Начало
 
 

Самотата, която си избрахме

07.04.2020 /12:10 | Автор : Енчо Господинов | Източник: kvadrat5.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Авторът в любимата си градинка, носеща името на Катрин Хепбърн

В тези изпълнени с много напрежение, тревоги и дори страх дни, е много хубаво, когато някой ни поднесе споделен от него спомен. А този на колегата ни Енчо Господинов за ненадминатия Кърт Вонегът наистина ни дава разтуха и приятно усещане.

През годините, когато работех в централата на ООН в Ню Йорк, един от любимите ми начини да изчезна за малко от някое дълго, но скучно и често безплодно заседание, бе да седна на някоя пейка до Пазара на Амишите. Той е на 45-та улица между Първо и Второ авеню. И не само да се радвам на градинката наблизо, носеща името на Катрин Хепбърн, а най-вече на един чудак с вечно димяща цигара в устата, с бархетна риза за два долара - от Бангладеш, с торбест кадифен панталон, къдрава пепелява коса и усмивка на Чарли Чаплин...

Всеки следобед той се припичаше на слънце, седнал на пейката и наблюдаващ как нюйоркчани си купуват разни лакомства от пазара. Аз сядах на отсрещната пейка, правех се, че чета "Ню Йорк Таймс", а скришом го наблюдавах. Този човек беше Кърт Вонегът, един от най-талантливите и проницателни писатели в света, ненадминат присмехулник над всичко и всички, поради което никога не му дадоха Нобелова награда. Вероятно и поради това, че след Втората световна война с неудоволствие е продавал за известно време шведски автомобили на американците...

Вонегът написа много хубави книги, преди да отлети над облаците на 11 април 2007. Но в една от тях - "Фарс или никога вече самота", той като че ли беше облякъл ризата на Пророка, защото фантасмагоричната му визия ни представяше картина, близка до тази, в която живеем днес. Светът е преживял невиждана катастрофа, много хора са измрели, половината от оцелелите са изперкали, брат и сестра живеят в странна симбиоза с общ мозък, стадото от маргинали си избира странен президент на Съединените щати, а междувременно Китай е станал световна сила. Запасите от петрол са изчерпани, западната цивилизаци е пред умиране, а могъщите китайци толкова са се смалили, че хората ги вдишват и в днешното отчаяние ни напомнят за нещо друго. Маски няма, но това не пречи на китайците да завладеят света.... Не се казва с ракети ли, или с респиратори. В тази черна комедия, написана през 1976 г, Коронованият вирус витае незабележимо наоколо. Не става ясно дали Вонегът е предчувствал днешната агония на света.

Макар и вече богат човек от продажбата на книгите си, някои от които бяха горени на клади или забранявани в училищата заради богогулството или нестандартното мислене в тях, Вонегът си обичаше бархетната риза за два долара. Може би защото се надяваше, че така инвестира и в икономиката на Бангладеш. Но истината беше, че той, ветеранът от Втората световна война, военнопленник на германците в Дрезден и свидетел на разрушаването му от американската авиация, американец с немски гени, написа потресаващата "Кланица 5", вероятно най-шокиращата книга за войната, заедно с "Параграф 22" на Джоузеф Хелър. Той, който беше пацифист до дъното на душата си, се надяваше, че след 1945 американци и руснаци ще намерят общ език, както го намериха преди това край бреговете на Елба. Но това не се случи. Обясненията са много, зависи кого питате: отвъд Атлантика, или отсам....

Но както каза френският президент Макрон преди две седмици, ние сме във война. Войната се оказа Световна. Врагът е един: Коронованият. И когато врагът е общ, народите - повечето от които са маргинализирани - очакват и отбраната срещу Коронования да е обща.

Както преди 1945 общият враг събираше обща коалиция от три държави и трима мъже - в Техеран, Ялта и Пот сдам. (На последната Труман замени болния Рузвелт, който караше 4-ия си мандат и с това даде пример на Путин как се търсят конституционни решения...) Срещата в Ялта не произведе много щастие за Източната част на Европа, но приемаме, че е било неизбежно за оня момент. "Такова било времето", казваше един наш цар.

Факт е обаче, че поне за няколко години, "Тримата Големи" си сътрудничеха прилично, изправени срещу общия враг. По-късно, след речта на Чърчил във Фултън се скараха, но това е друга история. Да не се отплесваме. Общият враг сега е пак пред вратите на света.

Но лидерите не си говорят. Или си говорят тихо, никой да не ги чуе. Не се и срещат. Помагат си скромно, което е по-добре, отколкото нищо, но пропагандаторите им виждат в тези скромни жестове опит за "превземане на противника (и бивш съюзник) отвътре" чрез един самолет с маски и респиратори. Бойте се от Данайците, дори когато идват с дарове, както се казва в една древна мъдрост.

И така, животът продължава, без да е ясно откъде дойде врагът, каква е коалицията срещу него, има ли въобще коалиция и ще даде ли този, който има две ризи поне една на ближния си. Дори ризата да е от Бангладеш. Или маската.

Когато след 1878 г османците се оттеглили след 5-вековна командировка по нашите земи и ние сме започнали да строим Съвременна България, поборниците се изпокарали кой да вземе по-хубави постове в строителството (от всички сектори на държавата); или от по-престижни части на София. Стамболов - поетът и поборникът с острата сабя - също имал архитектурни и градоустройствени видения насън. Някои осъществил. После сабята се извъртяла...

Общият враг се оттеглил към Цариград, а общата цел на поборниците се стопила в синевата над Витоша. Тя още не била Национален парк. Деленето на плячката започнало. И тогава Дядо Вазов написал, че епохата се нуждае от титани, а родила пигмеи.

И днес епохата се нуждае от титани. Вирусът коси наред. Но световните лидери засега не предлагат нищо заедно. Спасяването на удавниците е оставено на самите тях. Титаник вече е ударил айсберга и трите класи се бият за лодките. Дори Леонардо Ди Каприо не може да помогне.

Лидерите са такива, каквито си ги изберем.

Или както казваше литературният учител на Вонегът, "Ако гласуването променяше нещо, нямаше да ни позволят да го правим." Учителят се казва Марк Твен.

Сподели в
 

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020/20:41

С тържествен ритуал полагане на военна клетва от първите два випуска на възроденото Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бе открита новата учебна година във висшето учебно заведение.

01.10.2020/08:03

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020/11:57

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020/20:49

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020/14:31

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020 /11:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

С тържествен ритуал полагане на военна клетва от първите два випуска на възроденото Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бе открита новата учебна година във висшето учебно заведение.

01.10.2020 /08:03 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки