Начало
 
 

Елена Алекова с най-голямото отличие на СБЖ „Златно перо“

23.03.2020 /15:00 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Както е казал мъдрецът, винаги след черната река идва златната. И при нас е така във време, когато над планетата е размахан бичът на страшна пандемия, каквато е короновирусът, има място и за добри вести. Такава е, че на 10 март известната българска публицистка,поетеса и журналистка Елена Алекова получи най-престижното отличие на СБЖ „Златно перо“.

Тя получи голямата награда за книгата си „Родопа е предел“, която излезе миналата година в престижното столично издателство – ТАНГРА ТанНакРа ИК. Председателят на СБЖ Снежана Тодорова подчерта, че мисията на журналиста и публициста е да служи на истината и само на истината. А авторката на „Родопа е предел“ напълно отговоря на това условие, защото в сборника й са събрани статии, рецензии, интервюта от 90-те години на миналия век до днес, в които са разобличени много от модните в наше време лъжи, фалшификации и манипулации във връзка с историята на Родопите и съвременното житие-битие на българите там.

Наградената не скри вълнението си от високата оценка на колегите.

По време на церемонията Снежана Тодорова припомни също, че "Златното перо" е направено по проект на гениалния Борис Ангелушев, за да има то много повече морална, а не материална тежест, че обикновено журналистите се награждават с него или за цялостно творчество, или за определени свои публикации, книги, проекти.

А ето какво сподели пред сайта на СБЖ носителката на престижното отличие

 

ЕЛЕНА  АЛЕКОВА ЗА „ЗЛАТНОТО ПЕРО“, НЕВИДИМИТЕ НЕЩА И ГОЛЯМАТА ТУПУРДИЯ

Честита награда, Елена! Какво за теб означава да получиш това признание във време като сегашното?

Получих наградата в разгара на паниката от първите случаи на коронавирус у нас. Беше хем тържествено, хем някак тягостно. И в душата ми – хем радостно, хем някак не съвсем.

След като гръмна новината за коронавируса, спомняте си, първото нещо, което се предприе, бе да се отменят културните събития... Така че вече се беше наложило например да отложим паметна вечер за двама наши близки приятели – невероятния журналист и публицист Петко Тотев и съпругата му, енциклопедистката Петрана Колева. А преди месец-два излезе книгата със статии, отзиви, спомени и бележки за тях „ЦВЕСТОСЛОВИЯ. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева“ и предвиждахме на 18 март да й направим премиера тъкмо в Съюза на българските журналисти.

Оттогава досега мина време. Паниката по света се разрасна до абсурд. Обяви се извънредно положение. Градовете опустяха... Невероятно – как може едно толкова малко нещо, толкова малко, че чак невидимо, да вдигне такава огромна тупурдия! Невероятно, невероятно, но факт! Е, и първоначалното ми стъписване мина и отмина. Дойде трезвата преценка. А с нея и всичко си дойде на мястото.

Такова признание дава кураж на всеки творец, че онова, което той прави, има смисъл и че си заслужава да работи и занапред в името на истината. А на това ме научиха моите учители в публицистиката, като започна от Черноризец Храбър и Презвитер Козма, мина през Ботев и Вазов и стигна до Николай Хайтов, Петко Тотев и създателите на в. „Дума“  Стефан Продев и Тодор Коруев.

Какво значи да си носител на най-голямото журналистическо отличие? И „Златното перо“ прави ли те по-свободно боравеща със словото?

Има хора, които пишат, за да осигуряват хляба си. Те по правило търсят слава и известност, които гарантират геометрично, а понякога, при особена повратливост или нагаждане, и космическо нарастване на доходите им... Други пишат заради „тръпката“, заради предизвикателствата – тръпка е да жонглираш по въжето, да танцуваш по ръба, адреналинът се покачва, мисълта се изостря, главата е като пред взрив... А има хора, за които писането е призвание, мисия, които знаят, че именно те, а не някой друг трябва да свърши това, което вършат. Тях не ги блазнят парите, нито славата и „тръпката“ не им по вкуса. Живеят скромно, избягват прожекторите. Но когато надвисне опасност над човека, над живота, над обществото, те пренебрегват риска, напускат зоната на комфорт, осигуряваща им спокойствие и сигурност, преодоляват страха, който е най-естествено да възникне при положение, че се изправят в неравни битки – с лъжата, със силните на деня или силите на нощта... Мислиш, че преувеличавам? Примерът ни е под ръка. Само преди дни бе пребит с метални пръти водещия разследващ журналист Слави Ангелов. Колкото и невероятно да звучи – в центъра на столицата, при въведено извънредно положение!.. Попитайте го дали днес той би се отказал от една своя дума, въпреки случилото се с него. Въпросът ви ще е риторичен...

А „Златното перо“ за мен означава, на първо място, признание на колегите. За което благодаря. Когато човек пише, често се замисля дали това или онова има смисъл, съмнява се, колебае се, но продължава напред, макар и често да не намира удовлетворителен отговор на въпросите си. И затова признанието на колегите е от голяма значение, вдъхва кураж, дава криле, че има смисъл да не се отказва, въпреки съмненията и колебанията; че има смисъл да остава верен на истината и на себе си, въпреки че е трудно да я отстоява и да се отстоява.

На второ място, „Златното перо“ за мен означава отговорност. Отговорност пред словото, но и пред читателя. Днес много се заиграва с т.нар. „свобода на словото“. Защо – тъй наречената? Ами защото мнозина мислят, че могат да си плямпат безнаказано каквото поискат и каквото им скимне. Истинската свобода на словото ще рече преди всичко отговорност какво казваш и защо го казваш. Отговорност пред себе си и пред онези, на които го казваш. Ако така се разбира от всички свободата на словото, то, сигурна съм, фалшивите новини от само себе си ще изчезнат, от манипулативните хватки и подвеждащите реплики в публичното пространство няма да остане и следа. Паниката покрай коронавируса според мен се създава най-вече от безотговорно боравене със словото. Кой има сметка от това? Който и да има, май крива ще му излезе... Лично аз не се страхувам от коронавируса – ще повилнее-повилнее и ще изчезне. Страх ме е от човека, чиято алчност е безгранична. От тази алчност произлиза всяко зло – лъжи, кризи, побоища, войни, та дори и до бой за тоалетна хартия... Някога беше казано: не само с единия хляб живее човек... Докъде я докарахме? Дотам, че да кажем: не с едната тоалетна хартия живее човек... Какво падение! И все от алчност...

Какви послания крие днешното време?

Днес е време за покаяние не само защото са дните на Великия пост, а и защото сме изправени пред, както го беше казал емоционално генералът, „епидемия с невиждана ярост“, с други думи, пред напаст Божия – неслучайно коронавирусът ни удари тъкмо през първата седмица на Великия пост.... Нима покаяние с фалшиви, лъжливи и празни думи върши някому работа и хваща дикиш? И това хората на словото би трябвало много добре да го знаят. Ако не го знаят, поне би следвало да го предчувстват. И да запретнат ръкави, да се захванат с истинската работа.

Не знам защо, но ми идва наум онази реплика от края на филма „Покаяние“ на режисьора Тенгиз Абуладзе: „За какво е пътят, който не води към храма?“. Ще я перифразирам леко: за какво е пътят, който не води към истината?

Снимки Василка Балевска

Сподели в
 

Парламентарната комисия по културата и медиите на днешното си заседание отхвърли на първо четене двете проектопредложения за промени в Закона за радиото и телевизита(ЗРТ) на ВМРО с 13 гласа “въздържали се” и само двама “за”. Единият предвиждаше въвеждане на квоти за българска музика в радио и телевизионния ефир. Вторият беше за противодействие на дезинформацията в интернет.

28.05.2020/19:27

Инициативата се реализира с подкрепата на Европейската културна фондация и на Европейската федерация на журналистите. Формулярите за кандидатстване се приемат до 22 юни 2020 г.

27.05.2020/16:27

Преподавателката във ФЖМК в СУ „Св. Кл. Охридски” и бивш член на НСРТ даде остро критично интервю за програмата „Денят с Веселин Дремджиев” по TV+ и TV1. По повод искането от доклада на Европейския семестър за изсветляване на собствеността доц. Божилова обърна внимание върху проблемите по тази тема в медийния сектор, медийните войни между олигарси и мълчанието в обществото ни.

25.05.2020/21:50

Проектът „Един пояс, един път”, Общокитайската асоциация на журналистите и Радио Китай за чужбина стартират онлайн кампания за най-вълнуващи видеоклипове и снимки от противопоставянето срещу пандемията от коронавирус. Авторите на отличените творби ще бъдат поканени да посетят Китай в подходящо време след приключване на пандемията. Материалите ще се приемат на имейла на СБЖ до 10 юни.

24.05.2020/18:14

Социалните мрежи се изпълниха с много топли думи и спомени за Митко, който бе обичан от всички, познавали го. Опелото ще е в църквата на Централните софийски гробища на 23 май, събота, от 13 часа.

20.05.2020/21:33

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки