Начало
 
 

Европа не успява да защити журналистите си от посегателства в кризата с Covid-19

09.04.2020 /20:02 | Източник: Репортери без граници Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Емблемата на "Репортери без граници" (RSF)

В свой обзор за Балканите и Централна Европа „Репортери без граници” алармират за репресивни закони, наказателни преследвания и нападения над медийни работници насред борбата с коронавируса. България е спомената в позитивна светлина заради президентското вето над закона за извънредното положение, допускащ в първоначалния си вариант затвор и глоба за невярна информация около пандемията.

Предлагаме пълния текст на получения в СБЖ обзор на международната неправителствена организация „Репортери без граници” за страните от Балканите и Централна Европа, озаглавен: „Репресивни закони, наказателни преследвания, нападения... Европа не успява да защити журналистите си от посегателства в кризата с Covid-19”.

Текстът е подписан от главния редактор и говорител на „Репортери без граници” Полин Аде-Мевел. Подзаглавието му гласи: „Докато допринасят за борбата срещу коронавируса, журналистите на Балканите и в Централна Европа са атакувани от правителствата, както и от други дейци, които критикуват. „Репортери без граници” (RSF) призовават националните и европейските институции да защитават медиите, тъй като те изпълняват своята обществена мисия при рискови условия.”

Ето и цялото съдържание на обзора, който е публикуван и на сайта на RSF:

Полицейската намеса беше брутална. Ана Лалич, журналистка от сръбския новинарски сайт Nova.rs, беше арестувана късно през нощта на 1 април и й бе наложено 48-часово задържане. Жилището й е обстойно претърсено, мобилните й телефони и компютър са иззети. Посегателството срещу нея  се осъществи в първия ден от влизането в сила на ново правителствено решение, което дава фактически монопол върху разпространението на информация за коронавируса на сръбската работна група за управление на кризи.

Когато Ана Лалич публикува статията „Клиничният център във Войводина е пред колапс: Няма защита за медицинските сестри“, болницата подава жалба срещу нея с обвинение за накърняване на репутацията й и настройване на обществеността. Позоват се на предшествало решение на правителството. След протест от медиите, подкрепени от RSF, Ана Лалич е освободена от ареста на следващата сутрин, а премиерът оттегля новото правителствено решение и поднася извинения.

И все пак журналистката може да бъде осъдена на до пет години затвор и глоба. Освен това нейните източници може да са били компрометирани поради изземването на оборудването й за една нощ. Това е пореден удар по независимите медии в страната, който вече е на 90-о място в Световния индекс за свобода на печата на RSF за 2019 г.

Всъщност случаят с Ана Лалич отразява една по-мащабна тенденция на Балканите и в Изтока на Европейския съюз. Тъй като държавите тук предприемат мерки за борба с пандемията Covid-19, те използват репресивни закони, за да ограничат свободата на печата и да отворят вратата за произволни преследвания. А междувременно критичните журналисти вече и без това са подлагани на тормоз от кампании за натиск от страна на политици и други дейци на фона на коронавирусната криза.

„Случаят с Ана Лалич е тревожен. Европейският съюз трябва да се увери, че унгарският вирус не се разпространява из целите Балкани и Централна Европа“, казва Павол Шалай, ръководител на бюрото на Европейския съюз и Балканите в RSF. „Държавните органи в Европа не трябва да злоупотребяват със санитарната криза, за да преследват журналисти, които работят в обществен интерес. Напротив, те трябва да ги предпазват от атаки и да им предоставят максимална информация - така, че да помогнат за победата над пандемията, информирайки гражданите.“

Репресивни закони и наказателни преследвания

Едно правителство в сърцето на Европа миналата седмица си осигури извънредни пълномощия за неопределен период от време. Унгарският закон за извънредното положение във връзка с коронавируса налага наказания до пет години затвор за разпространение на фалшиви новини, докато правителството решава на практика какво е истина. Законът идва като резултат от съгласувани атаки и заплахи срещу независими медии, обвинявани в дезинформация, въпреки че съобщават за Covid-19 по-отговорно от проправителствените медии.

След приемането на закона кампанията на натиск продължава. Заради критиките си към Закона за извънредните ситуации журналистът Балаз Гуляш от седмичника Magyar Hang беше наречен „мизерен идиот“ и беше заплашен, че ще е „първият или вторият, на когото ще му се търси сметката“ - явно след телевизионния канал Hír TV, затворен на правителството.

Междувременно журналистката от излизащия в Бебгия La Libre Belgique Мария Удреску преживя тирада от вулгарни послания, след като отрази поредния авторитарен завой в Унгария - страна, която продължава да отстъпва в Световния индекс за свобода на печата, като стигна 87-о място през 2019 г.

В Полша също правителството отново затегна винтовете. Под предлог, че е нарушил санитарните правила, независимият журналист Влодзимиер Чиейка трябваше да прекара два часа в полицейското управление заради заснемане на протест на четирима души пред дома на председателя на управляващата партия „Право и справедливост” (PiS).

Протестът бе срещу плана на правителството да не се отменя първият тур на президентските избори на 10 май, в които целта е да се осигури преизбирането на сегашния излъчен от PiS президент Анджей Дуда. Отказвайки да отложи изборите дори на фона на коронавирусната криза, управляващото мнозинство прие закон за провеждане на гласуването по пощата, което предизвиква опасения на опозицията и гражданското общество, че конституцията, демокрацията и надзорът от страна на медиите ще са компрометирани.

В Румъния последните президентски укази и правителствени наредби вече позволяват произволно блокиране на новинарски сайтове, както и бавене на отговори при искания за спазване на свободата на информация. Обвинени за разпространение на фалшиви новини, два уебсайта вече са блокирани от Групата за стратегическа комуникация - правителствено кризисно ядро, което няма медиен опит и чиито решения не подлежат на съдебен контрол. Друга непропорционална мярка, отнасяща се до кризисното законодателство, е решението, че столичното радио Bucuresti FM трябва да изтрие статия от своя уебсайт.

В България, която е на най-лошото място на ЕС в Световния индекс за свобода на печата - 111-то място, правителството прие закон, който наказва разпространението на невярна информация за коронавируса със затвор до 3 години и глоба от 5000 евро. В крайна сметка на закона беше наложено вето от президента.

В Босна журналистите нямаха толкова късмет. Според новия указ, издаден от ръководството на Република Сръбска, разпространението на фалшиви новини се наказва с глоби. Област Бръчко, друга територия в Босна, прие мерки по подобен начин за ограничаване на свободата на информация - стъпка, предложена също от вътрешния министър на във Федерация Босна и Херцеговина.

Вербални и физически атаки

В Словения правителството на Янез Янша, съюзник на унгарския премиер Виктор Орбан, се включи в кампания за натиск над журналисти, веднага след като пое властта в средата на март. Вече последваха кибертормоз и дори физическа атака срещу журналисти.

Кореспондентът и разследващ журналист на RSF Блаж Згага е изправен пред огромна вълна от онлайн заплахи, включително призиви за смъртта му, тъй като е изпратил искане за свободна информация относно функционирането на новосъздадения кризисен щаб за борба с Covid-19. Вместо да отговори, институцията пусна в своя акаунт в Twitter коментар, в който нарича Блаж Згага, интелектуалеца Славой Жижек и други две критични личности „психиатрични пациенти, избягали от карантината“.

Медиите, собственост на управляващата Словенска демократична партия (SDS), също се включиха с разгромни статии.
Докато опровергава призива на седем организации за свобода на словото в защита на Блаж Згага като „фалшива новина“, премиерът Янез Янша продължава със словесни атаки срещу обществената телевизия RTV Slovenija, защото нейните журналисти критикуват евентуално увеличение на заплатите на министрите. Той ги обвини в „разпространение на лъжи“ и че тяхното собствено заплащане било прекалено високо, заплашвайки обществения оператор с намаляване на финансирането му.

„Демокрация” - седмичник, притежаван от SDS, определи репортерите като „терористи“ от ИДИЛ. В тази атмосфера неизвестен извършител заплаши новинарски екип на RTV и повреди автомобила му. Преди това новинарски екип на обществената медия бе подложен на словесна атака на улицата в Марибор, а при друг инцидент журналисти пак от RTV бяха наругани от шефа на общинската администрация на Велене.

Феноменът на речта на омразата се развива и другаде на Балканите. В началото на коронавирусната криза премиерът на Албания Еди Рама помоли гражданите в предварително записано телефонно съобщение да предприемат хигиенни мерки, включително „да се защитят от медиите“.

Междувременно в Северна Македония платформата за разследваща журналистика IRL.mk се сблъска със заплахи, след като публикува доклад, озаглавен „Пандемична печалба или грижа в общността: Другата страна на тестовете Covid-19“. Acibadem Sistina - визираната болнична верига, собственост на олигарха Орце Камчев, обиди журналистите и поиска оттегляне на статията.

В Сърбия до медиите бяха адресирани заплахи от много специфичен вид. Когато журналистите на разследващия портал CINS съобщиха за някои православни свещеници, които отказват социално дистанциране, им беше казано, че ще бъдат проклети, ако не променят отношението си.

Това е само още една мрачна илюстрация на факта, че макар журналистите да допринасят за борбата с Covid-19, те сами стават сигурни жертви, изправяйки се пред атаки на различни врагове на свободата на печата - включително, за съжаление, и някои правителства, които се възползват от ситуацията, за да преследват критиците си.
 

Сподели в
 

Проектът „Един пояс, един път”, Общокитайската асоциация на журналистите и Радио Китай за чужбина стартират онлайн кампания за най-вълнуващи видеоклипове и снимки от противопоставянето срещу пандемията от коронавирус. Авторите на отличените творби ще бъдат поканени да посетят Китай в подходящо време след приключване на пандемията. Материалите ще се приемат на имейла на СБЖ до 10 юни.

24.05.2020/18:14

Социалните мрежи се изпълниха с много топли думи и спомени за Митко, който бе обичан от всички, познавали го. Опелото ще е в църквата на Централните софийски гробища на 23 май, събота, от 13 часа.

20.05.2020/21:33

Мотивът за предложението е, че в залата в сградата на СБЖ, където е обявено, че на 30 и 31 май трябва да се състои Общото събрание на Съюза, не могат да се изпълнят изискванията на Националния оперативен щаб за задължителна дистанция на участниците от 1-2 метра. Подобно струпване на хора в това малко пространство би било рисковано и би довело до санкции, посочва се в писмото.

20.05.2020/14:36

Какво е 5G технологията, има ли връзка между пандемията COVID-19 и развитието на 5G мрежите, как да се справим с дезинформацията и какво е бъдещето. Международният онлайн симпозиум/уебинар „5Won5G“ (5 въпроса кой, какво, къде, кога и защо относно 5G) събра на 14 май 2020 г. световни специалисти и широка публика, за да обсъдят едни от най-горещите теми напоследък.

17.05.2020/11:51

Студентите в четвърти курс телевизионна журналистика от ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски” се подготвят да възстановят предаванията на студентската телевизия „Алма Матер” и показват какво могат на Фейсбук страницата „НИЕ”. Те искат да се чуят темите, които вълнуват младите, и да звучи истината

16.05.2020/19:47

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки