Начало
 
 

„Човечеството върви напред сякаш с мина на шията”. А медиите къде бяха досега?

22.03.2020 /18:04 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Василев

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

Така се върнах, за кой ли път, към едни срещи, които си припомням винаги при поредната акция на защитниците на отиващата си природа.

Беше в началото на 70-те, „Поглед” беше абониран и за Служебния бюлетин на БТА (имаше и такъв) и в него попаднах на мнението на Арнолд Тойнби за опасните действия на човека към природата. С голяма тревога видният английски историк  споделяше, че съвременното консуматорско общество с критично бързи темпове изчерпва ресурсите на планетата – енергия, вода, въздух, изкопаеми – и се обрича на гибел. И вижда единственото спасение властта да поемат тоталитарни правителства и със сила да наложат едно по-ниско, разумно ниво на потребление…

Прибрах тази лист от бюлетина и досега го пазя. А когато наскоро след това тръгнах да правя интервю с гостуващия голям руски писател Леонид Леонов, го взех със себе си. Известно е мнението на Горки за него: „Много талантлив за цял живот и - за големи дела”. Едно от тези „големи дела” беше опазването на природата. Не само в известния си роман „Руски лес”.Той беше напълно съгласен с Тойнби, но допълни: „Уви, мисля че границата вече е безвъзвратно премината, няма връщане назад”. И когато след петнайсетина години, вече в Москва, отново го потърсих, вече усещах колко е прав. Беше болен и не приемаше никого, но когато по телефона секретарят му разбра, че съм от България, ми разреши среща („Но само петнайсет минути и никакви интервюта”) Още от вратата Леонов ме посрещна с думите: „Видя ли се с Ванга преди да дойдеш? (беше я посещавал няколко пъти) Поръча ли ти нещо да ми предадеш?” Явно отговор на въпрос, който тревожно очакваше… И отново темата ни беше съдбата на природата и човека и разговорът продължи близо час. Гледах обширния кабинет: наполовина изписан лист в пишещата машина на бюрото (с кощунствено желание да надзърна в него!) и насреща върху проста дървена маса метална фигура на Дон Кихот в почти естествен ръст, дясната ръка е протегнала обнажен меч, но погледът на великия човеколюбец е вперен в книгата в лявата ръка…И слушах думите на стария писател: „Човечеството върви напред сякаш с мина на шията”. „В страшно опасно време живеем. В този труден период за народите, много е важно човечеството да успее да мине през  здрачевините, които са се спуснали над него, да не стъпи в ямите, които е трудно да се видят в тъмното…”

Гледам сега пожълтелия лист на вестника, препрочитам текста с 35-годишна давност и сякаш сега чувам гласа му, който сякаш диктуваше заглавието: „Да опазим с добри и силни ръце зърното, което носи бъдещето”.

Е, дочакахме това време, за което ни предупреждаваха преди много десетилетия Тойнби и Леонов и други тревожни гласове.

Дочакахме го и отгоре.

А КЪДЕ БЯХА ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ МЕДИИТЕ, ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ, ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИЯТ ДЪЛГ?

Потърсих старите си дописки след една безсънна нощ, в която прочетох в последния брой на вестник „Уикенд” материалите, посветени на „Чумата на глобализацията” (едно от заглавията) - Кеворк Кеворкян, проф. Мирослава Кортенска, Георги Атанасов, Георги Неделчев. Направи ми впечатление колко много изводите им съвпадат с казаното от Тойнби и Леонов – значи двамата са били прави в тревогата си!

Да вземем някои от заглавията: „Природата ни отмъсти чрез коронвируса. Земята е болна и се съпротивлява на агресивната егоистична цивилизация с жажда, жега, студ и вируси. Животът коренно се променя”

„Чумата на цивилизацията. Коронвирусът е като бич за самодоволното потребителско и екскурзиантско общество”. „Коронвирусът е и стрес-тест, и генерална репетиция. Светът, подчинен на бясно консуматорство, в който ценностите са сгрешени, приключи”.

„Слободията свърши!” – така е озаглавила своя коментар Кортенска. Иска ми се да цитирам някои от акцентите. – „Но се оказваме изненадани, че във второто десетилетия на ХХІ век времето ни показва друго лице. Оказа се, че може да преобърне наложени наши практики, както и да постави под сериозна въпросителна извоюваната европейска демокрация”

„Природата ни наби една рязка спирачка, която дава възможност на всеки да се огледа, да смени ритъма си, досегашните си залисии с кариери, напредък, справяне с материалния свят”. „Сега излезе че уж тоталитарен, Китай на практика успя да осигури основното човешко право – на живот...”. „Ясно се разбра, че слободията свърши. Всеки не може да прави каквото е правил досега”…

Спрях се повечко на тези цитати, защото по свой начин те засягат и нелекия труд на оперативните журналисти, които при изключително трудната и сложна обстановка изпълняват професионалния си дълг. Доколко успешно и адекватно – това е въпрос на личен избор, от който ще зависи мястото му в утрешното коренно променено общество. 

Защото днешната борба на живот и смърт с това коронно зло, което ни насмете, не свършва с него, а продължава - да опазим „с добри и силни ръце” зърното на бъдещето.

В едно ново общество, с променени ценности, критерии и приоритети. Да се надяваме, че в него Четвъртата власт ще има по-достойно място…

 

 

Сподели в
 

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020/16:29

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

Към какви цивилизационни размисли може да тласне телевизионния зрител езикът на тялото и начинът на общуване на водещите от екрана.

12.06.2020/10:15

Бившият генерален консул на Руската федерация във Варна и почетен гражданин на морската ни столица Анатолий Шчелкунов е известен не само като дипломат, но и като писател, чиито книги се ползват с голям интерес. Той е член на Съюза на писателите на Русия и на неправителствената организация Съюз на приятелите на България. Специално за сайта на СБЖ Анатолий Викторович сподели свои размисли относно българо-руските отношения в контекста на едно от последните събития, свързани с делото на равноапостолните братя Кирил и Методий - посветената на това дело изложба в РКИЦ, разбунила патриотичните духове у нас и зад пределите на страната ни.

07.06.2020/19:44

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 42 гости

Бързи връзки