Начало
 
 

Елена Алекова с най-голямото отличие на СБЖ „Златно перо“

23.03.2020 /15:00 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Както е казал мъдрецът, винаги след черната река идва златната. И при нас е така във време, когато над планетата е размахан бичът на страшна пандемия, каквато е короновирусът, има място и за добри вести. Такава е, че на 10 март известната българска публицистка,поетеса и журналистка Елена Алекова получи най-престижното отличие на СБЖ „Златно перо“.

Тя получи голямата награда за книгата си „Родопа е предел“, която излезе миналата година в престижното столично издателство – ТАНГРА ТанНакРа ИК. Председателят на СБЖ Снежана Тодорова подчерта, че мисията на журналиста и публициста е да служи на истината и само на истината. А авторката на „Родопа е предел“ напълно отговоря на това условие, защото в сборника й са събрани статии, рецензии, интервюта от 90-те години на миналия век до днес, в които са разобличени много от модните в наше време лъжи, фалшификации и манипулации във връзка с историята на Родопите и съвременното житие-битие на българите там.

Наградената не скри вълнението си от високата оценка на колегите.

По време на церемонията Снежана Тодорова припомни също, че "Златното перо" е направено по проект на гениалния Борис Ангелушев, за да има то много повече морална, а не материална тежест, че обикновено журналистите се награждават с него или за цялостно творчество, или за определени свои публикации, книги, проекти.

А ето какво сподели пред сайта на СБЖ носителката на престижното отличие

 

ЕЛЕНА  АЛЕКОВА ЗА „ЗЛАТНОТО ПЕРО“, НЕВИДИМИТЕ НЕЩА И ГОЛЯМАТА ТУПУРДИЯ

Честита награда, Елена! Какво за теб означава да получиш това признание във време като сегашното?

Получих наградата в разгара на паниката от първите случаи на коронавирус у нас. Беше хем тържествено, хем някак тягостно. И в душата ми – хем радостно, хем някак не съвсем.

След като гръмна новината за коронавируса, спомняте си, първото нещо, което се предприе, бе да се отменят културните събития... Така че вече се беше наложило например да отложим паметна вечер за двама наши близки приятели – невероятния журналист и публицист Петко Тотев и съпругата му, енциклопедистката Петрана Колева. А преди месец-два излезе книгата със статии, отзиви, спомени и бележки за тях „ЦВЕСТОСЛОВИЯ. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева“ и предвиждахме на 18 март да й направим премиера тъкмо в Съюза на българските журналисти.

Оттогава досега мина време. Паниката по света се разрасна до абсурд. Обяви се извънредно положение. Градовете опустяха... Невероятно – как може едно толкова малко нещо, толкова малко, че чак невидимо, да вдигне такава огромна тупурдия! Невероятно, невероятно, но факт! Е, и първоначалното ми стъписване мина и отмина. Дойде трезвата преценка. А с нея и всичко си дойде на мястото.

Такова признание дава кураж на всеки творец, че онова, което той прави, има смисъл и че си заслужава да работи и занапред в името на истината. А на това ме научиха моите учители в публицистиката, като започна от Черноризец Храбър и Презвитер Козма, мина през Ботев и Вазов и стигна до Николай Хайтов, Петко Тотев и създателите на в. „Дума“  Стефан Продев и Тодор Коруев.

Какво значи да си носител на най-голямото журналистическо отличие? И „Златното перо“ прави ли те по-свободно боравеща със словото?

Има хора, които пишат, за да осигуряват хляба си. Те по правило търсят слава и известност, които гарантират геометрично, а понякога, при особена повратливост или нагаждане, и космическо нарастване на доходите им... Други пишат заради „тръпката“, заради предизвикателствата – тръпка е да жонглираш по въжето, да танцуваш по ръба, адреналинът се покачва, мисълта се изостря, главата е като пред взрив... А има хора, за които писането е призвание, мисия, които знаят, че именно те, а не някой друг трябва да свърши това, което вършат. Тях не ги блазнят парите, нито славата и „тръпката“ не им по вкуса. Живеят скромно, избягват прожекторите. Но когато надвисне опасност над човека, над живота, над обществото, те пренебрегват риска, напускат зоната на комфорт, осигуряваща им спокойствие и сигурност, преодоляват страха, който е най-естествено да възникне при положение, че се изправят в неравни битки – с лъжата, със силните на деня или силите на нощта... Мислиш, че преувеличавам? Примерът ни е под ръка. Само преди дни бе пребит с метални пръти водещия разследващ журналист Слави Ангелов. Колкото и невероятно да звучи – в центъра на столицата, при въведено извънредно положение!.. Попитайте го дали днес той би се отказал от една своя дума, въпреки случилото се с него. Въпросът ви ще е риторичен...

А „Златното перо“ за мен означава, на първо място, признание на колегите. За което благодаря. Когато човек пише, често се замисля дали това или онова има смисъл, съмнява се, колебае се, но продължава напред, макар и често да не намира удовлетворителен отговор на въпросите си. И затова признанието на колегите е от голяма значение, вдъхва кураж, дава криле, че има смисъл да не се отказва, въпреки съмненията и колебанията; че има смисъл да остава верен на истината и на себе си, въпреки че е трудно да я отстоява и да се отстоява.

На второ място, „Златното перо“ за мен означава отговорност. Отговорност пред словото, но и пред читателя. Днес много се заиграва с т.нар. „свобода на словото“. Защо – тъй наречената? Ами защото мнозина мислят, че могат да си плямпат безнаказано каквото поискат и каквото им скимне. Истинската свобода на словото ще рече преди всичко отговорност какво казваш и защо го казваш. Отговорност пред себе си и пред онези, на които го казваш. Ако така се разбира от всички свободата на словото, то, сигурна съм, фалшивите новини от само себе си ще изчезнат, от манипулативните хватки и подвеждащите реплики в публичното пространство няма да остане и следа. Паниката покрай коронавируса според мен се създава най-вече от безотговорно боравене със словото. Кой има сметка от това? Който и да има, май крива ще му излезе... Лично аз не се страхувам от коронавируса – ще повилнее-повилнее и ще изчезне. Страх ме е от човека, чиято алчност е безгранична. От тази алчност произлиза всяко зло – лъжи, кризи, побоища, войни, та дори и до бой за тоалетна хартия... Някога беше казано: не само с единия хляб живее човек... Докъде я докарахме? Дотам, че да кажем: не с едната тоалетна хартия живее човек... Какво падение! И все от алчност...

Какви послания крие днешното време?

Днес е време за покаяние не само защото са дните на Великия пост, а и защото сме изправени пред, както го беше казал емоционално генералът, „епидемия с невиждана ярост“, с други думи, пред напаст Божия – неслучайно коронавирусът ни удари тъкмо през първата седмица на Великия пост.... Нима покаяние с фалшиви, лъжливи и празни думи върши някому работа и хваща дикиш? И това хората на словото би трябвало много добре да го знаят. Ако не го знаят, поне би следвало да го предчувстват. И да запретнат ръкави, да се захванат с истинската работа.

Не знам защо, но ми идва наум онази реплика от края на филма „Покаяние“ на режисьора Тенгиз Абуладзе: „За какво е пътят, който не води към храма?“. Ще я перифразирам леко: за какво е пътят, който не води към истината?

Снимки Василка Балевска

Сподели в
 

Както е казал мъдрецът, винаги след черната река идва златната. И при нас е така във време, когато над планетата е размахан бичът на страшна пандемия, каквато е короновирусът, има място и за добри вести. Такава е, че на 10 март известната българска публицистка,поетеса и журналистка Елена Алекова получи най-престижното отличие на СБЖ „Златно перо“.

23.03.2020/15:00

Колегията от СБЖ поздравява „майката” на легенрадното предаване „Минута е много” и прочутия телевизионер с кръглите им годишнини и им пожелава крепко здраве и бодър дух срещу всички изпитания, както и още много покорени творчески върхове

23.03.2020/14:29

Най-големият журналист сред дипломатите и най-големият дипломат сред журналистите закръгля 70 години - колкото и да не е за вярване... Читателите и гилдията нямат търпение за книгата, която пише! По повод юбилея припомняме интервюто, което той даде за сайта на СБЖ преди броени месеци

20.03.2020/17:28

На 21 март, събота, от 12.00 ч. в църквата на Централни софийски гробища ще е сбогуването с големия фотожурналист и човек Кольо Панамски, който ни напусна на 18 март на 91-годишна възраст. Дълбок поклон и безмерна почит!

20.03.2020/06:43

За разлика от ситуацията у нас, правата на испанските читатели за достъп до сигурна информация в печатни медии се отстояват съвместно от правителството и от организациите на издателите и на разпространителите.

19.03.2020/20:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Какви истории стоят зад прочутия кадър, заснет на 5 март 1960 г.? Каква драма я предшества и още какви следват? Защо тиражиралият я италиански издател Джанджакомо Фелтринели и изнеслият илюстрирания с нея „Боливийски дневник” Антонио Аргедас загиват еднакво? Крачил ли е Бърни Сандърс до Че и Фидел в Хавана?

09.03.2020 /14:45 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

През 1927 г. в Хасково киносалоните са затворени за дезинфекция, а учениците са във ваканция.Това са едни от най-сериозните противоепидемични мерки, прилагани в града и документирани от тогавашната преса.

01.04.2020 /14:28 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020 /13:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ, смята председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.03.2020 /20:47

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки