Начало
 
 

Елена Алекова с най-голямото отличие на СБЖ „Златно перо“

23.03.2020 /15:00 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Както е казал мъдрецът, винаги след черната река идва златната. И при нас е така във време, когато над планетата е размахан бичът на страшна пандемия, каквато е короновирусът, има място и за добри вести. Такава е, че на 10 март известната българска публицистка,поетеса и журналистка Елена Алекова получи най-престижното отличие на СБЖ „Златно перо“.

Тя получи голямата награда за книгата си „Родопа е предел“, която излезе миналата година в престижното столично издателство – ТАНГРА ТанНакРа ИК. Председателят на СБЖ Снежана Тодорова подчерта, че мисията на журналиста и публициста е да служи на истината и само на истината. А авторката на „Родопа е предел“ напълно отговоря на това условие, защото в сборника й са събрани статии, рецензии, интервюта от 90-те години на миналия век до днес, в които са разобличени много от модните в наше време лъжи, фалшификации и манипулации във връзка с историята на Родопите и съвременното житие-битие на българите там.

Наградената не скри вълнението си от високата оценка на колегите.

По време на церемонията Снежана Тодорова припомни също, че "Златното перо" е направено по проект на гениалния Борис Ангелушев, за да има то много повече морална, а не материална тежест, че обикновено журналистите се награждават с него или за цялостно творчество, или за определени свои публикации, книги, проекти.

А ето какво сподели пред сайта на СБЖ носителката на престижното отличие

 

ЕЛЕНА  АЛЕКОВА ЗА „ЗЛАТНОТО ПЕРО“, НЕВИДИМИТЕ НЕЩА И ГОЛЯМАТА ТУПУРДИЯ

Честита награда, Елена! Какво за теб означава да получиш това признание във време като сегашното?

Получих наградата в разгара на паниката от първите случаи на коронавирус у нас. Беше хем тържествено, хем някак тягостно. И в душата ми – хем радостно, хем някак не съвсем.

След като гръмна новината за коронавируса, спомняте си, първото нещо, което се предприе, бе да се отменят културните събития... Така че вече се беше наложило например да отложим паметна вечер за двама наши близки приятели – невероятния журналист и публицист Петко Тотев и съпругата му, енциклопедистката Петрана Колева. А преди месец-два излезе книгата със статии, отзиви, спомени и бележки за тях „ЦВЕСТОСЛОВИЯ. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева“ и предвиждахме на 18 март да й направим премиера тъкмо в Съюза на българските журналисти.

Оттогава досега мина време. Паниката по света се разрасна до абсурд. Обяви се извънредно положение. Градовете опустяха... Невероятно – как може едно толкова малко нещо, толкова малко, че чак невидимо, да вдигне такава огромна тупурдия! Невероятно, невероятно, но факт! Е, и първоначалното ми стъписване мина и отмина. Дойде трезвата преценка. А с нея и всичко си дойде на мястото.

Такова признание дава кураж на всеки творец, че онова, което той прави, има смисъл и че си заслужава да работи и занапред в името на истината. А на това ме научиха моите учители в публицистиката, като започна от Черноризец Храбър и Презвитер Козма, мина през Ботев и Вазов и стигна до Николай Хайтов, Петко Тотев и създателите на в. „Дума“  Стефан Продев и Тодор Коруев.

Какво значи да си носител на най-голямото журналистическо отличие? И „Златното перо“ прави ли те по-свободно боравеща със словото?

Има хора, които пишат, за да осигуряват хляба си. Те по правило търсят слава и известност, които гарантират геометрично, а понякога, при особена повратливост или нагаждане, и космическо нарастване на доходите им... Други пишат заради „тръпката“, заради предизвикателствата – тръпка е да жонглираш по въжето, да танцуваш по ръба, адреналинът се покачва, мисълта се изостря, главата е като пред взрив... А има хора, за които писането е призвание, мисия, които знаят, че именно те, а не някой друг трябва да свърши това, което вършат. Тях не ги блазнят парите, нито славата и „тръпката“ не им по вкуса. Живеят скромно, избягват прожекторите. Но когато надвисне опасност над човека, над живота, над обществото, те пренебрегват риска, напускат зоната на комфорт, осигуряваща им спокойствие и сигурност, преодоляват страха, който е най-естествено да възникне при положение, че се изправят в неравни битки – с лъжата, със силните на деня или силите на нощта... Мислиш, че преувеличавам? Примерът ни е под ръка. Само преди дни бе пребит с метални пръти водещия разследващ журналист Слави Ангелов. Колкото и невероятно да звучи – в центъра на столицата, при въведено извънредно положение!.. Попитайте го дали днес той би се отказал от една своя дума, въпреки случилото се с него. Въпросът ви ще е риторичен...

А „Златното перо“ за мен означава, на първо място, признание на колегите. За което благодаря. Когато човек пише, често се замисля дали това или онова има смисъл, съмнява се, колебае се, но продължава напред, макар и често да не намира удовлетворителен отговор на въпросите си. И затова признанието на колегите е от голяма значение, вдъхва кураж, дава криле, че има смисъл да не се отказва, въпреки съмненията и колебанията; че има смисъл да остава верен на истината и на себе си, въпреки че е трудно да я отстоява и да се отстоява.

На второ място, „Златното перо“ за мен означава отговорност. Отговорност пред словото, но и пред читателя. Днес много се заиграва с т.нар. „свобода на словото“. Защо – тъй наречената? Ами защото мнозина мислят, че могат да си плямпат безнаказано каквото поискат и каквото им скимне. Истинската свобода на словото ще рече преди всичко отговорност какво казваш и защо го казваш. Отговорност пред себе си и пред онези, на които го казваш. Ако така се разбира от всички свободата на словото, то, сигурна съм, фалшивите новини от само себе си ще изчезнат, от манипулативните хватки и подвеждащите реплики в публичното пространство няма да остане и следа. Паниката покрай коронавируса според мен се създава най-вече от безотговорно боравене със словото. Кой има сметка от това? Който и да има, май крива ще му излезе... Лично аз не се страхувам от коронавируса – ще повилнее-повилнее и ще изчезне. Страх ме е от човека, чиято алчност е безгранична. От тази алчност произлиза всяко зло – лъжи, кризи, побоища, войни, та дори и до бой за тоалетна хартия... Някога беше казано: не само с единия хляб живее човек... Докъде я докарахме? Дотам, че да кажем: не с едната тоалетна хартия живее човек... Какво падение! И все от алчност...

Какви послания крие днешното време?

Днес е време за покаяние не само защото са дните на Великия пост, а и защото сме изправени пред, както го беше казал емоционално генералът, „епидемия с невиждана ярост“, с други думи, пред напаст Божия – неслучайно коронавирусът ни удари тъкмо през първата седмица на Великия пост.... Нима покаяние с фалшиви, лъжливи и празни думи върши някому работа и хваща дикиш? И това хората на словото би трябвало много добре да го знаят. Ако не го знаят, поне би следвало да го предчувстват. И да запретнат ръкави, да се захванат с истинската работа.

Не знам защо, но ми идва наум онази реплика от края на филма „Покаяние“ на режисьора Тенгиз Абуладзе: „За какво е пътят, който не води към храма?“. Ще я перифразирам леко: за какво е пътят, който не води към истината?

Снимки Василка Балевска

Сподели в
 

Днес, в Световния ден на поезията, от 18.00 ч. в Клуба на 1-ия етаж в сградата на СБЖ на ул. „Граф Игнатиев” 4 ще звучат стихове и песни.

01.10.2020/10:17

70-годишнината от рождението на напусналия ни преди 13 години ярък радетел на морската журналистика у нас бе отбелязана във Варна.

29.09.2020/21:35

Със закъснение от 6 месеца заради пандемията, на 24 септември т.г. беше отбелязана 5-годишнината на информационния сайт www.evropaworld.eu на фондация "Европа и светът". Поздравления към основаните от журналистите Гергина и Владимир Дворецки фондация и сайт поднесе и председателят на СБЖ Снежана Тодорова.

27.09.2020/16:57

Събитието ще се проведе на 22 октомври 2020 г. на онлайн платформата на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ). Желаещите да участват трябва да изпратят регистрационните си форми най-късно до 15 октомври т.г.

24.09.2020/17:35

Яркото му перо и острото му фотооко блестят днес и на сайта на СБЖ, а са оставили забележителна диря през десетилетията на професионалната му кариера и във вестниците „Земеделско знаме”, „Кооперативно село”, „Поглед”, „Труд”. Филми за БНТ, много преведени книги и разтърсваща авторска публицистика допълват уникалния журналистически профил на Иван Василев.

22.09.2020/17:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Шефът на новата Комисия за външна намеса в ЕП ще бори с крути мерки дезинформацията от Русия и Китай. Той е от групата на социалистите и демократите, но е фен на американското нахлуване в Ирак, на Саркози, на Макрон и е оказал неоценима услуга на Саакашвили. Гастролирал е и в Украйна. Син е на оставилия не по-малко интересна диря Андре Глюксман.

29.09.2020 /12:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Очакваме Вашите предложения до 20 октомври 2020 г., можете да номинирате и журналисти от други дружества, пише в писмо до председателите на журналистическите дружества председателят на СБЖ Снежана Тодорова.

30.09.2020 /15:25

Днес, 28 септември 2020 година, в делови порядък по телефон и електронна поща бе поискано мнението на членовете на Управителния съвет на СБЖ за насрочване продължение на заседанието на Отчетно-изборното Общо събрание на Съюза на българските журналисти, състояло се на 19 и 20 септември т.г., за попълване съставите на УС на СБЖ, КС на СБЖ и Комисията по журналистическа етика - провеждането на Общо отчетно-изборно събрание на СБЖ за 31 октомври 2020 година.

28.09.2020 /16:23

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки