководи строителни обекти в частна фирма, информира сп. „Казаки за границей“

Ролята и мястото на руските бежанци в живота на този край са слабо проучени, отбелязва Милен Вълчев. Тогавашните руски емигранти никога не забравят, че България им е подала ръка в труден момент за тях, обобщава той. 


 

Сподели в
 

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020/15:47

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020/16:51

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

29.11.2020/14:57

Със Стойчо Банчев бяхме колеги във в.”Народна младеж”. Беше недъгав: като дете го прегазила каруца и гръдният му кош беше деформиран. Но струваше колкото 10 „нормални”.

24.11.2020/12:00

"168 часа" припомня емоционалното отразяване от пратеничката на БНТ на първенството по художествена гимнастика в Страсбург през 1983 г.

24.11.2020/09:02

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020 /15:47 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020 /16:51 | Автор: Боян Бойчев | Източник: Дума

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки