Начало
 
 

Наталия Чернишова: Журналистите са организатори на обществения диалог

25.03.2020 /18:19 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Наталия Чернишова

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

Разговорът ми с нея за сайта на СБЖ започна на софийска земя, а по-късно тя изпрати отговори и на останалите мои въпроси виртуално, тъй като поради кризата, породена от коронавируса, гостите побързаха да се приберат в Русия.   

 Наталия Александровна, вие сте председател на Съюза на журналистите в Подмосковието. Бихте ли разказали за него що за организация е и с днешна дата младите колеги търсят ли ви?

Нашият съюз е една от най-големите и авторитетни регионални организации в рамките на Съюза на журналистите на Русия. В неговите редици членуват над 1500 журналисти,специалисти, редактори от вестниците и радиото, телевизиите и интернет медиите.

Благодарение на дейността му той се превърна в център за обединение на журналистите от регионалните и местни медии и организатор на обществен диалог. За популярността му свидетелства интересът на младите журналисти, които все повече желаят да се присъединят към неговите редици. През последните години възрастовият състав на нашата организация се промени и днес 39% от членовете на Съюза на журналистите в Подмосковието са млади хора под 30 години.

Какви са проблемите, с които най-често се сблъскват вашите членове, и как Съюзът защита правата на журналистите от Подмосковието?

Проблемите на журналистите винаги и навсякъде са едни и същи. Те са свързани с търсенето и разпространяването на актуална и значима за аудиторията информация, която може на някой да не му се харесва. И точно поради това е необходимо журналистите да имат своя организация – стабилна, сплотена, авторитетна, самостоятелна и неангажирана, способна да защити интересите и правата на журналистическата общност.Именно това е главната задача на Съюза на журналистите. Постоянна практика, характерна за нашата организация, са консултациите по правни въпроси, в случай на необходимост да се обърнем към правозащитните органи,съдебните представителства и т. н.

С днешна дата обществото вижда ли в лицето на журналистите представители на Четвъртата власт?

Съвременните информационни технологии позволяват на всички - власт, общество, обикновени граждани, да търсят и разпространяват информация. Това престана да е предимство само на журналистите. Органите на властта, големите компании и организации създават свои пресслужби, структури за връзка с обществеността, което им позволява самостоятелно да формират общественото мнение.Но журналистиката и в тези сложни условия е задължена да изпълнява своята мисия, защитавайки, просвещавайки и информирайки гражданите за всичко, което има значение за обществото.

По време на Международната журналистическа конференция в София, в началото на март, вие казахте,че живеем в условия на информационна война. Каква е ролята на журналистите в нея?

В информационната конфронтация, която днес засяга всички сфери на живота, включително културата, историята, хуманитарните знания, журналистите са начело в борбата за истината. Колкото и гръмко да звучи. А от това колко професионално и отговорно изпълняваме своята работа, зависи настоящото и бъдещето на нашето общество.

А какво е вашето мнение за това, че най-големите градове в света, които според вас са четири, формират медийното информационно съдържание?  

В света се наложи глобалната медийна система, в която своето място може да намери всеки ползвател или производител на съдържание: блогъри, политици, журналисти, обикновените граждани. Но днес медиите се концентрират предимно в мегаполисите, при това не всички от тях са медийни хъбове, формиращи потоците от информация.Такива са Ню Йорк, Лондон, Шанхай и Москва. В тях са съсредоточени най-големите информационни агенции, телевизии, печат, интернет ресурси, както и центровете за производство на информационно съдържание. Към това може да се отнасяме по разному, но то е реалността на нашия цифров свят.

А каква роля имат социалните мрежи и те могат ли да са средство за информация на младите хора? Те по-предпочитани ли са от тях от медиите?

Същата реалност се явява и това, че информацията се консумира по различен начин: младата част от аудиторията се възползва от възможностите на социалните мрежи и месинджърите. Социалните мрежи са уникален инструмент, който формира несамо мнението, информация и потребност от комуникация, но и системата от ценности и приоритети. И ако не развиете у младите хора умения за четене и писане, не защитите езика си, традицията да четат книги, вестниците на журналисти, то тогава рискуваме да загубим способността не само да пишем, да говорим, но и да мислим правилно. Днес никой не може да претендира за монопол в тази област. Техническите средства са навсякъде. Въпреки многото си недостатъци, блогърите се състезават с традиционните медии, принуждавайки журналистите бързо да овладеят новите технологии и да повдигнат остри проблеми. Те участват във формирането на дневния ред.

Между другото, има ли разлика между западноевропейската и руската журналистика днес? И ако да, в какво се състои тя?

Има разлика между западноевропейската и руската журналистика и тя се обуславя от особеностите на историческото развитие. Руската журналистика израства от класическата литература и поради това нейните традиции са във вниманието към проблемите на обикновения човек, гражданството и патриотизма. Руската журналистика е журналистика на мнението, докато западноевропейската до голяма степен е на фактите. Но с това темата не се изчерпва,тъй като тя е обширна и изисква отделен разговор.

Руските медии днес имат ли сили и смелост да се борят с корупцията? И как четвъртата власт е полезна в борбата с нея?

С темата за корупцията не е така лесно. Разбира се, журналистиката е призвана да участва в борбата с това зло и руските медии го правят. Достатъчно е само да се погледнат специализираните новинарски програми на руската телевизия, авторските предавания на Едуард Петров, Аркадий Мамонтов и други. Но понякога темата за корупцията се използва за спекулативни цели, в интерес на политическите сили, формиращи негативния образ на дадена страна. Нито на читателите, нито на зрителите им е лесно да разберат мотивите и истинските цели на авторите. Не е лесно да се разбере дали тази или онази публикация или предаване работят за разрушаването или за съзиданието и оздравяването на обществото.  

Вие сте ръководител на много проекти, каквито са за комплексното изследване на медиите в московска област, курса по практическа журналистика… След тяхното осъществяване какви на практика бяха резултатите и с какво тези проекти са полезни за младите журналисти? Сега работите ли по нов проект?

Ако дадени проекти на нашата регионална организация не бяха интересни за младите колеги, то те не биха се стремили да участват в тях. Проекти много.Това са прес обиколки, конференции, творчески конкурси. През септември всяка година провеждаме медийна седмица, целта на която е да привлече вниманието на местната общност към проблемите на журналистиката, работата в медиите. Сега подготвяме семинари с практически занятия за прессекретари, та нали от техния професионализъм много зависят контактите между пресслужбите и журналистите.

Медиите в Подмосковието чувстват ли се свободни да пишат за всичко, което искат, и имат ли свобода на словото?

Медиите в Подмосковието, както и в другите региони на страната, са в затруднено положение, и то е свързано с усвояването на цифровите технологии. В тази нова цифрова реалност журналистите загубиха монопола върху дневния ред. Той се формира от всички - и от политици, и от чиновници, и от бизнесмени, както и от обикновените граждани. И ако медиите премълчават някои проблеми, то за тях ще говорят други участници в медийната сфера.  Днес на свободата на словото е осигурена възможността да разпространява информация за всички. Важното обаче е да се помни и отговорността, която по законите на диалектиката е обратната страна на свободата.  С  отговорността обаче в ерата на интернет не е много добре. И никой все още не е намерил ефективни средства за борба с фалшивите новини.  

А вие как се отнасяте към новосформираната организация на независимите медии в Русия „Синдикат 100“ , тя има ли бъдеще?

Обединяващи журналистите организации може и вероятно трябва да има много. Стига обаче те да работят за създаване, а не за разрушаване. Колкото до новосъздаденото обединение „Синдикат 100“, то нашият народ има мъдрата пословица: Ще поживеем и ще видим!

При сегашното ви идване в България какво си занесохте в Русия за спомен? Не говоря за материални неща, а за духовните.

Да, аз не за първи път посещавам България, но всеки път тази ваша удивителна страна я възприемам по новому. Идвайки на конференцията, която организира СБЖ, видях каква велика сила се крие в благодарния спомен на България към руския народ. И колко важна е ролята на журналистите в нейното съхранение и пренасяне към новите поколения.

 

Снимки Мари Къналян и личен архив               

 

Сподели в
 

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020/16:23

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020/12:06

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020/19:35

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020/11:54

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020/20:10

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020 /15:47 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020 /16:51 | Автор: Боян Бойчев | Източник: Дума

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки