Еми Барух гневна от липсата на протест срещу дерогацията на основни човешки права

21.03.2020 /20:14 | Източник: Фейсбук/СБЖ/mediapool.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Еми Барух

Известната журналистка изригна във Фейсбук срещу искането на управляващите в България за временен отказ от прилагането на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Тя предупреди за опасността „мерките срещу вируса” да продължат да са в сила и много след като този вирус няма да го има.

„Най-лесният начин да управляваш множество от хора е като ги уплашиш. Това направихте, господа генерали! А вие, които не протестирате срещу дерогацията на основни човешки права, не забравяйте, че децата ви ще ви съдят утре.... когато „мерките срещу вируса” ще продължат да са в сила - много след като този вирус вече го няма. А социалната тъкан ще е разпокъсана заради друг, по-опасен разпад”.

Това написа днес на профила си във Фейсбук известната журналистка и активистка Еми Барух по повод оповестените от правосъдния министър Данаил Кирилов планове България да поиска временна дерогация (отказ от спазване) на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи със срок до края на извънредното положение.

Съветът на Европа е бил информиран и от над 10 други държави, които искат временна дероганция на конвенцията. Това са Румъния, Латвия, Армения, Молдова, Франция, Гърция, Грузия, Ирландия, Турция и Великобритания, сочи в своя публикация по същия повод mediapool.bg.

Медията цитира и самия министър Кирилов, който заяви в петък, 20 март, пред bTV: „Възможно е при извънредно положение да имаме известно нарушаване на неосновните права на личността. По тази причина още вчера (четвъртък) съм подписал нотификационно писмо, което да бъде изпратено чрез министъра на външните работи до Европейския съд по правата на човека, защото има такава процедура. Тя е за временна дерогация, при извънредно положение, за да обосновем пред ЕСПЧ (съкращение на Конвенцията - б.р.) какви действия сме предприели. Съответно последиците са, че в този случай голяма част от жалбите на Конвенцията дава право държавите временно да не прилагат нейните разпоредби, като това е регламентирано в чл. 15 на документа. Там са посочени и условията за „Дерогация при извънредно положение”.

Текстът гласи: „По време на война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията, всяка от Βисокодоговарящите страни може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази Конвенция, но строго в пределите на изискванията на положението, при условие, че тези действия не са несъвместими с другите ѝ задължения по международното право”.

България е длъжна да предостави на генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и причините, поради които дерогацията е наложителна. Държавата е длъжна да информира генералния секретар за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на конвенцията в пълния им обем.

Това означава, че България трябва да продължи да спазва забраната за изтезания, забраната за робство и принудителен труд, както и забраната за налагане на наказание без закон.

Под въпрос обаче остава ангажиментът за спазване на други базисни права и свободи, като изобщо не е ясно какви критерии ще се прилагат към правата на журналистите и свободата на словото. От страна на управляващите вече бяха направени конкретни стъпки към репресивни мерки за „дезинформация” и към открита цензура. Тези ходове бяха категорично отхвърлени от СБЖ чрез специално изявление на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова на 20 март.

Политологът Даниел Смилов коментира също във Фейсбук, че искане от страна на българските власти за дерогация на ЕСПЧ е „абсолютно неоправдано”. Смилов написа на своя профил:

„Дерогацията, ако въобще я има, трябва да бъде строго ограничена само до най-необходимото за прилагането на карантинните мерки срещу правото на придвижване. Самата Конвенция предвижда дерогацията да бъде „строго в пределите на изискванията на положението”. Една цялостна дерогация - каквато България изглежда иска - би суспендирала прилагането не само на защитата на свободата и забраната за неправомерно задържане (чл. 5), но и правото на справедлив процес (чл. 6), правото на личен живот (чл. 8), както и свободата на вероизповедание, изразяване и сдружаване (чл. 9, 10, 11). Отмяната на всички тези гаранции е подготовка не за строга карантина, а за диктатура, в която се ограничават основни граждански и политически права.”

Политологът напомня, че Европейската конвенция не допускат толкова широка и неоправдана дерогация, а и българската конституция гарантира свободата на мисълта. „Да се отнасяме към правата сериозно”, призовава Смилов.

Сподели в
 

„Успехите са част от това, което градим заедно”. Думите на Красимира Благоева, директор на ОУ „Васил Левски” в с. Караджово, община Садово, описват най-добре инициативата, която започнаха преди осем години журналистите от вестник „Аз-буки“. Всяка година те събират собствени средства и награждават със стипендия един от отличилите се ученици.

07.07.2020/07:53

Нашумелият документален филм „Колектив” за вестникарски разследване на жестокия пожар в едноименен нощен клуб в Букурещ, нарушенията в заведението и безотговорното болнично третиране на пострадалите вади на показ типични за властите навсякъде по света похвати да се мами обществото. София Филм Фест представя творбата на 7 юли от 18 ч. в Дома на киното.

06.07.2020/20:19

Тази нощ на 93-годишна възраст една от легендите на Българското национално радио се отправи към вечността. При нас останаха нейните книги и пиеси, сценарии и предавания, красивият ѝ глас и топлият ѝ смях.

05.07.2020/18:16

За пътя на разследващата журналистика у нас през новото разследване на Антикорупционният фонд „Осемте джуджета“ разказва в „Мрежата" авторът на разследването Николай Стайков.

05.07.2020/10:14

Програма "Христо Ботев" на БНР влиза в лятна схема на работа с месец по-рано от обичайното, тъй като в екипа има трима болни от коронавирус, двама от които са в болница. Това заяви Митко Новков, новият директор на програма „Христо Ботев“ пред радио предаването „Мрежата“.

05.07.2020/10:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки